Новите работни места в Пловдив са колкото в цяла Северна България
Въпреки ежедневната статистика за растеж на приходите, рекордно висока претовареност и ниска безработица редица райони у нас остават изцяло изолирани от икономическото възобновяване.
На фона на доста положителните общи макроикономически индикатори обстановката по области демонстрира, че "добрите вести са в няколко региона в Южна България и са съсредоточени към по-големите стопански центрове ". Разделянето на България на богат юг и безпаричен север продължава за поредна година. В двата края на тази ножица столицата е 4.5 пъти по-богата от Сливен, който към този момент измества Силистра на дъното. С икономическия напредък тази бездна ще се задълбочава. В затъващите области изискванията за живот и благосъстоянието на хората се утежняват трайно. Това са главните заключения от шестото проучване "Регионални профили: индикатори за развиване 2017 " на Института за пазарна стопанска система.
От ИПИ означават рекордно високата претовареност, която на равнище от 68.5% за третото тримесечие на 2017 година към този момент надвишава и пика си от преди рецесията (65% през трето тримесечие на 2008 г.). За една година - от третото тримесечие на 2016 година до момента, са разкрити над 150 хиляди нови работни места. Над 70 на 100 от тях обаче са съсредоточени единствено в четири области - столицата, Софийска област, Пловдив и Стара Загора. Само в област Пловдив са разкрити повече нови позиции, в сравнение с в цяла Северна България. В Северна България новите работни места са едвам 27 хиляди при 145 хиляди повече позиции в Южна България. На север във всички области, като се изключи Плевен, заетостта остава надалеч от най-високите си равнища за последните десетина години. В Южна България заетостта остава ниска единствено в две области - Сливен и Кърджали. Пловдив като цяло се откроява - единствено за последната година там новите работни места са над 40 хиляди, което значи, че той е по-добре и от столицата, тъй като е с по-малко население.
Класацията по икономическото развиване още веднъж оглавяват столицата и Габрово, а незабавно след тях са Стара Загора, Варна и Русе. "Всички мощни стопански области са съумели да привлекат обилни вложения - локални или непознати ", изясни Десислава Николова. На другия полюс изостават Кърджали, Сливен, Силистра, Видин. Всичко, което е добре в развитите области, е зле при тези - те са с проблематичен пазар на труда, ниска съгласуваност, висок дял на небогати хора. "Все отново общата макрорамка е позитивна и дърпа всички нагоре ", разяснява Петър Ганев, представен от в. Сега.
Според ИПИ заплатите ще продължат да се усилват, и то с по-високо от настоящето движение от 10% годишно, "защото, когато пазарът на труда е кондензиран, има апетит за фрагменти и експерти и единствената алтернатива е заплатите да тръгнат нагоре, изключително в частния бранш ". Над половината от високоплатените работни места обаче със заплата над 1000 лева са единствено в столицата. София остава единствената област с хонорари над междинните за страната и това ще продължи и отсега нататък, като точно този факт дърпа и междинната заплата за страната нагоре.
Тенденция за настигане на междинните заплати има в Пловдив и Плевен, само че към този момент и в Пловдив междинната заплата е 80% от междинната за страната, тъй като региона е много огромна. Обратно - във Видин, Силистра и Кюстендил заплатите изостават от ден на ден, и то макар изначално по-ниското си равнище и фрапантното нарастване на минималната заплата. Минималната заплата в седем области към този момент е над 60 на 100 от междинната за района, а преди година в тази група е имало единствено две области. Сега това са Силистра, Търговище, Монтана, Ловеч и други Ако тези трендове се запазят, новото нарастване на минималното възнаграждение до 510 лева може да значи, че в близо половината области съотношението сред минималното и междинното възнаграждение ще падне до 55%. "В регионите с към момента висока безработица това може да значи затруднено откриване на работни места, както и муден растеж на заплащането поради към момента високата безработица ", изясняват от ИПИ.
Образованието е директно обвързвано с растежа - най-бързо разрастващите се области са и с най-високо образованото население - София, Пловдив, Варна, Стара Загора и Русе. "Качеството на просветителната система продължава да е ниско. Делът на отпадналите се покачва в последните данни, а през 2016 и 2017 година делът на слабите оценки на матурите по български език и литература е вторият максимален, откогато се организират зрелостни изпити ", разясняват от ИПИ. 1/5 от децата от Ямбол и Кърджали са с двойки на матурата.
В образованието още веднъж изпъква феноменът Смолян - най-нисък дял на повтарящите клас (0.08% за 2016 година при 1.09% за страната), най-нисък дял на отпадналите възпитаници (0.74% при 2.96% за страната), най-високо съответствие на преподаватели към възпитаници, най-хубаво показване на зрелостните изпити през 2017 година в страната - по-добро от София. Тук междинният триумф от матурата по БЕЛ е 4.42 при 4.22 за страната, а делът на двойките - 3% при 8% за страната. "Впечатляващото развиване на просветителната система в региона през последните няколко години се дължи на целенасочени старания за одобряване на просветителна общественост, подготовка на учителите, спомагателни извънучилищни занимания, самостоятелен метод към учениците, целенасочена работа на районния инспекторат и шефовете, замесване на родителите ", означават от ИПИ.
За тази и предходната година се следи резистентен растеж на локалните налози и най-много на налога за недвижимите парцели, като главната причина за това икономистите виждат в неналичието на личен запас. Въпреки положителното икономическо развиване съвсем всички общини срещат съществени компликации да посрещнат финансовите си потребности. Дори и Столичната община, въпреки и да е най-богата в страната, мъчно намира запас да извърши личната си капиталова стратегия, изясняват от ИПИ. За интервала 2013-2017 година от ИПИ са преброили 210 случая на повишение на локални налози, като най-често това е имотният налог (92 случая). Има и 48 случая на понижение на локални данъци, като тук най-често това е данъкът за колите.
