Върховният административен съд (ВАС) прекрати делото, което сдружението Мобилни алтернативни

Върховният административен съд (ВАС) приключи делото, което сдружението Мобилни различни връзки (МАК) водеше против Комисията за контролиране на известията. С него Върховен административен съд трябваше да се върне за нова процедура раздаването на новите честоти (3.6GHz) на мобилните оператори. Нетера е един от учредителите на МАК и по този мотив публикуваме коментар на създателя и шеф на компания –  Невен Дилков. В него се съдържа и хронологията на напъните на МАК да се пребори за по-конкурентен пазар. Текстът е без наша редакторска интервенция:

8 януари 2024 беше един печален ден за българския консуматор на мобилни услуги. На този ден с Определение No.81 Върховният административен съд приключи делото, заведено против Комисията за контролиране на известията, с което трябваше да се върне за нова процедура раздаването на новите честоти (3.6GHz) на мобилните оператори. Прекратяването е обосновано с това, че жалбоподателят Мобилни различни връзки АД не е заинтригувано лице и в тази връзка няма право да апелира.

Това решение на Върховен административен съд беше изненадващо, имайки поради, че две години по-рано, в напълно началната фаза на същото това дело, Върховен административен съд към този момент беше взел решение, че МАК АД са заинтригувано лице.

Нещата се трансформират, ще кажете вие. Доста любопитно е тогава и решението на същия този Върховен административен съд по другото дело, което МАК АД завежда против решението от 28.01.2021, с което КРС приема резултатите от откритите на 21.12.2020 публични съвещания, наложително предхождащи откриването на търга, като по него Върховен административен съд постановява на 13.03.2023 освен че МАК АД е заинтригувано лице, само че и отсъжда в негова изгода, и връща процедурата по публичните съвещания на същия този търг за вземане предвид със законовите условия, които са нарушени.

С новото решение от 8 януари, чисто процедурно, без да бъде прегледано всъщност, делото беше прекъснато и решението на КРС, касаещо тръжната процедура за разпределяне на новите честоти – оставено в действие. Съдът по този начин и не се произнесе дали тръжната процедура е законна. Решението е дефинитивно и не предстои на обжалване.

Защо беше толкоз значимо това решение?

Според настоящия закон тази процедура за разпределяне на нови честоти на мобилните оператори беше единственият елементарен метод Комисията за контролиране на известията да си съблюдава законовото обвързване и да насърчи конкуренцията в бранша на мобилните връзки в България, като наложи условие на мобилните оператори да разрешат виртуални мобилни оператори в личните си мрежи (MVNO). Нещо, което те не желаят.

С това беше изтърван може би историческият късмет в идващите 20 години относително елементарно да се появи конкуренция на съществуващите 3 мобилни оператора и да се радва българският консуматор на модерни и разнородни услуги – нещо, на което се радват потребителите в целия свят. Не, не е смешка. Не съм сигурен за Северна Корея, само че във всички други страни по света, които познаваме, дори и там, където не е наложително, като в Украйна, съществуват виртуални мобилни оператори. В някои страни като Дания те държат половината от мобилния пазар.

Ако желаете повече елементи, апелирам продължете да четете по-надолу.

България исторически е била една от страните с най-хубав интернет в света. Предприемачите у нас стартираха овреме, в далечната 1996 година, и доста бързо развиха своите мрежи и услуги в конкурентна среда. В разцвета на промишлеността в България имаше над 1000 регистрирани и работещи дребни и огромни интернет снабдители. България редовно беше в Топ 5 (не топ 25) на страните с първокласен и на ниска цена интернет.

През последните 10 години обаче, другояче разумният развой на консолидация и навлизането на мобилните оператори на пазара на закрепените услуги за дома, докара до внезапното понижаване на интернет доставчиците,  цените се повишиха, обслужването стана зле, и… както знаете, всички сме пострадали. България се срина в международните ранглисти за първокласен и на ниска цена интернет.

Единствените телеком услуги, които демонстрират сериозен растеж съгласно докладите на КРС, са пакетните оферти с включени в тях мобилни услуги. Цените на тези услуги се покачват непрестанно от години, нещо явно за българския консуматор.

Едно от решенията в такава обстановка би било отваряне на действителни благоприятни условия повече компании да дават мобилна услуга посредством познатите по целия свят виртуални мобилни оператори (т.нар. MVNO), работещи върху мрежата на съществуващите оператори.

В България MVNO не са неразрешени, само че мобилните оператори отхвърлят да ги пуснат в мрежата си.

