Спадът на Меси демаскира слабостите на Барса
Въпросът е толкоз набиващ се на очи, че в действителност напряко не мога да допускам по какъв начин никой различен не дръзваше да го зададе, до момента в който всички негативи се изсипваха на главата на Ернесто Валверде: какво по дяволите му става на Лионел Меси?
Най-великият състезател на нашето съвремие, може би и най-великият на всички времена, и същият този талант, който неотдавна бе коронован за Най-добрия в света от ФИФА и след това взе шестата си „ Златна топка “, претърпява фрапантен спад на формата. Да, фрапантен. Всъщност може да се спори, че по неговите лични стандарти на изумителна хубост и досетливост на отиграванията Меси играе много зле от края на ноември насам.
Отдавна, но в действителност от дълго време „ десетката “ на Барселона не беше попадал в толкоз доста задънени улици със своя дрибъл и затапен от играчи, които всекидневно би оставил да го гледат без мирис от земята. Отдавна той не бе бягал право в защитни клопки, като че ли не осъзнава, че са там. Отдавна не бе бъркал пас след пас, постоянно карайки самия себе си да полудее от безпомощен яд.
Да, към този момент слушам надигащото се отвращение измежду вас. И да, против Атлетико Мадрид вкара извънреден гол, имаше и хеттрик против Майорка, също и удивително попадение в жанр „ нямам никакво пространство за пукотевица, само че въпреки всичко ще разстрелям вратаря “ против Алавес. Не не помня нищо от това, нито асистенцията му за Луис Суарес против Реал Сосиедад. Трябва обаче да се каже, че след отличното му показване против Борусия (Дортмунд) в края на ноември има спад и при броя му вкарани голове, и при броя му асистенции, и при броя му основани положения. И въпреки всичко друг е спадът, който би трябвало да тревожи Меси и осланящите се нему.
Точно преди идването на новата година Ла Пулга даде изявление, в което призна, че при излизането на терена за мач мисли доста повече за отборната игра, в сравнение с за това дали ще вкара гол. И точно положението на неговата игра и идващият от това муден, предвидим футбол са в сърцето на тази рецензия.
Има голям брой образци в поддръжка на тази теза и те надалеч надвишават нормалните за Меси блестящи моменти след онази победа над Дортмунд. Всичко стартира, когато в деня на своя мач №300 в Ла Лига Коке направи едно от представянията на живота си, като непрекъснато преследваше, объркваше и задушаваше аржентинеца в първата вечер на декември. Едва след преместването на позицията на 27-годишния халф на Атлетико, Меси се върна към живота и донесе късната победа с 0:1 след двойно подаване със Суарес. В останалата част от мача беше тикан в неприятни зони, изпускаше от надзор топката и изглеждаше грохнал.
Напълно съм наясно, че геният на „ десетката “ си остава недокоснат и че волята му за победа е с размерите на цялостен континент, тъй че може изведнъж да изригне в онази невъзможна за прекъсване форма и да ми натрие носа. Дори и това обаче не може да изтрие истината от последните няколко седмици.
Особено против Реал Сосиедад, Атлети, Алавес и Еспаньол той изглеждаше изцеден от сила, леко нерешителен в поемането на топката и по-лесен за хващане и разчитане. Най-странното от всичко е, когато в действителност потегля на един от пословичните си галопи, а най-после се забавя две-три секунди да види пас или да вземе решение, откакто преди го правеше за стотни от секундата. Нерешителност? Със сигурност не. Липса на препоръчани му от съотборниците разновидности? Може би. Но всекидневно работещият му с лазерна акуратност разум не оперира на НАСА равнища като преди.
Няма да изброявам цялостния си лист от доказателства, но ще кажа, че има към 25 образци за моменти, които са просто невъзможни за случване при Меси в естествената му форма, камо ли в най-бляскавата му версия. Ще ви предложа единствено няколко.
Гледахте ли дербито Еспаньол – Барселона 2:2? След половин час игра Серхио Бускетс подаде на Меси, давайки му време да се обърне и да избяга, само че Налдо елементарно му лиши топката. Хави Лопес повтори това пет минути по-късно, но евентуално най-яркият образец пристигна в 51-вата. Суарес удържа двама бранители – Налдо и Бернардо Еспиноса, последният падна на земята, Меси получи опция да разтвори цялата защита, а Марк Рока му взе топката от крайници, което повтори и 20 минути преди края.
