Факт или измислица – имало ли е потоп в Черно море?
Въпреки че множеството учени са приели, че потоп в действителност е имало, обстоятелствата към него остават незнайни. Геологическата и историческата действителност не престават да довеждат до многочислени научни полемики свързани с мащабите, темповете и разнообразни елементи към събитието. Всеобщо познатата доктрина е, че в късни геологически времена (от порядъка на преди към 10 000 – 20 000 години) там, където през днешния ден се намира Черно море е имало сладководно езеро. За жал при покачването на водите в Световния океан и Средиземно море, солената вода преляла през Босфора – това води и до няколко теории, свързани с библейския мит за потопа, даже и с разселването на индоевропейските нации.
Нека ви разкажем малко по-подробно за случилото се. Приключването на последният ледников най-много съвпаднал с покачването на водите в Световния океан. Съвременните проучвания сочат, че в интервала 18000 – 8000 пр.н.е. равнището на водата се покачило с към 120 м. – този ритъм на повишение подхожда на ритъм от 1.2 м. на 100 година, казано по различен метод – 1.2 см. годишно. Имайки поради, че междинната дълготрайност на живота през неолита е била 30 – 35 година, този развой, който по принцип би се характеризирал като извънредно бърз в геологически мащаби, тук е доста мъчно да бъде доловен. Нужно е да отбележим обстоятелството, че въпреки в световни параметри (време, равнище, темп) не е вярно събитието да бъде класифицирано като ‘потоп’, в тази ситуация на Черно море съществуват условия, които подготвят към сходно назоваване.
Една от най-важните предпоставки довели до събитието е историческата геоморфология Дарданелите, и в по-висока степен Босфорът. Хипотезата е, че в кулминационният миг на разликата в равнището на водите от юг и север, които доста се различавали, съществувалата там бариера внезапно изчезнала.
Декември 1996 година – това е датата, на която в. Ню Йорк Таймс показал пред читателите си хипотезата за ‘потоп’ в Черно море. Това било задатък на научната работа на Уолтър Питман и Уилиям Райън, която излязла в тираж, след няколко месеца. След тази година, историята придобила по-голяма известност, за която могат да се намерят прародители и следващи опровержения.
През 1979 година, българският океанолог Петко С. Димитров защитил дисертация с близка до тази концепция. 3 години по-късно е излязла негова публикация наречена „ Радиовъглеродни датировки на дънни утайки от българския черноморски шелф “ (Океанология, 9, С., 45 – 53). През 2000 година, гореспоменатите лица (Райън и Питман) разгласили книга, в която с надалеч повече детайлности разясняват материала – обширно внимание било обърнато и на работите на Димитров. През същата година излязла и тяхната книга с български превод и послепис на Димитров. От своя страна, 2004 година той също разгласил лична книга, която е издадена и на съветски и британски език. Разбира се, съществуват и възражения против някои аспекти, които по-късно били изяснени с обстоятелството, че на съветски език също са съществували съответстващи научни изявления, които били пренебрегнати поради усложнен достъп до тяхното наличие: по-подробни и настоящи данни можете да намерите в излезлия през 2007 година алманах със заглавието „ Въпросът за Потопа в Черно море ”.
През 2016 година Райън, Димитров и други разгласили крайния си труд, където защитили мнението си – в него те привеждат и причини свързани с първичния катастрофичен сюжет: оценката за покачване от към 90 м., което настъпило за по-малко от 40 година в епохата към 7300 година пр.н.е. Според проф. Райън, водата, която се е изливала в Черно море е била със силата на 200 ниагарски водопада, а шумът е бил толкоз мощен, че се е чувал на стотици, хиляди километри.
Смята се, че през последните 500 000 години, Черно море на няколко пъти е било изолирано и свързвано със средиземноморския басейн или най-малко по този начин настояват геологически данни.
Поредица от проучвателен експедиции в Черно море били извършени след 2001 година Следва интервалът през 2005 – 2009 година, когато под егидата на ЮНЕСКО и Международния съюз на геолозите, е извършено интердисциплинарно изследване, включващо Черноморския ареал и неговата история.
По-късно Фонд „ Научни проучвания “ финансирал план наименуван „ Древни брегови линии на Черно море и условия за човешко наличие “ (ДО 02-337) с началник проф. Петко Димитров. Намерени са артефакти, които навеждат на мисълта, че на мястото в миналото е съществувала антична цивилизация. Проф. Димитров споделя, че: „ По време на експедициите в дънните седименти на античните брегови линии намерихме коренче от дърво. По радиовъглеродната датировка се оказа, че на това място на дълбочина към 100 метра в региона на старите брегови линии в действителност е имало суша преди 12 400 години. Именно коренчето и неговата възраст удостоверяват тезата, че старите брегови линии на Черно море са били залети по време на потопа. От всички доказателства, които успяхме да намерим, това е последното. След направените разбори към този момент сме сигурни, че всичко е било тъкмо по този начин – т.е. в този регион е имало суша с растения, която е станала дъно на море “.
Българският бряг на черно море. Снимка: Ралица Люцканова
Като при всяка доктрина и против тази има възражения. Едно от първите е, теорията, че морската вода е можела да прониква в ранното езеро заради съществувалия отток. Защитата, която може да бъде изказана в интерес на теорията, че е имало потоп е аналогична – по какъв начин се е появил сероводорода в Черно море и са се образували сапропелните седименти?
Съществуват и други възгледи – те получиха тежест с помощта на най-новите и прецизирани измервания свързани с последователното издигане на черноморските води – то почнало по-рано и при по-малка разлика по повод равнището на Средиземно море.
Счита се, че превръщането на Черноморския басейн в море е стартирало преди към 9000 година Ясно е, че постоянно ще съществуват разнообразни отзиви свързани с равнищата на водата и темповете на повишаване остават, само че към този момент нищо не е изяснено сигурно.
Автор: Божидара Иванова
