Повечето европейци не смятат мигрантите за най-важния проблем на Европа, сочи проучване
Въпреки казаното от Виктор Орбан, Матео Салвини и Стив Банън, изборите за Европейски Съюз няма да бъдат референдум за миграцията. Миграцията продължава да бъде значима за някои гласоподаватели, само че тя не е единствената борба за гласовете преди изборите за Европейски парламент, демонстрира ново огромно изследване на Европейския съвет за външна политика (ECFR).
Проучването, извършено от YouGov в 14 държави-членки на Европейския съюз (ЕС), даващи 80% от местата в Европейския парламент, съставлява обзор на мненията в Европа по съществени въпроси като сигурност, миграция, климатични промени, витален стандарт и национална стопанска система.
Резултатите от проучването оспорват както мнението на антиевропейски водачи като Виктор Орбан и Матео Салвини, по този начин и на проевропейци като Емануел Макрон, че идните избори ще се водят по един въпрос: миграция.
Сред по-важните неща, което проучването демонстрира е, че националните въпроси като корупцията, жилищното настаняване, опазването на здравето, пенсиите и безработицата са избрани от гласоподавателите като еднообразно значими или даже по-важни от миграцията.
Това е по този начин в доста страни членки, а в Западна Европа гласоподавателите по принцип поддържат напъните за презаселване на бежанците.
Оказва се, че макар напъните в редица страни изборите за Европейския парламент да се показват като самобитен референдум за миграцията, гласоподавателите в Чехия, Италия, Полша, Румъния и Испания са по-загрижени за това, че хората напущат страната, в сравнение с за това, че други влизат.
По други въпроси като икономическото положение и климатичните промени анкетата демонстрира, че гласоподавателите са като цяло песимистични по отношение на силата на своите национални стопански системи. В 13 от 14-те изследвани страни членки има болшинство за въвеждане на по-голяма отбрана за околната среда, даже с цената на въздействието върху икономическия напредък.
На общоевропейско равнище ислямският радикализъм е необятно разпознат като най-голямата опасност за бъдещето на Европа. Във всяка страна членка от изследваните има болшинство за по-добра отбрана на европейските граници - с гласоподаватели в Австрия (80%), Чехия (84%), Гърция (89%) и Румъния (77%).
В Западна Европа съществува общ консенсус, че бежанците следва да бъдат по-справедливо разпределени сред страните членки - с основните страни, наранени от миграционната рецесия през 2015 година, като Германия, Гърция, Италия, Нидерландия и Швеция. Това са и страните, които най-вече поддържат тази препоръчана политика.
Корупцията е представена като главен вътрешен проблем в Гърция (от 78% от избирателите), Унгария (с 72% от гласоподавателите), Италия (с 70% от избирателите), Словакия (с 68% от избирателите), Испания (със 74%). %) и Румъния (от 69% от избирателите).
Според българите най-големите изгоди от европейското участие са свързани със свободното придвижване и достъпа до трудовия пазар, еврофондовете, само че и използването на правила и стандарти, излиза наяве от различен сегмент на проучването. Друг сериозен позитив е обвързван с подобряването на външната сигурност на страната като член на Европейски Съюз. Подобни са и областите, в които българите считат, че има съвместен интерес сред България и Европейски Съюз: сигурност, обучение и развиване на младите, опълчване на Съединени американски щати и Китай.
Проучването, извършено от YouGov в 14 държави-членки на Европейския съюз (ЕС), даващи 80% от местата в Европейския парламент, съставлява обзор на мненията в Европа по съществени въпроси като сигурност, миграция, климатични промени, витален стандарт и национална стопанска система.
Резултатите от проучването оспорват както мнението на антиевропейски водачи като Виктор Орбан и Матео Салвини, по този начин и на проевропейци като Емануел Макрон, че идните избори ще се водят по един въпрос: миграция.
Сред по-важните неща, което проучването демонстрира е, че националните въпроси като корупцията, жилищното настаняване, опазването на здравето, пенсиите и безработицата са избрани от гласоподавателите като еднообразно значими или даже по-важни от миграцията.
Това е по този начин в доста страни членки, а в Западна Европа гласоподавателите по принцип поддържат напъните за презаселване на бежанците.
Оказва се, че макар напъните в редица страни изборите за Европейския парламент да се показват като самобитен референдум за миграцията, гласоподавателите в Чехия, Италия, Полша, Румъния и Испания са по-загрижени за това, че хората напущат страната, в сравнение с за това, че други влизат.
По други въпроси като икономическото положение и климатичните промени анкетата демонстрира, че гласоподавателите са като цяло песимистични по отношение на силата на своите национални стопански системи. В 13 от 14-те изследвани страни членки има болшинство за въвеждане на по-голяма отбрана за околната среда, даже с цената на въздействието върху икономическия напредък.
На общоевропейско равнище ислямският радикализъм е необятно разпознат като най-голямата опасност за бъдещето на Европа. Във всяка страна членка от изследваните има болшинство за по-добра отбрана на европейските граници - с гласоподаватели в Австрия (80%), Чехия (84%), Гърция (89%) и Румъния (77%).
В Западна Европа съществува общ консенсус, че бежанците следва да бъдат по-справедливо разпределени сред страните членки - с основните страни, наранени от миграционната рецесия през 2015 година, като Германия, Гърция, Италия, Нидерландия и Швеция. Това са и страните, които най-вече поддържат тази препоръчана политика.
Корупцията е представена като главен вътрешен проблем в Гърция (от 78% от избирателите), Унгария (с 72% от гласоподавателите), Италия (с 70% от избирателите), Словакия (с 68% от избирателите), Испания (със 74%). %) и Румъния (от 69% от избирателите).
Според българите най-големите изгоди от европейското участие са свързани със свободното придвижване и достъпа до трудовия пазар, еврофондовете, само че и използването на правила и стандарти, излиза наяве от различен сегмент на проучването. Друг сериозен позитив е обвързван с подобряването на външната сигурност на страната като член на Европейски Съюз. Подобни са и областите, в които българите считат, че има съвместен интерес сред България и Европейски Съюз: сигурност, обучение и развиване на младите, опълчване на Съединени американски щати и Китай.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