Няма извинения за забавяне по подготовката за влизане в еврозоната
Въпросът с пътя на България към участие в еврозоната внезапно се качи в политическия дневен ред, написа Лъчезар Богданов в разбор за седмичния бюлетин на ИПИ. Катализаторът бяха две партийни начинания: Българска социалистическа партия изиска чуване на шефа и целия директорски съвет на Българска национална банка по отношение на готовността на България за присъединение към еврозоната, а ГЕРБ внесе решение по отношение на приемането на еврото в Република България. Изслушването даде официална естрада за спор без някакъв съответен резултат, а самото решение, препоръчано от ГЕРБ, има по-скоро пожелателен темперамент, доколкото не поражда директни правни последствия. Въпреки това случилото се има огромно значение. Дискусията и гласуването по решението „ форсираха “ партиите да заемат обществено позиция, скрепена с категоричен ангажимент. В огромно болшинство народните представители обявиха поддръжка за приемане на еврото през 2024 година От една страна, това би трябвало да се трансформира в политическа гаранция за бъдещи решения по всички нужни промени в законодателство, изисквани в процеса на подготовка. Можем да се надяваме, че партиите ще бъдат поредни и в идващите седмици и месеци ще поддържат позицията си посредством бързо приемане на зависещите от законодателя промени. На последващо място, партиите ще би трябвало да се самодисциплинират и в бюджетната процедура, доколкото запазването на финансовата дисциплинираност и ограничението на недостига са директно свързани с готовността за участие в еврозоната. И най-после, решението отстранява колебливостта и несигурността по отношение на политическата поддръжка за присъединение от началото на 2024 година, които другояче могат да се трансфорат елементарно опрощение за държавното управление – изключително в случай че е служебно – за безучастие и отсрочване. По време на дебата разбрахме няколко неща. Нека почнем с нареждането на политическата карта.
Срещу участието в еврозоната намерено застават единствено „ Възраждане “, въпреки и настоявайки за референдум, още разбори и други сходни реторически похвати. Трудно удържима е позицията на Българска социалистическа партия, които хем споделят, че по принцип са за присъединение, хем желаят обаче да са сигурни, че сме подготвени, хем техни представители непрекъснато описват какъв брой добре се развиват страни отвън еврозоната. Без да артикулират ясна опция или най-малко някакви критерии, при достигането на които биха подкрепили присъединение, Българска социалистическа партия на процедура застават „ срещу “. Тук наподобява доста на място притчата за хората, които попитали „ какъв брой би трябвало да чакаме, с цел да се оправят нещата “, на което получили отговор „ в случай че чакате – в никакъв случай няма да се оправят “. С други думи, в случай че политиците блокират напъните за подготовка и с решенията си образуват финансова политика, която поврежда стабилността, устойчивостта на бюджета и конкурентоспособността на стопанската система, то България няма да е подготвена, получава се затворен кръг. Тук е мястото да напомним и още нещо значимо от дебата, споделено от шефа на Българска народна банка – има опция и открехната врата, само че с цел да минем през нея, би трябвало ясно да заявим, че то е главен политически приоритет на ръководството в България, зад което стои ясно и стабилно болшинство. Също по този начин би трябвало да сме наясно, че това е дълъг развой, ангажиращ доста институции и държавните управления на 27 страни в Европейски Съюз, тъй че не може българската позиция да се мени през 2-3 месеца. Още повече, няма по какъв начин да си вършим тънки сметки дали да е 1 януари, дали няколко месеца по-късно, дали не можем да изчакаме до някакъв миг и тогава отново да рестартираме – такова държание по-скоро ще бъде отвод и надлежно ще отсрочи за неопределен срок вероятно участие. На последващо място, въпросът с бюджета е основен и не може да се заобикаля безпределно. При идна оценка на готовността в упования пролетта конвергентен отчет България би трябвало да има призната бюджетна рамка. Шиканирането на политическата рецесия през удължителен закон, с който да се продължи действието на бюджета за 2022 година в първите месеци на 2023 година може да е добра „ иновация “, само че в подтекста на поръчката на