Въпреки предупрежденията ми, че договорът с Република Македония е неизгоден

...
Въпреки предупрежденията ми, че договорът с Република Македония е неизгоден
Коментари Харесай

Българската дипломация проспа въпроса за новото име на Република Македония

Въпреки предизвестията ми, че договорът с Република Македония е неблагоприятен за нас, тъй като не включва смяна на македонската конституция в раздела за „ македонските малцинства в чужбина “ и не съдържа гаранции за проверка на македонизма, включително и радикална редакция на македонските учебници по история и литература в междинното и висшето обучение, София капитулира пред Скопие и на 1 август м.г. подписа този документ, който е в действие от 48 часа. 

Мастилото от ратификацията още не бе сухо и Румен Радев посети Скопие, с цел да съобщи на взаимната конференция с македонския президент Георге Иванов:

„ За българската страна е значимо в бъдещото название на Република Македония да няма географски определители, които да може да бъдат интерпретирани като искания към Република България… “

Това благопожелание на президента е непосредствено самопризнание за дълбоки пробойни в българо-македонския контракт. В същото време то е унизителна и закъсняла молба към Скопие и Атина да регистрират българските ползи в гръцко-македонския спор за новото име на Македония.

Затова незабавно следва серия от разумни въпроси:

Защо това искане за името не бе записано в контракта със Скопие?

Защо с такова озлобление жертвахме националните си ползи, с цел да угодим на евроатлантическите сътрудници, искащи скоростно приемане на Македония в НАТО?

И, както доста пъти съм писал, какво пречеше да дадем единодушието си за участието на Скопие в Северноатлантическия пакт, без да бързаме да подписваме капитулантски контракт, с който признаваме и написания на сръбска пишеща машина „ македонски език “, и сътворената в Белград „ македонска нация “, и напълно откраднатата от България „ македонска история “?

Впрочем нито НАТО, нито Европейски Съюз желаеха от нас да подписваме подобен контракт, те единствено държаха да не постановяваме несъгласие на участието на Македония в НАТО, както това вършат гърците към този момент четвърт век.

Къде тук е казусът за нас? Ако Атина и Скопие изберат имената „ Северна Македония “ или „ Горна Македония “, Пиринска Македония автоматизирано попада в обсега им. С тези две имена гърците вземат решение своя проблем за сметка на България, залагайки мина в българо-македонските връзки.

Избере ли се името „ Вардарска Македония “, това е не по-малко рисково за нашите ползи, тъй като индиректно се засяга и Пиринска Македония. И един ден Скопие може да предяви териториални искания в името на идеята „ всички македонци в една страна “.

Понеже, за разлика от гърците, ние не желаеме смяна на македонската конституция и най-много на член 49, налагащ такава рекламация към България и Гърция, при една бъдеща промяна на властта в Скопие македонизмът още веднъж ще надигне глава. Чисто юридически, член 49 императивно постанова на македонските управляващи освен да се месят във вътрешните работи на други страни, само че и да интернационализират македонския въпрос.

За България са преференциални имената „ Нова Македония “, „ Скопска Македония “, „ Република Македония (Скопие) “.

Познавайки от вътрешната страна нравите в Министерство на външните работи, сигурен съм в едно: Макар и късно, Министерство на външните работи е осъзнало своята неточност в договарянията със Скопие и е настояло пред президента Радев да сложи въпроса за новото име на Македония при срещата му с президента Георге Иванов. Което и Радев направи.

Но в Скопие българският президент направи още нещо, което е много противоречиво. Като продължение на Договора за добросъседство сред двете страни, на срещата на двамата президенти е реализирано единодушие да се подпише и…Договор за стратегическо партньорство, който да регламентира взаимната поддръжка на двете страни в областта на сигурността и защитата.

Позовавайки се на сходни клаузи в документите на Варшавския контракт и НАТО, гарантиращи автоматизирано оказване на военна помощ при външно нахлуване или заплашващи териториалната целокупност вътрешни безредици, задавам този въпрос: Стратегически контракт със Скопие в областта на сигурността и защитата значи ли, че България ще изпрати войски в Македония, в случай че на следващия ден избухне нова революция с албанците или в случай че Албания и Сърбия я атакуван?

Въпросът ми не е нереален, тъкмо противоположното – той е мъчително настоящ на фона на Тиранската платформа и поради обстоятелството, че Западна Македония е 99 % албанизирана, а от два месеца Република Македония публично е двунационална и двуезикова страна. Такава конфедерация на Балканите е малко евентуално да оцелее като единна страна. При това състояние стратегически контракт за военна помощ със Скопие е примка на шията ни с вероятни тежки последствия за националната сигурност на България.
За да не стане късно, България би трябвало да взе участие в гръцко-македонските договаряния, които могат да са тристранни. Макар че гръцката страна надали ще одобри това.

Скоро някой беше писал, че имаме слаба дипломация. Аз се колебая дали въобще имаме дипломация.

Б. ред. - Велизар Енчев е лекар по интернационално право, офицер в резидентурата на Националната разследваща работа в СФРЮгославия (1987-1995), дипломат на България в Република Хърватия (1997-2002)
Източник: offnews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР