Само в "ШОУ"! Аня Пенчева не желае да е вече секссимвол!
Въпреки че към този момент не е млада и прохождаща актриса с нестихваща пристрастеност за спектакъл, името на Аня Пенчева и до през днешния ден продължава да се свързва с определението за секссимвол. Превърнало се е в нарицателно за излъчването й. Днес актрисата е все по този начин красива и изпълнена със същата онази нестихваща пристрастеност за спектакъл, само че от дълго време към този момент не гледа на себе си като на секссимвол. Един от първите пъти, в които тя прави това самопризнание, е малко след присъединяване си във „ ВИП брадър” преди няколко години. И освен тогава, несъмнено.
„ Аз съм една огромна котка, мога да се галя, само че мога и да драскам”, са думите на Аня отпреди 20 години, към днешна дата настоящо е: „ Искам да скъсам с облика си на секссимвол!”, откровена е тя. И признава, че през днешния ден най-уютно и умерено се усеща в „ обичаната ни дребна къмпинг-къщурка, където спокойствието и свободата са постоянно в изобилие”. Именно там в компанията на брачна половинка си Ивайло Караньотов Аня преоткрива свободата от къмпингарството.
„ Опитах се да я облагородя, само че въпреки всичко който познава хора от Троян, е наясно, че те се трансформират до едно равнище, след което няма мърдане”, с усмивка и до през днешния ден прибавя по тази тематика мъжът на сърцето на актрисата.
В началото на връзката им Ивайло Караньотов подарил на Аня книгата „ Майсторът и Маргарита”, на която написал:
“На Аня, която си откри майстора”
Малко по-късно тя в действителност припознава в него „ своя майстор”. До ден-днешен! Оказва се обаче, че макар безкрайното си персонално благополучие Аня Пенчева
нерядко дефинира себе си като печален човек
„ На какво да се смея… на това, което прочетох неотдавна – че през последните 50 години в България има 5-6 млн. аборта. Как да се дръзвам? Аз едно време се забавлявах с един наш занаятчия, който ни строеше къщата й викаше непрекъснато: Тук да сложа скептичната яма! Сега обаче не ми е занимателно. На какво да се дръзвам?”
Друго от поредицата самопризнания, които актрисата си е разрешавала да прави през последните няколко години, е за децата й - Петя (Пипи) Дикова от брака й със Сашо Диков, и Ангел - от този с Ивайло.
„ Моят път в действителност беше дълъг и в този момент като си помисля – все кариера, кариера, кариера, след това имаше семейство и дом, а в този момент малко деца. Все ми се коства, че всичко си мина ей по този начин, само че от тези неща единственото, което е способно да ме трогне, да ме разплаче, това са ми децата. Аз се гордея с тях!
Актрисата преоткри любовта с мъжа си Ивайло Караньотов
Когато се роди Пипи, ние като по-млади със Сашо искахме да я пратим незабавно по систематизиране при мама и баща, пък ние да сме свободни. Това беше един интервал, в който на мен ми беше по-лесно да бъда наблюдаващ, да не вземам участие в това майчинство... Може би тъй като мама беше млада и се справяше добре с нещата. След това, когато Пипи малко поотрасна, пристигна си в София и в този миг тъкмо се появи първият скандал към мен”, пределно откровена е актрисата. И прибавя:
“Набедиха ме за “секссимвол” и тогава нея започнаха да я подиграват
в учебно заведение, мама и баща се правеха, че не чуват тази дума, само сестра ми сподели тогава – „ Това е ужасно, ти ще си първата, ще понесеш всички негативи и позитиви, само че ти си първата, запомни го това”. Тя и до ден-днешен е като барометър за мен. Но в действителност в този момент към този момент е елементарно, в този момент всеки е секссимвол, такива всекидневно си сътворяваме. Преди 20 години съм споделила в едно изявление „ Мои са греховете и ще си ги изкупя!”, а в този момент желая единствено да прибавя - какъв брой наивна съм била и объркана, Господи!”
В началото на връзката си с Ивайло Караньотов Аня се е криела
от боязън каква ще бъде реакцията на родителите й. Тя е първата в рода, която дръзва да се разведе! „ Тя има възприятие за виновност. Казал съм й – живей си живота и не се срамувай от това, че обичаш. А при започване на връзката ни тя се срамуваше”, споделя Ивайло. И прибавя, че е доста, доста отчаян от това, на което става очевидец у нас.
„ Темата за тъгата е доста забавна. Тъй като аз в този момент пътувам доста около сина си Ачи, виждам, че ние сме най-тъжната страна на света. Смело го декларирам! Прибирайки се тук, минавайки границата, виждам по какъв начин Ачи става печален, тъй като незабавно го натоварват телефонът и проблемите, които го посрещат всякога в тази страна. Същото важи и за щерка ми, която се бори в този живот. Аз авансово доста се оправдавам на всички политици за това, което мисля за тях, доста им се оправдавам, само че те направиха по този начин, че при тази прелестна опция за цялостна независимост, която се даде през 90-те години, само че която прерасна в свободия, те направиха по този начин, че
България да се трансформира в най-нещастната страна
Аз ги упреквам за това. До такава степен съм отчаян, че се чувствам по какъв начин до момента в който дремя, мисля за това. Ако някой политик въобще ме чуе какво приказвам в този момент, а не ме види, че си шавам единствено устата, дано се замисли за това, че с помощта на тяхната дивотия, лакомия, алчност и бездарие, тъй като, общо взето, у нас тези, които нищо не могат, стават политици, докараха децата ни да нямат усмивка, нито вероятност. Аз бях извънредно десен човек и в този момент съм подобен, по времето на комунизма страдах доста, броих се даже за отстъпник, само че тогава имаше някаква стройност в нещата. Знаеше се да вземем за пример, че
като кажеш един анекдот за Ленин, те прибират
Сега не може, в този момент всеки ден имаш някакъв заплашителен проблем – и финансов, и национален, всевъзможен. То е задоволително да чуеш едни вести, с цел да се стресираш. Достатъчно е да се сблъскаш с прочита на даден вестник... това си е всекидневен, непрекъснат стрес. Живеем на гадно място в гадна страна, където нищо стойностно не се уважава, а се уважава със страшна мощ простотията, като започнеш от чалгата и свършиш с футбола!”
Подготви Анелия ПОПОВА
„ Аз съм една огромна котка, мога да се галя, само че мога и да драскам”, са думите на Аня отпреди 20 години, към днешна дата настоящо е: „ Искам да скъсам с облика си на секссимвол!”, откровена е тя. И признава, че през днешния ден най-уютно и умерено се усеща в „ обичаната ни дребна къмпинг-къщурка, където спокойствието и свободата са постоянно в изобилие”. Именно там в компанията на брачна половинка си Ивайло Караньотов Аня преоткрива свободата от къмпингарството.
„ Опитах се да я облагородя, само че въпреки всичко който познава хора от Троян, е наясно, че те се трансформират до едно равнище, след което няма мърдане”, с усмивка и до през днешния ден прибавя по тази тематика мъжът на сърцето на актрисата.
В началото на връзката им Ивайло Караньотов подарил на Аня книгата „ Майсторът и Маргарита”, на която написал:
“На Аня, която си откри майстора”
Малко по-късно тя в действителност припознава в него „ своя майстор”. До ден-днешен! Оказва се обаче, че макар безкрайното си персонално благополучие Аня Пенчева
нерядко дефинира себе си като печален човек
„ На какво да се смея… на това, което прочетох неотдавна – че през последните 50 години в България има 5-6 млн. аборта. Как да се дръзвам? Аз едно време се забавлявах с един наш занаятчия, който ни строеше къщата й викаше непрекъснато: Тук да сложа скептичната яма! Сега обаче не ми е занимателно. На какво да се дръзвам?”
Друго от поредицата самопризнания, които актрисата си е разрешавала да прави през последните няколко години, е за децата й - Петя (Пипи) Дикова от брака й със Сашо Диков, и Ангел - от този с Ивайло.
