От 2013 г. вносът на храни плавно и устойчиво расте, а износът пада
Въпреки че селското стопанство остана един от дребното браншове в стопанската система с позитивно комерсиално салдо, от 2013 година насам статистиката не регистрира растеж на експорта, до момента в който вносът гладко пораства с всяка година. Това сочи анализът на аграрната търговия за 2016 година, квалифициран от министерството на земеделието.
Преди пет години страната ни е изнесла храни за над 4 милиарда евро (4 069 012 000 евро), само че година по-късно през 2014-а този износ пада на 3,6 милиарда евро. През 2015-а има лек растеж, достигайки 3,7 милиарда евро, само че едвам 2016 година търговците се оправят със спада. Тогава се регистрира износ от 4 036 993 000 евро, с което те се приближават до 2013-а, само че без да надвишават тогавашните стойности.
И до момента в който битката за външните пазари е сложна и износът не бележи внезапен растеж, то родният пазар настойчиво се налива с вносни храни и вносът върви нагоре с всяка минала година. Ако през 2013 година цената на този внос е бил 2,4 милиарда евро, то през 2015-а към този момент е 2,7 милиарда евро, надхвърляйки през предходната година 2,8 милиарда евро.
Търговското салдо също застрашително трансформира равнищата си. Преди пет години износът е превишавал вноса с над 1,5 милиарда евро, до момента в който през предходната година тази разлика се стопява до 1,250 милиарда евро.
Основен сътрудник на България през последните години остава Европейският съюз, където се осъществят близо 80 на 100 от питателните артикули. По предварителни данни, през 2016 година аграрният стокообмен със страните от Европейски Съюз е в размер на 5,057 милиарда евро, което е с 498 млн. евро. или 10,9% над равнището от миналата година. Изпращанията от България нарастват с 16,3% на годишна база, а доставките от Европейски Съюз - с 4,9%. В резултат, позитивното салдо в аграрната търговия с Европейски Съюз бележи двукратно нарастване по отношение на 2015 година, достигайки 561 млн. евро.
Най-активен е износът със прилежащите страни Гърция и Румъния. Интересното е, че българският експорт за южната съседка надвишава вноса на портокали и зехтин. През предходната година да вземем за пример страната ни е изнесла храни за над 564,7 млн. евро, а е внесла от Гърция артикули за 327,2 млн. евро.
Положително е салдото и с Румъния. Нашия експорт надхвъря 459,8 млн. евро, а вносът е за 352,8 млн. евро.
Не по този начин наподобява търговията с Полша, тъй като през предходната година от там сме внесли храни за 235,1 млн. евро, а сме изнесли земеделска продукция едвам за 89,4 млн. евро.
Отрицателно е салдото ни и с Унгария, Холандия, Австрия, Словакия и други
През 2016 година обменът на селскостопански артикули с Балканските страни (включително тези от Европейски Съюз и Турция) доближава 2 366,2 млн. евро - с 4,2% повече по отношение на миналата година, в следствие от повишаване както на българския експорт, по този начин и на вноса. Положителното комерсиално салдо за България в аграрната търговия с тези страни бележи растеж от 6,1% на годишна база, до 504 млн. евро.
Основни сътрудници в аграрната търговия на България измежду балканските страни са прилежащите Гърция, Турция и Румъния, като и при трите износът от България надвишава значително вноса от съответната страна. Отрицателно комерсиално салдо е регистрирано само при търговията със Сърбия.
България продължава да изнася главно непреработени зърнени култури, на които се държи търговията ни зад граница.
През предходната година този износ е надхвърлил 2 милиарда евро, заемайки максимален условен дял от общия поземлен експорт за годината – 49,7%. Най-голям е износът на житни растения (пшеница, ечемик, царевица), съставляват 24,9% от общия поземлен експорт, следван от този на маслодайните семена и плодове с 16,4%.
Формираното комерсиално салдо при търговията с живи животни и артикули от скотски генезис през 2016 година е негативно – импортираните меса са с 230 млн. евро повече от изнесените.
През 2016 година износът на модифицирани артикули остава без основна смяна на годишна база, възлизайки на 1 355,8 млн. евро, или 33,6% от общия селскостопански експорт. Сред продуктовите групи, включени в този раздел, с максимален условен дял от общия селскостопански износ е този с тютюн и обработени заместители на тютюна – 7,7%, следван от този на хранителни артикули, получени въз основата на житни растения, брашна, скорбяла, нишесте или мляко – 5,3%, останки и боклуци от хранителната промишленост; приготвени храни за животни – 4,7%, какао и артикули от какао – 3,9% и др.
