Въпреки фасадното съгласие, интересите на Москва, Техеран и Анкара в

Въпреки фасадното единодушие, ползите на Москва, Техеран и Анкара в Сирия мощно се разминават. Как ще продължи спора, пита в публицистичната си публикация френският вестник L " Express.
Уникалното на сирийския капан е, че така наречен " страни - победителки " са изправени пред същия комплициран проблем като този, пред който стоят западните страни, отказали да вземат участие в спора. Последната среща на тримата инцидентни кръстоносци от този лагер в отломки - Русия, Иран и Турция - в допълнение акцентира компликациите и разликите сред " кураторите " на сирийската покруса.

Тръмп в допълнение усложни обстановката

Ако е явно, че изтеглянето на американските специфични сили, едностранно постановено от Доналд Тръмп, оставя кюрдите на самотек, също по този начин е явно, че ползите и апетитите на Москва, Техеран и Анкара разкриват спорни сметки, които американският президент съживи с внезапността на решението си. Ето за какво в търсенето на незабавен баланс сред тримата воюващи, Владимир Путин персонално се е посветил на ролята си на медиатор, без триумф досега.

Миналата седмица в Сочи, във връзка четвъртото издание на тристранната среща на платформата Астана, военната победа не се трансформира в политически триумф: можем да обединим силите си на терен, само че не и да седнем към една маса. От страна на Тръмп, във всеки случай, могат да се похвалят, че добре са маскирали обстановката: " Не знаем какво ще се случи, " скептично подмятна Реджеп Тайип Ердоган, който чудесно знае какво желае.

Турция се стреми на първо място да сътвори буферна зона в Северна Сирия, по цялата й граница, с цел да изгони кюрдските бойци от Съюз на демократичните сили ( " Сирийски демократични сили ", коалиция от кюрдски и арабски въоръжени групировки). Докато Москва и Техеран считат, че откакто кюрдите бъдат победени, тази област би трябвало да се върне под контрола на постоянните войски на Башар Асад.

В първия случай кюрдите ще бъдат предадени на турците, с всичко, което този вид допуска, в това число повторното заселване на този район с една част от 3,9-те милиона сирийски бежанци, настанени в Турция; във втория Съюз на демократичните сили няма да има различен избор, с изключение на да съобщи своите завоевания (толкова скъпо добити в борба против Даеш) на генералите на Асад и да се откаже от всяка концепция за равноправност, с цел да избави кожата си.

Москва, Дамаск, Техеран, Анкара - всеки има своя цел

Желязната прегръдка се усложнява, когато знаем, че руснаците бързат да видят по какъв начин турците нападат джобовете на Ислямска страна в Идлиб, северозападна Сирия, около санджака Александрета (турската провинция Хатай), за да унищожават джихадистите от " Ал Кайда ", които са станали преобладаващи в ущърб на цивилно население от 3 милиона души заложници. В Идлиб има 60 000 добре готови мъже, принадлежащи към разнообразни фракции, които си съперничат (едната от тях даже е про-турска). Руският външен министър Сергей Лавров ясно изрази нетърпението си да завърши с Идлиб и да види, че Асад го завзема.

Ердоган обаче поддържа опцията за започване на решителна атака против кюрдите в Манбидж, на изток, откъдето американците ще се изтеглят. Голямото предпочитание на турския президент е дефинитивно да изкорени Съюз на демократичните сили и да смаже всяка вяра за кюрдска автономност на територия, която се простира от крайбрежията на Ефрат до иракската граница.

Идлиб и джихадистите за руснаците, Асад и иранците, а Манбидж и кюрдите - за турците... разчленяването на Сирия продължава.

Превод: Петя Михайлова