Мартин Минчев пред Sportal.bg: Играя футбол с цялата си душа и сърце
Въпреки, че получава самопризнание след самопризнание, той не лети в облаците. Странно, тъй като е единствено на 18 години, а геният му е неоспорим. Това е повода да бъде все по-често под светлината на прожекторите и всички да знаят името му. Футболистът на Черно море Мартин Минчев е непретенциозен и не обича да попада в медийното пространство. Той обаче одобри с усмивка да отговори на въпросите на Sportal.bg и за първи път описа за пътя си във футбола, фамилията и фантазиите си.
- Под щастлива звезда ли си роден?
- Може би има нещо такова, тъй като не на всеки му се дава късмет още първоначално да играе в мъжки тим. Трябва обаче да се доказваш, да тренираш крепко и тогава ще пристигна шансът, който би трябвало да грабнеш. Когато не си сериозен към футбола няма да ти се даде късмет толкоз рано.
- От какво се лишаваш, с цел да си на 100% подготвен за този късмет?
- Има доста ограничения, с цел да достигнеш до огромния футбол. Трябва да се въстановяваш добре след подготовка, на подготовка да се раздаваш на най-много, тъй като това се желае от теб. Трябва да ограничаваш излизанията до късно вечер, би трябвало да се прибираш по-рано, с цел да можеш да се наспиш и да си пресен на тренировката, да можеш да си пълностоен през цялата седмица и да се подготвиш добре за мача.
- Колко е мъчно на твоята възраст да се лишаваш от живота на своите връстници?
- Трудно е, само че всичко зависи от това в каква компания си израснал. Още от дребен съм заобиколен от другари, които са във футболната сфера. Те също са експерти и знаем кое е вярно за нас, с цел да можем да израснем като футболисти и да достигнем до най-високото равнище.
- С оглед на това какъв брой същински другари имаш?
- Не са доста, само че се веселя, че тези, които са до мен в сложни и тежки моменти са същински.
- Лесно ли допускаш хора до себе си?
- Може да се каже, че елементарно позволявам, само че в случай че някой ме разочарова бързо завършвам връзките си.
- Откакто името ти се загатва от ден на ден и повече забелязваш ли, че броят на хората, които желаят да бъдат към теб се усилва?
- Със сигурност има и такива хора, само че аз виждам да отбягвам от тях и да запазя връзките ми със фамилията и най-близките ми другари.
- Какви хора могат да бъдат твои другари?
- Всеки е друг, по тази причина и е специфичен. Но като имаме идентични визии и вървим в една посока в живота, като се разбирам с даден човек сигурно ще бъде приятна компания. Най-важното е да се разбираме и да няма интриги.
- Какво не можеш да простиш?
- Доверието е най-важно и когато то се изгуби всичко свършва.
- Защо избра футбола?
- Още като дребни с моите другари играехме футбол. Минал съм и през различен спорт – плуване, само че футболът е една огромна пристрастеност и когато един път се хванеш с тази топка, в никакъв случай не можеш да я пуснеш.
- Ти попадна в огромния футбол в извънредно ранна възраст. Как ти се отрази това?
- Със сигурност съм имал тежки моменти, само че хората до мен ми оказват помощ да ги преодолея. Съотборниците ми също постоянно са до мен и ми дават сили?
- Кой е непосредствен до теб в тима?
- Сега се постановат доста юноши в Черно море и сигурно ми е доста елементарно. Велислав Василев ми е непосредствен, също по този начин Виктор Попов, Дани Кики.
- Как се почувства, когато попадна за първи път в мъжкия тим на Черно море?
- Беше ми фантазия и първоначално даже не можах да допускам. Докато загрявах мислех единствено какво ще стане, в случай че направя някоя неточност. Точно това е грешката. Когато се притесняваш, не можеш да се отпуснеш и да покажеш своите качества. И това е като урок за мен. Не би трябвало да се тормозя, тъй като не мога да покажа на какво съм кадърен.
- Каква е задачата ти в този момент?
- Най-важното е да съм здрав. Трябва да се разпределям на терена, да вкарам доста голове, да оказвам помощ на тима да върви напред и да се целим най-високо. Ако можем да вземем Купата на България ще е нещо доста огромно за нас.
- Докъде може да стигне Черно море този сезон?
