Черната чума от XIV век и какво причини тя на България
Въпреки че от време на време този факт сякаш се не помни, няма злополучие, сполетявало България с такава гняв, като чумата от XIV век. Само за няколко години страшната болест връща страната ни със епохи обратно в развиването, унищожава 40% от тогавашните българи, води до разпад на царството и обществото и прави страната лесна плячка за нахлуващите от юга османски пълчища.
Макар и постоянно подценявана в историческите разбори, точно черната гибел е главната причина за рухването на България под турско иго.
Съвременната просвета към този момент знае, че чумният микроб Yersinia pestis живее в чревния тракт на два типа бълхи. Те се развиват върху множеството гризачи и най-често върху черния плъх. Човешката бълха също може да придвижва бацила. Първият от факторите, които благоприятстват човек да бъде инфектиран със страшната болест, е той да бъде ухапан от бълха, тъй като единствено по този метод бацилът прониква в човешкия организъм и провокира заболяването. Второто е температурите да са по-високи от 15-20 градуса, в противоположен случай той е доста едва деен.
Днес учените към този момент са наблюдавали пътя на черната чума към Европа и респективно българските земи. Масовите ѝ развъдници са места, наречени още чумни резервоари. Те се намират, даже и през днешния ден, в пустинята Гоби, Южен Сибир, провинция Йънан в Китай, някои пустинни елементи на Либия и Иран, Източна Африка и Арабския полуостров.
В края на ХІІІ в. климатът се трансформирал, в Гоби и Централна Азия настъпило засушаване и по този начин популациите от инфектирани с бълхи гризачи се изтеглили на юг, което ги довело до към момента съществуващия Път на коприната. Достигайки комерсиалните артерии на тогавашния свят, болестта бързо се популяризирало с ужасяващи размери. За това благоприятствали и ниските хигиенични привички и недоразвитата медицина.
Първото огнище на черната гибел, както я нарекли съвременниците ѝ, било в Китай. През 1332 година от чума умира китайският император Вен Тзонг и неговите синове, а през 1340 година заболяването е към този момент в столицата на татарската Златната орда – Сарай, при долното течение на река Волга.
През 1346-1347 година татарският хан Джанибег обсадил генуезката колония Кафа в Крим. Сред войската му се появила чума, а и обсадата била несполучлива. Затова ханът заповядал с катапулти да бъдат трансферирани трупове на умрели от чума татари. Според някои историци това било и първото биологично оръжие, разказано в историческите летописи. Бълхите, които те носели, пренесли болестта и измежду европейците.
Генуезката република тогава била в разцвета си. Нейни кораби дебаркирали на всяко пристанище в Европа и Близкия изток. Така чумата проникнала на всички места, разнесена от италианците.
В интерес на истината италианските търговци не знаели изначало, че разнасят болестта, тъй като карантинният интервал е 6-7 седмици. Доста кораби през това време отплавали от пристанището на Кафа и потеглили към Константинопол, Апенините, Западното Черноморие.
Така чумата се появила на Балканите. Тя върлувала на талази до ХVІІІ в. Първи били изумени Константинопол и пристанищата по Западното Черноморие, които тогава съвсем всички били в рамките на средновековната българска страна.
Веднъж стъпила на Балканите, чумата пламнала като пожар. Съвременници на тогавашния смут пишели, че хората в села, градове и цели области измирали единствено в границите на няколко дни. Телата им седели непогребани, което деморализирало живите. Започнали да се разпадат самите устои на обществата.
В резултат на чумната пандемия популацията на Европа понижава с сред 40 и 50 %. Днес се приема, че при хипотетично население на българското царство от към 2. 5 млн. в навечерието на епидемията, колкото на тогавашната Англия и Франция, след нея са останали не повече от 1 500 000 българи.
Именно тази демографска злополука, породена от чумата, през днешния ден се не помни или най-малко не е чак толкоз известна на всеобщите читатели. Но в действителност това е един от факторите, които улесняват в оптималната степен лесното завоюване на балканските страни от страна на османските турци.
