Въпрос на уважение към убитото за храна животно е да

Въпрос на почитание към убитото за храна животно е да сготвиш всичките му елементи. Това верую, което изповядват доста от най-известните готвачи в света, се съблюдава и измежду обичайните общества, където ловът и отглеждането на животни са съществена форма на прехранване. Затова и не намираме нищо учудващо във обстоятелството, че измежду популацията на най-северните елементи на Канада и Аляска желираният нос на северен елен е обичаен специалитет.



Северният елен е отглеждан на огромни територии като селскостопанско животно през днешния ден, а в предишното ловците са можели да разчитат на отстрелването на един подобен, с цел да обезпечат прехраната на фамилията си за седмици наред. Оттогава датира и потреблението на цялото му месо под всевъзможни форми - като стекове, задушено, консервирано, изсушено и желирано. Желираният нос, който има както бяло, по този начин и мрачно месо, е сходен на познатия съвсем в цяла Европа, както и в България, специалитет пача (приготвя се от месото от главата на животното - бузи, уши, език, варени и по-късно оставени да се стегнат в ледник в личния си бульон). Ястието даже е упоменато в книгата Northern Cookbook, издадена през 1967 година от канадското държавно управление в опит да помогне на домакините, живеещи в далечния север.

Днес обаче, даже да се отправим на пътешестване към северна Канада или Аляска, няма да открием желиран еленски нос в супермаркетите или заведенията за хранене. Трябва да потърсим някой от малобройните фестивали на северната просвета, където вероятно бихме могли да го пробваме.