Не, това не е плод на моето въображение. Ветеранът на 33 години Ману Гарсиа постоянно отнемаше топката от всекидневно магнетичния ляв крайник на аржентинеца в срещата с Алавес. Срещу Реал Сосиедад същото сториха Игор Субелдия, Микел Мерино и Диего Йоренте.
Във всички тези мачове, като изключим редките, само че неизбежни при класата му изумителни моменти, Ла Пулга изглеждаше отегчителен. Разхождането му по терена през днешния ден е изцяло друго от разхождането му при Джосеп Гуардиола и Луис Енрике преди време. Пеп ни съветваше да виждаме това по изцяло друг метод: при него и Луис Енрике „ десетката “ ходеше, до момента в който останалите спринтираха и хвърляха пот, тъй като сканираше позициите на играчите към себе си, пространствата и опциите, виждайки неща, които единствено той вижда, и правейки неща, които никой различен не би си и мечтал да прави.
Онова беше майсторство. Настоящото е лентяйство.
В последните няколко седмици таралянкането на Меси по терена непрекъснато го лишаваше от шансове да притисне противниците и да вземе втората топка в рискова позиция; изглеждаше с паднал дух и, дано се осмеля да го кажа, безразличен. Някои от проблемите му с губенето на топки произтичат от обстоятелството, че е на няколко метра от мястото, на което би трябвало да е, че реагира със секунда по-бавно от нужното или че просто е доста по-малко избухлив, когато потегля да заобикаля от влизане на съперник (или двама). Да не забравяме, че клубовете на елитно равнище основават доста от работата си на терена на видеоанализа.
Същите играчи, които си мислеха, че могат да заловен Меси в крачка, когато беше във форма като Зевс, а след това разбираха невъзможността на тази задача, в този момент виждат по какъв начин футболисти на тяхното равнище крадат топката от „ десетката “ и го набутват в задънени улици, та си мислят: „ Сега е моят ред да задуша най-великия за всички времена! “. Колкото по-уязвим наподобява Меси, толкоз повече пораства самоувереността на халфовете и бранителите против му и толкоз по-здрав труд поставят те, с цел да го обезсърчат, подпомагайки пресирането на съотборниците си.
Да се диагностицира този проблем е въпрос само на спекулации. Аз нямам искания да зная тъкмо какво става. Най-лошото нещо за неговия клуб, несъмнено, би било той да е изгубил религия в този отбор на Барса и като разследване представянето му да спада. Меси направи невиждан брой изявленията от края на предишното лято насам. Макар да наблягаше желанието си да остане в клуба, на никое място не пропускаше да спомене и фундаменталното си условие неговият тим да е постоянно в борбата за най-най-най-големите титли, както и че безусловно основно за него е в оставащите си години в елита да покори още веднъж Европа. Поне един път. Формата на аржентинеца все още подсказва, че Наполи, въпреки несъмнено да не е любимецът в конфликта, има своите шансове да изхвърли „ блаугранас “ на осминафиналите на Шампионската лига.
Вместо да се поучи от нашамарването на „ Анфийлд “ в миналогодишния полуфинал против Ливърпул, Барселона наподобява извънредно уязвима отвън „ Камп Ноу “, като непрекъснато първа позволява гол във визитите си в Ла Лига. Затова и може да се елементарни недоволството на Меси от постоянно повтарящите се проблеми. Да не забравяме, че пропуснатата лятна подготовка поради травма и новите проблеми по-късно в първите седмици на сезон 2019/20 лишават аржентинския талант от 1-2 мм от лазерната му точност и от наносекунди от бързината на реакциите му, което (почти) го принизява до равнището на елементарните смъртни измежду футболистите.
Времето ще покаже, само че когато Меси е в такава форма, останалите дефекти на Барса (а те са доста и са демаскирани толкоз постоянно от вълшебствата му) като че ли изкрещяват на всеослушание на противниците: „ Хей, ние сме уязвими и нямаме нашия Супермен, който да ни избави! “. Щом даже и в най-хубавата си версия за сезона – против Атлетико за Суперкупата – тимът нямаше вярата да докара нещата до победа и най-после се огъна, отправеното предизвестие звучи със страшна мощ.
Шампионите са на към месец и половина от срещата с Наполи в Неапол и на шест мача в Ла Лига преди втория конфликт с Реал Мадрид, откакто с голям шанс заобиколиха загубата в първия. Ето за какво бързината, с която Меси се освежи и превключи към нормалния си режим на талантливост, ще става все по-важна с всяка минала седмица.