Преди пет години страната ни е изнесла храни за над 4 милиарда евро (4 069 012 000 евро), само че година по-късно през 2014-а този износ пада на 3,6 милиарда евро. През 2015-а има лек растеж, достигайки 3,7 милиарда евро, само че едвам 2016 година търговците се оправят със спада. Тогава се регистрира износ от 4 036 993 000 евро, с което те се приближават до 2013-а, само че без да надвишават тогавашните стойности.
И до момента в който битката за външните пазари е сложна и износът не бележи внезапен растеж, то родният пазар настойчиво се налива с вносни храни и вносът върви нагоре с всяка минала година. Ако през 2013 година цената на този внос е бил 2,4 милиарда евро, то през 2015-а към този момент е 2,7 милиарда евро, надхвърляйки през предходната година 2,8 милиарда евро.
Търговското салдо също застрашително трансформира равнищата си. Преди пет години износът е превишавал вноса с над 1,5 милиарда евро, до момента в който през предходната година тази разлика се стопява до 1,250 милиарда евро.
Основен сътрудник на България през последните години остава Европейският съюз, където се осъществят близо 80 на 100 от питателните артикули. По предварителни данни, през 2016 година аграрният стокообмен със страните от Европейски Съюз е в размер на 5,057 милиарда евро, което е с 498 млн. евро. или 10,9% над равнището от миналата година. Изпращанията от България нарастват с 16,3% на годишна база, а доставките от Европейски Съюз - с 4,9%. В резултат, позитивното салдо в аграрната търговия с Европейски Съюз бележи двукратно нарастване по отношение на 2015 година, достигайки 561 млн. евро.
Най-активен е износът със прилежащите страни Гърция и Румъния. Интересното е, че българският експорт за южната съседка надвишава вноса на портокали и зехтин. През предходната година да вземем за пример страната ни е изнесла храни за над 564,7 млн. евро, а е внесла от Гърция артикули за 327,2 млн. евро.
Положително е салдото и с Румъния. Нашия експорт надхвъря 459,8 млн. евро, а вносът е за 352,8 млн. евро.
Не по този начин наподобява търговията с Полша, тъй като през предходната година от там сме внесли храни за 235,1 млн. евро, а сме изнесли земеделска продукция едвам за 89,4 млн. евро.
Отрицателно е салдото ни и с Унгария, Холандия, Австрия, Словакия и други
През 2016 година обменът на селскостопански артикули с Балканските страни (включително тези от Европейски Съюз и Турция) доближава 2 366,2 млн. евро - с 4,2% повече по отношение на миналата година, в следствие от повишаване както на българския експорт, по този начин и на вноса. Положителното комерсиално салдо за България в аграрната търговия с тези страни бележи растеж от 6,1% на годишна база, до 504 млн. евро.
Основни сътрудници в аграрната търговия на България измежду балканските страни са прилежащите Гърция, Турция и Румъния, като и при трите износът от България надвишава значително вноса от съответната страна. Отрицателно комерсиално салдо е регистрирано само при търговията със Сърбия.
България продължава да изнася главно непреработени зърнени култури, на които се държи търговията ни зад граница.
През предходната година този износ е надхвърлил 2 милиарда евро, заемайки максимален условен дял от общия поземлен експорт за годината – 49,7%. Най-голям е износът на житни растения (пшеница, ечемик, царевица), съставляват 24,9% от общия поземлен експорт, следван от този на маслодайните семена и плодове с 16,4%.
Формираното комерсиално салдо при търговията с живи животни и артикули от скотски генезис през 2016 година е негативно – импортираните меса са с 230 млн. евро повече от изнесените.
През 2016 година износът на модифицирани артикули остава без основна смяна на годишна база, възлизайки на 1 355,8 млн. евро, или 33,6% от общия селскостопански експорт. Сред продуктовите групи, включени в този раздел, с максимален условен дял от общия селскостопански износ е този с тютюн и обработени заместители на тютюна – 7,7%, следван от този на хранителни артикули, получени въз основата на житни растения, брашна, скорбяла, нишесте или мляко – 5,3%, останки и боклуци от хранителната промишленост; приготвени храни за животни – 4,7%, какао и артикули от какао – 3,9% и др.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