Коронният номер на един вирус
Въпреки, че заведенията в Швеция не бяха затворени и ограниченията бяха доста по-меки, в сравнение с в България, пикът на смъртността от епидемията там е доста по-нисък, в сравнение с междинната смъртност в България
Първият ни конфликт с световна здравна суматоха беше преди повече от двадесет и пет години. Като академик в Института по неврология към Виенския университет, Марин се озова във водовъртежа на една от най-значимите паневропейски епидемии - разпространяването на заболяването луда крава (BSE) измежду говедата и прекосяването на тази болест към хората. Институтът по неврология влезе във фокуса на медийното внимание, а ръководителят му стана медийна звезда с съвсем безкрайно държавно финансиране.
Още тогава стана ясно, че движещата мощ в публичния отговор на опасността бе не това, което се знаеше, а това, което не се знаеше за заболяването. Поради това експертите изхождаха от най-лошите вероятни сюжети. Паниката в обществото беше огромна. Имаше дълбоки промени в стопанската система. Немалко компании банкрутираха.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Днес следим нещо сходно, само че в по-голям мащаб.
Какво знаем за COVID-19
Всяка зима респираторните инфекции водят до значимо увеличение на смъртността. Тази година нарастването се дължи на COVID-19. Това, което прави усещане, е, че броят на умрелите в страните, обхванати от плана EUROMOMO, през днешния ден наподобява да е съпоставим с предишни зими. Разликата е, че при COVID-19 всичко се случва доста по-бързо (вижте графиката).
Илюстрация
Фигура 1. Средната смъртност на всички европейски страни, участници в плана European mortality monitor, от 2016 година до момента. През последните зими е имало пикове на смъртността, подбудена най-много от респираторни инфекции. Прави усещане, че при COVID-19 епидемията покачването е доста по-рязко.
Увеличаване
Фигура 1. Средната смъртност на всички европейски страни, участници в плана European mortality monitor, от 2016 година до момента. През последните зими е имало пикове на смъртността, подбудена най-много от респираторни инфекции. Прави усещане, че при COVID-19 епидемията покачването е доста по-рязко.
Автор: Капитал Смаляване
Това е и главният проблем на новия вирус - скоростта, с която се повишава броят на пациентите, които би трябвало да бъдат лекувани в болница.
Рязкото повишаване на респираторните хоспитализации води до това, че в границите на няколко седмици лечебните заведения би трябвало да обгрижат повече пациенти, в сравнение с могат да бъдат лекувани там. Затлачени от администрация, здравните системи на индустриалния свят са изцяло неподготвени да се оправят с толкоз изострен пик. Това, комбинирано с многото незнайни, свързани със болестта и високата смъртност при възрастните хора, основава суматоха измежду политиците и популацията.
С други думи, вирусът е рисков, тъй като се популяризира бързо. Основната причина да се популяризира бързо е, че признаците, които COVID-19 провокира при множеството хора, са прекомерно леки.
Какво не знаем за COVID-19
Голямата незнайна е по какъв начин разнообразни фактори като генетични особености, климат, географски особености и плътност на популацията въздействат на държанието на вируса и разпространяването на заболяването. Разрешението на тази мистерия би предотвратило в бъдеще сходни епидемии и заслужава да бъде отличено с Нобелова премия.
Реалната епидемиологична картина - в частност съотношението сред диагностицирани случаи и нерегистрираните асимптомни случаи също е неизяснена. Данните демонстрират, че това съответствие може да варира от 1:5 (данни от Ухан и Ню Йорк) и до 1:85 (данни от Санта Клара, САЩ). В България този фактор може да е даже по-голям. Ако се екстраполират данните от уеб страницата labtestcovid19.com, не може да се изключи, че срещналите вируса в България са шестцифрено число.
Друга незнайна е кои ограничения (напр. карантина, маски, дистанция) са в положение да понижат скоростта на разпространяване на заболяването. Големият брой асимптомни носители с съображение повдига въпроса до каква степен строгите ограничаващи ограничения способстват за забавянето на епидемията.
Кои цифри да гледаме
Многото нерегистрирани асимптомни случаи, другият брой и тип лабораторни проби и неразбираемите критерии вършат сравнителния разбор на множеството публично оповестени данни доста сложен. По тази причина считаме, че единствено два знака могат да бъдат употребявани за трезва оценка на актуалната зараза - общият брой на умрелите и броят на заети реанимационни кревати.
