Икономист: Много малко парче от пицата е за хората, които са трайно в капана на бедността
„ Въпросът е по какъв начин да мерим триумфа на обществената политика. Успехът не е ли да имаме по-малко хора, които са заключени в клопката на бедността? И то динамично – в случай че са били в този момент, да имаме механизъм след 5 или 10 години тези семейства да излязат от този капан. Това, което виждам, е, че стратегии, които не са ориентирани, които дават по малко, само че на доста хора, в действителност никой няма по какъв начин да мери триумфа от тях, а се оказва, че даже не си слага и цели “, разяснява той.
„ Дори да изключим тематиката за пенсиите, която с мащаба си замъглява всичко останало, когато приказваме за обществена политика, има към 1 милиард или 30% повече разноски, които най-общо може да назовем свързани със обществени прехвърляния и заплащания “, уточни икономистът.
„ Бюджетът на общественото министерство е повишен с близо 500 милиона лв. по отношение на предходната година и по отношение на 2020 година Въпросът е дали всички стратегии и разноски водят до дълготрайно понижаване на бедността и общественото изключване “, добави Богданов.
Според него огромният въпрос е този на развиването – по какъв начин България да стане богата страна и да повторим опита на Ирландия, Естония, Словакия – страни, които, излизайки от тежкото си състояние преди 20 години, за едно или две десетилетия „ много приближиха богатите страни в Европа “. Това обаче по думите му е въпрос, който би трябвало да се взема решение с комплекс от политики.
„ В България единствено към 2% от обществения бюджет отиват за поддръжка на хора, които са в действителност в рискова беднотия.За тази обществена група, която след това дава дълготрайни последствия, там отива дребен запас. Големият запас отива на други места “, акцентира Богданов.
„ Има удвояване на средствата за персонална помощ. Около 60% от обществените заплащания отиват, под една или друга форма, за хора с увреждания “, регистрира Лъчезар Богданов. По думите му друга сходна огромна смяна има при майчинството.
„ Семействата и майките, които въпреки всичко са обезпечени и могат да се върнат на работа, не са най-бедните. Хората в по-голяма потребност са тези майки, които нямат приход и няма къде да се върнат на работа. За тях има доста по-малко парче от пицата. Там е съсредоточена бедността, материалните ограничения и огромните опасности за тези фамилии и тези деца. Въпросът е на баланс сред обособените политики “, счита Богданов.
„ В работещите семейства, изключително такива с двама работещи родители, на процедура риск от беднотия няма, като приказваме, несъмнено, за беднотия в действителност в правилната визия. Това, че хората съпоставят по какъв начин се живее в Белгия или в Германия, е напълно обособен въпрос. Бедността е съсредоточена на други места “, изясни той.
„ Повече от половината от обществените прехвърляния идват през осигурителната система, само че още веднъж това са компенсации, стратегии, механизми, които дават заместващ приход на хора, които другояче работят. Това демонстрира успеваемост на осигурителната система, само че не са ориентирани стратегии, които отиват в действителност там, където има най-големите опасности и най-големи потребности “, безапелационен е икономистът.
„ Дори да изключим тематиката за пенсиите, която с мащаба си замъглява всичко останало, когато приказваме за обществена политика, има към 1 милиард или 30% повече разноски, които най-общо може да назовем свързани със обществени прехвърляния и заплащания “, уточни икономистът.
„ Бюджетът на общественото министерство е повишен с близо 500 милиона лв. по отношение на предходната година и по отношение на 2020 година Въпросът е дали всички стратегии и разноски водят до дълготрайно понижаване на бедността и общественото изключване “, добави Богданов.
Според него огромният въпрос е този на развиването – по какъв начин България да стане богата страна и да повторим опита на Ирландия, Естония, Словакия – страни, които, излизайки от тежкото си състояние преди 20 години, за едно или две десетилетия „ много приближиха богатите страни в Европа “. Това обаче по думите му е въпрос, който би трябвало да се взема решение с комплекс от политики.
„ В България единствено към 2% от обществения бюджет отиват за поддръжка на хора, които са в действителност в рискова беднотия.За тази обществена група, която след това дава дълготрайни последствия, там отива дребен запас. Големият запас отива на други места “, акцентира Богданов.
„ Има удвояване на средствата за персонална помощ. Около 60% от обществените заплащания отиват, под една или друга форма, за хора с увреждания “, регистрира Лъчезар Богданов. По думите му друга сходна огромна смяна има при майчинството.
„ Семействата и майките, които въпреки всичко са обезпечени и могат да се върнат на работа, не са най-бедните. Хората в по-голяма потребност са тези майки, които нямат приход и няма къде да се върнат на работа. За тях има доста по-малко парче от пицата. Там е съсредоточена бедността, материалните ограничения и огромните опасности за тези фамилии и тези деца. Въпросът е на баланс сред обособените политики “, счита Богданов.
„ В работещите семейства, изключително такива с двама работещи родители, на процедура риск от беднотия няма, като приказваме, несъмнено, за беднотия в действителност в правилната визия. Това, че хората съпоставят по какъв начин се живее в Белгия или в Германия, е напълно обособен въпрос. Бедността е съсредоточена на други места “, изясни той.
„ Повече от половината от обществените прехвърляния идват през осигурителната система, само че още веднъж това са компенсации, стратегии, механизми, които дават заместващ приход на хора, които другояче работят. Това демонстрира успеваемост на осигурителната система, само че не са ориентирани стратегии, които отиват в действителност там, където има най-големите опасности и най-големи потребности “, безапелационен е икономистът.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