Греъм Хънтър, ESPN
Най-великият състезател на нашето съвремие, може би и най-великият на всички времена, и същият този талант, който неотдавна бе коронован за Най-добрия в света от ФИФА и след това взе шестата си „ Златна топка “, претърпява фрапантен спад на формата. Да, фрапантен. Всъщност може да се спори, че по неговите лични стандарти на изумителна хубост и досетливост на отиграванията Меси играе много зле от края на ноември насам.
Отдавна, но в действителност от дълго време „ десетката “ на Барселона не беше попадал в толкоз доста задънени улици със своя дрибъл и затапен от играчи, които всекидневно би оставил да го гледат без мирис от земята. Отдавна той не бе бягал право в защитни клопки, като че ли не осъзнава, че са там. Отдавна не бе бъркал пас след пас, постоянно карайки самия себе си да полудее от безпомощен яд.
Да, към този момент слушам надигащото се отвращение измежду вас. И да, против Атлетико Мадрид вкара извънреден гол, имаше и хеттрик против Майорка, също и удивително попадение в жанр „ нямам никакво пространство за пукотевица, само че въпреки всичко ще разстрелям вратаря “ против Алавес. Не не помня нищо от това, нито асистенцията му за Луис Суарес против Реал Сосиедад. Трябва обаче да се каже, че след отличното му показване против Борусия (Дортмунд) в края на ноември има спад и при броя му вкарани голове, и при броя му асистенции, и при броя му основани положения. И въпреки всичко друг е спадът, който би трябвало да тревожи Меси и осланящите се нему.
Точно преди идването на новата година Ла Пулга даде изявление, в което призна, че при излизането на терена за мач мисли доста повече за отборната игра, в сравнение с за това дали ще вкара гол. И точно положението на неговата игра и идващият от това муден, предвидим футбол са в сърцето на тази рецензия.
Има голям брой образци в поддръжка на тази теза и те надалеч надвишават нормалните за Меси блестящи моменти след онази победа над Дортмунд. Всичко стартира, когато в деня на своя мач №300 в Ла Лига Коке направи едно от представянията на живота си, като непрекъснато преследваше, объркваше и задушаваше аржентинеца в първата вечер на декември. Едва след преместването на позицията на 27-годишния халф на Атлетико, Меси се върна към живота и донесе късната победа с 0:1 след двойно подаване със Суарес. В останалата част от мача беше тикан в неприятни зони, изпускаше от надзор топката и изглеждаше грохнал.
Напълно съм наясно, че геният на „ десетката “ си остава недокоснат и че волята му за победа е с размерите на цялостен континент, тъй че може изведнъж да изригне в онази невъзможна за прекъсване форма и да ми натрие носа. Дори и това обаче не може да изтрие истината от последните няколко седмици.
Особено против Реал Сосиедад, Атлети, Алавес и Еспаньол той изглеждаше изцеден от сила, леко нерешителен в поемането на топката и по-лесен за хващане и разчитане. Най-странното от всичко е, когато в действителност потегля на един от пословичните си галопи, а най-после се забавя две-три секунди да види пас или да вземе решение, откакто преди го правеше за стотни от секундата. Нерешителност? Със сигурност не. Липса на препоръчани му от съотборниците разновидности? Може би. Но всекидневно работещият му с лазерна акуратност разум не оперира на НАСА равнища като преди.
Няма да изброявам цялостния си лист от доказателства, но ще кажа, че има към 25 образци за моменти, които са просто невъзможни за случване при Меси в естествената му форма, камо ли в най-бляскавата му версия. Ще ви предложа единствено няколко.
Гледахте ли дербито Еспаньол – Барселона 2:2? След половин час игра Серхио Бускетс подаде на Меси, давайки му време да се обърне и да избяга, само че Налдо елементарно му лиши топката. Хави Лопес повтори това пет минути по-късно, но евентуално най-яркият образец пристигна в 51-вата. Суарес удържа двама бранители – Налдо и Бернардо Еспиноса, последният падна на земята, Меси получи опция да разтвори цялата защита, а Марк Рока му взе топката от крайници, което повтори и 20 минути преди края.
Не, това не е плод на моето въображение. Ветеранът на 33 години Ману Гарсиа постоянно отнемаше топката от всекидневно магнетичния ляв крайник на аржентинеца в срещата с Алавес. Срещу Реал Сосиедад същото сториха Игор Субелдия, Микел Мерино и Диего Йоренте.
