Политически бърнаут: След перфектната буря остана само умората
Въпреки че всички партии бдят над бъдещите си изборни резултати и се пробват да капитализират настаналото време разделно, пред тях стои значим проблем. В обстановка, в която така и така най-голямата групировка е тази на негласуващите, вероятността от последователно отдръпване грози и по-малката, дейна политическа част. Този развой скоро ще получи име и това име ще бъде " политически бърнаут ".
Бърнаутът наподобява логически. Ето и аргументите.
Ако създадем съпоставяне сред пролетта на 2021 и идващата есен, ще забележим доста разминаване. Тогава ГЕРБ бяха в пост протестна обстановка, невъобразими кавги с шкафчета и записи, а към неблагонадеждността им тежеше и забележимото присъединяване на основния прокурор като държавен инструмент (на Бог, както бе речено), нахлул в президенството. Това единението на управляващите (по Гешев) изигра коронен номер както на него, по този начин и на Борисов, като двамата станаха еднообразно нежелани и преляха неодобрение един към различен, макар че задачата им бе таман противоположната - да преливат власт взаимно.
През тази пролет партиите на митинга бяха в печеливша позиция, защото се намираха в обстановка на " съвършената стихия ". Слави Трифонов и " ИТН " стояха като тайнствен късмет, натрупал известност след референдума, " Системата ни убива ", а и нормалният прийом, която оказва помощ на всеки нов състезател - отчаянието от всички останали. Големите поръчки обаче изпаднаха в колапс няколко месеца по-късно, когато партията и водачът й влязоха в серия от спорни решения и оферти, и се отдръпнаха като " съпротива на опозицията ".
" Демократична България " също разчиташе на насъбраната инерция от митингите и акцията в " Росенец ". Но тази инерция към този момент понижава, макар че може би от трите протестни партии може би единствено те съумяха да запазят доверието на личните им гласоподаватели и даже, евентуално, да го разширят. Това уголемение обаче е към момента минимално и незадоволително.
" Изправи се " и така нататък също имаха чудесни благоприятни условия. Мая Манолова към момента имаше позитивите, останали от ролята й на омбудсман, която я върна в огромната политика. А " Отровното трио " стоеше добре на фона на присъединяване им в митингите и способства за това обединяването им да ги сложи в Народното събрание.
С течение на времето обаче партиите на митинга последователно стартират да изхабяват първичният си запас. Този запас има свойството да дава извънредно мощен подтик в границите на няколко месеца, само че неговата бърза запалимост даже по законите на физиката не дава обещание дълга дълготрайност. Допълнителен проблем за тях сътвори и събитието, че опозиционната роля ненадейно стартира да реалокира престижа си към служебното държавно управление, което построи по-голям престиж в миналите месеци. И, както уточни Андрей Райчев, възможен план към Кирил Петков и Асен Василев сегашната съпротива в ъгъла и да завоюва значително нейни територии.
Такава партия обаче към момента няма; служебното държавно управление по абсурд би могло да понижи изборната интензивност, тъй като хем стартира да измества партиите на митинга, хем няма лична партийна организация, която да прелее точките и проценти доверие към себе си. Освен това не е изключено тези, които виждат най-голем напредък точно към Кирил Петков да си спестят гласуването, доколкото е съвсем ясно, че то ще възпроизведе същата патова обстановка, а същата патова обстановка възпроизвежда още веднъж служебното държавно управление. Нещо като потребен обаян кръг: първият подобен в най-новата ни история.
Предвид тези натрупвания огромният бърнаут е мощно евентуален. От " Гласувай. Има смисъл ", поврат към друго:
" Не гласувай. Има още по-голям ".
Автор: Райко Байчев
Още от АКТУАЛНО:
Бърнаутът наподобява логически. Ето и аргументите.
Ако създадем съпоставяне сред пролетта на 2021 и идващата есен, ще забележим доста разминаване. Тогава ГЕРБ бяха в пост протестна обстановка, невъобразими кавги с шкафчета и записи, а към неблагонадеждността им тежеше и забележимото присъединяване на основния прокурор като държавен инструмент (на Бог, както бе речено), нахлул в президенството. Това единението на управляващите (по Гешев) изигра коронен номер както на него, по този начин и на Борисов, като двамата станаха еднообразно нежелани и преляха неодобрение един към различен, макар че задачата им бе таман противоположната - да преливат власт взаимно.
През тази пролет партиите на митинга бяха в печеливша позиция, защото се намираха в обстановка на " съвършената стихия ". Слави Трифонов и " ИТН " стояха като тайнствен късмет, натрупал известност след референдума, " Системата ни убива ", а и нормалният прийом, която оказва помощ на всеки нов състезател - отчаянието от всички останали. Големите поръчки обаче изпаднаха в колапс няколко месеца по-късно, когато партията и водачът й влязоха в серия от спорни решения и оферти, и се отдръпнаха като " съпротива на опозицията ".
" Демократична България " също разчиташе на насъбраната инерция от митингите и акцията в " Росенец ". Но тази инерция към този момент понижава, макар че може би от трите протестни партии може би единствено те съумяха да запазят доверието на личните им гласоподаватели и даже, евентуално, да го разширят. Това уголемение обаче е към момента минимално и незадоволително.
" Изправи се " и така нататък също имаха чудесни благоприятни условия. Мая Манолова към момента имаше позитивите, останали от ролята й на омбудсман, която я върна в огромната политика. А " Отровното трио " стоеше добре на фона на присъединяване им в митингите и способства за това обединяването им да ги сложи в Народното събрание.
С течение на времето обаче партиите на митинга последователно стартират да изхабяват първичният си запас. Този запас има свойството да дава извънредно мощен подтик в границите на няколко месеца, само че неговата бърза запалимост даже по законите на физиката не дава обещание дълга дълготрайност. Допълнителен проблем за тях сътвори и събитието, че опозиционната роля ненадейно стартира да реалокира престижа си към служебното държавно управление, което построи по-голям престиж в миналите месеци. И, както уточни Андрей Райчев, възможен план към Кирил Петков и Асен Василев сегашната съпротива в ъгъла и да завоюва значително нейни територии.
Такава партия обаче към момента няма; служебното държавно управление по абсурд би могло да понижи изборната интензивност, тъй като хем стартира да измества партиите на митинга, хем няма лична партийна организация, която да прелее точките и проценти доверие към себе си. Освен това не е изключено тези, които виждат най-голем напредък точно към Кирил Петков да си спестят гласуването, доколкото е съвсем ясно, че то ще възпроизведе същата патова обстановка, а същата патова обстановка възпроизвежда още веднъж служебното държавно управление. Нещо като потребен обаян кръг: първият подобен в най-новата ни история.
Предвид тези натрупвания огромният бърнаут е мощно евентуален. От " Гласувай. Има смисъл ", поврат към друго:
" Не гласувай. Има още по-голям ".
Автор: Райко Байчев
Още от АКТУАЛНО:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