Джейн е на почти 90 г. Как може още да пише за надеждата
Въпросът, който най-често ми задават, е: „ Вярваш ли в действителност, че има вяра за нашия свят? За бъдещето на нашите деца и внуци? “
Моят отговор е откровено „ да “.
Джейн Гудол
https://www.clubz.bg/uploads/2022/05/kniga-za-nadezhdata-650x1000.jpg " border= " 0 " alt= " " width= " 300 " height= " 462 " /> Джейн Гудол е едвам на 26, когато отпътува за днешна Танзания, с цел да изследва държанието на шимпанзетата. В продължение на над 60 години тя се бори освен за тяхното запазване, само че и за опазването на дивата природа въобще. И до ден сегашен името на
Гейл Хъдсън е интернационална писателка на бестселъри, която написа за силата на човешките взаимоотношения да лекуват света. Гейл е написала три книги за спасяването на животните и естествения свят дружно с известния приматолог доктор Джейн Гудол.
Личните есета и публикации на Гейл за духовното израстване и човешките взаимоотношения са оповестени в голям брой национални и интернационалните издания.
Дъглас Ейбрамс е създател, редактор, книжовен сътрудник и ловджия на истината, който се стреми да подкрепи идващия постепенен стадий на нашата световна просвета.
Представяме ви фрагмент от " Книга за вярата ", издателство " Изток-Запад ":
.................................
На доста места по света бушуват въоръжени спорове, има расова и религиозна дискриминация, закононарушения от ненавист, терористични офанзиви, политическо клатушкане към крайната десница, което поражда демонстрации и митинги, където прекомерно твърде постоянно се стига до принуждение. Пропастта сред имащите и нямащите пораства и разпалва яд и паника. Демокрацията е атакувана в доста страни. На всичкото от горната страна и пандемията от COVID-19 предизвиква доста премеждия и гибел, води до загуба на работни места и стопански безпорядък по целия свят. А климатичната рецесия, краткотрайно изместена на назад във времето, е още по-голяма опасност за нашето бъдеще – в действителност за целия живот на Земята, какъвто го познаваме.
Промените на климата не са нещо, което вероятно може да ни засегне в бъдеще – те ни засягат в този момент, като се променя климатът по цялото земно кълбо: топят с ледовете, покачва се морското ниво, образуват се разрушителни мощни урагани, торнада и циклони. По целия свят се следят тежки наводнения, продължителни суши, унищожителни пожари. За първи път са регистрирани пожари зад Полярния кръг.
„ Помисли си – споделях си самичък на себе си. – Джейн е на съвсем 90 години. Как може още да написа за вярата, като знае какво се случва по света? Може би се самозалъгва и не желае да се изправи против обстоятелствата. “ А аз съм изцяло наясно с обстоятелствата. И има дни, в които се усещам депресиран, дни, в които наподобява, че напъните, битката и жертвите на толкоз доста хора, които водят война за обществена и екологична правдивост, борят се с предразсъдъците, расизма и алчността, са обречени на загуба. Силите, вилнеещи към нас – лакомия, корупция, ненавист, предубеждения, – са тези, които наивно си мислим, че ще можем да победим. Разбираемо е, че има дни, в които считаме, че сме обречени да седнем и да гледаме по какъв начин светът свършва „ не с гръм, а с циврене “ (Т. С. Елиът). Последните осем десетилетия бяха изпълнени с бедствия като 11 септември, учебни стрелби, самоубийствени атентати и така нататък, както и с отчаянието, което някои от тези ужасни събития провокираха. Израснах по време на Втората международна война, когато светът бе пред хитлеристка и нацистка заплаха. Преживях конкуренцията във въоръжаването на Студената война, когато светът беше застрашен от термоядрен холокост и ужасите на многото спорове, които осъдиха милиони хора по целия свят на мъчения и гибел. Като всички хора, които живеят задоволително дълго, и аз съм предходна през доста мрачни интервали и съм видяла доста страдалчество.
