Как, за бога, се появява овчарският скок?
Въпреки че изследването е малко мъчно, наподобява че хората са се изстрелвали s пръти във въздуха още от антични времена. Всъщност описания на спорт като овчарския скок датират още от 400 година прочие Хр.
Първоначално, несъмнено, дългият прът помагал доста комфортно (и в известна степен забавно) да се прескочат заблатени места и по тази причина постоянно се употребявал на Острова – в Кеймбриджшър, Линкълншър, Норфолк и Хънтингдоншър, както и в Холандия. И в двете страни мочурищата и естуарите са нещо типично, тъй че хората бързо привикнали да си помогата с някоя сопа при разходките си на открито.
През годините овчарският скок прераства от удобен метод за превъзмогване на трудности в спорт. През 1843 година се появява за първи път концепцията конкуренциите да се организират за височина вместо за отдалеченост в Клуба по футбол и крикет в Ланкашър. И ето ни модерният пастирски скок. До 1850 година надпревари по спорта в този формат към този момент се организират постоянно в Германия, а доникъде на 19 век и техниката на скачачите се развива до тази, която следим през днешния ден.
Първоначално прътите са били от алуминий или бамбук, само че през 50-те години към този момент се употребявали съвременни материали като фибростъкло – по този начин те станали по-здрави без да се прибавя тежест, което разрешило на състезателите да се изстрелят на по-голяма височина (защото могат да огънат пръта повече).
Заради травма в левия си гален обаче не взе участие на олимпиадите през ’84 и ’88 (през 1987 година чупи десния си крайник на няколко места). Въпреки това Волц изненадва всички като се появява на Олимпийските игри през 1992 година и печели 5 място.
В последна сметка обаче всякакво пипане на гредата по време на скок се не разрешава: „ Опитът ще се смята за несполучлив, в случай че по време на скока състезателят закрепя или смени лоста с ръце. “
