Най-лудите владетели! Истории за голи танцьори, халюцинации, параноя и др.
Въпреки че не е ясно дали владетелите в идващия лист са страдали от същински психологични болести по днешните медицински стандарти, животите и ръководствата на всички от тях остават в историята, белязани от лудостта.
Хенри VI (1421-1471 г.)
Хенри VI става крал още от първите си земни дни и прекарва последните си в тежка битка с психологично разстройство. Той не съумява да се отличи като мощен водач. Първият си нервозен срив претърпява през 1453 година, след което е неконтактен за повече от година.
След като се усъвършенства, през 1456 година положението му още веднъж се утежнява и той изпада в заспалост и странна отдаденост на религията. През 1461 година е отхвърлен от власт и е изпратен в заточение в Шотландия. Завръща се на трона за малко през 1470 година, само че идната година е погубен.
Чжу Хоучжао (1491-1521 г.)
Десетият китайски император от династия Минг остава в историята както с нелепостта си, по този начин и със своята жесокост. Той повежда редица непредсказуеми военни акции в компанията на своя утопичен двойник – военачалник Зу Шоу.
Освен това обичал да си похапва ядене с ориз, което считал, че се подготвя от перли.
Хуана Кастилска (1479-1555 г.)
Малко кралски истории са по-тъжни от тази на „ Лудата Хуана “, чиито близки я държат заключена през по-голямата част от живота ѝ.
Едва 16-годишна тя е омъжена за Филип Хубави. Когато гибелта на майка ѝ я трансформира в идващия правоприемник на трона, брачният партньор ѝ я затваря, с цел да може той да поеме ръководството.
След гибелта на Филип през 1506 година Хуана прекарва още едно десетилетие затоврена по време на регентството на татко си. Чак през 1516 година тя се качва на престола дружно със сина си Карл, само че той също я затваря и даже се пробва да инсценира гибелта ѝ, като ѝ провежда подправено заравяне.
Джордж III (1738-1820 г.)
Описаният като „ остарял, вманиачен, кьорав, презиран, обречен на смърт крал “ от поета Пърси Биш Шели британски крал, дава първи признаци на полуда още през 1765 година, през 1810 година дефинитивно полудява.
Джордж в действителност ръководи в една много напрегната историческа реалност, само че съгласно историците лудостта му, която се състояла от халюцинации, параноя, нервни сривове и стомашен дискомфорт, е била породена от наследственото чернодробно заболяване – порфирията, само че самото психическо разстройство, което се е отключило у него остава тайнственост.
Лудвиг II (1845-1886 г.)
Лудвиг II остава в историята със странностите си и най-много със пристрастеността си към необикновените крепости. От дребен се придвижва в света на изкуствата, музиката и фантазиите. Когато едвам 18-годишен поема властта на Бавария, той стартира да стои самичък в замъка си и съвсем не се появява на обществени места.
Според лист, изработен от зложелатели, които желали да го смъкват от власт, към странностите му спадали диалози с мислени хора, неприятни обноски, срамежливост, както и провежданите от него пикници на пълнолуние, с присъединяване на голи танцьори.
Повече вижте във видеото:
Изтоник: History
Хенри VI (1421-1471 г.)
Хенри VI става крал още от първите си земни дни и прекарва последните си в тежка битка с психологично разстройство. Той не съумява да се отличи като мощен водач. Първият си нервозен срив претърпява през 1453 година, след което е неконтактен за повече от година.
След като се усъвършенства, през 1456 година положението му още веднъж се утежнява и той изпада в заспалост и странна отдаденост на религията. През 1461 година е отхвърлен от власт и е изпратен в заточение в Шотландия. Завръща се на трона за малко през 1470 година, само че идната година е погубен.
Чжу Хоучжао (1491-1521 г.)
Десетият китайски император от династия Минг остава в историята както с нелепостта си, по този начин и със своята жесокост. Той повежда редица непредсказуеми военни акции в компанията на своя утопичен двойник – военачалник Зу Шоу.
Освен това обичал да си похапва ядене с ориз, което считал, че се подготвя от перли.
Хуана Кастилска (1479-1555 г.)
Малко кралски истории са по-тъжни от тази на „ Лудата Хуана “, чиито близки я държат заключена през по-голямата част от живота ѝ.
Едва 16-годишна тя е омъжена за Филип Хубави. Когато гибелта на майка ѝ я трансформира в идващия правоприемник на трона, брачният партньор ѝ я затваря, с цел да може той да поеме ръководството.
След гибелта на Филип през 1506 година Хуана прекарва още едно десетилетие затоврена по време на регентството на татко си. Чак през 1516 година тя се качва на престола дружно със сина си Карл, само че той също я затваря и даже се пробва да инсценира гибелта ѝ, като ѝ провежда подправено заравяне.
Джордж III (1738-1820 г.)
Описаният като „ остарял, вманиачен, кьорав, презиран, обречен на смърт крал “ от поета Пърси Биш Шели британски крал, дава първи признаци на полуда още през 1765 година, през 1810 година дефинитивно полудява.
Джордж в действителност ръководи в една много напрегната историческа реалност, само че съгласно историците лудостта му, която се състояла от халюцинации, параноя, нервни сривове и стомашен дискомфорт, е била породена от наследственото чернодробно заболяване – порфирията, само че самото психическо разстройство, което се е отключило у него остава тайнственост.
Лудвиг II (1845-1886 г.)
Лудвиг II остава в историята със странностите си и най-много със пристрастеността си към необикновените крепости. От дребен се придвижва в света на изкуствата, музиката и фантазиите. Когато едвам 18-годишен поема властта на Бавария, той стартира да стои самичък в замъка си и съвсем не се появява на обществени места.
Според лист, изработен от зложелатели, които желали да го смъкват от власт, към странностите му спадали диалози с мислени хора, неприятни обноски, срамежливост, както и провежданите от него пикници на пълнолуние, с присъединяване на голи танцьори.
Повече вижте във видеото:
Изтоник: History
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