Как работи българското държавно управление
В спешна обстановка би трябвало да се работи уверено. Когато липсва предвидимост , към решителността би трябвало да се прибави досетливост при решение конфликт на нов тип проблеми, еластичност при липса на триумф на дадена тактика и пропорция при отговора на всяка съответна опасност.
Мотивирано от неизвестността и страховете на популацията, българското държавно управление работи уверено и в синхрон с множеството страни в Европа. Ограниченията, въведени в страната, не бяха нито най-леките, нито най-тежките вероятни. Липсата на учредителен щаб, в който да вземат участие експерти с разнообразни отзиви (напр. за и срещу ограниченията), докара до това разногласията по отношение на наложените ограничения да се трансферират във Facebook и медиите. Това разклати доверието в дейностите на щаба, отговарящ за оправянето с рецесията. От тук нататък доста решения за смяна на ограниченията започнаха да се вземат под диктата на публичното мнение.
Приятна изненада във връзка с досетливост и еластичност бяха решението на кмета на Бургас да отстрани пейките от парковете (гениално просто решение на един сериозен проблем), бързото пренастройване на шивашката индустрия, протоколът за късна интубация на пациенти с дихателна непълнота във ВМА и бързата реакция на учените от Българска академия на науките за работа по основаване на ваксина.
Защо има толкоз малко умряли от COVID-19 в България
Със сигурност не може да бъде посочена една-единствена причина за какво в България има доста малко умряли от/със COVID-19. Съвсем справедливи фактори са ограничаващите ограничения, подхванати от държавното управление, както и неналичието на огромен брой домове за възрастни хора. Появиха се и значително спекулативни теории като съществуването на " българския антикорона ген " и " БЦЖ имунизацията ", които са спекулативни.
Но има и един фактор за ниската смъртност, който не се загатва. Главно тъй като не е мотив за горделивост.
В медицината е известно, че измежду болните от деменция съвсем няма пушачи. Това не се дължи на обстоятелството, че пушенето защищава от невродегенеративни заболявания, а на това, че пушачите приблизително живеят 10 години по-малко от непушачите и по-рядко доближават възрастта, в която се развива деменция.
COVID-19 визира най-вече най-възрастните (над 70 години), хронично заболели хора (преобладават мъжете), които живеят с помощта на една добре работеща здравна система. Такива хора в България има относително малко (средната дълготрайност на живота при мъжете е към 71 години, в Италия - близо 80 години). Поради това България има доста по-малко евентуални жертви на COVID-19, в сравнение с в Западна Европа.
Това е добре видно, в случай че се съпостави смъртността в България и в Швеция. В пика на епидемията от COVID-19 Швеция регистрира 246 умряли на седмица на милион население (вижте по-долу графиката). В същото време България, която не е наранена от рецесията, записва приблизително 304 умряли на милион на седмица от началото на 2020 година (при пик смъртността надвишава 450!).
Илюстрация
Фигура 2. Сравнение на седмичната смъртност на 1 милион поданици на България и Швеция от 2016 година насам (данните за 16-ата седмица за 2020 за България са прогнозни). Еднозначно се вижда, че даже в най-тежкия интервал на рецесията с COVID-19 в Швеция не се доближава даже междинната смъртност в България за последните години. В допълнение би трябвало да се означи, че за разлика от Швеция България е имала изразен пик на смъртността през зимата 2019-2020. Тази графика демонстрира доста ясна за какво шведското държавно управление продължава да твърди, че е на прав път.
Увеличаване
Фигура 2. Сравнение на седмичната смъртност на 1 милион поданици на България и Швеция от 2016 година насам (данните за 16-ата седмица за 2020 за България са прогнозни). Еднозначно се вижда, че даже в най-тежкия интервал на рецесията с COVID-19 в Швеция не се доближава даже междинната смъртност в България за последните години. В допълнение би трябвало да се означи, че за разлика от Швеция България е имала изразен пик на смъртността през зимата 2019-2020. Тази графика демонстрира доста ясна за какво шведското държавно управление продължава да твърди, че е на прав път.
