Едуард Лукас: Тръмп ще върне предишното величие на НАТО
Въпреки всички трансатлантически разногласия за разноските за защита, Съединени американски щати твърдо имат намерение да укрепят НАТО.
Европа и Америка не могат да се договорят по нито един въпрос. С изключение на бъдещето на най-важния и сполучлив боен съюз в света. Въпреки ексцентричната дипломация на Доналд Тръмп и неговото язвително пренебрежение към съдружниците, вероятностите на срещата на НАТО, която ще се организира в средата на юли в Брюксел, са учудващо многообещаващи.
Естествено, на феновете интензивно ще се показват големите разлики сред двата бряга на Атлантика във връзка с разноските за защита. Тръмп ще избълва огън от рецензия против европейците, обвинявайки ги в лакомия и предпочитание да завоюват на непознат тил. Малцина от 29 страни-членки на алианса извършват условието и харчат по 2% от своя Брутният вътрешен продукт за защита. На малко казано, американските данъкоплатци заплащат за благоденствието на европейските страни. Съюзниците оптимално употребяват преимуществата, давани от НАТО, до момента в който на раменете на американците се крепи по-голямата част от бремето за неговото поддържане.
На фона на безпокойството във връзка на едностранната политика на американците по отношение на Иран, Близкия изток, климатичните промени и търговията европейските водачи не са склонни да слушат някакви поуки. Те също демонстративно ще порицават администрацията на Тръмп за високомерието и прибързаността.
Въпреки това, тази осъждана от всички администрация с мощната поддръжка на Конгреса усили, а не понижи приноса на Америка в сигурността на Европа, наливайки пари в нейната източна част и върна там тежките оръжия, които администрацията на Барак Обама изтегли. Съединени американски щати укрепи своите военни връзки с страните, които не членуват в НАТО, като Швеция и Финландия. През предишния месец Пентагона разгласи възобновяване на Втори флот, оперативна единица на американския Военноморски сили, отговаряща за Северния Атлантик.
Всичко това поради Русия. Нападайки Украйна през 2014 година и започвайки да вреди на всички места, Владимир Путин презареди трансатлантическите връзки. НАТО в този момент се концентрира върху своята съществена задача: защитата на територията. Многонационалните войски, които наскоро бяха ситуирани в Прибалтика и Полша, трансформираха обстановката със сигурността в тези ситуирани на първа линия страни, което понижи риска от ненадейно съветско нахлуване. В резултат на това всички ние през днешния ден сме по-сигурни.
Сега, когато в Балтийския район е въведен ред, вниманието се пренасочва към Балканите и Черно море. Първият мотив за безпокойствие – Турция, която в този момент усилва своето военно съдействие с Русия на фона на спора със Запада във връзка на Сирия. Будят паника неустойчивостта и намесата на Русия в делата на някогашна Югославия. Сега от ден на ден пораства вярата, че Македония, най-сетне ще получи късмет да влезе в алианса, само че за останалите кандидатки, такива като Босна, Косово и Сърбия това както и преди остава далечна вероятност. Руските закани де факто постановиха несъгласие върху по-нататъшното разширение на НАТО на територията на някогашната империя на Кремъл.
Също по този начин НАТО се сблъсква с това, по какъв начин се трансформира лицето на войната: хакерските атаки, изкуственият разсъдък, пропагандата, целенасочената корупция и други сходни. Тук са нужни опциите на Англия, и те, евентуално, ще ни разрешат да реализираме това, че през 2020 година наследникът на Йенс Столтенберг на поста общоприет секретар на НАТО да бъде британец. Потенциалните претенденти са доста, въпреки че измежду тях няма нито една мощна фигура. Тази работа би желал да получи Дейвид Камерън, само че смаяните от Брекзит европейски страни го ненавиждат.
Но най-насъщните проблеми на алианса са много неприятни и на първо място засягат логистиката. Те тлеят още от времето на Студената война. Транспортирането на танкове по пренатоварената железопътна мрежа на Европа лишава седмица, а са нужни дни или часове. Бюрократичната рутина угнетява.
Промените се случват, само че незадоволително бързо. На юлската среща ще бъде утвърдено основаването на ново Обединено командване по тиловото обезпечаване и логистиката в Улм, което ще се занимава с превоза, инфраструктурата, киберсигурността и останалите скучни, само че значими въпроси. Разходите за обектите с двойно предопределение, такива като огромни пристанища, по-стабилни мостове и железопътни вагони дава късмет на Германия да избегне американските рецензии по отношение на нейните разноски за защита, които съставляват единствено 1,2% от Брутният вътрешен продукт. Тъй като в Германия са мощни сега антиамериканските настроения, на нея й е по-лесно да се концентрира върху логистиката. Германците могат да се тревожат, че НАТО е поле за активност на разпалващите военна нервност американски производители на оръжия. А против подобряването на железопътните транспорти мъчно могат да възразяват.
