Нуждае ли се ЕС от ядрени оръжия? Сред политици и експерти в Германия текат оживени дебати
Въпросът не може да бъде обсъждан еднопосочно поради Договора за неразпространение, подписан от всички в Европейски Съюз
Въпросът дали Европейски Съюз се нуждае от нуклеарни оръжия провокира оживени диспути измежду политици и специалисти в Германия, откогато претендентът за президент на Съединени американски щати Доналд Тръмп съобщи, че в случай че още веднъж застане отпред на Белия дом, ще отдръпна поддръжката си към съдружниците от алианса, които не изразходват 2% от своя Брутният вътрешен продукт за защита.
Германският финансов министър Кристиан Линднер в сряда разгласява публикация във в. " Франкфуртер Алгемайне Цайтунг ", в която показва тезата си, че Европа би трябвало да се придържа към отбранителната тактика на нуклеарно въздържане. Този въпрос обаче не може да се преглежда еднопосочно, тъй като всички страни членки на Европейски Съюз са подписали Договора за неразпространение на нуклеарното оръжие (ДНЯО), който би трябвало да предотврати разпространяването на нуклеарни оръжия и да улесни съдействието сред нуклеарните и неядрените страни, отбелязва изданието " Политико ".
Около 191 страни са подписали съглашението. Индия, Израел, Пакистан и Южен Судан в никакъв случай не са подписвали контракта, а Северна Корея разгласи отдръпването си през 2003 година. Според формалния си уеб страница Европейски Съюз показва, че е " твърдо решен да поддържа и укрепва целостта " на контракта.
Следват някои фрагменти от публикация, която Линднер разгласява в сряда. Преводът е на Българска телеграфна агенция.
Позицията на немския финансов министър
Повратното време в политиката в региона на сигурността в Германия продължава към този момент две години. Става все по-ясно, че епохата, настъпила след края на спора сред Изтока и Запада, която беше в основата на сигурността, стабилността и просперитета на Германия, е окончателно отминала. Трябва да ни е ясно едно нещо - връщане обратно към пътищата на политиката в областта на сигурността от последните 30 години няма.
Това е обвързвано и с поврат във финансовата ни политика. " Дивидентът от мира ", който имахме в предишното, към този момент е изразходван, най-вече за построяването на страна на благоденствието. Сега се намираме при започване на ера на " вложение в свободата " и е нужна смяна на курса. (...)
Основата на нашата сигурност е и остава съюзът със Съединени американски щати. Независимо от това кой ще ръководи в Белия дом след идващите избори или в по-далечно бъдеще. Поради това немската и европейската дипломация би трябвало да продължат (и да увеличат) вложенията си в трансатлантическите връзки.
Гласовете в Съединени американски щати, които приканват за по-справедливо трансатлантическо систематизиране на тежестта - в последна сметка на Съединени американски щати се падат към 70 % от общите разноски за защита на всички 31 членки на НАТО, имат положителни причини. Време е европейските страни от НАТО да поемат по-голяма отговорност за отбранителния съюз, с цел да облекчат Съединени американски щати, които са призовани и в други елементи на света. (...) Освен това Европейски Съюз със своите 450 милиона поданици и Брутният вътрешен продукт от 15,8 трилиона евро, би трябвало да придобие опцията да бъде самостоятелен в даването на сигурност, с цел да добавя незаменимата роля на НАТО. По-конкретна нова стъпка на Европейски Съюз в политиката за сигурност значи да вземем за пример бързото и дейно активизиране на европейското оръжейно произвеждане. (...)
Нека не се лъжем, до момента в който по света има нуклеарни оръжия, Европа също би трябвало да се придържа към една система за нуклеарно въздържане, с цел да не се оказва беззащитна пред шантажа на властнически страни. Съединени американски щати реализират това посредством гаранциите си за нуклеарна отбрана на Берлин, Талин и Варшава при нужда. По този метод сигурността на Европа е неразривно обвързвана с тази на Северна Америка посредством шерване на нуклеарни оръжия. Дори и стратегическите нуклеарни сили Франция и Англия в този момент способстват за сигурността на нашия съюз.... Трябва да разбираме неотдавнашните изявления на Доналд Тръмп като гледище да обмислим в допълнение този детайл от европейската сигурност под егидата на НАТО. Въпросът е при какви политически и финансови условия Париж и Лондон биха били подготвени да запазят или разширят личните си стратегически качества за групова сигурност? И противоположното - какъв принос сме подготвени да дадем ние? Не би трябвало да се опасяваме от тези сложни въпроси, когато става въпрос за мира и свободата в Европа.
Германски специалисти по тематиката
Франция е единствената страна от Европейски Съюз, която има лични нуклеарни оръжия, само че в няколко страни, в това число и в Германия, са ситуирани американски нуклеарни оръжия. Макрон няколко пъти предложи на Германия и на други страни от Евросъюза да работят дружно в региона на нуклеарното въздържане, напомня радио " Дойчланд рундфунк ". Според специалиста по защита Маркус Кайм разширението на потенциала за нуклеарно въздържане на Франция и Германия върху цяла Европа е реален метод, който може да се реализира в кратковременен проект. Но би трябвало да се изяснят някои детайлности като финансирането на сходна самодейност и пълномощията за взимане на решения.