Автор: Капитал Смаляване
Също по този начин е значимо да се добави, че тази година Швеция до края на март няма пик на смъртността през зимата. В България обаче има доста съществено повишаване на смъртността тази зима с два пика - през 45-а седмица на 2019 и 5-а седмица на 2020, които в допълнение понижават броя на евентуалните жертви на COVID-19.
С други думи, тъжният факт е, че средностатистическата смъртност (от всички заболявания) в страната ни е толкоз висока, че съвсем няма евентуални жертви на новия вирус.
Какво вършим от тук нататък
В началото на март на всички бе ясно (дори единствено за попречване на паника), че има неща в нашия жанр на живот и в стопанствата ни, които ще би трябвало да се лимитират. По отношение на ограниченията имахме избор сред два метода. Първият, предпочетен от съвсем всички страни, е да се наложат оптимално търпимите от хората ограничавания и след време те поетапно да се облекчават. Вторият път, определен от Швеция, е да се наложат минималните вероятни ограничавания, и то под формата на рекомендации, които да бъдат втвърдявани, в случай че се наложи. И двата пътя криеха съществени опасности. В единия случай стопански срив и отмалялост в популацията, в другия - детонация на епидемията и суматоха. България в синхрон с множеството страни в Европейски Съюз избра първия метод и в този момент се намира в състояние да избира по какъв начин и кои ограничения да бъдат облекчени.
Очевидно е, че рестриктивните мерки, които до момента са приложени в България (а и в други страни), не могат да доведат до изгубване на вируса. Вече е ясно, че с този вирус (а и с други подобни) ще би трябвало да се научим да живеем. Дори да е допустимо постигането на " стаден имунитет ", това няма да реши трайно проблемите ни с този вид вируси. Ще се наложи да приемем избрани ограничавания в метода ни на живот за по-дълъг интервал. В същото време е ясно, че колкото по-строги са ограничаващите ограничения, толкоз по-кратко време може да бъдат прилагани.
Също по този начин не би трябвало да си затваряме очите пред обстоятелството, че сходни пандемии доста евентуално да ни сполетят отново. И идващият път би трябвало да сме подготвени да ги посрещнем. За това с изключение на краткотрайни ограничавания на живота на хората, държавното управление би трябвало да стартира да работи за повече еластичност в опазването на здравето, което бързо да може да приспособява потенциала си. Обикновено това се реализира с понижаване на законовите ограничавания и отпадане на контрапродуктивни регулации.
Първият ни конфликт с световна здравна суматоха беше преди повече от двадесет и пет години. Като академик в Института по неврология към Виенския университет, Марин се озова във водовъртежа на една от най-значимите паневропейски епидемии - разпространяването на заболяването луда крава (BSE) измежду говедата и прекосяването на тази болест към хората. Институтът по неврология влезе във фокуса на медийното внимание, а ръководителят му стана медийна звезда с съвсем безкрайно държавно финансиране.
Още тогава стана ясно, че движещата мощ в публичния отговор на опасността бе не това, което се знаеше, а това, което не се знаеше за заболяването. Поради това експертите изхождаха от най-лошите вероятни сюжети. Паниката в обществото беше огромна. Имаше дълбоки промени в стопанската система. Немалко компании банкрутираха.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Днес следим нещо сходно, само че в по-голям мащаб.
Какво знаем за COVID-19
Всяка зима респираторните инфекции водят до значимо увеличение на смъртността. Тази година нарастването се дължи на COVID-19. Това, което прави усещане, е, че броят на умрелите в страните, обхванати от плана EUROMOMO, през днешния ден наподобява да е съпоставим с предишни зими. Разликата е, че при COVID-19 всичко се случва доста по-бързо (вижте графиката).
Илюстрация
Фигура 1. Средната смъртност на всички европейски страни, участници в плана European mortality monitor, от 2016 година до момента. През последните зими е имало пикове на смъртността, подбудена най-много от респираторни инфекции. Прави усещане, че при COVID-19 епидемията покачването е доста по-рязко.
Увеличаване
Фигура 1. Средната смъртност на всички европейски страни, участници в плана European mortality monitor, от 2016 година до момента. През последните зими е имало пикове на смъртността, подбудена най-много от респираторни инфекции. Прави усещане, че при COVID-19 епидемията покачването е доста по-рязко.
Автор: Капитал Смаляване
Това е и главният проблем на новия вирус - скоростта, с която се повишава броят на пациентите, които би трябвало да бъдат лекувани в болница.