Във всички тези мачове, като изключим редките, само че неизбежни при класата му изумителни моменти, Ла Пулга изглеждаше отегчителен. Разхождането му по терена през днешния ден е изцяло друго от разхождането му при Джосеп Гуардиола и Луис Енрике преди време. Пеп ни съветваше да виждаме това по изцяло друг метод: при него и Луис Енрике „ десетката “ ходеше, до момента в който останалите спринтираха и хвърляха пот, тъй като сканираше позициите на играчите към себе си, пространствата и опциите, виждайки неща, които единствено той вижда, и правейки неща, които никой различен не би си и мечтал да прави.
Онова беше майсторство. Настоящото е лентяйство.
В последните няколко седмици таралянкането на Меси по терена непрекъснато го лишаваше от шансове да притисне противниците и да вземе втората топка в рискова позиция; изглеждаше с паднал дух и, дано се осмеля да го кажа, безразличен. Някои от проблемите му с губенето на топки произтичат от обстоятелството, че е на няколко метра от мястото, на което би трябвало да е, че реагира със секунда по-бавно от нужното или че просто е доста по-малко избухлив, когато потегля да заобикаля от влизане на съперник (или двама). Да не забравяме, че клубовете на елитно равнище основават доста от работата си на терена на видеоанализа.
Същите играчи, които си мислеха, че могат да заловен Меси в крачка, когато беше във форма като Зевс, а след това разбираха невъзможността на тази задача, в този момент виждат по какъв начин футболисти на тяхното равнище крадат топката от „ десетката “ и го набутват в задънени улици, та си мислят: „ Сега е моят ред да задуша най-великия за всички времена! “. Колкото по-уязвим наподобява Меси, толкоз повече пораства самоувереността на халфовете и бранителите против му и толкоз по-здрав труд поставят те, с цел да го обезсърчат, подпомагайки пресирането на съотборниците си.
Да се диагностицира този проблем е въпрос само на спекулации. Аз нямам искания да зная тъкмо какво става. Най-лошото нещо за неговия клуб, несъмнено, би било той да е изгубил религия в този отбор на Барса и като разследване представянето му да спада. Меси направи невиждан брой изявленията от края на предишното лято насам. Макар да наблягаше желанието си да остане в клуба, на никое място не пропускаше да спомене и фундаменталното си условие неговият тим да е постоянно в борбата за най-най-най-големите титли, както и че безусловно основно за него е в оставащите си години в елита да покори още веднъж Европа. Поне един път. Формата на аржентинеца все още подсказва, че Наполи, въпреки несъмнено да не е любимецът в конфликта, има своите шансове да изхвърли „ блаугранас “ на осминафиналите на Шампионската лига.
Вместо да се поучи от нашамарването на „ Анфийлд “ в миналогодишния полуфинал против Ливърпул, Барселона наподобява извънредно уязвима отвън „ Камп Ноу “, като непрекъснато първа позволява гол във визитите си в Ла Лига. Затова и може да се елементарни недоволството на Меси от постоянно повтарящите се проблеми. Да не забравяме, че пропуснатата лятна подготовка поради травма и новите проблеми по-късно в първите седмици на сезон 2019/20 лишават аржентинския талант от 1-2 мм от лазерната му точност и от наносекунди от бързината на реакциите му, което (почти) го принизява до равнището на елементарните смъртни измежду футболистите.
Времето ще покаже, само че когато Меси е в такава форма, останалите дефекти на Барса (а те са доста и са демаскирани толкоз постоянно от вълшебствата му) като че ли изкрещяват на всеослушание на противниците: „ Хей, ние сме уязвими и нямаме нашия Супермен, който да ни избави! “. Щом даже и в най-хубавата си версия за сезона – против Атлетико за Суперкупата – тимът нямаше вярата да докара нещата до победа и най-после се огъна, отправеното предизвестие звучи със страшна мощ.
Шампионите са на към месец и половина от срещата с Наполи в Неапол и на шест мача в Ла Лига преди втория конфликт с Реал Мадрид, откакто с голям шанс заобиколиха загубата в първия. Ето за какво бързината, с която Меси се освежи и превключи към нормалния си режим на талантливост, ще става все по-важна с всяка минала седмица.
Греъм Хънтър, ESPN
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