Въпреки че работохолизмът“ не е особено ясно дефинирана концепция, редица

Въпреки че „ работохолизмът “ не е изключително ясно дефинирана идея, редица изследвания демонстрират, че към 30% от заетите могат да бъдат считани за работохолици. Този % е още по-голям, когато става въпрос за чиновници, които се самоопределят като такива. Макар че работохолизмът е тип взаимозависимост като всяка друга, той не носи същата стигма. Вместо това доста хора предават позитивни черти на работохолизма, определяйки хората, страдащи от това положение, като виновни и отдадени на отговорностите си.

Много от нас също по този начин не вършат разлика сред работохолиците и хората, които работят повече, тъй като обичат работата си. Разликата сред тях се крие в мотивацията им. Силно ангажираните чиновници намират работата си за приятна, като техните сътрудници ги разказват с думи като „ щастливи “ и „ въодушевени “. От друга страна, работохолиците гледат на работата като на насила. Тяхното държание се разказва с думи като „ враждебно “, „ с напрежение “ и „ раздразнително “.

„ Да обичаш работата си и да си прочувствено подвластен от нея са две изцяло разнообразни неща “, споделя Мелъди Уайлдинг, коуч и създател на „ Trust Yourself: Stop Overthinking and Channel Your Emotions for Success at Work “. „ Като цяло работохолиците свързват персоналната си стойност с със своите професионални занимания и достижения, което може да бъде рисково “, споделя тя.

Постоянното безпокойствие, възприятието за виновност и неналичието на убеденост са постоянно срещани черти измежду работохолиците. Докато позитивните качества на ангажираните чиновници се отразяват добре и на живота им отвън офиса, отрицателните черти в държанието на работохолиците също се отразяват на персоналния им живот. Освен че основават проблеми на фамилиите си, работохолиците вредят непосредствено и на себе си, защото пренебрегват здравословното си положение за сметка на работата.

Добрата вест е, че работохолизмът може да бъде лекуван. Ето няколко стъпки, които могат да оказват помощ в тази тенденция:

Опознайте себе си по-добре

Едно от нещата, което е особено за работохолиците съгласно техните сътрудници, е разминаването сред техните и дейности. По-доброто знание на възприятията, които изпитваме, може да ни разреши да разберем за какво вършим обещано нещо и надлежно да бъде първата стъпка в смяната на държанието ни. Кой опитвате да впечатлите? Какво искате да докажете? От какво се криете, отделяйки толкоз време и сила на работата? Това са част от въпросите, на които би трябвало да си отговорите, с цел да възстановите връзката сред вашите страсти и дейности.

Говорете с някой

Ако работите прекалено много, потърсете човек, с който да споделите проблемите си в работата. Това би трябвало да бъде човек, на който може да разчитате и знаете, че ще ви поддържа. Най-добре е да не се обръщате към фамилията си, а към външен човек, който може да бъде справедлив в оценката си. Това може да бъде другар, наставник или експерт. Търсете препоръки от хора, които са сполучливи в работата си, имат здравословни взаимоотношения с останалите и са щастливи от живота си.

Намерете нов интерес или съживете остарял

Има ли някаква пристрастеност в живота ви, която е останала на назад във времето, откакто работата ви е превзела по-голямата част от всекидневието ви? Положете целенасочени старания, с цел да отделите малко време за ползи, които не са свързани по никакъв метод с работата. В началото ще ви е мъчно, защото ще изпитвате виновност, че не отделяте това време за работа. Фокусирайте се върху възприятието, което изпитвате, когато вършиме нещо, което обичате, даже в случай че е за малко. Постепенно увеличавайте времето, което отделяте за ползите си.

...............................

Харви Дойчендорф , специалист по прочувствена просветеност и създател на книгата „ The Other Kind of Smart “, за