ВАС върна делото за събарянето на оранжерията в парка „Росенец“
Върховният административен съд върна делото за събарянето на оранжерията в парка „ Росенец “ за ново разглеждане от различен състав на Административен съд-Бургас.
Причината е, че има неизяснени в действителност условия по отношение на най-важното събитие - размера на разпоредения за унищожаване обект. Установено е, че има разминаване в квадратурата на оранжерията и наличния в парцела обект, открит от съдебно-техническата експертиза, оповестиха от съда.
Административното дело беше формирано по тъжба на сдружението „ Хермес солар “ ООД срещу решението на административния съд в Бургас, с което беше доказана заповед на заместник-кмета по строителство, вложения и районно развиване на Бургас за срутване на оранжерията.
Върховните магистрати одобряват, че има основни пропуски при точното индивидуализиране на постройката. В заповедта на срутване тя е разказана като 400 кв. метра, а при експертизата след това станало ясно, че тя е над 900 кв. метра. По тези условия не излиза наяве коя тъкмо част от нея би трябвало да бъде съборена.
„ В тази връзка следва да се има поради, че съответният градеж следва да бъде индивидуализиран тъкмо, което е причина за доброволното му, респективно - за насилственото му унищожаване след влизане на заповедта в действие.
При неналичието на безспорни установявания по делото на съществени съответстващи въпроси по разногласието и на съображение член 171, алинея 2 от Административнопроцесуален кодекс, съдът е следвало да разпореди спомагателна съдебно-техническа експертиза за безспорното определяне на градежа - предмет на заповедта за унищожаване.
Първоинстанционният съд е бил задължен да изследва въпросите, касаещи предмета на унищожаване, в осъществяване на задължението му да спомага за определяне на обективната истина.
Именно безспорните фактическите констатации на една спомагателна техническа експертиза биха обусловили и правният извод на съда за надлежна индивидуализацията в заповедта на разпоредения предмет на унищожаване, както и правна аргументираност на извода на първоинстанционния съд за правомерност на оспорената заповед “, се отбелязва в решението на Върховен административен съд.
Върховните магистрати одобряват в претекстовете си по делото, че не е изяснена и годината на изграждане на обекта, която е от значително значение за приложимостта на режима на толерантност.
С оглед на това Административен съд-Бургас е следвало да откри и действителната година на създаване на обекта. За това е възможно събирането на единствено на писмени и гласни доказателства, само че и на допускането и приемането на съдебно-техническа експертиза.
Посочените нарушавания на съдопроизводствените правила са основни са спънка пред касационната инстанция - Върховен административен съд, да се произнесе по съществото на разногласието.
Причината е, че има неизяснени в действителност условия по отношение на най-важното събитие - размера на разпоредения за унищожаване обект. Установено е, че има разминаване в квадратурата на оранжерията и наличния в парцела обект, открит от съдебно-техническата експертиза, оповестиха от съда.
Административното дело беше формирано по тъжба на сдружението „ Хермес солар “ ООД срещу решението на административния съд в Бургас, с което беше доказана заповед на заместник-кмета по строителство, вложения и районно развиване на Бургас за срутване на оранжерията.
Върховните магистрати одобряват, че има основни пропуски при точното индивидуализиране на постройката. В заповедта на срутване тя е разказана като 400 кв. метра, а при експертизата след това станало ясно, че тя е над 900 кв. метра. По тези условия не излиза наяве коя тъкмо част от нея би трябвало да бъде съборена.
„ В тази връзка следва да се има поради, че съответният градеж следва да бъде индивидуализиран тъкмо, което е причина за доброволното му, респективно - за насилственото му унищожаване след влизане на заповедта в действие.
При неналичието на безспорни установявания по делото на съществени съответстващи въпроси по разногласието и на съображение член 171, алинея 2 от Административнопроцесуален кодекс, съдът е следвало да разпореди спомагателна съдебно-техническа експертиза за безспорното определяне на градежа - предмет на заповедта за унищожаване.
Първоинстанционният съд е бил задължен да изследва въпросите, касаещи предмета на унищожаване, в осъществяване на задължението му да спомага за определяне на обективната истина.
Именно безспорните фактическите констатации на една спомагателна техническа експертиза биха обусловили и правният извод на съда за надлежна индивидуализацията в заповедта на разпоредения предмет на унищожаване, както и правна аргументираност на извода на първоинстанционния съд за правомерност на оспорената заповед “, се отбелязва в решението на Върховен административен съд.
Върховните магистрати одобряват в претекстовете си по делото, че не е изяснена и годината на изграждане на обекта, която е от значително значение за приложимостта на режима на толерантност.
С оглед на това Административен съд-Бургас е следвало да откри и действителната година на създаване на обекта. За това е възможно събирането на единствено на писмени и гласни доказателства, само че и на допускането и приемането на съдебно-техническа експертиза.
Посочените нарушавания на съдопроизводствените правила са основни са спънка пред касационната инстанция - Върховен административен съд, да се произнесе по съществото на разногласието.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