Всеки път, когато изпадна в меланхолия, се сещам за всички невероятни истории за смелостта, непоколебимостта и решителността на тези, които се борят със „ силите на злото “. Защото, да, имам вяра, че има зло измежду нас. Но какъв брой по-мощни и вдъхновяващи са гласовете на тези, които се изправят против него. И даже когато изгубят живота си, гласовете им не престават да ехтят дълго откакто са си отишли, давайки ни ентусиазъм и вяра – вяра за висшата добрина на това необичайно, спорно човешко творение, което е еволюирало от маймуноподобно създание преди към шест милиона години.
Откакто започнах да пътувам по света от 1986 година, с цел да предизвестявам хората за вредите, които ние нанасяме – на обществото и на околната среда, – срещнах доста хора, които споделиха, че са изгубили вяра в бъдещето. Особено гневни, депресирани или просто апатични бяха младежите, които ми споделяха, че ние сме опропастили тяхното бъдеще и те се усещат по този начин, като че ли няма какво да създадат. Но макар че е правилно, че ние освен компрометирахме, само че и откраднахме тяхното бъдеще, като безмилостно изразходихме лимитираните запаси на нашата планета, без да помислим за бъдещите генерации, аз въпреки всичко считам, че още не е прекомерно късно, с цел да изправим нещата.
Въпросът, който може би най-често ми задават, е: „ Вярваш ли в действителност, че има вяра за нашия свят? За бъдещето на нашите деца и внуци? “
Моят отговор е откровено „ да “. Вярвам, че към момента ни остава известно време, в което можем да стартираме да възвръщаме вредите, които причинихме на нашата планета. Това време обаче изтича. Ако ни е грижа за бъдещето на нашите деца и това на техните деца, в случай че ни е грижа за здравето на природата, би трябвало да се обединим и да предприемем дейности. Сега, преди да е станало прекомерно късно.
Каква е тази „ вяра “, в която аз още имам вяра, която ме стимулира да не преставам напред, да се боря? Какво разбирам под думата „ вяра “?
Надеждата постоянно не се схваща вярно. Хората си мислят, че това е просто пасивно пожелателно мислене. Че се надявам нещо да се случи, само че аз не би трябвало да върша нищо за това. Това е тъкмо противоположното на същинската вяра, която изисква дейности и ангажираност. Много хора са наясно с окаяното положение на планетата, само че не вършат нищо, тъй като се усещат безпомощни или нямат религия. Ето за какво тази книга е значима – уповавам се (!), тя ще помогне на хората да осъзнаят, че техните дейности, колкото и дребни да им наподобяват, в действителност ще доведат до промени. Кумулативният резултат на хиляди етични дейности може да помогне да спасим и подобрим нашия свят за бъдещите генерации. И за какво да предприемате някакви дейности, в случай че в действителност не се надявате, че те ще допринесат за смяна?
От книгата ще стане ясно какви са моите учредения за вяра в тези сложни времена, само че към този момент дано ви кажа, че без вяра всичко е изгубено. Тя е значима характерност на оцеляването, с помощта на която типът ни го има още от времето на предците ни от Каменната епоха. Определено и моето странствуване би било невероятно, в случай че нямах вяра.
За всичко това и за още доста приказваме с моя съавтор Дъг Ейбрамс на страниците на тази книга. Дъг предложи книгата да е под формата на разговори, като „ Книгата за насладата “, която той е написал дружно с Далай Лама и архиепископ Дезмънд Туту. В идните страници Дъг влиза в ролята на повествовател и показва разговорите, които водихме в Африка и Европа. С негова помощ в този момент аз мога да споделя с вас това, което научих за вярата през моя дълъг живот и работата ми измежду природата.
Надеждата е заразна. Вашите дейности ще заразят другите. Искрено искам тази книга да ви помогне да намерите разтуха във време на тъга, посока във време на неустановеност, храброст във време на боязън.
