Въпреки сложната епидемична обстановка от началото на тази година НОИ

Въпреки комплицираната епидемиологична конюнктура от началото на тази година Национален осигурителен институт не записва взрив на болнични листове, излиза наяве от данни на института, представени от БНР. Болничните, по които са направени заплащания от януари до края на март, са 835 хиляди или с 90 хиляди по-малко по отношение на първите три месеца на предходната година.

През тези месеци България първо изкара две грипни епидемии, а по-късно влезе в изключително състояние поради ковид. Началото на коронакризата бе съпроводено с жестоки разногласия сред работодатели, пациенти и ръководещи за чия сметка би трябвало да бъде наложителната карантина, на която подлежат връщащите се от чужбина и хората, контактни на доказани случаи. Здравният министър Кирил Ананиев твърдо отстояваше тезата, че за карантината не би трябвало да има болничен, а човек следва да употребява заплатен или неплатен отпуск. В последна сметка обаче по предписание на премиера Борисов бе решено тази карантина да се употребява с болничен от персоналния доктор с всичките условности, че при проточила се рецесия това основава терзания " какъв брой ще устоят системите на Национален осигурителен институт ". Болничните с такова свидетелствуване са 3000.

При компенсациите за безработица обаче растежът е сериозен. За март са отпуснати 8300 компенсации за безработица, а единствено за първите осем дни на април броят им към този момент е 7000. От Национален осигурителен институт означават, че при тях повече хора се възползват от подаване на документите по електронен път - 2760 души са го създали през март. В бюрата по труда делът на подалите електронно заявки е незабележим.