Въпреки че феновете на снукъра познават шефилдския театър Крусибъл като

Въпреки че феновете на снукъра познават шефилдския театър Крусибъл като ...

Произведено в Индия: 145 години снукър.


Въпреки че феновете на снукъра познават шефилдския театър "Крусибъл" като съвременен дом на британската игра, родното място на този магнетичен спорт всъщност се намира на съвсем друга точка от земното кълбо - в далечна Индия. Вероятно малцина знаят, че снукърът е измислен преди 145 години от лейтенант Невил Чембърлейн (да не се бърка с бившия министър-председател на Великобритания Невил Чембърлейн, ръководил империята от 1937 до 1940 г.) в Джабалпур - град в южния индийски щат Мадхя Прадеш.

През 1875 г. колонизаторът от армията на кралица Виктория положил основите на играта, докато експериментирал на билярдна маса в офицерската столова. Играейки разновидността с 15 червени и една черна топка, позната като "блек пул", той решил да добави няколко цветни топки и нарекъл своята версия "снукър". Името дошло от термина, използван по адрес на новобранците в Кралската военна академия в Уулуич - лейтенант Чембърлейн постановил, че всеки около масата е "снукър" в тази новоизмислена игра.

Следващото местоназначение на британския офицер било в Утачамунд - или просто Ути, в щата Тамил Наду. Спортът и правилата му били допълнително развити в местния колониален "Ути Клъб", който впоследствие придобил известност като същинското родно място на снукъра. Клубът е отворен и до днес и там все още стои масата, използвана по онова време. Именно в тази стая Чембърлейн представил първия "официален" правилник на играта.

Представянето и популяризирането на новия спорт във Великобритания било дело главно на двама изявени играчи на билярд - Джо Дейвис и Джон Робъртс-младши. Дейвис съдействал за организирането на първото световно първенство през 1927 г. и го спечелил 15 пъти. Робъртс пък, освен състезател, бил и производител на щеки и топки. Той за първи път се натъкнал на снукъра, докато обикалял Индия, и бързо установил дупка в пазара. Пред пред него се открила възможност да започне да продава комплекти от 22 топки, вместо само от три - най-търсени за популярния по онова време английски билярд.

Регламентът на снукъра бил изгладен през 1919 г., когато били отстранени последните дребни несъответствия и спорни аспекти. Тогава било въведено и правилото за изваждане на черната топка за излъчване на победител във фрейм с равенство в крайния резултат.

Парадоксалното е, че към днешна дата само един професионален снукър играч е стъпвал в свещения за играта "Ути Клъб" в Южна Индия. По ирония на съдбата честта се пада на световния шампион от 1985 г. Денис Тейлър, спечелил може би най-паметния финал в историята на "Крусибъл" - срещу Стив Дейвис по черната топка в решаващия 35-и фрейм.

Северноирландецът посещава клуба през 2017 г., докато участва в снимките на документалната поредица на Би Би Си "Истинският хотел "Мариголд" (The Real Marigold Hotel, 2016-2020). В един от епизодите Тейлър пътува до Ути и влиза в клуба, където дори изиграва един фрейм на масата, на която сър Невил Чембърлейн и другите офицери са вкарвали топки преди почти век и половина.

"Всичките четири седмици в Индия бяха страхотни, но това беше абсолютната черешка върху тортата за мен! - спомня си някогашният крал на "Крусибъл". - Усещането за докосване до историята беше толкова силно. Да видя с очите си онези артефакти, включително написаните на ръка от сър Невил правила на играта, поставени в стъклена кутия. Помня, че бях много развълнуван, когато влязох вътре и видях масата. Да бъда първият и единствен световен шампион, посетил "Ути Клъб", е нещо наистина специално."

Източник: segabg.com