В тази връзка политологът Улрих Кюн прикани немското държавно управление да разиска предлагането на Макрон колкото се може по-бързо, преди идващите избори за президент във Франция, които ще се произведат през 2027 година. След това може да е късно за самодейността за общоевропейско нуклеарно въздържане, в случай че вотът бъде извоюван от крайнодясната партия " Национален общ брой ", акцентира той. Мрин Льо Пен, която е водещ претендент за поста, неведнъж е отхвърляла концепцията за присъединяване на други страни от Европейски Съюз, изключително Германия, във френската нуклеарна стратегия.
Що се отнася до Англия - тя към този момент не е член на Евросъюза и не е ясно в каква посока ще се развие, нито дали английското държавно управление би имало подготвеност да се грижи за сигурността на сътрудниците си от НАТО посредством нуклеарните си оръжия, счита Кюн.
Председателят на комисията по защита към Бундестага е на друго мнение
Европейски Съюз би трябвало да даде приоритет на други области, а не на създаването на самостоятелна нуклеарна възпираща мощ, което е нереалистично предложение, съобщи в изявление в сряда Мари-Агнес Щрак-Цимерман, началник на комисията по защита в Бундестага.
Тя обаче счита, че Европейски Съюз би трябвало да убеди Съединени американски щати в смисъла на това да продължи да следва уговорките си в Европа. " Не имам вяра, че Съединени американски щати ще се откажат да вземат Европа под своя чадър, тъй като и те самите имат изгода от това ", сподели ръководителят на комисията по защита в Бундестага.
Засилването на нуклеарната защита ще значи да накараме Франция и Англия да " седнат на една маса ", да " се отделят от Европейски Съюз и да мислят по европейски ", добави тя.
Щрак-Цимерман, който е водещият претендент на немската Свободнодемократическа партия (СвДП) на изборите за Европейски парламент, счита, че вместо това приоритет би трябвало да бъде построяването на обща европейска войска и киберзащита.
" Трябва незабавно да обърнем внимание на обстоятелството, че Европа би трябвало да стане самодостатъчна. Би било потребно, в случай че стартираме да разпореждаме публични поръчки заедно; в случай че се стегнем, изградим обща европейска войска и европейска киберзащита - даже това към момента не работи ", заключи Щрак-Цимерман.
Въпросът дали Европейски Съюз се нуждае от нуклеарни оръжия провокира оживени диспути измежду политици и специалисти в Германия, откогато претендентът за президент на Съединени американски щати Доналд Тръмп съобщи, че в случай че още веднъж застане отпред на Белия дом, ще отдръпна поддръжката си към съдружниците от алианса, които не изразходват 2% от своя Брутният вътрешен продукт за защита.
Германският финансов министър Кристиан Линднер в сряда разгласява публикация във в. " Франкфуртер Алгемайне Цайтунг ", в която показва тезата си, че Европа би трябвало да се придържа към отбранителната тактика на нуклеарно въздържане. Този въпрос обаче не може да се преглежда еднопосочно, тъй като всички страни членки на Европейски Съюз са подписали Договора за неразпространение на нуклеарното оръжие (ДНЯО), който би трябвало да предотврати разпространяването на нуклеарни оръжия и да улесни съдействието сред нуклеарните и неядрените страни, отбелязва изданието " Политико ".
Около 191 страни са подписали съглашението. Индия, Израел, Пакистан и Южен Судан в никакъв случай не са подписвали контракта, а Северна Корея разгласи отдръпването си през 2003 година. Според формалния си уеб страница Европейски Съюз показва, че е " твърдо решен да поддържа и укрепва целостта " на контракта.
Следват някои фрагменти от публикация, която Линднер разгласява в сряда. Преводът е на Българска телеграфна агенция.
Позицията на немския финансов министър
Повратното време в политиката в региона на сигурността в Германия продължава към този момент две години. Става все по-ясно, че епохата, настъпила след края на спора сред Изтока и Запада, която беше в основата на сигурността, стабилността и просперитета на Германия, е окончателно отминала. Трябва да ни е ясно едно нещо - връщане обратно към пътищата на политиката в областта на сигурността от последните 30 години няма.
Това е обвързвано и с поврат във финансовата ни политика. " Дивидентът от мира ", който имахме в предишното, към този момент е изразходван, най-вече за построяването на страна на благоденствието. Сега се намираме при започване на ера на " вложение в свободата " и е нужна смяна на курса. (...)
Основата на нашата сигурност е и остава съюзът със Съединени американски щати. Независимо от това кой ще ръководи в Белия дом след идващите избори или в по-далечно бъдеще. Поради това немската и европейската дипломация би трябвало да продължат (и да увеличат) вложенията си в трансатлантическите връзки.