България, че води рационална и предвидима фискална политика, е най-малкото озадачаващо. Разбира се също толкоз озадачаващо би било в годината, когато заявяваме подготвеност за еврозоната, да приемем тригодишна рамка с недостиг от над 6% годишно, освен това без да има някаква тежка криза. Така остава последната алтернатива – а точно политически консенсус към рационален и порядъчен бюджет с недостиг под 3% и ясна поръчка от отговорно болшинство за резистентност на тази фискална цел в идващите години. В този подтекст би трябвало да разбираме и извършеното разискване на степента на осъществяване на номиналните критерии за участие в еврозоната. Към момента България няма проблем с размера на дълга – той е вторият най-нисък в Европейски Съюз, за инфлацията пък нямаме директен надзор в кратковременен проект и все още. Но размерът на бюджетния недостиг и лихвените равнища са директно отражение от политически дейности – дефицитът и таванът на държавния дълг се дефинират с гласоподаване по закона за бюджета, а в по-широк смисъл са резултат от единодушие по икономическа и фискална политика, зад което стои парламентарно болшинство, излъчило държавно управление. За да имаме ниски лихви, които покриват конвергентните критерии, би трябвало да дадем сигнал, че ще поддържаме невисок недостиг, което пък ще значи и малко нов дълг. В дебата бяха разсеяни и много легенди и страхове, постоянно съзнателно популяризирани в публичното пространство Стана ясно да вземем за пример какво се случва с запасите на Централната банка при подмяна на лв. с евро, което ясно опровергава тезата, че някой ще присвои милиарди валутни запаси и ще ги похарчи. Пак в този дух бяха и разясненията за механизмите за избавяне на закъсали държави-членки с общ запас, както и при преструктуриране на банки – въобще потребно беше очевидно и отчетливо да се чуе кой, при какви условия и какво заплаща. Също по този начин за следващ път беше отхвърлена хипотезата, че някой извън ще реши левът да се размени по различен, друг от сегашния и непокътнат към този момент повече от 25 години валутен курс към еврото – явно решението е на българската страна. Това, прочее, беше към този момент доказано, когато левът стана част от механизма ЕРМ2, а страните-членки и ЕЦБ одобриха нашето желание да запазим валутния си ръб и закрепения курс. Няколко думи и за риска от инфлация в еврозоната В момента България има висока инфлация без да е в еврозоната, също висока инфлация имат Унгария, Полша, Чехия и Румъния – отвън еврозоната, освен това с обезценяваща се локална валута. Споменават се балтийските страни, само че в случай че се върнем към данните за динамичността на цените в първите години след приемането на еврото, няма да открием никакви шокове. Да се приписва войната на Русия в Украйна и резултата й върху мощно обвързаните прилежащи стопански системи на еврото е най-малкото неточно. Да не забравяме и по-важното – след присъединението си Естония, Литва и Латвия се приближиха надлежно с 21, 12 и 8 процентни пункта по индикатора Брутният вътрешен продукт на човек от популацията до междинното равнище в Европейски Съюз, опровергавайки страховете, че еврото убива растежа. Защо процесът би трябвало да продължи и какви ще са резултатите за България от присъединението? Няколко аргумента си коства да бъдат изразени още веднъж. На първо място, България би трябвало да даде явен сигнал за това къде желае да се нарежда и до каква степен има резистентен консенсус по един по този начин значим геополитически въпрос. Не просто сме подписали контракт за присъединение към Европейски Съюз, в който има ангажимент за бъдещо присъединяване в общата валута. България мина дълъг път от декларираното желание за участие в банковия съюз и обвързването на лв. в ЕРМ2, през постигането на тези две цели и следващ проект с дата 1 януари 2024 година Забавяне и съмнение са на процедура отвод – което провокира разумния въпрос както у интернационалните институции, по този начин и измежду банкери, вложители, анализатори за какво се дава заден ход. Очевидният отговор е, че няма политически консенсус за поддържане на благоразумни финанси или че има някаква друга промяна в геостратегическото позициониране на страната. В по-широк проект, приемането на еврото е естественият излаз от валутния ръб – това е базовата причина от две десетилетия. Но отвън общите подозрения, в