Този метод е доста по-добър, в сравнение с със закани да се принуждава държавното управление на Ангела Меркел да извърши даденото празно заричане да доближи поставената от НАТО цел за 2% от Брутният вътрешен продукт до 2024 година И в действителност, отчитайки грандиозната стопанска система на Германия, харченето на такова огромно количество пари за оръжия, би я трансформирало във военна супердържава на Европа, което може да има евентуално дестабилизиращи последствия.
Втората огромна неточност е приемането на решения. Съвременните закани се развиват бързо и непредсказуемо. В случай на съветска провокация, разискванията в Съвета на НАТО, органа на алианса, отговарящ за взимането на решения, могат да са прекомерно мудни. От военна позиция висшият главнокомандващ на обединените сили на НАТО в Европа американският военачалник Къртис Скапароти се нуждае от по-големи пълномощия, да вземем за пример, за оперативното разрастване на силите за бързо реагиране някъде в Източна Европа.
Това визира сензитивен миг: ситуацията за единодушие на Народното събрание за потреблението на въоръжените сили в едни страни е записано в Конституцията, а в други се употребява с необятна политическа и социална поддръжка. Американските президенти също са обезпокоени: споровете могат да избухнат на всички места, само че единствено Съединени американски щати могат да ги прекратят.
Въпреки целия огън, мъгла и гняв в трансатлантическите връзки, образец, за които са незабавната миротворческа задача на Столтенберг в Белия дом, огромното преимущество на алианса е това, че той е единственият вид. Той сплотява Европа със Съединени американски щати. Той сплотява Англия с Европа. Това е единствената отбрана на Европа от Русия. Разширяването на НАТО усилва сигурността и спомага за модернизацията. Това е единствената организация, която може оперативно да разгърне ефикасни въоръжени сили срещу заканите в Северна Америка, Близкия изток и други горещи точки по света. Всичко останало даже не се приближава малко до алианса. С това най-малко са съгласни всички. /БГНЕС
---------
Едуард Лукас, „ Таймс “.
Европа и Америка не могат да се договорят по нито един въпрос. С изключение на бъдещето на най-важния и сполучлив боен съюз в света. Въпреки ексцентричната дипломация на Доналд Тръмп и неговото язвително пренебрежение към съдружниците, вероятностите на срещата на НАТО, която ще се организира в средата на юли в Брюксел, са учудващо многообещаващи.
Естествено, на феновете интензивно ще се показват големите разлики сред двата бряга на Атлантика във връзка с разноските за защита. Тръмп ще избълва огън от рецензия против европейците, обвинявайки ги в лакомия и предпочитание да завоюват на непознат тил. Малцина от 29 страни-членки на алианса извършват условието и харчат по 2% от своя Брутният вътрешен продукт за защита. На малко казано, американските данъкоплатци заплащат за благоденствието на европейските страни. Съюзниците оптимално употребяват преимуществата, давани от НАТО, до момента в който на раменете на американците се крепи по-голямата част от бремето за неговото поддържане.
На фона на безпокойството във връзка на едностранната политика на американците по отношение на Иран, Близкия изток, климатичните промени и търговията европейските водачи не са склонни да слушат някакви поуки. Те също демонстративно ще порицават администрацията на Тръмп за високомерието и прибързаността.
Въпреки това, тази осъждана от всички администрация с мощната поддръжка на Конгреса усили, а не понижи приноса на Америка в сигурността на Европа, наливайки пари в нейната източна част и върна там тежките оръжия, които администрацията на Барак Обама изтегли. Съединени американски щати укрепи своите военни връзки с страните, които не членуват в НАТО, като Швеция и Финландия. През предишния месец Пентагона разгласи възобновяване на Втори флот, оперативна единица на американския Военноморски сили, отговаряща за Северния Атлантик.
Всичко това поради Русия. Нападайки Украйна през 2014 година и започвайки да вреди на всички места, Владимир Путин презареди трансатлантическите връзки. НАТО в този момент се концентрира върху своята съществена задача: защитата на територията. Многонационалните войски, които наскоро бяха ситуирани в Прибалтика и Полша, трансформираха обстановката със сигурността в тези ситуирани на първа линия страни, което понижи риска от ненадейно съветско нахлуване. В резултат на това всички ние през днешния ден сме по-сигурни.
