Въпреки че нейните творби се четат от сравнително скоро време

Въпреки че нейните произведения се четат от относително скоро време – най-много поради наложителната литература в учебните заведения по света, репродукции на класическите й творби в книжарниците, малкия екран и киното, се вършат от десетилетия. Нейният деликатен асортимент на герои и завладяващите ги събития, карат читателя да прочете на един мирис творбата до последната й страница. След като сме чели нейните творби, не можем да не се запитаме – коя е била Джейн Остин? Колко покрай персоналния й живот са били, описаните в книгите й обстановки и герои? Каква жена е била тя във времето, в което е живяла? Дали в миналото е разкрила любовта, за която написа в книгите си?

Джейн Остин е родена на 16.12.1775 година. Дъщеря е на преподобния Джордж Остин и Касандра Остин. Джейн е седмото им дете и второто момиче. Семейството им е съвсем напълно от момчета, което по някакъв метод подтиква Джейн и сестра й (която носи името на майка им) Касандра да имат мощна връзка между тях. Децата на семейство Остин се родили в следния ред – първи на бял свят се появил Джеймс, след него Джордж, Едуард, Хенри, Касандра, Франсис, Джейн и Чарлз. От всички свои братя, Джейн става най-близка с Хенри, който по-късно влиза в ролята на неин книжовен сътрудник.

Децата на семейство Остин израснали в добра среда, били заобиколени от обучение, креативност и разговор. Господин Остин бил преподобен, само че също така работел и като фермер, с цел да изкарва спомагателни пари за огромното си семейство. В последна сметка той почнал да преподава уроци на други деца вкъщи си. Цялото семейство било в действителност сплотено, а Джейн имала мощна връзка с татко си.

През 1783 година, когато е единствено на 8 години, Джейн и сестра й Касандра били изпратени в пансион, където да продължат образованието си. Обучението им било нормалното за времето си, като включвало уроци по непознати езици (основно френски), музика и танци. След като се върнала вкъщи, образованието й било поето от татко й и Джейн учела основно това, на което той и братята й можели да я научат. Тъй като господин Остин работел в църквата, той имал огромна сбирка от книги в фамилната библиотека, в която Джейн обожавала да чете. Бащата на Джейн насърчавал творчеството и писането на щерка си, снабдявайки я с книги, хартия и принадлежности за писане.

За фамилията било всекидневно да влагат времето си в основаване на музикални и писмени произведения, като постоянно били основните герои на личните си творби. Вероятно това е бил интервалът, в който геният на Джейн се развил най-силно – посредством наблюдаване, импровизация и отдаденост.

1787 година пристигнала и тогава Джейн почнала да събира творбите си в тетрадки. Тази сбирка съдържала разкази и поеми, посредством които момичето изразявало своите ползи и нещата, които я вълнували през този интервал. През 1789 година Джейн написала мрачната сатирична комедия „ Love and Friendship ”, а писането се трансформирало в главното й занятие. Малко преди 1796 година членовете на семейство Остин подтикнали Джейн да довърши творбата си „ Разум и усеща ”, искайки от нея да го чете на глас за наслаждение на всички.

През декември 1795 година братовчед на съседското семейство почнал да посещава Стивънтън – градът, в който живеели Остин. Името му било Том Лефрой – студент, който учел право в Лондон. Джейн и Том прекарвали много време дружно, което било видяно и от двете им фамилии. Джейн признала на сестра си, че е влюбена в момчето, само че за жалост фамилията на Том решило, че връзката им не е подобаваща, тъй като предпочитали синът им да акцентира на развиването на кариерата си. В последна сметка те се намесили във връзката им и отдалечили Том от Стивънтън. Джейн не го видяла в никакъв случай повече.

Веднага откакто приключили образованието си и девойките се върнали вкъщи, Джейн се захванала с писането на „ Първи усещания “ (първоначалното му заглавие). Едва ли е подозирала, че това ще се трансформира в една от най-популярните й произведения, трансформирайки се в романа, който всички познаваме – „ Гордост и предубеждения “. Първата чернова била подготвена през 1799 година.

Като добър родител, господин Остин решил да помогне на щерка си да успее. Той се опитал да издейства издание на една от творбите на Джейн посредством Томас Кадел – издател, който работел в Лондон. Кадел незабавно отказал да разгласява творбата, без даже да го прочете. Не излиза наяве дали Джейн е знаела за опитите на татко си да й помогне в развиването на кариерата й.

Джейн решила да довърши „ Разум и усеща “. Тя трансформирала малко първичния сюжет и добавила трети по-традиционен воин. След това се захванала с довършването на “Лейди Сюзън “.

През декември 1800 година бащата на Джейн съобщил на фамилията си, че се пенсионира, което било огромна изненада за всички. Новината разтревожила Джейн, защото това означавало, че ще би трябвало да се изместят от мястото, което тя наричала собствен дом през целия си живот. Пренесли се в град Бат, когато Джейн била на 27-годишна възраст.

Вече живееща в Бат, през декември 1802 година Джейн получава единственото си предложение за брак – от Харис Биг-Уитър – другар от детството й. Смятайки, че това ще е положително решение както за нейното, по този начин и за неговото семейство, Джейн приема да се омъжи за него. Биг-Уитър разполагал със средства и щял да наследи няколко недвижими парцела. Тя обаче не изпитвала същинска обич към него, нито някакво привличане, само че сметнала, че с този брак ще може да обезпечава себе си и фамилията си. Джейн се отмята на идващия ден.