Каним ви да се присъедините към нас в това пътешестване към вярата.
Д-р Джейн Гудол, делегат на мира на ООН
Моят отговор е откровено „ да “.
Джейн Гудол
https://www.clubz.bg/uploads/2022/05/kniga-za-nadezhdata-650x1000.jpg " border= " 0 " alt= " " width= " 300 " height= " 462 " /> Джейн Гудол е едвам на 26, когато отпътува за днешна Танзания, с цел да изследва държанието на шимпанзетата. В продължение на над 60 години тя се бори освен за тяхното запазване, само че и за опазването на дивата природа въобще. И до ден сегашен името на
Гейл Хъдсън е интернационална писателка на бестселъри, която написа за силата на човешките взаимоотношения да лекуват света. Гейл е написала три книги за спасяването на животните и естествения свят дружно с известния приматолог доктор Джейн Гудол.
Личните есета и публикации на Гейл за духовното израстване и човешките взаимоотношения са оповестени в голям брой национални и интернационалните издания.
Дъглас Ейбрамс е създател, редактор, книжовен сътрудник и ловджия на истината, който се стреми да подкрепи идващия постепенен стадий на нашата световна просвета.
Представяме ви фрагмент от " Книга за вярата ", издателство " Изток-Запад ":
.................................
На доста места по света бушуват въоръжени спорове, има расова и религиозна дискриминация, закононарушения от ненавист, терористични офанзиви, политическо клатушкане към крайната десница, което поражда демонстрации и митинги, където прекомерно твърде постоянно се стига до принуждение. Пропастта сред имащите и нямащите пораства и разпалва яд и паника. Демокрацията е атакувана в доста страни. На всичкото от горната страна и пандемията от COVID-19 предизвиква доста премеждия и гибел, води до загуба на работни места и стопански безпорядък по целия свят. А климатичната рецесия, краткотрайно изместена на назад във времето, е още по-голяма опасност за нашето бъдеще – в действителност за целия живот на Земята, какъвто го познаваме.
Промените на климата не са нещо, което вероятно може да ни засегне в бъдеще – те ни засягат в този момент, като се променя климатът по цялото земно кълбо: топят с ледовете, покачва се морското ниво, образуват се разрушителни мощни урагани, торнада и циклони. По целия свят се следят тежки наводнения, продължителни суши, унищожителни пожари. За първи път са регистрирани пожари зад Полярния кръг.
„ Помисли си – споделях си самичък на себе си. – Джейн е на съвсем 90 години. Как може още да написа за вярата, като знае какво се случва по света? Може би се самозалъгва и не желае да се изправи против обстоятелствата. “ А аз съм изцяло наясно с обстоятелствата. И има дни, в които се усещам депресиран, дни, в които наподобява, че напъните, битката и жертвите на толкоз доста хора, които водят война за обществена и екологична правдивост, борят се с предразсъдъците, расизма и алчността, са обречени на загуба. Силите, вилнеещи към нас – лакомия, корупция, ненавист, предубеждения, – са тези, които наивно си мислим, че ще можем да победим. Разбираемо е, че има дни, в които считаме, че сме обречени да седнем и да гледаме по какъв начин светът свършва „ не с гръм, а с циврене “ (Т. С. Елиът). Последните осем десетилетия бяха изпълнени с бедствия като 11 септември, учебни стрелби, самоубийствени атентати и така нататък, както и с отчаянието, което някои от тези ужасни събития провокираха. Израснах по време на Втората международна война, когато светът бе пред хитлеристка и нацистка заплаха. Преживях конкуренцията във въоръжаването на Студената война, когато светът беше застрашен от термоядрен холокост и ужасите на многото спорове, които осъдиха милиони хора по целия свят на мъчения и гибел. Като всички хора, които живеят задоволително дълго, и аз съм предходна през доста мрачни интервали и съм видяла доста страдалчество.
Всеки път, когато изпадна в меланхолия, се сещам за всички невероятни истории за смелостта, непоколебимостта и решителността на тези, които се борят със „ силите на злото “. Защото, да, имам вяра, че има зло измежду нас. Но какъв брой по-мощни и вдъхновяващи са гласовете на тези, които се изправят против него. И даже когато изгубят живота си, гласовете им не престават да ехтят дълго откакто са си отишли, давайки ни ентусиазъм и вяра – вяра за висшата добрина на това необичайно, спорно човешко творение, което е еволюирало от маймуноподобно създание преди към шест милиона години.
Откакто започнах да пътувам по света от 1986 година, с цел да предизвестявам хората за вредите, които ние нанасяме – на обществото и на околната среда, – срещнах доста хора, които споделиха, че са изгубили вяра в бъдещето. Особено гневни, депресирани или просто апатични бяха младежите, които ми споделяха, че ние сме опропастили тяхното бъдеще и те се усещат по този начин, като че ли няма какво да създадат. Но макар че е правилно, че ние освен компрометирахме, само че и откраднахме тяхното бъдеще, като безмилостно изразходихме лимитираните запаси на нашата планета, без да помислим за бъдещите генерации, аз въпреки всичко считам, че още не е прекомерно късно, с цел да изправим нещата.
Въпросът, който може би най-често ми задават, е: „ Вярваш ли в действителност, че има вяра за нашия свят? За бъдещето на нашите деца и внуци? “
Моят отговор е откровено „ да “. Вярвам, че към момента ни остава известно време, в което можем да стартираме да възвръщаме вредите, които причинихме на нашата планета. Това време обаче изтича. Ако ни е грижа за бъдещето на нашите деца и това на техните деца, в случай че ни е грижа за здравето на природата, би трябвало да се обединим и да предприемем дейности. Сега, преди да е станало прекомерно късно.
Каква е тази „ вяра “, в която аз още имам вяра, която ме стимулира да не преставам напред, да се боря? Какво разбирам под думата „ вяра “?
Надеждата постоянно не се схваща вярно. Хората си мислят, че това е просто пасивно пожелателно мислене. Че се надявам нещо да се случи, само че аз не би трябвало да върша нищо за това. Това е тъкмо противоположното на същинската вяра, която изисква дейности и ангажираност. Много хора са наясно с окаяното положение на планетата, само че не вършат нищо, тъй като се усещат безпомощни или нямат религия. Ето за какво тази книга е значима – уповавам се (!), тя ще помогне на хората да осъзнаят, че техните дейности, колкото и дребни да им наподобяват, в действителност ще доведат до промени. Кумулативният резултат на хиляди етични дейности може да помогне да спасим и подобрим нашия свят за бъдещите генерации. И за какво да предприемате някакви дейности, в случай че в действителност не се надявате, че те ще допринесат за смяна?
От книгата ще стане ясно какви са моите учредения за вяра в тези сложни времена, само че към този момент дано ви кажа, че без вяра всичко е изгубено. Тя е значима характерност на оцеляването, с помощта на която типът ни го има още от времето на предците ни от Каменната епоха. Определено и моето странствуване би било невероятно, в случай че нямах вяра.
За всичко това и за още доста приказваме с моя съавтор Дъг Ейбрамс на страниците на тази книга. Дъг предложи книгата да е под формата на разговори, като „ Книгата за насладата “, която той е написал дружно с Далай Лама и архиепископ Дезмънд Туту. В идните страници Дъг влиза в ролята на повествовател и показва разговорите, които водихме в Африка и Европа. С негова помощ в този момент аз мога да споделя с вас това, което научих за вярата през моя дълъг живот и работата ми измежду природата.
Надеждата е заразна. Вашите дейности ще заразят другите. Искрено искам тази книга да ви помогне да намерите разтуха във време на тъга, посока във време на неустановеност, храброст във време на боязън.
Каним ви да се присъедините към нас в това пътешестване към вярата.
Д-р Джейн Гудол, делегат на мира на ООН
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