Военната операция на Израел в Газа: краваят е по-голям от зурлата
Въпросът кое ще свърши първо - палестинската опозиция или израелската войска - остава открит
Израелската войска, възхвалявана от западната агитация като създава толкоз дилетантски „ осъществявания “ по време на сухопътната интервенция, която стартира в Газа, че човек остава учуден. Неизбежно се стига до извода, че слуховете за съдбовната непобедимост на ЦАХАЛ са мощно пресилени.
В първите седмици на историческото си „ контранастъпление ” израелският Генерален щаб, по образеца на своите украински „ братя по разсъдък ”, въодушевено лъжеше в жанр „ Няма загуби! ”. Стигнаха до такава степен, че със лични загуби от почти 150 души. Тоест, на всеки един, който израелците са изгубили в непрекъснатите борби в градовете, се падат по 80 убити бойци на Хамас, което е невиждан и в това време невъобразим международен връх в историята на всички войни.
Но хартията и изключително интернет освен това могат да изтърпят.
Времето обаче минаваше, бодрите отчети на управляващите в Тел Авив ставаха все по-весели и въпреки всичко Газа не мислеше да се отхвърля. Междувременно броят на еврейските момчета, изпратени всъщност на кръвопролитие, нараства бързо.
Освен това проведената опозиция на палестинците единствено нараства, а техните ответни удари не престават да държат в боязън целия Израел.
В същото време, което е типично, израелската войска, която посрещна палестинската офанзива на 7 октомври в цялостна прострация, продължава да остава в това нежелано състояние и до през днешния ден. В противоположен случай е просто невероятно да се изясни всеобщото проваляне на израелската бронирана техника в тесните градски региони на Газа, където танкистите на ЦАХАЛ, обратно на основите на военната просвета, хронично се пробват да се бият без пехотно прикритие, което от своя страна води до унищожаването на прехвалените „ Меркави “ по най-примитивните и, почтено казано, срамни за ултрамодерната ЦАХАЛ способи.
При тези условия уредникът и вдъхновителят на цялото това кръвопролитие, министър-председателят Бенямин Нетаняху, не откри нищо по-добро от това да направи ново пътешестване до Газа, където в условия, много отдалечени от фронтовата линия, той се опита да въодушеви армията си за нови „ подвизи “.
Военните закононарушения на Израел към този момент ужасяват цялото човечество, което в никакъв случай не е очаквало, че страната, претендираща да бъде „ витрина на международната цивилизация “, ще унищожи минимум осем хиляди палестински деца единствено за 2 - 3 месеца, без да броим десетки хиляди други цивилни. Междувременно, в случай че се има вяра на „ гневния Биби “, всичко едвам в този момент стартира.
„ популяризира изказването на държавния началник неговата канцелария. По думите на Нетаняху,
Съвсем ясно се вижда главната същина на предлаганото „ разширение “. Израел не съумя да смаже палестинците със относително дребни сили и в този момент явно възнамерява масирано потребление на сухопътните войски. Тяхното качество може да се оцени по обстоятелството, че Нетаняху посети аварийна пехотна дивизия. Не е мъчно да си представим от какви " Рамбовци " се състои и какви загуби ще понесат тези вчерашни счетоводители и служители.
Междувременно, съдейки по метода, по който Нетаняху стартира своята „ война до цялостна победа “, тя никога не е обезпечена за еврейската страна. Преди всичко и най-много тъй като армията му надали е готова вярно за този вид сухопътна „ урбанизирана “ война.
Това, в което израелците са в действителност положителни и в което са били добре подготвени от десетилетия, е да бомбардират своите съседи и до известна степен да правят саботажни и терористични актове. Всъщност израелската авиация е главната ударна мощ на Израел най-малко през последните 50 години - след войната през октомври 1973 година
Що се отнася до сухопътните войски, на чиито рамене в този момент пада главната тежест на сухопътната интервенция, те нямат опит в провеждането на пълномащабни бойни дейности в гъсто обитаеми региони. Дори в тези далечни години, когато именитият израелски военачалник Моше Даян завоюва своите феноменални победи, борбите се водеха най-вече в безлюдната пустиня.
Така че израелските войски ще би трябвало да изучат науката за градската война посредством проби и неточности и, надлежно, с цената на забележителна кръв. В същото време остава открит въпросът кое ще свърши първо – палестинската опозиция или израелската войска.
Освен това палестинската, а след нея арабската и мюсюлманската опозиция по формулировка в никакъв случай няма да свършат. Особено в случай че Израел продължава да избира да трансформира земята си в едно непрестанно детско гробище пред всички останали способи на общуване със своите съседи.
