Въпросът за драстичното намаляване на субсидиите за политическите партии е

Въпросът за фрапантното понижаване на дотациите за политическите партии е очевиден, само че би трябвало да питаме и по какъв начин се случва сходна смяна в изискванията на народна власт.
Разбра се, че финансовият министър е сгазил закона. Виновен се оказа, несъмнено, законът. И ръководещите наказаха нормативния акт, като взеха решение да го трансформират. У нас единствено нормативното пречи на фактическото, противоположното не се случва в последно време. Затова властта се мъчи неистово с ловки и нелогични ремонти в законодателството да замаже действителността, та тя да добие евроатлантическа физиономия.
Получава се ненапълно. Въпреки че за чужденците байганьовските попълзновения на властимащите са пределно ясни и имат противоположен резултат: на всеки е ясно за какво някой желае да придаде правна форма на това, което се крие от очите. Беззаконието е уязвимост на закона, а не на тези, които го ползват. Затова не толкоз фактът, а реализацията му ме изуми. Отново този вандалски и шумно показателен популизъм се затътри из Народното събрание - рано заран, преди началото на работното време, се привикват незабавни заседания, ръководени от човек, който се разхожда като слон в стъкларски магазин; вземат се решения, написани на коляно - без съвещания, без разбор, без публично разискване. И след това незабавно се гласоподават в комисиите, вкарват се в пленарната зала и настъпва едно всеобщо натискане на машинните копчета, олицетворяващи неналичието на гръбнак и воля.
Изненадани от своето решение, след това ръководителите на същите комисии и на цели парламентарни групи го изясняват със лични претекстове, с цел да убедят първо себе си, а след това и обществото, че разсъдъкът е надвил и законът най-накрая е вкаран в релсите. Не може - споделят те, законът да ни подвежда и ние поради него да бъркаме. Лоши са законите, които те съблазняват да ги нарушиш и те подтикват към прелъщение. Затова ще дръпнем ушите на нормите, с цел да му мислят отсега нататък. А финансовият министър ни лук ял, ни лук мирисал, без друго за него справедливостта е класово разбиране, тъй че той стои по-високо от нея. А който е нагоре от справедливостта, той е по-голям и от хляба.
Не става по този начин. Вероятно на някого му е комфортно да ръководи по този метод, само че това няма нищо общо нито с демокрацията, нито с държавността въобще.