Туроператори пред фалит заради данъчна наредба
Въпреки големите старания от страна на бизнеса и непрестанните срещи с разнообразни специалисти от Национална организация за приходите (НАП), огромна част от туроператори и сътрудници са изправени пред банкрут, фирмена емиграция или отвод от пазарни сегменти, написа "Труд ".
Причината е влизането в действие на разпоредба Н-18 от септември. Изискванията, които слага нормативния документ пред туристическия бизнес обаче не престават да са неизпълними, а хаосът с тълкуването на наредбата не е изчистен. И е под въпрос дали всички проблеми, които ще произтекат за бизнеса от това ще бъдат решени преди влизането в действие на документа.
Целта на наредбата е да изсветли приходите, които сега се крият при заплащания в брой. Според данъчните специалисти по този начин в хазната ще влязат най-малко половин милиард лв. повече. Всъщност съвсем всички заплащания, които касаят туризма са такива, по простата причина, че заплащанията с банкови карти онлайн и на пос терминали, съгласно разпоредба на Българска народна банка, са точно кешови. Освен това туроператорите и сътрудниците им са принудени да лицензират в Национална агенция за приходите всеки собствен програмен продукт, който има връзка с окомплектоване на туристическия артикул и продажби – физически и онлайн.
До 30 юни би трябвало да бъдат регистрирани и електронни магазини. Изискванията на пръв взор не наподобяват изключително строги. Ако не познаваш спецификата на туристическия бизнес. И тъкмо там се крие ключът от палатката. При правенето на съответната разпоредба специалистите от Национална агенция за приходите не смятат за нужно да я дискутират авансово с туристическия бранш или не осъзнават какви компликации за легалните туроператори и хотелиерище сътвори тя. Защото не познават спецификите на туризма. Но дяволът се крие в детайлите и те едвам лище бъдат изчистени до септември, когато още веднъж ще бъдат погнати легалните в бизнеса. Служителите от Национална агенция за приходите от няколко месеца в действителност работят старателно, с цел да изчистят тълкуването на наредбата и излизат с непрестанни мнения, обяснявайки в кои случаи се лицензира програмен продукт и разнообразни елементи, които да улеснят работата на легалния бизнес.
Поредната среща сред представители на бранша и на данъчните се състоя в Панагюрище по време на 19-та годишна среща на Асоциацията на българските туроператори и туристически сътрудници. Тогава представителят на Национална агенция за приходите Росен Бъчваров отговаряше на въпроси от бранша и се опита да почисти неяснотите. Че това е мъчно постижимо стана ясно от честите му реплики “все едно и също дискутираме” и “аз останах с усещането, че този въпрос сме го решили”. От полемиката и диалози с други представители на бизнеса, които не са част от съсловната организация обаче стана ясно, че всеки търси способи да се избави поединично от хаоса с наредбата. За да не им се наложи да влагат до 50 000 лв. в създаване или нови версии на програмен продукт, спомагателен брой касови апарати, ежедневно губене на часове работа и въвеждане до 800 000 ценови предложения при огромните компании, част от компаниите търсят други възможности. От месеци компании изследват по какъв начин да реалокират бизнеса си в друга страна в Европейски Съюз или отвън него, тъй че да работят по техните правила и без да им се постанова да обръщат работата си с краката на горе.
Дори и да отговорят на строгите условия това няма да докара и до стотинка повече доходи за Национална агенция за приходите, а единствено ще им сътвори финансови усложнения, безапелационни са от сектора. Така в последна сметка след влизана не наредбата, която в действителност ще реши проблемите с други браншове, които в този момент укриват налози, може да се окаже, че Национална агенция за приходите ще събира доста по-малко доходи от туристическият бранш, който обичайно способства за най-малко 13-15 на 100 от Брутният вътрешен продукт.
Причината е влизането в действие на разпоредба Н-18 от септември. Изискванията, които слага нормативния документ пред туристическия бизнес обаче не престават да са неизпълними, а хаосът с тълкуването на наредбата не е изчистен. И е под въпрос дали всички проблеми, които ще произтекат за бизнеса от това ще бъдат решени преди влизането в действие на документа.
Целта на наредбата е да изсветли приходите, които сега се крият при заплащания в брой. Според данъчните специалисти по този начин в хазната ще влязат най-малко половин милиард лв. повече. Всъщност съвсем всички заплащания, които касаят туризма са такива, по простата причина, че заплащанията с банкови карти онлайн и на пос терминали, съгласно разпоредба на Българска народна банка, са точно кешови. Освен това туроператорите и сътрудниците им са принудени да лицензират в Национална агенция за приходите всеки собствен програмен продукт, който има връзка с окомплектоване на туристическия артикул и продажби – физически и онлайн.
До 30 юни би трябвало да бъдат регистрирани и електронни магазини. Изискванията на пръв взор не наподобяват изключително строги. Ако не познаваш спецификата на туристическия бизнес. И тъкмо там се крие ключът от палатката. При правенето на съответната разпоредба специалистите от Национална агенция за приходите не смятат за нужно да я дискутират авансово с туристическия бранш или не осъзнават какви компликации за легалните туроператори и хотелиерище сътвори тя. Защото не познават спецификите на туризма. Но дяволът се крие в детайлите и те едвам лище бъдат изчистени до септември, когато още веднъж ще бъдат погнати легалните в бизнеса. Служителите от Национална агенция за приходите от няколко месеца в действителност работят старателно, с цел да изчистят тълкуването на наредбата и излизат с непрестанни мнения, обяснявайки в кои случаи се лицензира програмен продукт и разнообразни елементи, които да улеснят работата на легалния бизнес.
Поредната среща сред представители на бранша и на данъчните се състоя в Панагюрище по време на 19-та годишна среща на Асоциацията на българските туроператори и туристически сътрудници. Тогава представителят на Национална агенция за приходите Росен Бъчваров отговаряше на въпроси от бранша и се опита да почисти неяснотите. Че това е мъчно постижимо стана ясно от честите му реплики “все едно и също дискутираме” и “аз останах с усещането, че този въпрос сме го решили”. От полемиката и диалози с други представители на бизнеса, които не са част от съсловната организация обаче стана ясно, че всеки търси способи да се избави поединично от хаоса с наредбата. За да не им се наложи да влагат до 50 000 лв. в създаване или нови версии на програмен продукт, спомагателен брой касови апарати, ежедневно губене на часове работа и въвеждане до 800 000 ценови предложения при огромните компании, част от компаниите търсят други възможности. От месеци компании изследват по какъв начин да реалокират бизнеса си в друга страна в Европейски Съюз или отвън него, тъй че да работят по техните правила и без да им се постанова да обръщат работата си с краката на горе.
Дори и да отговорят на строгите условия това няма да докара и до стотинка повече доходи за Национална агенция за приходите, а единствено ще им сътвори финансови усложнения, безапелационни са от сектора. Така в последна сметка след влизана не наредбата, която в действителност ще реши проблемите с други браншове, които в този момент укриват налози, може да се окаже, че Национална агенция за приходите ще събира доста по-малко доходи от туристическият бранш, който обичайно способства за най-малко 13-15 на 100 от Брутният вътрешен продукт.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