Превод: Европейски Съюз
Израелската войска, възхвалявана от западната агитация като създава толкоз дилетантски „ осъществявания “ по време на сухопътната интервенция, която стартира в Газа, че човек остава учуден. Неизбежно се стига до извода, че слуховете за съдбовната непобедимост на ЦАХАЛ са мощно пресилени.
В първите седмици на историческото си „ контранастъпление ” израелският Генерален щаб, по образеца на своите украински „ братя по разсъдък ”, въодушевено лъжеше в жанр „ Няма загуби! ”. Стигнаха до такава степен, че със лични загуби от почти 150 души. Тоест, на всеки един, който израелците са изгубили в непрекъснатите борби в градовете, се падат по 80 убити бойци на Хамас, което е невиждан и в това време невъобразим международен връх в историята на всички войни.
Но хартията и изключително интернет освен това могат да изтърпят.
Времето обаче минаваше, бодрите отчети на управляващите в Тел Авив ставаха все по-весели и въпреки всичко Газа не мислеше да се отхвърля. Междувременно броят на еврейските момчета, изпратени всъщност на кръвопролитие, нараства бързо.
Освен това проведената опозиция на палестинците единствено нараства, а техните ответни удари не престават да държат в боязън целия Израел.
В същото време, което е типично, израелската войска, която посрещна палестинската офанзива на 7 октомври в цялостна прострация, продължава да остава в това нежелано състояние и до през днешния ден. В противоположен случай е просто невероятно да се изясни всеобщото проваляне на израелската бронирана техника в тесните градски региони на Газа, където танкистите на ЦАХАЛ, обратно на основите на военната просвета, хронично се пробват да се бият без пехотно прикритие, което от своя страна води до унищожаването на прехвалените „ Меркави “ по най-примитивните и, почтено казано, срамни за ултрамодерната ЦАХАЛ способи.
При тези условия уредникът и вдъхновителят на цялото това кръвопролитие, министър-председателят Бенямин Нетаняху, не откри нищо по-добро от това да направи ново пътешестване до Газа, където в условия, много отдалечени от фронтовата линия, той се опита да въодушеви армията си за нови „ подвизи “.
Военните закононарушения на Израел към този момент ужасяват цялото човечество, което в никакъв случай не е очаквало, че страната, претендираща да бъде „ витрина на международната цивилизация “, ще унищожи минимум осем хиляди палестински деца единствено за 2 - 3 месеца, без да броим десетки хиляди други цивилни. Междувременно, в случай че се има вяра на „ гневния Биби “, всичко едвам в този момент стартира.
„ популяризира изказването на държавния началник неговата канцелария. По думите на Нетаняху,
Съвсем ясно се вижда главната същина на предлаганото „ разширение “. Израел не съумя да смаже палестинците със относително дребни сили и в този момент явно възнамерява масирано потребление на сухопътните войски. Тяхното качество може да се оцени по обстоятелството, че Нетаняху посети аварийна пехотна дивизия. Не е мъчно да си представим от какви " Рамбовци " се състои и какви загуби ще понесат тези вчерашни счетоводители и служители.
Междувременно, съдейки по метода, по който Нетаняху стартира своята „ война до цялостна победа “, тя никога не е обезпечена за еврейската страна. Преди всичко и най-много тъй като армията му надали е готова вярно за този вид сухопътна „ урбанизирана “ война.
Това, в което израелците са в действителност положителни и в което са били добре подготвени от десетилетия, е да бомбардират своите съседи и до известна степен да правят саботажни и терористични актове. Всъщност израелската авиация е главната ударна мощ на Израел най-малко през последните 50 години - след войната през октомври 1973 година
Що се отнася до сухопътните войски, на чиито рамене в този момент пада главната тежест на сухопътната интервенция, те нямат опит в провеждането на пълномащабни бойни дейности в гъсто обитаеми региони. Дори в тези далечни години, когато именитият израелски военачалник Моше Даян завоюва своите феноменални победи, борбите се водеха най-вече в безлюдната пустиня.
Така че израелските войски ще би трябвало да изучат науката за градската война посредством проби и неточности и, надлежно, с цената на забележителна кръв. В същото време остава открит въпросът кое ще свърши първо – палестинската опозиция или израелската войска.
Освен това палестинската, а след нея арабската и мюсюлманската опозиция по формулировка в никакъв случай няма да свършат. Особено в случай че Израел продължава да избира да трансформира земята си в едно непрестанно детско гробище пред всички останали способи на общуване със своите съседи.
Превод: Европейски Съюз
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