чисто стопански проект световните пазари поставят рискова награда на така наречен regime uncertainty, или рискът нещо да се случи и политическо болшинство да анулира борда, или пък някаква финансова рецесия да срути системата с всички последствия и шокове. Ние, гледайки от вътрешната страна, виждаме устойчивостта и положителната архитектура на нашата парична система, която устоя няколко големи шока и сложни теста в последните 25 години – само че рейтинговите организации слагат няколко стъпки „ бонификация “ при дефинитивно участие в еврозоната. Това е въпрос на доверие – те ни споделят „ ами в случай че въпреки всичко се неуспехите и си унищожите паричната система “? Още повече, в няколко следващи рецесии видяхме, че офанзивите постоянно са по-силни към периферията – с други думи, да си част от еврозоната дава известна отбрана в съпоставяне със страните отвън. България, макар извънредно дисциплинираната си бюджетна политика, висок стопански напредък, конкурентоспособен експорт и добре капитализирани банки, пострада тежко след 2009 година Същото стана и с балтийските страни – отново с закрепен курс, благоразумна фискална политика, невисок дълг. В положителните години – при висок напредък и удобни финансови условия – и страните отвън ядрото получават да вземем за пример ниски лихви и достъп до заем. Но при първите сигнали на идващо разтърсване резултатите удрят в периферията – да забележим лихвите в Румъния и в Унгария. Още повече, в случай че вероятно се наложи „ спасяването “ на страна в усложнение в еврозоната, към този момент има явен път с признатите механизми – както за фиска, по този начин и при банкова рецесия. За страни отвън еврозоната остава непривлекателната алтернатива да предложения МВФ, който работи по прочут и мъчителен механизъм. Не би трябвало да пропущаме и обстоятелството, че приемането на еврото ще приключи към този момент стартирал развой и ще отстрани някои асиметрии, от които в този момент евентуално страдаме. От една страна, ние сме в банковия съюз, което значи, че българските банки могат да понесат последствия от избрани дейности на ЕЦБ, само че в същото време нямат достъп до ликвидна поддръжка – за разлика от всички техни съперници в страни, които са част от еврозоната. В по-общ проект, поради режима на валутен ръб, а и като цяло поради интеграцията на нашата финансова система с еврозоната, ние пренасяме неравномерно резултатите от паричната политика на ЕЦБ. Така да вземем за пример, ние и в този момент понасяме негативите от несъответствията, които основава кредитната агресия, балоните в цените на активите, потребителската инфлация при прекомерно разхлабена парична политика. В същото време, в сложни времена и неустановеност сме изключени от паричната и финансовата система на огромна световна аварийна валута. Връщайки се към политическия спор, остават две значими послания. Първо, няма извинения за закъснение и мотаене по подготовката. Впечатляващо политическо болшинство очевидно съобщи поддръжка за гонене на цел 1 януари 2024 година И второ, непростимо би било да се одобри и даже разисква бюджет с над 6% недостиг, освен това резистентен за идващите години.
Срещу участието в еврозоната намерено застават единствено „ Възраждане “, въпреки и настоявайки за референдум, още разбори и други сходни реторически похвати. Трудно удържима е позицията на Българска социалистическа партия, които хем споделят, че по принцип са за присъединение, хем желаят обаче да са сигурни, че сме подготвени, хем техни представители непрекъснато описват какъв брой добре се развиват страни отвън еврозоната. Без да артикулират ясна опция или най-малко някакви критерии, при достигането на които биха подкрепили присъединение, Българска социалистическа партия на процедура застават „ срещу “. Тук наподобява доста на място притчата за хората, които попитали „ какъв брой би трябвало да чакаме, с цел да се оправят нещата “, на което получили отговор „ в случай че чакате – в никакъв случай няма да се оправят “. С други думи, в случай че политиците блокират напъните за подготовка и с решенията си образуват финансова политика, която поврежда стабилността, устойчивостта на бюджета и конкурентоспособността на стопанската система, то България няма да е подготвена, получава се затворен кръг. Тук е мястото да напомним и още нещо значимо от дебата, споделено от шефа на Българска