„ Моят път в действителност беше дълъг и в този момент като си помисля – все кариера, кариера, кариера, след това имаше семейство и дом, а в този момент малко деца. Все ми се коства, че всичко си мина ей по този начин, само че от тези неща единственото, което е способно да ме трогне, да ме разплаче, това са ми децата. Аз се гордея с тях!
Актрисата преоткри любовта с мъжа си Ивайло Караньотов
Когато се роди Пипи, ние като по-млади със Сашо искахме да я пратим незабавно по систематизиране при мама и баща, пък ние да сме свободни. Това беше един интервал, в който на мен ми беше по-лесно да бъда наблюдаващ, да не вземам участие в това майчинство... Може би тъй като мама беше млада и се справяше добре с нещата. След това, когато Пипи малко поотрасна, пристигна си в София и в този миг тъкмо се появи първият скандал към мен”, пределно откровена е актрисата. И прибавя:
“Набедиха ме за “секссимвол” и тогава нея започнаха да я подиграват
в учебно заведение, мама и баща се правеха, че не чуват тази дума, само сестра ми сподели тогава – „ Това е ужасно, ти ще си първата, ще понесеш всички негативи и позитиви, само че ти си първата, запомни го това”. Тя и до ден-днешен е като барометър за мен. Но в действителност в този момент към този момент е елементарно, в този момент всеки е секссимвол, такива всекидневно си сътворяваме. Преди 20 години съм споделила в едно изявление „ Мои са греховете и ще си ги изкупя!”, а в този момент желая единствено да прибавя - какъв брой наивна съм била и объркана, Господи!”
В началото на връзката си с Ивайло Караньотов Аня се е криела
от боязън каква ще бъде реакцията на родителите й. Тя е първата в рода, която дръзва да се разведе! „ Тя има възприятие за виновност. Казал съм й – живей си живота и не се срамувай от това, че обичаш. А при започване на връзката ни тя се срамуваше”, споделя Ивайло. И прибавя, че е доста, доста отчаян от това, на което става очевидец у нас.
„ Темата за тъгата е доста забавна. Тъй като аз в този момент пътувам доста около сина си Ачи, виждам, че ние сме най-тъжната страна на света. Смело го декларирам! Прибирайки се тук, минавайки границата, виждам по какъв начин Ачи става печален, тъй като незабавно го натоварват телефонът и проблемите, които го посрещат всякога в тази страна. Същото важи и за щерка ми, която се бори в този живот. Аз авансово доста се оправдавам на всички политици за това, което мисля за тях, доста им се оправдавам, само че те направиха по този начин, че при тази прелестна опция за цялостна независимост, която се даде през 90-те години, само че която прерасна в свободия, те направиха по този начин, че
България да се трансформира в най-нещастната страна
Аз ги упреквам за това. До такава степен съм отчаян, че се чувствам по какъв начин до момента в който дремя, мисля за това. Ако някой политик въобще ме чуе какво приказвам в този момент, а не ме види, че си шавам единствено устата, дано се замисли за това, че с помощта на тяхната дивотия, лакомия, алчност и бездарие, тъй като, общо взето, у нас тези, които нищо не могат, стават политици, докараха децата ни да нямат усмивка, нито вероятност. Аз бях извънредно десен човек и в този момент съм подобен, по времето на комунизма страдах доста, броих се даже за отстъпник, само че тогава имаше някаква стройност в нещата. Знаеше се да вземем за пример, че
като кажеш един анекдот за Ленин, те прибират
Сега не може, в този момент всеки ден имаш някакъв заплашителен проблем – и финансов, и национален, всевъзможен. То е задоволително да чуеш едни вести, с цел да се стресираш. Достатъчно е да се сблъскаш с прочита на даден вестник... това си е всекидневен, непрекъснат стрес. Живеем на гадно място в гадна страна, където нищо стойностно не се уважава, а се уважава със страшна мощ простотията, като започнеш от чалгата и свършиш с футбола!”
Подготви Анелия ПОПОВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