Ани Васева, за която театърът е вид живеене
Въпросът има ли неистина в театъра има елементарен, къс и погрешен отговор - че няма неистина. Има и още един отговор: комплициран и дълъг. Тези думи принадлежат на театралната режисьорка Ани Васева . И точно те са в основата на това тя да напише книга таман по тази тематика.
Нейното име може ви е познато от образните ѝ планове, като сценограф, преводач или продуцент.
И макар че "много артистичните хора " нормално не се занимават с теоретични проблеми, Ани Васева прави и това. Ето за какво в сряда е представянето на книгата ѝ "Театър и истина " .
В рамките на близо 700 страници режисьорката се пробва да отговори на въпросите: в действителност ли се случват нещата в театъра; събитията на сцената действителни ли са и основното – лъже ли се в театъра. И още: каква е разликата сред "наистина " и "истина " в театъра?
Васева изследва опциите, които тези въпроси разтварят пред нас - да открие по какъв начин театърът по едно и също време е в действителност и не е, и по какъв начин това не е неистина, споделят издателите от "Метеор ".
В теоритичният прорез както публиката, по този начин и откривателите на театралното изкуство ще открият и разбори на проблеми като резултата на отчуждението при Брехт, естественото при Станиславски, опцията при Арто, биомеханиката при Мейерхолд. И още: по какъв начин театърът е игра съгласно Шехнер, за какво ролята е фантом съгласно Коклен, както и за какво артистът може всичко, допълват от "Метеор ".
Специално внимание е отделено на феномени като "реалистичен спектакъл ", "условен спектакъл ", "политически спектакъл ".
"Политически спектакъл може да значи доста неща по отношение на подтекста, в който се използва ", споделя Васева пред Свободна Европа. И стартира тяснопрофесионален диалог, в който визира творчеството на Бертолт Брехт и Ервин Пискатор. В обяснението си Васева се връща до първата половина на 20-и век, обръща внимание на последните две десетилетия от сегашния, и прескача за малко до античността.
После заключава: "Театърът кардинално е политически изкуство. Както политиката е всъщност методът, по който ние живеем дружно като общественост и контролираме този наш взаимен живот, по този начин театърът е тип живеене, да не приказваме че през цялото време на своята история се занимава с погледа върху общото живеене ".
Изследването не е единственият критически текст на Васева. През 2017 година тя издава първата си независима книга "Що е то актуален танц ".
Ани Васева е родена през 1982 година В София. Дъщеря е на артиста и някогашен шеф на Народния спектакъл Павел Васев. Гимназиалното си обучение получава в класическата гимназия в София. Впоследтсиве приключва театрознание и постановка в НАТФИЗ. Има докторска степен към Института за проучване на изскуствата към Българска академия на науките.
Първите ѝ постановки са дипломният ѝ театър „ Свидригайлов “ по Достоевски в "Сфумато ".и "Присъствия “ в AirSpace - и двете през 2008 година
Същата година дружно с философа Боян Манчев слагат началото на група „ Метеор “. Групата е с променлив състав, само че членовете ѝ назовават себе си съидейници и работят със театрални, образни и текстови художествени и критически форми. През 2010 година към нея се причислява и артистът Леонид Йовчев.
Ани Васева написа част от текстовете за постановките си, някои от тях в съавторство с Манчев. Била е и сценарист на предаването "Библиотеката " в ефира на Българска национална телевизия.
Сред постановките, с които е позната в България, са "Лъвкрафт “ (2016), „ Тотална вреда “ (2016), „ Малдорор “ (2015), „ Пиеса за теб “ (2014), „ Фаетон: изверги “ (2013), „ Всичкоядецът “ (2012), „ Франкенщайн “ (2012), „ Пиеса за умиране “ (2010), радиопиесата „ Болен “ (2010) и други
Сред образните ѝ планове са „ Още тук. На архипелага на метеорите “ (съвместно с Георги Шаров, Нощ на музеите Пловдив, 2015), „ Горгони в депото или Апокалипсис в този момент “ (съкураторка с Моника Вакарелова и Боряна Росса, част от плана „ Другото око “ на Мария Василева, СГХГ, 2013), „ Вътре-вън “, (инсталация в границите на изложбата „ Любов “, курирана от Мария Василева, изложба „ Райко Алексиев “, 2012).
