Учител и медицинска сестра ще бъдат най-значимите професии у нас
Въпреки задълбочаващата се демографска рецесия през идващите 15 години ролята на учителя ще нараства, а професията ще се подреди измежду най-значимите дружно с медицинските сестри и акушерките. Образованието, опазването на здравето и преработващата индустрия са трите бранша, чиято роля на пазара на труда ще се ускорява. Професията продавач пък ще отстъпи обратно и няма да е така търсена поради предстоящото свиването на бранш търговия. Същата посока на развиване чака и хотелиерството и ресторантьорството, заради което сервитьори, бармани и готвачи също ще се котират по-слабо на трудовия пазар. До 2024 година ще нараства заетостта в държавното ръководство, като измежду водещите специалности ще са административните и приложни специалности, а заетите на възраст над 50 години ще са над 40%. Всеки четвърти пък ще работи в преработващата индустрия. Данните заяви през вчерашния ден на конференция доцент Ралица Стоименова-Ганева, началник на проучване на средносрочните (2020-2024 г.) и дълготрайните (2020-2034 г.) прогнози за развиването на пазара на труда в България.
Според прогнозите в следващите 15 години вследствие на отрицателните демографски процеси заетостта у нас ще се свие с 6%, като броят на заетите ще спадне до към 2.962 млн. души, като през 2034 година те ще са с към 190 хиляди по-малко по отношение на 2020 година Още през 2024 година обаче населението в трудоспособна възраст ще е с 3.7% по-малко, като заетите на възраст сред 15- и 64-годишна възраст ще са 3.1 млн. души.
Най-ненужни на трудовия пазар ще бъдат служащите и чиновниците с главно и по-ниско обучение, които ще са по-малко с 37.8%. С 3.1% ще са по-малко заетите със приблизително обучение, до момента в който при заетите висшисти на процедура няма да има смяна. В идващите 15 години всеки четвърти висшист у нас няма да работи на позиция, която изисква просветителния му ценз, като това е европейска наклонност. В дълготраен проект ролята на междинното професионално обучение ще се ускорява, като упованията са през 2034 година към 38 хиляди лица с главно и по-ниско обучение да заемат длъжности за среднисти. Прогнозите демонстрират, че през 2034 година над 77 хиляди работни места ще се заемат от лица с по-ниска или по-висока подготовка от нужната за длъжността.
В средносрочен проект броят на популацията в трудоспособна възраст ще намалее с 3.7%, като през 2024 година българите на възраст 15-64 година ще са 4.3 млн. души. През идващите години популацията с главно и по-ниско обучение ще понижава по-бързо, в сравнение с ще нараства делът на висшистите. През 2024 година упованията са работещите висшисти, както и тези с основно и по-ниско да са по една четвърт от заетите у нас, или общо половината от ангажираната работна ръка. Това е голяма структурна смяна спрямо пазара на труда преди три десетилетия, регистрират откривателите. До 2034 година заетите лица над 55-годишна възраст ще са една четвърт от общо работещите, а заетите на възраст над 65 години още през 2024 г. ще са два пъти повече, отколкото в момента.
РЕГИОНИ
В районен аспект несъответствието в търсенето и предлагането ще се задълбочава, а бизнесът в дребните обитаеми места все по-трудно ще намира нужната му работна ръка, защото с изключение на в София съсредоточаването на работната мощ ще е в Пловдив, Варна и Бургас. Най-малко заети ще има във Видин, Монтана, Силистра, Габрово, Разград, Търговище.
Според прогнозите в следващите 15 години вследствие на отрицателните демографски процеси заетостта у нас ще се свие с 6%, като броят на заетите ще спадне до към 2.962 млн. души, като през 2034 година те ще са с към 190 хиляди по-малко по отношение на 2020 година Още през 2024 година обаче населението в трудоспособна възраст ще е с 3.7% по-малко, като заетите на възраст сред 15- и 64-годишна възраст ще са 3.1 млн. души.
Най-ненужни на трудовия пазар ще бъдат служащите и чиновниците с главно и по-ниско обучение, които ще са по-малко с 37.8%. С 3.1% ще са по-малко заетите със приблизително обучение, до момента в който при заетите висшисти на процедура няма да има смяна. В идващите 15 години всеки четвърти висшист у нас няма да работи на позиция, която изисква просветителния му ценз, като това е европейска наклонност. В дълготраен проект ролята на междинното професионално обучение ще се ускорява, като упованията са през 2034 година към 38 хиляди лица с главно и по-ниско обучение да заемат длъжности за среднисти. Прогнозите демонстрират, че през 2034 година над 77 хиляди работни места ще се заемат от лица с по-ниска или по-висока подготовка от нужната за длъжността.
В средносрочен проект броят на популацията в трудоспособна възраст ще намалее с 3.7%, като през 2024 година българите на възраст 15-64 година ще са 4.3 млн. души. През идващите години популацията с главно и по-ниско обучение ще понижава по-бързо, в сравнение с ще нараства делът на висшистите. През 2024 година упованията са работещите висшисти, както и тези с основно и по-ниско да са по една четвърт от заетите у нас, или общо половината от ангажираната работна ръка. Това е голяма структурна смяна спрямо пазара на труда преди три десетилетия, регистрират откривателите. До 2034 година заетите лица над 55-годишна възраст ще са една четвърт от общо работещите, а заетите на възраст над 65 години още през 2024 г. ще са два пъти повече, отколкото в момента.
РЕГИОНИ
В районен аспект несъответствието в търсенето и предлагането ще се задълбочава, а бизнесът в дребните обитаеми места все по-трудно ще намира нужната му работна ръка, защото с изключение на в София съсредоточаването на работната мощ ще е в Пловдив, Варна и Бургас. Най-малко заети ще има във Видин, Монтана, Силистра, Габрово, Разград, Търговище.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