Рязкото повишаване на респираторните хоспитализации води до това, че в границите на няколко седмици лечебните заведения би трябвало да обгрижат повече пациенти, в сравнение с могат да бъдат лекувани там. Затлачени от администрация, здравните системи на индустриалния свят са изцяло неподготвени да се оправят с толкоз изострен пик. Това, комбинирано с многото незнайни, свързани със болестта и високата смъртност при възрастните хора, основава суматоха измежду политиците и популацията.
С други думи, вирусът е рисков, тъй като се популяризира бързо. Основната причина да се популяризира бързо е, че признаците, които COVID-19 провокира при множеството хора, са прекомерно леки.
Какво не знаем за COVID-19
Голямата незнайна е по какъв начин разнообразни фактори като генетични особености, климат, географски особености и плътност на популацията въздействат на държанието на вируса и разпространяването на заболяването. Разрешението на тази мистерия би предотвратило в бъдеще сходни епидемии и заслужава да бъде отличено с Нобелова премия.
Реалната епидемиологична картина - в частност съотношението сред диагностицирани случаи и нерегистрираните асимптомни случаи също е неизяснена. Данните демонстрират, че това съответствие може да варира от 1:5 (данни от Ухан и Ню Йорк) и до 1:85 (данни от Санта Клара, САЩ). В България този фактор може да е даже по-голям. Ако се екстраполират данните от уеб страницата labtestcovid19.com, не може да се изключи, че срещналите вируса в България са шестцифрено число.
Друга незнайна е кои ограничения (напр. карантина, маски, дистанция) са в положение да понижат скоростта на разпространяване на заболяването. Големият брой асимптомни носители с съображение повдига въпроса до каква степен строгите ограничаващи ограничения способстват за забавянето на епидемията.
Кои цифри да гледаме
Многото нерегистрирани асимптомни случаи, другият брой и тип лабораторни проби и неразбираемите критерии вършат сравнителния разбор на множеството публично оповестени данни доста сложен. По тази причина считаме, че единствено два знака могат да бъдат употребявани за трезва оценка на актуалната зараза - общият брой на умрелите и броят на заети реанимационни кревати.
Как работи българското държавно управление
В спешна обстановка би трябвало да се работи уверено. Когато липсва предвидимост , към решителността би трябвало да се прибави досетливост при решение конфликт на нов тип проблеми, еластичност при липса на триумф на дадена тактика и пропорция при отговора на всяка съответна опасност.
Мотивирано от неизвестността и страховете на популацията, българското държавно управление работи уверено и в синхрон с множеството страни в Европа. Ограниченията, въведени в страната, не бяха нито най-леките, нито най-тежките вероятни. Липсата на учредителен щаб, в който да вземат участие експерти с разнообразни отзиви (напр. за и срещу ограниченията), докара до това разногласията по отношение на наложените ограничения да се трансферират във Facebook и медиите. Това разклати доверието в дейностите на щаба, отговарящ за оправянето с рецесията. От тук нататък доста решения за смяна на ограниченията започнаха да се вземат под диктата на публичното мнение.
Приятна изненада във връзка с досетливост и еластичност бяха решението на кмета на Бургас да отстрани пейките от парковете (гениално просто решение на един сериозен проблем), бързото пренастройване на шивашката индустрия, протоколът за късна интубация на пациенти с дихателна непълнота във ВМА и бързата реакция на учените от Българска академия на науките за работа по основаване на ваксина.
Защо има толкоз малко умряли от COVID-19 в България
Със сигурност не може да бъде посочена една-единствена причина за какво в България има доста малко умряли от/със COVID-19. Съвсем справедливи фактори са ограничаващите ограничения, подхванати от държавното управление, както и неналичието на огромен брой домове за възрастни хора. Появиха се и значително спекулативни теории като съществуването на " българския антикорона ген " и " БЦЖ имунизацията ", които са спекулативни.
Но има и един фактор за ниската смъртност, който не се загатва. Главно тъй като не е мотив за горделивост.
В медицината е известно, че измежду болните от деменция съвсем няма пушачи. Това не се дължи на обстоятелството, че пушенето защищава от невродегенеративни заболявания, а на това, че пушачите приблизително живеят 10 години по-малко от непушачите и по-рядко доближават възрастта, в която се развива деменция.
COVID-19 визира най-вече най-възрастните (над 70 години), хронично заболели хора (преобладават мъжете), които живеят с помощта на една добре работеща здравна система. Такива хора в България има относително малко (средната дълготрайност на живота при мъжете е към 71 години, в Италия - близо 80 години). Поради това България има доста по-малко евентуални жертви на COVID-19, в сравнение с в Западна Европа.
Това е добре видно, в случай че се съпостави смъртността в България и в Швеция. В пика на епидемията от COVID-19 Швеция регистрира 246 умряли на седмица на милион население (вижте по-долу графиката). В същото време България, която не е наранена от рецесията, записва приблизително 304 умряли на милион на седмица от началото на 2020 година (при пик смъртността надвишава 450!).
Илюстрация
Фигура 2. Сравнение на седмичната смъртност на 1 милион поданици на България и Швеция от 2016 година насам (данните за 16-ата седмица за 2020 за България са прогнозни). Еднозначно се вижда, че даже в най-тежкия интервал на рецесията с COVID-19 в Швеция не се доближава даже междинната смъртност в България за последните години. В допълнение би трябвало да се означи, че за разлика от Швеция България е имала изразен пик на смъртността през зимата 2019-2020. Тази графика демонстрира доста ясна за какво шведското държавно управление продължава да твърди, че е на прав път.
Увеличаване
Фигура 2. Сравнение на седмичната смъртност на 1 милион поданици на България и Швеция от 2016 година насам (данните за 16-ата седмица за 2020 за България са прогнозни). Еднозначно се вижда, че даже в най-тежкия интервал на рецесията с COVID-19 в Швеция не се доближава даже междинната смъртност в България за последните години. В допълнение би трябвало да се означи, че за разлика от Швеция България е имала изразен пик на смъртността през зимата 2019-2020. Тази графика демонстрира доста ясна за какво шведското държавно управление продължава да твърди, че е на прав път.
Автор: Капитал Смаляване
Също по този начин е значимо да се добави, че тази година Швеция до края на март няма пик на смъртността през зимата. В България обаче има доста съществено повишаване на смъртността тази зима с два пика - през 45-а седмица на 2019 и 5-а седмица на 2020, които в допълнение понижават броя на евентуалните жертви на COVID-19.
С други думи, тъжният факт е, че средностатистическата смъртност (от всички заболявания) в страната ни е толкоз висока, че съвсем няма евентуални жертви на новия вирус.
Какво вършим от тук нататък
В началото на март на всички бе ясно (дори единствено за попречване на паника), че има неща в нашия жанр на живот и в стопанствата ни, които ще би трябвало да се лимитират. По отношение на ограниченията имахме избор сред два метода. Първият, предпочетен от съвсем всички страни, е да се наложат оптимално търпимите от хората ограничавания и след време те поетапно да се облекчават. Вторият път, определен от Швеция, е да се наложат минималните вероятни ограничавания, и то под формата на рекомендации, които да бъдат втвърдявани, в случай че се наложи. И двата пътя криеха съществени опасности. В единия случай стопански срив и отмалялост в популацията, в другия - детонация на епидемията и суматоха. България в синхрон с множеството страни в Европейски Съюз избра първия метод и в този момент се намира в състояние да избира по какъв начин и кои ограничения да бъдат облекчени.
Очевидно е, че рестриктивните мерки, които до момента са приложени в България (а и в други страни), не могат да доведат до изгубване на вируса. Вече е ясно, че с този вирус (а и с други подобни) ще би трябвало да се научим да живеем. Дори да е допустимо постигането на " стаден имунитет ", това няма да реши трайно проблемите ни с този вид вируси. Ще се наложи да приемем избрани ограничавания в метода ни на живот за по-дълъг интервал. В същото време е ясно, че колкото по-строги са ограничаващите ограничения, толкоз по-кратко време може да бъдат прилагани.
Също по този начин не би трябвало да си затваряме очите пред обстоятелството, че сходни пандемии доста евентуално да ни сполетят отново. И идващият път би трябвало да сме подготвени да ги посрещнем. За това с изключение на краткотрайни ограничавания на живота на хората, държавното управление би трябвало да стартира да работи за повече еластичност в опазването на здравето, което бързо да може да приспособява потенциала си. Обикновено това се реализира с понижаване на законовите ограничавания и отпадане на контрапродуктивни регулации.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