Нейното име може ви е познато от образните ѝ планове, като сценограф, преводач или продуцент.
И макар че "много артистичните хора " нормално не се занимават с теоретични проблеми, Ани Васева прави и това. Ето за какво в сряда е представянето на книгата ѝ "Театър и истина " .
В рамките на близо 700 страници режисьорката се пробва да отговори на въпросите: в действителност ли се случват нещата в театъра; събитията на сцената действителни ли са и основното – лъже ли се в театъра. И още: каква е разликата сред "наистина " и "истина " в театъра?
Васева изследва опциите, които тези въпроси разтварят пред нас - да открие по какъв начин театърът по едно и също време е в действителност и не е, и по какъв начин това не е неистина, споделят издателите от "Метеор ".
В теоритичният прорез както публиката, по този начин и откривателите на театралното изкуство ще открият и разбори на проблеми като резултата на отчуждението при Брехт, естественото при Станиславски, опцията при Арто, биомеханиката при Мейерхолд. И още: по какъв начин театърът е игра съгласно Шехнер, за какво ролята е фантом съгласно Коклен, както и за какво артистът може всичко, допълват от "Метеор ".
Специално внимание е отделено на феномени като "реалистичен спектакъл ", "условен спектакъл ", "политически спектакъл ".
"Политически спектакъл може да значи доста неща по отношение на подтекста, в който се използва ", споделя Васева пред Свободна Европа. И стартира тяснопрофесионален диалог, в който визира творчеството на Бертолт Брехт и Ервин Пискатор. В обяснението си Васева се връща до първата половина на 20-и век, обръща внимание на последните две десетилетия от сегашния, и прескача за малко до античността.
После заключава: "Театърът кардинално е политически изкуство. Както политиката е всъщност методът, по който ние живеем дружно като общественост и контролираме този наш взаимен живот, по този начин театърът е тип живеене, да не приказваме че през цялото време на своята история се занимава с погледа върху общото живеене ".
Изследването не е единственият критически текст на Васева. През 2017 година тя издава първата си независима книга "Що е то актуален танц ".
Ани Васева е родена през 1982 година В София. Дъщеря е на артиста и някогашен шеф на Народния спектакъл Павел Васев. Гимназиалното си обучение получава в класическата гимназия в София. Впоследтсиве приключва театрознание и постановка в НАТФИЗ. Има докторска степен към Института за проучване на изскуствата към Българска академия на науките.
Първите ѝ постановки са дипломният ѝ театър „ Свидригайлов “ по Достоевски в "Сфумато ".и "Присъствия “ в AirSpace - и двете през 2008 година
Същата година дружно с философа Боян Манчев слагат началото на група „ Метеор “. Групата е с променлив състав, само че членовете ѝ назовават себе си съидейници и работят със театрални, образни и текстови художествени и критически форми. През 2010 година към нея се причислява и артистът Леонид Йовчев.
Ани Васева написа част от текстовете за постановките си, някои от тях в съавторство с Манчев. Била е и сценарист на предаването "Библиотеката " в ефира на Българска национална телевизия.
Сред постановките, с които е позната в България, са "Лъвкрафт “ (2016), „ Тотална вреда “ (2016), „ Малдорор “ (2015), „ Пиеса за теб “ (2014), „ Фаетон: изверги “ (2013), „ Всичкоядецът “ (2012), „ Франкенщайн “ (2012), „ Пиеса за умиране “ (2010), радиопиесата „ Болен “ (2010) и други
Сред образните ѝ планове са „ Още тук. На архипелага на метеорите “ (съвместно с Георги Шаров, Нощ на музеите Пловдив, 2015), „ Горгони в депото или Апокалипсис в този момент “ (съкураторка с Моника Вакарелова и Боряна Росса, част от плана „ Другото око “ на Мария Василева, СГХГ, 2013), „ Вътре-вън “, (инсталация в границите на изложбата „ Любов “, курирана от Мария Василева, изложба „ Райко Алексиев “, 2012).
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