В опит това да бъде променено преди повече от 7 години 5 различни оператора се сплотяват в преднамерено сдружение – Мобилни различни връзки АД и стартират договаряния с 3-те мобилни оператора. МАК срещат сериозна опозиция от някои от операторите, от други видимо се приема концепцията, само че не се придвижва с години с най-различни оправдания. През 2019 година МАК започва медиационна процедура в КРС, с цел да може да продължи договарянията си. Даже и това не оказва помощ.

Тъй като директните договаряния не оказват помощ, различните оператори се концентрират да работят през българския съд, като апелират провежданата процедура за разпределяне на новите честоти (тази, с която стартира публикацията, по-горе). В рамките на публичните съвещания МАК, подсилен от Браншовата асоциация на българските телеком оператори (БАБТО), показва позицията, че е належащо въвеждане на обвързване за спечелилите оператори да отворят мрежите си за бъдещи MVNO планове като част от изискванията на лицензията. В решението на КРС за приемане на резултатите от това публично разискване мнението на МАК въобще не е прегледано и претекстове за приемане или отменяне на предложенията му не бяха дадени.

Паралелно различните оператори се насочват към старания да повлияят на законодателната рамка в България. Моментът наподобява комфортен, тъй като на дневен ред е транспонирането на новия Европейски кодекс на връзките, в който има ясни условия за насърчаването на конкуренцията. Любопитно е да се означи, че в новия Европейски кодекс няма твърдо обвързване за налагане на MVNO в страните членки и това значително е по този начин, тъй като във всяка друга Европейска страна към този момент има MVNO и законодателят явно е решил, че няма проблем, който да взема решение! Да, да, но не, както двойно утвърдително, негативно, беше дал отговор на публицисти преди години един държавен служител. За България това не важи.

След сложни договаряния с министерството на превоза и известията (имаме видеозапис, изработен с разрешение), във финалните текстове на промените на Западноевропейски съюз в действителност е включена опцията регулаторът да постанова ограничения при издаване на позволения, включително да постанова споделен достъп, като регистрира пазарните условия, т.е. чрез извършване на стеснен пазарен разбор с оглед съответната процедура (чл.80а от ЗЕС). Това е извънреден триумф по пътя към действителното реализиране на MVNO план.

Радостта е къса.

Докато още течаха разискванията и договарянията, очевидно с желание да се изпревари влизането в действие на промените на Западноевропейски съюз, в края на 2020 година КРС стартира публични съвещания по отношение на оповестено желание за издаване на позволения за прилагане на радиочестотен набор в обсег 3.6 GHz. Този обсег е основен за разгръщането на 5G мрежите и трите мобилни оператора разумно имаха съществени апетити към него.

С голяма скорост българският регулатор претупа публичните съвещания и на 28.01.2021 година, единствено месец преди обнародването на новият закон (на 09.03.2021), разгласи търга за раздаването на новите честоти, явно по разпоредбите на остарелия закон, и цялата работа по подобряването на новия закон отиде на халост.

Бързането, както се споделя, се изплаща добре. Толкова за поддръжката на страната и самостоятелните регулатори за конкуренцията на пазара за мобилни услуги!

Така КРС раздава 3 х 100 MHz на трите мобилни оператора, като на процедура наддаване няма, а година по-късно КРС въз основа на планувана опростена процедура в Западноевропейски съюз раздаде и добави 3 х 20 MHz на същите три сдружения.

Така все още наподобява, че комерсиалните договаряния не са действителна опция за MVNO, а институционалната среда не просто не поддържа, а пречи за разгръщането на планове, които биха съживили конкуренцията на един към този момент разпределен пазар със подозрения за съществуване на олигополни структури. И с цел да завърша другояче песимистичната публикация с още по-тежки заключения, би трябвало да кажа, че разрешаването на MVNO в България напълно не е панацея и единствено по себе си не може да докара до основна смяна. За да се усъвършенства пазарът, страната в лицето на законодателя и самостоятелните регулатори (това включва Комисията за контролиране на известията, Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за отбрана на потребителите), би трябвало да сътвори, одобри и стартира да извършва цялостна тактика за насърчаване на конкуренцията в телеком сектора. Тя би включвала промени в това по какъв начин се позволява и насърчава построяването на нови мрежи, по какъв начин се насърчава навлизането на нови играчи на пазара, да се трансформират разпоредбите, по които новите и дребните оператори купуват наличие за своите телевизионни услуги, и доста, доста дребни и не-толкова дребни промени, които да извърнат наложилата се от години наклонност на мачкането на различния оператор и откритата държавна поддръжка единствено на огромните!