Въпреки че феновете на снукъра познават шефилдския театър Крусибъл като

Въпреки че почитателите на снукъра познават шефилдския спектакъл " Крусибъл " като актуален дом на английската игра, родното място на този магнетичен спорт в действителност се намира на напълно друга точка от земното кълбо - в далечна Индия. Вероятно малко на брой знаят, че снукърът е фиктивен преди 145 години от лейтенант Невил Чембърлейн (да не се бърка с някогашния министър-председател на Англия Невил Чембърлейн, управлявал империята от 1937 до 1940 г.) в Джабалпур - град в южния индийски щат Мадхя Прадеш.

През 1875 година колонизаторът от армията на кралица Виктория положил основите на играта, до момента в който опитал на билярдна маса в офицерската трапезария. Играейки разновидността с 15 червени и една черна топка, позната като " блек пул ", той решил да добави няколко цветни топки и нарекъл своята версия " снукър ". Името пристигнало от термина, употребен по адрес на новобранците в Кралската военна академия в Уулуич - лейтенант Чембърлейн постановил, че всеки към масата е " снукър " в тази новоизмислена игра.

Следващото предназначение на английския офицер било в Утачамунд - или просто Ути, в щата Тамил Наду. Спортът и разпоредбите му били в допълнение развити в локалния колониален " Ути Клъб ", който след това придобил популярност като същинското отечество на снукъра. Клубът е отворен и до през днешния ден и там към момента стои масата, употребена по това време. Именно в тази стая Чембърлейн показал първия " формален " устав на играта.

Представянето и популяризирането на новия спорт във Англия било дело основно на двама изявени играчи на билярд - Джо Дейвис и Джон Робъртс-младши. Дейвис съдействал за организирането на първото международно състезание през 1927 година и го спечелил 15 пъти. Робъртс пък, с изключение на играч, бил и производител на щеки и топки. Той за първи път се натъкнал на снукъра, до момента в който обикалял Индия, и бързо открил дупка в пазара. Пред пред него се разкрила опция да стартира да продава комплекти от 22 топки, вместо единствено от три - най-търсени за известния по това време британски билярд.

Регламентът на снукъра бил изгладен през 1919 година, когато били отстранени последните дребни несъответствия и противоречиви аспекти. Тогава било въведено и правилото за изваждане на черната топка за лъчение на победител във фрейм с тъждество в крайния резултат.

Парадоксалното е, че към днешна дата единствено един професионален снукър състезател е стъпвал в свещения за играта " Ути Клъб " в Южна Индия. По подигравка на ориста достойнството се пада на международния първенец от 1985 година Денис Тейлър, спечелил може би най-паметния край в историята на " Крусибъл " - против Стив Дейвис по черната топка в решаващия 35-и фрейм.

Северноирландецът посещава клуба през 2017 година, до момента в който взе участие в фотосите на документалната поредност на Би Би Си " Истинският хотел " Мариголд " (The Real Marigold Hotel, 2016-2020). В един от епизодите Тейлър пътува до Ути и влиза в клуба, където даже изиграва един фрейм на масата, на която сър Невил Чембърлейн и другите офицери са вкарвали топки преди съвсем век и половина.

" Всичките четири седмици в Индия бяха страхотни, само че това беше безспорната черешка върху тортата за мен! - спомня си тогавашният крал на " Крусибъл ". - Усещането за допиране до историята беше толкоз мощно. Да видя с очите си тези артефакти, в това число написаните на ръка от сър Невил правила на играта, сложени в стъклена кутия. Помня, че бях доста разчувствуван, когато влязох вътре и видях масата. Да бъда първият и единствен международен първенец, посетил " Ути Клъб ", е нещо в действителност особено. "