Гласовете в Съединени американски щати, които приканват за по-справедливо трансатлантическо систематизиране на тежестта - в последна сметка на Съединени американски щати се падат към 70 % от общите разноски за защита на всички 31 членки на НАТО, имат положителни причини. Време е европейските страни от НАТО да поемат по-голяма отговорност за отбранителния съюз, с цел да облекчат Съединени американски щати, които са призовани и в други елементи на света. (...) Освен това Европейски Съюз със своите 450 милиона поданици и Брутният вътрешен продукт от 15,8 трилиона евро, би трябвало да придобие опцията да бъде самостоятелен в даването на сигурност, с цел да добавя незаменимата роля на НАТО. По-конкретна нова стъпка на Европейски Съюз в политиката за сигурност значи да вземем за пример бързото и дейно активизиране на европейското оръжейно произвеждане. (...)
Нека не се лъжем, до момента в който по света има нуклеарни оръжия, Европа също би трябвало да се придържа към една система за нуклеарно въздържане, с цел да не се оказва беззащитна пред шантажа на властнически страни. Съединени американски щати реализират това посредством гаранциите си за нуклеарна отбрана на Берлин, Талин и Варшава при нужда. По този метод сигурността на Европа е неразривно обвързвана с тази на Северна Америка посредством шерване на нуклеарни оръжия. Дори и стратегическите нуклеарни сили Франция и Англия в този момент способстват за сигурността на нашия съюз.... Трябва да разбираме неотдавнашните изявления на Доналд Тръмп като гледище да обмислим в допълнение този детайл от европейската сигурност под егидата на НАТО. Въпросът е при какви политически и финансови условия Париж и Лондон биха били подготвени да запазят или разширят личните си стратегически качества за групова сигурност? И противоположното - какъв принос сме подготвени да дадем ние? Не би трябвало да се опасяваме от тези сложни въпроси, когато става въпрос за мира и свободата в Европа.
Германски специалисти по тематиката
Франция е единствената страна от Европейски Съюз, която има лични нуклеарни оръжия, само че в няколко страни, в това число и в Германия, са ситуирани американски нуклеарни оръжия. Макрон няколко пъти предложи на Германия и на други страни от Евросъюза да работят дружно в региона на нуклеарното въздържане, напомня радио " Дойчланд рундфунк ". Според специалиста по защита Маркус Кайм разширението на потенциала за нуклеарно въздържане на Франция и Германия върху цяла Европа е реален метод, който може да се реализира в кратковременен проект. Но би трябвало да се изяснят някои детайлности като финансирането на сходна самодейност и пълномощията за взимане на решения.
В тази връзка политологът Улрих Кюн прикани немското държавно управление да разиска предлагането на Макрон колкото се може по-бързо, преди идващите избори за президент във Франция, които ще се произведат през 2027 година. След това може да е късно за самодейността за общоевропейско нуклеарно въздържане, в случай че вотът бъде извоюван от крайнодясната партия " Национален общ брой ", акцентира той. Мрин Льо Пен, която е водещ претендент за поста, неведнъж е отхвърляла концепцията за присъединяване на други страни от Европейски Съюз, изключително Германия, във френската нуклеарна стратегия.
Що се отнася до Англия - тя към този момент не е член на Евросъюза и не е ясно в каква посока ще се развие, нито дали английското държавно управление би имало подготвеност да се грижи за сигурността на сътрудниците си от НАТО посредством нуклеарните си оръжия, счита Кюн.
Председателят на комисията по защита към Бундестага е на друго мнение
Европейски Съюз би трябвало да даде приоритет на други области, а не на създаването на самостоятелна нуклеарна възпираща мощ, което е нереалистично предложение, съобщи в изявление в сряда Мари-Агнес Щрак-Цимерман, началник на комисията по защита в Бундестага.
Тя обаче счита, че Европейски Съюз би трябвало да убеди Съединени американски щати в смисъла на това да продължи да следва уговорките си в Европа. " Не имам вяра, че Съединени американски щати ще се откажат да вземат Европа под своя чадър, тъй като и те самите имат изгода от това ", сподели ръководителят на комисията по защита в Бундестага.
Засилването на нуклеарната защита ще значи да накараме Франция и Англия да " седнат на една маса ", да " се отделят от Европейски Съюз и да мислят по европейски ", добави тя.
Щрак-Цимерман, който е водещият претендент на немската Свободнодемократическа партия (СвДП) на изборите за Европейски парламент, счита, че вместо това приоритет би трябвало да бъде построяването на обща европейска войска и киберзащита.
" Трябва незабавно да обърнем внимание на обстоятелството, че Европа би трябвало да стане самодостатъчна. Би било потребно, в случай че стартираме да разпореждаме публични поръчки заедно; в случай че се стегнем, изградим обща европейска войска и европейска киберзащита - даже това към момента не работи ", заключи Щрак-Цимерман.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