- Отборът има добър колектив, имаме положителни футболисти, сработени сме и сигурно ще бъдем фактор в шампионата. Въпросът е да сме непрекъснати.
- Липсва ли ти Георги Илиев?
- Със сигурност липсва подобен водач като Георги Илиев. Аз съм казвал доста пъти, че той ми е кумир. Със сигурност ми липсват неговите препоръки, само че животът продължава и би трябвало да се оправям и без него. С него продължаваме да поддържаме връзка.
- Какво ти споделя?
- В първите мачове, в които започвах като титуляр бях доста обезпокоен. Той даже ми се смееше, че съм толкоз обезпокоен, само че споделяше, че е нещо обикновено. Винаги ми е казвал да съм спокоен, да играя своята игра, да не се тормозя от нищо и да се развличам във футбола. Започнали сме да упражняваме футбол, тъй като ни е било пристрастеност и сме го приемали като развлечение. Винаги ми е казвал да се отпусна, да играя своята игра и всико ще се получи.
- Усмивката и заниманието на терена ли са нещата, които липсват на някои от футболистите в България?
- Със сигурност го има и това, само че всеки прави всичко допустимо да се забавлява във футбола. В по-големите тимове има огромно напрежение и може би това е повода да не ги виждаме толкоз постоянно.
- Какво е футболът за теб?
- Още от дребен играя футбол с цялата си душа и сърце, само че несъмнено има повече отговорности в мъжкия футбол и не може просто ей по този начин да излезеш на терена и да се забавляваш. Има някои неща, за които би трябвало да поемеш отговорност и да си ги вършиш до края на мача.
- Защо играеш с този номер в Черно море?
- Взех го на смешка. Има едно момче, което също играеше нападател при юношите, говорихме си шеднъж и той ми беше споделил да взема номер 90. Като ми звъннаха да отида в тима и ме попитаха кой номер желая, аз споделих 90. Въобще не се замислих и той знае, че поради него съм го взел. Като число не значи нищо, повече го взех на смешка. Просто го направих за един другар.
- Какво правиш преди мач?
- Гледам да съм съсредоточен. Имам нещо, което върша преди всеки мач, само че не желая да го споделям. Слушам и музика, от време на време една ария, до момента в който не ми омръзне.
- Шок ли беше повиквателната за мъжкия народен тим?
- Пак не можах да допускам, тъй като ми се струваше, че е доста рано за този миг. Това обаче беше огромен плюс за мен, тъй като видях по какъв начин би трябвало да се тренира, какъв брой още имам да работя и това доста ме стимулира.
- За малко още при дебюта си да бъдеш воин..
- Като ме пуснаха в игра, първоначално бях доста разчувствуван. В тази обстановка не съм имал и доста време да мисля, просто инстинктивно стрелях топката. Минаха ми мислите, че можех да реша мача, само че просто не стана.
- Много си сериозен към себе си. А какво харесваш в себе си?
- Харесвам това, че имам мощен темперамент и не се помирявам.
- Какво те направи толкоз мощен? Да продвължаваш напред без да спираш.
- Със сигурност е оказал помощ треньорът ми от школата – Мартин Христов. Имал съм и сложни моменти, само че той доста ми е помагал. Така си построих и характера, разбрах кои са задачите и целите в живота ми. Знам какво желая и не съществува нещо, което може да ме отклони.
- Какво би трябвало да постигнеш, с цел да кажеш „ Аз съумях!”?
- Със сигурност в никакъв случай няма да кажа „ Аз съумях!”. Може би чак на края на кариерата ми, само че зависи каква кариера съм направил. Но постоянно ще има още и още неща, които ще желая да реализира. Трябва да се целиш високо постоянно и времето ще покаже до каква степен ще стигнеш.
- Кой е твоят кумир във футбола?
- Килиан Мбапе и Кристиано Роналдо са моите идоли.
- Защо симпатизираш на тези игарчи?
- Роналдо го одобрявам поради неговия темперамент. Иска още и още. Не се помирява с това, което е постигнал и работи постоянно крепко. Още от дребен взимам образец от него. Мбапе просто ми харесва като футболист. Бързината му е страхотна. Той е на моята позиция. По-скоро аз съм на неговата позиция (смее се) и се изучавам от него.
- Твоето мислене обаче звучи като на гениите отвън рамките на нашата страна.
- Гледам да не върша грешките, които съм виждал, с цел да мога да пораствам.
