ВАС: Да харчиш повече, отколкото изкарваш, не е престъпление
Върховният административен съд излезе с решение по тълкувателно дело № 3 от 2020 година То визира данъчното облагане на физическите лица и е формирано по искане на основния прокурор, оповестиха от съда.
Съгласно решението на Върховен административен съд, когато при проверка на физическо лице данъчните органи открият, че разноските надвишават заявените му доходи, не могат автоматизирано да усилят данъчната му основа с превишението, а би трябвало да бъде осъществена особена проверка по член 122 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и то единствено в случай че превишението е очевидно и доста.
Върховните магистрати одобряват, че „ откритото несъответствието сред направени разноски и получени приходи съставлява разход за лицето, за който то няма задоволително средства, т.е. открива се дефицит на средства, а не приход. В тези случаи се таксуват разноски на данъчно задължените лица, което е в несъгласие със законоустановените правила за облагането на приходите на физическите лица “. Тоест превишението на разноските над приходите не може да се квалифицира като облагаем приход от други източници.
„ Когато проверката е извършена по общия ред, приходът не може да се одобри като подобен по член 35, т. 6 от ЗДДФЛ, защото е с непостоянен генезис. Доходи с непостоянен генезис не се уреждат в материалния закон, а посочената наредба на член 35, т. 6 включва разширително тези приходи, чиито източник не е категорично посочен в закона, само че не включва и тези с непостоянен източник. Именно за такива случаи законодателят, с изключение на общия ред за определяне на налози и наложителни осигурителни вноски по Глава Четиринадесета от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс е планувал и ред за осъществяване на ревизионно произвеждане при особени случаи, по реда на член 122 и сл. от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс “, се споделя в тълкувателното решение.
„ Налага се изводът, че органът по приходите при изискванията на оперативна автономия преценя дали да организира проверката по особения ред на член 122 Данъчно-осигурителен процесуален кодекс или по общия ред, даже когато са налице събитията по т. 1-8, само че само при безспорна уточненост на облагаеми приходи, визирани в наредбите на ЗДДФЛ. Този избор е неупотребим, в тази ситуация на открито превишение с непостоянен генезис на разноските над приходите. Поради тази неспособност, такова противоречие не предстои на облагане по общия ред, а само по реда на член 122 и сл. Данъчно-осигурителен процесуален кодекс и то в случай че са налице предпоставките, включително несъответствието да е очевидно и доста “.
Съгласно решението на Върховен административен съд, когато при проверка на физическо лице данъчните органи открият, че разноските надвишават заявените му доходи, не могат автоматизирано да усилят данъчната му основа с превишението, а би трябвало да бъде осъществена особена проверка по член 122 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и то единствено в случай че превишението е очевидно и доста.
Върховните магистрати одобряват, че „ откритото несъответствието сред направени разноски и получени приходи съставлява разход за лицето, за който то няма задоволително средства, т.е. открива се дефицит на средства, а не приход. В тези случаи се таксуват разноски на данъчно задължените лица, което е в несъгласие със законоустановените правила за облагането на приходите на физическите лица “. Тоест превишението на разноските над приходите не може да се квалифицира като облагаем приход от други източници.
„ Когато проверката е извършена по общия ред, приходът не може да се одобри като подобен по член 35, т. 6 от ЗДДФЛ, защото е с непостоянен генезис. Доходи с непостоянен генезис не се уреждат в материалния закон, а посочената наредба на член 35, т. 6 включва разширително тези приходи, чиито източник не е категорично посочен в закона, само че не включва и тези с непостоянен източник. Именно за такива случаи законодателят, с изключение на общия ред за определяне на налози и наложителни осигурителни вноски по Глава Четиринадесета от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс е планувал и ред за осъществяване на ревизионно произвеждане при особени случаи, по реда на член 122 и сл. от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс “, се споделя в тълкувателното решение.
„ Налага се изводът, че органът по приходите при изискванията на оперативна автономия преценя дали да организира проверката по особения ред на член 122 Данъчно-осигурителен процесуален кодекс или по общия ред, даже когато са налице събитията по т. 1-8, само че само при безспорна уточненост на облагаеми приходи, визирани в наредбите на ЗДДФЛ. Този избор е неупотребим, в тази ситуация на открито превишение с непостоянен генезис на разноските над приходите. Поради тази неспособност, такова противоречие не предстои на облагане по общия ред, а само по реда на член 122 и сл. Данъчно-осигурителен процесуален кодекс и то в случай че са налице предпоставките, включително несъответствието да е очевидно и доста “.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