Сега, когато в Балтийския район е въведен ред, вниманието се пренасочва към Балканите и Черно море. Първият мотив за безпокойствие – Турция, която в този момент усилва своето военно съдействие с Русия на фона на спора със Запада във връзка на Сирия. Будят паника неустойчивостта и намесата на Русия в делата на някогашна Югославия. Сега от ден на ден пораства вярата, че Македония, най-сетне ще получи късмет да влезе в алианса, само че за останалите кандидатки, такива като Босна, Косово и Сърбия това както и преди остава далечна вероятност. Руските закани де факто постановиха несъгласие върху по-нататъшното разширение на НАТО на територията на някогашната империя на Кремъл.
Също по този начин НАТО се сблъсква с това, по какъв начин се трансформира лицето на войната: хакерските атаки, изкуственият разсъдък, пропагандата, целенасочената корупция и други сходни. Тук са нужни опциите на Англия, и те, евентуално, ще ни разрешат да реализираме това, че през 2020 година наследникът на Йенс Столтенберг на поста общоприет секретар на НАТО да бъде британец. Потенциалните претенденти са доста, въпреки че измежду тях няма нито една мощна фигура. Тази работа би желал да получи Дейвид Камерън, само че смаяните от Брекзит европейски страни го ненавиждат.
Но най-насъщните проблеми на алианса са много неприятни и на първо място засягат логистиката. Те тлеят още от времето на Студената война. Транспортирането на танкове по пренатоварената железопътна мрежа на Европа лишава седмица, а са нужни дни или часове. Бюрократичната рутина угнетява.
Промените се случват, само че незадоволително бързо. На юлската среща ще бъде утвърдено основаването на ново Обединено командване по тиловото обезпечаване и логистиката в Улм, което ще се занимава с превоза, инфраструктурата, киберсигурността и останалите скучни, само че значими въпроси. Разходите за обектите с двойно предопределение, такива като огромни пристанища, по-стабилни мостове и железопътни вагони дава късмет на Германия да избегне американските рецензии по отношение на нейните разноски за защита, които съставляват единствено 1,2% от Брутният вътрешен продукт. Тъй като в Германия са мощни сега антиамериканските настроения, на нея й е по-лесно да се концентрира върху логистиката. Германците могат да се тревожат, че НАТО е поле за активност на разпалващите военна нервност американски производители на оръжия. А против подобряването на железопътните транспорти мъчно могат да възразяват.
Този метод е доста по-добър, в сравнение с със закани да се принуждава държавното управление на Ангела Меркел да извърши даденото празно заричане да доближи поставената от НАТО цел за 2% от Брутният вътрешен продукт до 2024 година И в действителност, отчитайки грандиозната стопанска система на Германия, харченето на такова огромно количество пари за оръжия, би я трансформирало във военна супердържава на Европа, което може да има евентуално дестабилизиращи последствия.
Втората огромна неточност е приемането на решения. Съвременните закани се развиват бързо и непредсказуемо. В случай на съветска провокация, разискванията в Съвета на НАТО, органа на алианса, отговарящ за взимането на решения, могат да са прекомерно мудни. От военна позиция висшият главнокомандващ на обединените сили на НАТО в Европа американският военачалник Къртис Скапароти се нуждае от по-големи пълномощия, да вземем за пример, за оперативното разрастване на силите за бързо реагиране някъде в Източна Европа.
Това визира сензитивен миг: ситуацията за единодушие на Народното събрание за потреблението на въоръжените сили в едни страни е записано в Конституцията, а в други се употребява с необятна политическа и социална поддръжка. Американските президенти също са обезпокоени: споровете могат да избухнат на всички места, само че единствено Съединени американски щати могат да ги прекратят.
Въпреки целия огън, мъгла и гняв в трансатлантическите връзки, образец, за които са незабавната миротворческа задача на Столтенберг в Белия дом, огромното преимущество на алианса е това, че той е единственият вид. Той сплотява Европа със Съединени американски щати. Той сплотява Англия с Европа. Това е единствената отбрана на Европа от Русия. Разширяването на НАТО усилва сигурността и спомага за модернизацията. Това е единствената организация, която може оперативно да разгърне ефикасни въоръжени сили срещу заканите в Северна Америка, Близкия изток и други горещи точки по света. Всичко останало даже не се приближава малко до алианса. С това най-малко са съгласни всички. /БГНЕС
---------
Едуард Лукас, „ Таймс “.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