- Кой миг можеш да определиш като най-трудния в кариерата ти?
- Всеки е минавал през сложни моменти. За мен всеки миг е сложен, тъй като аз изживявам всичко. Със сигурност като нямам гол, асистенция, ми е доста мъчно, само че се минава през тези моменти и по този начин се продължава.
- Кой ти дава сили?
- Семейството и приятелите ме крепят.
- От какво семейство си?
- Доволен съм от това, което имам, дори съм доста удовлетворен. Винаги фамилията ми е до мен и ми е пособие, в този момент към този момент като съм по-голям виждам аз да оказвам помощ на фамилията си. Винаги са ме подкрепяли, участват на всеки мач. Дори баба и дядо да са на село, идват и поддържат. Дори да съм направил слаб мач, те ми споделят, че съм играл добре и ми оказват помощ да преодолея този сложен миг.
- Имат ли родителите ти допирни точки със спорта?
- В предишното са имали, само че в този момент не. Дядо ми се е занимавал с футбол и баскетбол, майка ми е била гимнастичка. Само дядо ми има общо с футбола и ми дава препоръки непрекъснато.
- А ти слушаш ли го?
- Няма по какъв начин да не го чувам.
- Какви препоръки от твоите родители следваш прецизно?
- Да бъда себе си, да бъда виновен и да се развличам.
- Кой е Мартин Минчев?
- Аз съм изцяло естествен чоек. Не обичам да хвърча в облаците, не съм човек, който да показва самочувствие. Обичам да комуникрам с хората, които са ми приятни. Накратко Мартин Минчев е просто елементарен човек и нищо повече.
- Какво ти липсва в живота?
- Нищо не ми липсва. Имам семейство, което е до мен в сложни моменти и правилни другари. Само това ми е нужно.
- Ако би трябвало да си стегнеш куфарите, да си избереш един тим и да тръгнеш, кой ще бъде той?
- Още от дребен съм почитател на Манчестър Юнайтед. Със сигурност още от дребен желая да играя там. Бих отишъл във всяка страна, където има развиване. Ако в този момент би трябвало да потегли, бих тръгнал за Англия или Германия. Белгия също е вид.
- От какво не би се отказал поради футбола?
- Надявам се да нямам подобен случай в живота, в който ще би трябвало да предпочитам сред футбола и нещо друго. Дори не желая да мисля за това.
- Как би описал живота си с една дума.
- Перфектен.
Мая Димитрова
- Под щастлива звезда ли си роден?
- Може би има нещо такова, тъй като не на всеки му се дава късмет още първоначално да играе в мъжки тим. Трябва обаче да се доказваш, да тренираш крепко и тогава ще пристигна шансът, който би трябвало да грабнеш. Когато не си сериозен към футбола няма да ти се даде късмет толкоз рано.
- От какво се лишаваш, с цел да си на 100% подготвен за този късмет?
- Има доста ограничения, с цел да достигнеш до огромния футбол. Трябва да се въстановяваш добре след подготовка, на подготовка да се раздаваш на най-много, тъй като това се желае от теб. Трябва да ограничаваш излизанията до късно вечер, би трябвало да се прибираш по-рано, с цел да можеш да се наспиш и да си пресен на тренировката, да можеш да си пълностоен през цялата седмица и да се подготвиш добре за мача.
- Колко е мъчно на твоята възраст да се лишаваш от живота на своите връстници?
- Трудно е, само че всичко зависи от това в каква компания си израснал. Още от дребен съм заобиколен от другари, които са във футболната сфера. Те също са експерти и знаем кое е вярно за нас, с цел да можем да израснем като футболисти и да достигнем до най-високото равнище.
- С оглед на това какъв брой същински другари имаш?
- Не са доста, само че се веселя, че тези, които са до мен в сложни и тежки моменти са същински.
- Лесно ли допускаш хора до себе си?
- Може да се каже, че елементарно позволявам, само че в случай че някой ме разочарова бързо завършвам връзките си.
- Откакто името ти се загатва от ден на ден и повече забелязваш ли, че броят на хората, които желаят да бъдат към теб се усилва?
- Със сигурност има и такива хора, само че аз виждам да отбягвам от тях и да запазя връзките ми със фамилията и най-близките ми другари.
- Какви хора могат да бъдат твои другари?
- Всеки е друг, по тази причина и е специфичен. Но като имаме идентични визии и вървим в една посока в живота, като се разбирам с даден човек сигурно ще бъде приятна компания. Най-важното е да се разбираме и да няма интриги.
- Какво не можеш да простиш?
- Доверието е най-важно и когато то се изгуби всичко свършва.
- Защо избра футбола?
- Още като дребни с моите другари играехме футбол. Минал съм и през различен спорт – плуване, само че футболът е една огромна пристрастеност и когато един път се хванеш с тази топка, в никакъв случай не можеш да я пуснеш.
- Ти попадна в огромния футбол в извънредно ранна възраст. Как ти се отрази това?
- Със сигурност съм имал тежки моменти, само че хората до мен ми оказват помощ да ги преодолея. Съотборниците ми също постоянно са до мен и ми дават сили?
- Кой е непосредствен до теб в тима?
- Сега се постановат доста юноши в Черно море и сигурно ми е доста елементарно. Велислав Василев ми е непосредствен, също по този начин Виктор Попов, Дани Кики.
- Как се почувства, когато попадна за първи път в мъжкия тим на Черно море?
- Беше ми фантазия и първоначално даже не можах да допускам. Докато загрявах мислех единствено какво ще стане, в случай че направя някоя неточност. Точно това е грешката. Когато се притесняваш, не можеш да се отпуснеш и да покажеш своите качества. И това е като урок за мен. Не би трябвало да се тормозя, тъй като не мога да покажа на какво съм кадърен.
- Каква е задачата ти в този момент?
- Най-важното е да съм здрав. Трябва да се разпределям на терена, да вкарам доста голове, да оказвам помощ на тима да върви напред и да се целим най-високо. Ако можем да вземем Купата на България ще е нещо доста огромно за нас.
- Докъде може да стигне Черно море този сезон?
- Отборът има добър колектив, имаме положителни футболисти, сработени сме и сигурно ще бъдем фактор в шампионата. Въпросът е да сме непрекъснати.
- Липсва ли ти Георги Илиев?
- Със сигурност липсва подобен водач като Георги Илиев. Аз съм казвал доста пъти, че той ми е кумир. Със сигурност ми липсват неговите препоръки, само че животът продължава и би трябвало да се оправям и без него. С него продължаваме да поддържаме връзка.
- Какво ти споделя?
- В първите мачове, в които започвах като титуляр бях доста обезпокоен. Той даже ми се смееше, че съм толкоз обезпокоен, само че споделяше, че е нещо обикновено. Винаги ми е казвал да съм спокоен, да играя своята игра, да не се тормозя от нищо и да се развличам във футбола. Започнали сме да упражняваме футбол, тъй като ни е било пристрастеност и сме го приемали като развлечение. Винаги ми е казвал да се отпусна, да играя своята игра и всико ще се получи.
- Усмивката и заниманието на терена ли са нещата, които липсват на някои от футболистите в България?
- Със сигурност го има и това, само че всеки прави всичко допустимо да се забавлява във футбола. В по-големите тимове има огромно напрежение и може би това е повода да не ги виждаме толкоз постоянно.
- Какво е футболът за теб?
- Още от дребен играя футбол с цялата си душа и сърце, само че несъмнено има повече отговорности в мъжкия футбол и не може просто ей по този начин да излезеш на терена и да се забавляваш. Има някои неща, за които би трябвало да поемеш отговорност и да си ги вършиш до края на мача.
- Защо играеш с този номер в Черно море?
- Взех го на смешка. Има едно момче, което също играеше нападател при юношите, говорихме си шеднъж и той ми беше споделил да взема номер 90. Като ми звъннаха да отида в тима и ме попитаха кой номер желая, аз споделих 90. Въобще не се замислих и той знае, че поради него съм го взел. Като число не значи нищо, повече го взех на смешка. Просто го направих за един другар.
- Какво правиш преди мач?
- Гледам да съм съсредоточен. Имам нещо, което върша преди всеки мач, само че не желая да го споделям. Слушам и музика, от време на време една ария, до момента в който не ми омръзне.
- Шок ли беше повиквателната за мъжкия народен тим?
- Пак не можах да допускам, тъй като ми се струваше, че е доста рано за този миг. Това обаче беше огромен плюс за мен, тъй като видях по какъв начин би трябвало да се тренира, какъв брой още имам да работя и това доста ме стимулира.
