Въпреки критиките на финансисти, бюджетари, експерти и политици законопроектът за

...
Въпреки критиките на финансисти, бюджетари, експерти и политици законопроектът за
Коментари Харесай

Въпреки критиките одобриха законопроекта за държавния бюджет на България за 2021 г.

Въпреки рецензиите на финансисти, бюджетари, специалисти и политици законопроектът за държавния бюджет на Република България за 2021 година и обновената средносрочна бюджетна прогноза (АСБП) за интервала 2021-2023 година, която съставлява претекстовете към законопроекта, бе утвърден от Министерския съвет, оповестиха от държавната осведомителна работа.
Актуализираната бюджетна прогноза за интервала 2021-2023 година включва средносрочните стопански вероятности и съществени допускания, фискалните цели и цели на държавното управление. Разчетите в АСБП за интервала 2021-2023 година отразяват трендовете в есенната макроикономическа прогноза за развиването на националната стопанска система и оценките за резултата от разходните дискреционни ограничения, в това число и от краткотрайните ограничения в изискванията на изключителни условия.

Приходите за интервала 2021-2023 година, изразени като % от Брутният вътрешен продукт, са в диапазона от 38,3 % до 37,6 %, а в номинален размер те се усилват, като от 47 645,2 млн. лева за 2021 година се чака да доближат 52 423,8 млн. лева през 2023 година. Разходите, изразени като % от Брутният вътрешен продукт, са в диапазона от 42,2 % до 39,6 % и имат главен консолидационен принос за реализиране на задачите за бюджетното салдо. В номинален размер разноските се усилват, като от 52 532,2 млн. лева за 2021 година се чака да доближат 54 963,8 млн. лева през 2023 година. В главните индикатори се следи наклонност на номинално нарастване както на приходите, по този начин и на разноските, при изискване че се изключат разноските през 2020 и 2021 година, свързани с превъзмогване на отрицателните резултати от пандемията. Независимо че параметрите на разходната част на бюджета за 2020 и 2021 година надвишават 40 %-то предписание по член 28, алинея 1 от ЗПФ, то след елиминиране на резултата от краткотрайните разноски за COVID-19 ограничения, те са в границите на ограничаването.

Дефицитът по КФП (на касова основа) демонстрира наклонност на понижаване от 4,4% от Брутният вътрешен продукт през 2020 година (ревизирана оценка) до 1,8% от Брутният вътрешен продукт през 2023 година Ако от обсега на бюджетното салдо се изключи резултатът от краткотрайните COVID-19 ограничения, планувани за 2020 и 2021 година, дефицитът се задържа в границите на ограничаването на националните фискални правила, като варира сред 1,5 и 2 % от Брутният вътрешен продукт в обсъждания интервал.

Предвижда се консолидация на недостига на бранш „ Държавно управление” (на начислена основа) към края на интервала, като надлежно негативното салдо по бюджета за 2020 година последователно да намалее в интервала 2021-2023 година През 2020 година се чака бюджетното салдо да бъде негативно в размер на 5,2 % от Брутният вътрешен продукт. В средносрочен проект се чака недостиг в размер надлежно на 5 % от Брутният вътрешен продукт за 2021 година, 1,9 % за 2022 година и 2,3 % от Брутният вътрешен продукт за 2023 година. При отчитане на въздействието на краткотрайните приходни и разходни ограничения, свързани с попречване разпространяването на COVID-19 в страната и ограничение последствията от рецесията, дефицитът на бранш „ Държавно ръководство " за идната година се чака да бъде в размер на 2,5 %. През идващите две години резултат върху салдото оказва и придобиването на бойна техника за създаване на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада и придобиването на нов вид военен аероплан, като при елиминиране на тези еднократни разноски, дефицитът на начислена основа спада надлежно до 1,8 % и 1,3 % от Брутният вътрешен продукт за 2022 година и 2023 година.

Деница Сачева обясни схемата за подкрепяне на засегнатите от Коронавирус рецесията.

При изискване че през 2021 година обстановката с пандемията от COVID-19 се утежни доста, което да докара до нужда от изключително обезпечаване на запаси, свързани с лекуването на заболелите български жители, се планува да бъдат заделени за буфер средства в размер на 5 на 100 от разноските и предоставените прехвърляния на част от първостепенните разпоредители с бюджет, както и от дотациите и финансовите прехвърляния от централния бюджет. Това се прави за обезпечаване на запас за форсмажорно осъществяване на разноски, свързани със закупуване на лекарствени артикули, инсталация, защитни средства, дезинфектанти, създаване на спомагателна леглова база, обезпечаване на медицински екипи и други.

В региона на данъчната политика в средносрочен проект се планува опазване на главните цели, свързани с възстановяване на събираемостта на приходите, справяне със сенчестата стопанска система и понижаване на административната тежест и разноските за бизнеса и жителите. Запазват се ниските данъчни ставки за корпоративните налози и тези за налозите върху приходите на физическите лица, като значима причина за вложения, стопански напредък и претовареност.
Източник: frognews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР