Върховният административен съд разгледа на втора и последна инстанция делото

Върховният административен съд прегледа на втора и последна инстанция делото по жалбата против решението на Министерски съвет от декември 2017 година, с което се одобриха незаконосъобразни промени в в този момент настоящия проект за ръководство на Национален парк Пирин, които разрешават огромни сечи и строителство в предпазената територия, част от Световното естествено завещание на ЮНЕСКО.

Заседанието е пред петчленен състав от съдии, откакто на първа инстанция през юли 2018 година обединението „ За да остане природа в България “ завоюва делото и държавното решение беше отхвърлено. След това обаче Министерски съвет и екоминистерството го апелираха.

Решението на Министерски съвет разрешава нарастване на ски пистите и уреди на повърхност 5 пъти по-голяма от до момента позволената и открива опция за строителство минимум на водохващания (най-вероятно за потребностите от неестествен сняг) върху половината територия на Национален парк Пирин. Първата инстанция на Върховния административен съд по делото удостовери тезите на природозащитните организации, а точно, че решението е взето в нарушаване на три български закона – за предпазените територии, за биологичното многообразие и за околната среда, разясняват от " За да остане природа в България ".

Като мнение по жалбата на Министерски съвет, природозащитните организации внесоха просторен разбор на практиката на Съда на Европейския съюз в поддръжка на тезата, че проекти за ръководство на национални паркове и техните промени би трябвало да се подлагат на екологична оценка и оценка на съгласуемост с местата от европейската екологична мрежа Натура 2000, част от която е и Национален парк Пирин.

В правосъдното съвещание през днешния ден представителят на Върховна административна прокуратура поддържа решението на 3-членния състав, като акцентира, че Законът за предпазените територии не разрешава построяването на нови спортни уреди.

Съдът одобри показаните от природозащитните организации доказателства – научни данни, които потвърждават, че даже в този момент настоящата ски зона Банско е довела да увреждане на основни типове за запазване на Национален парк Пирин и в предпазената зона „ Пирин “ от Натура 2000. Това е изключително значимо за потребността да се оцени дали Национален парк Пирин и надлежно предпазената зона може да поеме нова инфраструктура.

Съдът не одобри настояването на природозащитните организации за запитване до Съда на Европейския съюз (т.нар преюдициално запитване) дали проекти за ръководство на национални паркове и такива техни промени, като утвърдените с решението на Министерски съвет подлежат на наложителна екологична оценка.

Министерство на околната среда и водите, в качеството си на жалбоподател, с изключение на с юрист-консулт беше показано и от шефа на дирекция „ Национална работа за отбрана на природата “ Мирослав Калугеров. В просторно изявление той продължи да пази опцията за изсичане на старите гори на парка посредством създаване на ски писти и уреди и то без каквато и да е оценка на въздействието на тази тежка интервенция върху природата в предпазената територия.

Калугеров показа превратно една от законовите цели на националните паркове, а точно опцията да се развива туризъм, като пропусна да означи експлицитното наблягане в закона, че това се прави единствено в случай че тази цел не опонира на останалите цели, а точно – поддържане разнообразието на екосистемите и отбрана на дивата природа и запазване и поддържане на биологичното многообразие в екосистемите.

Въпреки демографската рецесия и намаляващо население в България като цяло и към парка в частност, Калугеров се опита да показа потребността от нови водохващания за прилежащите обитаеми места на Национален парк Пирин, без да се базира на документи или научни проучвания, считат природозащитниците.

Забележителна беше и тезата му, че щом към този момент има построена ски зона в народен парк, значи тя априори не опонира на Закона за предпазените територии. Директорът пропусна да означи извънредно ясните тези на законодателя през 2000 година при приемането на закона за предпазените територии, в допълнение конкретизирани при поправката му през 2002 година А точно – ремонт на съществуващи спортни уреди е позволен, само че създаване на нови – не е. По този въпрос тричленният състав на Върховен административен съд, който анулира решението на Министерски съвет е направил изчерпателен разбор и решението му е вярно.

За обединението „ За да остане природа в България “ е неприемливо представители на Министерство на околната среда и водите да се държат като юристи на частна компания, а чиновници на министерствата на стопанската система, районното развиване и туризма да се пробват да заобиколят
закона и да прокарват тези, които не пазят природата, а дават опция за увреждането й.

Съдът даде 10-дневен период на страните по делото за писмени бележки, след което ще се произнесе, като законовият период за това е един месец. Често на процедура това става след по-дълъг период, който може да се окаже и повече от два месеца.

Природозащитниците считат, че ще завоюват поради голямата и съкрушаваща правосъдна процедура на Съда на Европейския съюз, която беше приложена от тях в делото. Стига, несъмнено, съдът да преглежда само правните причини в идеята за опазването на Пирин.

Предвид практиката основни решения за Пирин да се одобряват от управляващите сред коледните и новогодишните празници (както с решението на държавното управление, взето на 28 декември 2017 г.), обединението „ За да остане природа в България “ привиква протест в София на 28 декември 2018 година под надпис „ Ще честваме ли за Пирин? “. Това се споделя в мнението на природозащитниците.