- За малко още при дебюта си да бъдеш воин..
- Като ме пуснаха в игра, първоначално бях доста разчувствуван. В тази обстановка не съм имал и доста време да мисля, просто инстинктивно стрелях топката. Минаха ми мислите, че можех да реша мача, само че просто не стана.
- Много си сериозен към себе си. А какво харесваш в себе си?
- Харесвам това, че имам мощен темперамент и не се помирявам.
- Какво те направи толкоз мощен? Да продвължаваш напред без да спираш.
- Със сигурност е оказал помощ треньорът ми от школата – Мартин Христов. Имал съм и сложни моменти, само че той доста ми е помагал. Така си построих и характера, разбрах кои са задачите и целите в живота ми. Знам какво желая и не съществува нещо, което може да ме отклони.
- Какво би трябвало да постигнеш, с цел да кажеш „ Аз съумях!”?
- Със сигурност в никакъв случай няма да кажа „ Аз съумях!”. Може би чак на края на кариерата ми, само че зависи каква кариера съм направил. Но постоянно ще има още и още неща, които ще желая да реализира. Трябва да се целиш високо постоянно и времето ще покаже до каква степен ще стигнеш.
- Кой е твоят кумир във футбола?
- Килиан Мбапе и Кристиано Роналдо са моите идоли.
- Защо симпатизираш на тези игарчи?
- Роналдо го одобрявам поради неговия темперамент. Иска още и още. Не се помирява с това, което е постигнал и работи постоянно крепко. Още от дребен взимам образец от него. Мбапе просто ми харесва като футболист. Бързината му е страхотна. Той е на моята позиция. По-скоро аз съм на неговата позиция (смее се) и се изучавам от него.
- Твоето мислене обаче звучи като на гениите отвън рамките на нашата страна.
- Гледам да не върша грешките, които съм виждал, с цел да мога да пораствам.
- Кой миг можеш да определиш като най-трудния в кариерата ти?
- Всеки е минавал през сложни моменти. За мен всеки миг е сложен, тъй като аз изживявам всичко. Със сигурност като нямам гол, асистенция, ми е доста мъчно, само че се минава през тези моменти и по този начин се продължава.
- Кой ти дава сили?
- Семейството и приятелите ме крепят.
- От какво семейство си?
- Доволен съм от това, което имам, дори съм доста удовлетворен. Винаги фамилията ми е до мен и ми е пособие, в този момент към този момент като съм по-голям виждам аз да оказвам помощ на фамилията си. Винаги са ме подкрепяли, участват на всеки мач. Дори баба и дядо да са на село, идват и поддържат. Дори да съм направил слаб мач, те ми споделят, че съм играл добре и ми оказват помощ да преодолея този сложен миг.
- Имат ли родителите ти допирни точки със спорта?
- В предишното са имали, само че в този момент не. Дядо ми се е занимавал с футбол и баскетбол, майка ми е била гимнастичка. Само дядо ми има общо с футбола и ми дава препоръки непрекъснато.
- А ти слушаш ли го?
- Няма по какъв начин да не го чувам.
- Какви препоръки от твоите родители следваш прецизно?
- Да бъда себе си, да бъда виновен и да се развличам.
- Кой е Мартин Минчев?
- Аз съм изцяло естествен чоек. Не обичам да хвърча в облаците, не съм човек, който да показва самочувствие. Обичам да комуникрам с хората, които са ми приятни. Накратко Мартин Минчев е просто елементарен човек и нищо повече.
- Какво ти липсва в живота?
- Нищо не ми липсва. Имам семейство, което е до мен в сложни моменти и правилни другари. Само това ми е нужно.
- Ако би трябвало да си стегнеш куфарите, да си избереш един тим и да тръгнеш, кой ще бъде той?
- Още от дребен съм почитател на Манчестър Юнайтед. Със сигурност още от дребен желая да играя там. Бих отишъл във всяка страна, където има развиване. Ако в този момент би трябвало да потегли, бих тръгнал за Англия или Германия. Белгия също е вид.
- От какво не би се отказал поради футбола?
- Надявам се да нямам подобен случай в живота, в който ще би трябвало да предпочитам сред футбола и нещо друго. Дори не желая да мисля за това.
- Как би описал живота си с една дума.
- Перфектен.
Мая Димитрова
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