народна банка – има опция и открехната врата, само че с цел да минем през нея, би трябвало ясно да заявим, че то е главен политически приоритет на ръководството в България, зад което стои ясно и стабилно болшинство. Също по този начин би трябвало да сме наясно, че това е дълъг развой, ангажиращ доста институции и държавните управления на 27 страни в Европейски Съюз, тъй че не може българската позиция да се мени през 2-3 месеца. Още повече, няма по какъв начин да си вършим тънки сметки дали да е 1 януари, дали няколко месеца по-късно, дали не можем да изчакаме до някакъв миг и тогава отново да рестартираме – такова държание по-скоро ще бъде отвод и надлежно ще отсрочи за неопределен срок вероятно участие. На последващо място, въпросът с бюджета е основен и не може да се заобикаля безпределно. При идна оценка на готовността в упования пролетта конвергентен отчет България би трябвало да има призната бюджетна рамка. Шиканирането на политическата рецесия през удължителен закон, с който да се продължи действието на бюджета за 2022 година в първите месеци на 2023 година може да е добра „ иновация “, само че в подтекста на поръчката на България, че води рационална и предвидима фискална политика, е най-малкото озадачаващо. Разбира се също толкоз озадачаващо би било в годината, когато заявяваме подготвеност за еврозоната, да приемем тригодишна рамка с недостиг от над 6% годишно, освен това без да има някаква тежка криза. Така остава последната алтернатива – а точно политически консенсус към рационален и порядъчен бюджет с недостиг под 3% и ясна поръчка от отговорно болшинство за резистентност на тази фискална цел в идващите години. В този подтекст би трябвало да разбираме и извършеното разискване на степента на осъществяване на номиналните критерии за участие в еврозоната. Към момента България няма проблем с размера на дълга – той е вторият най-нисък в Европейски Съюз, за инфлацията пък нямаме директен надзор в кратковременен проект и все още. Но размерът на бюджетния недостиг и лихвените равнища са директно отражение от политически дейности – дефицитът и таванът на държавния дълг се дефинират с гласоподаване по закона за бюджета, а в по-широк смисъл са резултат от единодушие по икономическа и фискална политика, зад което стои парламентарно болшинство, излъчило държавно управление. За да имаме ниски лихви, които покриват конвергентните критерии, би трябвало да дадем сигнал, че ще поддържаме невисок недостиг, което пък ще значи и малко нов дълг. В дебата бяха разсеяни и много легенди и страхове, постоянно съзнателно популяризирани в публичното пространство Стана ясно да вземем за пример какво се случва с запасите на Централната банка при подмяна на лв. с евро, което ясно опровергава тезата, че някой ще присвои милиарди валутни запаси и ще ги похарчи. Пак в този дух бяха и разясненията за механизмите за избавяне на закъсали държави-членки с общ запас, както и при преструктуриране на банки – въобще потребно беше очевидно и отчетливо да се чуе кой, при какви условия и какво заплаща. Също по този начин за следващ път беше отхвърлена хипотезата, че някой извън ще реши левът да се размени по различен, друг от сегашния и непокътнат към този момент повече от 25 години валутен курс към еврото – явно решението е на българската страна. Това, прочее, беше към този момент доказано, когато левът стана част от механизма ЕРМ2, а страните-членки и ЕЦБ одобриха нашето желание да запазим валутния си ръб и закрепения курс. Няколко думи и за риска от инфлация в еврозоната В момента България има висока инфлация без да е в еврозоната, също висока инфлация имат Унгария, Полша, Чехия и Румъния – отвън еврозоната, освен това с обезценяваща се локална валута. Споменават се балтийските страни, само че в случай че се върнем към данните за динамичността на цените в първите години след приемането на еврото, няма да открием никакви шокове. Да се приписва войната на Русия в Украйна и резултата й върху мощно обвързаните прилежащи стопански системи на еврото е най-малкото неточно. Да не забравяме и по-важното – след присъединението си Естония, Литва и Латвия се приближиха надлежно с 21, 12 и 8 процентни пункта по индикатора Брутният вътрешен продукт на човек от популацията до междинното равнище в Европейски Съюз, опровергавайки страховете, че еврото убива растежа. Защо процесът би трябвало да продължи и какви ще са резултатите за България от присъединението? Няколко аргумента си коства да бъдат изразени още веднъж. На първо място, България би трябвало да даде явен сигнал за това къде желае да се нарежда и до каква степен има резистентен консенсус по един по този начин значим геополитически въпрос. Не просто сме подписали контракт за присъединение към Европейски Съюз, в който има ангажимент за бъдещо присъединяване в общата валута. България мина дълъг път от декларираното желание за участие в банковия съюз и обвързването на лв. в ЕРМ2, през постигането на тези две цели и следващ проект с дата 1 януари 2024 година Забавяне и съмнение са на процедура отвод – което провокира разумния въпрос както у интернационалните институции, по този начин и измежду банкери, вложители, анализатори за какво се дава заден ход. Очевидният отговор е, че няма политически консенсус за поддържане на благоразумни финанси или че има някаква друга промяна в геостратегическото позициониране на страната. В по-широк проект, приемането на еврото е естественият излаз от валутния ръб – това е базовата причина от две десетилетия. Но отвън общите подозрения, в чисто стопански проект световните пазари поставят рискова награда на така наречен regime uncertainty, или рискът нещо да се случи и политическо болшинство да анулира борда, или пък някаква финансова рецесия да срути системата с всички последствия и шокове. Ние, гледайки от вътрешната страна, виждаме устойчивостта и положителната архитектура на нашата парична система, която устоя няколко големи шока и сложни теста в последните 25 години – само че рейтинговите организации слагат няколко стъпки „ бонификация “ при дефинитивно участие в еврозоната. Това е въпрос на доверие – те ни споделят „ ами в случай че въпреки всичко се неуспехите и си унищожите паричната система “? Още повече, в няколко следващи рецесии видяхме, че офанзивите постоянно са по-силни към периферията – с други думи, да си част от еврозоната дава известна отбрана в съпоставяне със страните отвън. България, макар извънредно дисциплинираната си бюджетна политика, висок стопански напредък, конкурентоспособен експорт и добре капитализирани банки, пострада тежко след 2009 година Същото стана и с балтийските страни – отново с закрепен курс, благоразумна фискална политика, невисок дълг. В положителните години – при висок напредък и удобни финансови условия – и страните отвън ядрото получават да вземем за пример ниски лихви и достъп до заем. Но при първите сигнали на идващо разтърсване резултатите удрят в периферията – да забележим лихвите в Румъния и в Унгария. Още повече, в случай че вероятно се наложи „ спасяването “ на страна в усложнение в еврозоната, към този момент има явен път с признатите механизми – както за фиска, по този начин и при банкова рецесия. За страни отвън еврозоната остава непривлекателната алтернатива да предложения МВФ, който работи по прочут и мъчителен механизъм. Не би трябвало да пропущаме и обстоятелството, че приемането на еврото ще приключи към този момент стартирал развой и ще отстрани някои асиметрии, от които в този момент евентуално страдаме. От една страна, ние сме в банковия съюз, което значи, че българските банки могат да понесат последствия от избрани дейности на ЕЦБ, само че в същото време нямат достъп до ликвидна поддръжка – за разлика от всички техни съперници в страни, които са част от еврозоната. В по-общ проект, поради режима на валутен ръб, а и като цяло поради интеграцията на нашата финансова система с еврозоната, ние пренасяме неравномерно резултатите от паричната политика на ЕЦБ. Така да вземем за пример, ние и в този момент понасяме негативите от несъответствията, които основава кредитната агресия, балоните в цените на активите, потребителската инфлация при прекомерно разхлабена парична политика. В същото време, в сложни времена и неустановеност сме изключени от паричната и финансовата система на огромна световна аварийна валута. Връщайки се към политическия спор, остават две значими послания. Първо, няма извинения за закъснение и мотаене по подготовката. Впечатляващо политическо болшинство очевидно съобщи поддръжка за гонене на цел 1 януари 2024 година И второ, непростимо би било да се одобри и даже разисква бюджет с над 6% недостиг, освен това резистентен за идващите години.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