На фона на доста положителните общи макроикономически индикатори обстановката по области демонстрира, че "добрите вести са в няколко региона в Южна България и са съсредоточени към по-големите стопански центрове ". Разделянето на България на богат юг и безпаричен север продължава за поредна година. В двата края на тази ножица столицата е 4.5 пъти по-богата от Сливен, който към този момент измества Силистра на дъното. С икономическия напредък тази бездна ще се задълбочава. В затъващите области изискванията за живот и благосъстоянието на хората се утежняват трайно. Това са главните заключения от шестото проучване "Регионални профили: индикатори за развиване 2017 " на Института за пазарна стопанска система.
От ИПИ означават рекордно високата претовареност, която на равнище от 68.5% за третото тримесечие на 2017 година към този момент надвишава и пика си от преди рецесията (65% през трето тримесечие на 2008 г.). За една година - от третото тримесечие на 2016 година до момента, са разкрити над 150 хиляди нови работни места. Над 70 на 100 от тях обаче са съсредоточени единствено в четири области - столицата, Софийска област, Пловдив и Стара Загора. Само в област Пловдив са разкрити повече нови позиции, в сравнение с в цяла Северна България. В Северна България новите работни места са едвам 27 хиляди при 145 хиляди повече позиции в Южна България. На север във всички области, като се изключи Плевен, заетостта остава надалеч от най-високите си равнища за последните десетина години. В Южна България заетостта остава ниска единствено в две области - Сливен и Кърджали. Пловдив като цяло се откроява - единствено за последната година там новите работни места са над 40 хиляди, което значи, че той е по-добре и от столицата, тъй като е с по-малко население.
Класацията по икономическото развиване още веднъж оглавяват столицата и Габрово, а незабавно след тях са Стара Загора, Варна и Русе. "Всички мощни стопански области са съумели да привлекат обилни вложения - локални или непознати ", изясни Десислава Николова. На другия полюс изостават Кърджали, Сливен, Силистра, Видин. Всичко, което е добре в развитите области, е зле при тези - те са с проблематичен пазар на труда, ниска съгласуваност, висок дял на небогати хора. "Все отново общата макрорамка е позитивна и дърпа всички нагоре ", разяснява Петър Ганев, представен от в. Сега.
Според ИПИ заплатите ще продължат да се усилват, и то с по-високо от настоящето движение от 10% годишно, "защото, когато пазарът на труда е кондензиран, има апетит за фрагменти и експерти и единствената алтернатива е заплатите да тръгнат нагоре, изключително в частния бранш ". Над половината от високоплатените работни места обаче със заплата над 1000 лева са единствено в столицата. София остава единствената област с хонорари над междинните за страната и това ще продължи и отсега нататък, като точно този факт дърпа и междинната заплата за страната нагоре.
Тенденция за настигане на междинните заплати има в Пловдив и Плевен, само че към този момент и в Пловдив междинната заплата е 80% от междинната за страната, тъй като региона е много огромна. Обратно - във Видин, Силистра и Кюстендил заплатите изостават от ден на ден, и то макар изначално по-ниското си равнище и фрапантното нарастване на минималната заплата. Минималната заплата в седем области към този момент е над 60 на 100 от междинната за района, а преди година в тази група е имало единствено две области. Сега това са Силистра, Търговище, Монтана, Ловеч и други Ако тези трендове се запазят, новото нарастване на минималното възнаграждение до 510 лева може да значи, че в близо половината области съотношението сред минималното и междинното възнаграждение ще падне до 55%. "В регионите с към момента висока безработица това може да значи затруднено откриване на работни места, както и муден растеж на заплащането поради към момента високата безработица ", изясняват от ИПИ.
Образованието е директно обвързвано с растежа - най-бързо разрастващите се области са и с най-високо образованото население - София, Пловдив, Варна, Стара Загора и Русе. "Качеството на просветителната система продължава да е ниско. Делът на отпадналите се покачва в последните данни, а през 2016 и 2017 година делът на слабите оценки на матурите по български език и литература е вторият максимален, откогато се организират зрелостни изпити ", разясняват от ИПИ. 1/5 от децата от Ямбол и Кърджали са с двойки на матурата.
В образованието още веднъж изпъква феноменът Смолян - най-нисък дял на повтарящите клас (0.08% за 2016 година при 1.09% за страната), най-нисък дял на отпадналите възпитаници (0.74% при 2.96% за страната), най-високо съответствие на преподаватели към възпитаници, най-хубаво показване на зрелостните изпити през 2017 година в страната - по-добро от София. Тук междинният триумф от матурата по БЕЛ е 4.42 при 4.22 за страната, а делът на двойките - 3% при 8% за страната. "Впечатляващото развиване на просветителната система в региона през последните няколко години се дължи на целенасочени старания за одобряване на просветителна общественост, подготовка на учителите, спомагателни извънучилищни занимания, самостоятелен метод към учениците, целенасочена работа на районния инспекторат и шефовете, замесване на родителите ", означават от ИПИ.
За тази и предходната година се следи резистентен растеж на локалните налози и най-много на налога за недвижимите парцели, като главната причина за това икономистите виждат в неналичието на личен запас. Въпреки положителното икономическо развиване съвсем всички общини срещат съществени компликации да посрещнат финансовите си потребности. Дори и Столичната община, въпреки и да е най-богата в страната, мъчно намира запас да извърши личната си капиталова стратегия, изясняват от ИПИ. За интервала 2013-2017 година от ИПИ са преброили 210 случая на повишение на локални налози, като най-често това е имотният налог (92 случая). Има и 48 случая на понижение на локални данъци, като тук най-често това е данъкът за колите.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