В писмо до братовчедка си, което написа няколко години откакто се отмята от обещанието си за брак, Джейн поучава момичето да не се въвлича в брака, в случай че няма усеща към мъжа. Изглежда Джейн постоянно се е вдъхновявала от личния си живот, който преплита в творбите си, защото нейните героини не са склонни да се омъжат нито за пари, нито за власт, а единствено поради същинската обич.

През 1803 година братът на Джейн – Хенри посещава лондонския издател Бенджамин Кросби, с цел да помогне на Джейн да разгласява романа „ Лейди Сюзън “. Правата над книгата били продадени за 10 паунда на Кросби против обещанието, че книгата ще бъде оповестена. За страдание Кросби не спазил обещанието си в никакъв случай. Въпреки всичко, Джейн продължава да работи, този път над книгата “Семейство Уотсън “.

21.01.1805 година носи неприятни вести за семейство Остин. Бащата Джордж, който от известно време бил тежко болен, умира за потрес на цялото семейство. Джейн е принудена да спре работата си върху „ Семейство Уотсън “, защото роднините й изпадат в рецесия. Всички братя Остин към този момент били фамилни, само че се съгласили да поддържат майка си и двете си сестри, защото на дамите им се налагало да се местят от дом на дом. В последна сметка те се нанесли при брата на Джейн Едуард, който по-късно им оказал помощ да заживеят в селцето Чотън. 33-годишната Джейн още веднъж почнала да твори прелестни неща  – толкоз прелестни, колкото и ранните й творби.

В Чотън Джейн написала няколко гневни писма на Бенджамин Кросби, който към момента имал права над „ Лейди Сюзън “. Тъй като той не я бил разгласил, Джейн направила нова версия на творбата си, казвайки на Кросби или да разгласява книгата или да й върне авторските права над нея, тъй като в противоположен случай, тя ще си откри по-добър издател. Кросби се съгласил с нея, само че изискал в подмяна тя да му заплати 10 паунда, с цел да има още веднъж правата над книгата си. Тъй като фамилията й било в тежко финансово състояние, Джейн отказала това предложение и останала без надзор над „ Лейди Сюзън “ за повторно.

Хенри Остин, който по това време развивал кариерата си на банкер, се свързал с издателя Томас Егертън и му показал черновата на „ Разум и усеща “. Егертън се съгласил да издаде творбата и в действителност спазил обещанието си. Романът е оповестен през октомври 1811 година и има позитивни мнения. Произведението укрепва финансово семейство Остин, като първият тираж е разпродаден изцяло до 1813 година.

След триумфа на първата книга, Егертън взема черновата на „ Гордост и предубеждения “ и я разгласява през януари 1813. Този път издателят влага старания и много огромна сума пари, с цел да показа новия разказ на Джейн Остин и да го разпространява пред публиката. Успехът е толкоз огромен, че вторият тираж е пуснат за продажба през октомври същата година.

Следващата, оповестена от Егертън, книга е „ Менсфрийд парк “. Публиката не може да се наслаждения на Джейн Остин и желае още и още. Всъщност, по това време не „ Гордост и предубеждения “, а „ Менсфийлд парк “ е най-популярна и харесвана книга на авторката.

За да укрепи триумфа на творбите си, Джейн се отхвърля от услугите на Егертън и се обръща към още по-популярния лондонски издател Джон Мъри. Мъри е последният издател, който работи с Джейн Остин до гибелта й.

По това време братът Хенри е уволнен от работата си в банката и фамилията още веднъж е изправено пред голям финансов проблем. Джейн става още по-отдадена на писането и работи над довършването на „ The Elliots “, който по-късно е преименуван на „ Доводите на разсъдъка “. Това е интервалът, в който Хенри взема решение да изплати 10-те паунда на Кросби, с цел да вземе правата над „ Лейди Сюзън “. Джейн обаче трансформира името на книгата на „ Catherine ”, което кара някои историци да имат вяра, че повода е съществуването на друга книга с името „ Сюзън “, която очаквала да бъде оповестена по същото време.

В началото на 1816 година Джейн почнала да се усеща зле, само че не обръщала внимание на здравето си, тъй като наблягала на работата. Загърбвайки проблемите със здравето, Джейн съумява да довърши „ The Elliots ” до януари 1817 година и стартира работа по „ The Brothers ”. Тя съумява да напише 12 глави, преди заболяването да я съкруши изцяло. През април Остин към този момент била прикована за леглото, а работата й също била в застой.

През май 1817 година Касандра и Хенри потърсили здравна помощ за сестра си. Те придружили Джейн до Уинчестър, търсейки доктор, който да помогне за болест, която по това време нямала лекуване. На 18.07.1817 година Джейн умира в Уинчестър. Хенри употребявал връзките си, с цел да уреди погребението на сестра си в катедралата Уинчестър.

Хенри направил още нещо за сестра си – даже след гибелта й. Той изискал от Мъри да уточни за създател на книгите същинското име на Джейн, която разгласила книгите си като неизвестен създател и  по този метод свързва сестра си с всичките й творби.

Истината е, че Джейн Остин въплъщава в себе си всички мощни дами, които разказва в книгите си. Всички нейни героини идват от разнообразни фамилии и имат изцяло разнообразни истории, само че всяка от тях търси същинската обич. В последна сметка Джейн оставя на поколенията невероятни творби на изкуството, които са високо ценени и до през днешния ден.