Опасна нова конфронтация за хегемония в Близкия изток
Въпреки че бунтовниците Хути от Йемен поеха отговорност за високотехнологичната нощна офанзива против саудитските петролни уреди предишния месец, нападението бе съвсем несъмнено стартирано от Иран. Като не дава на Иран различен вид, с изключение на да показва военната си дарба, американският президент Доналд Тръмп изложи себе си и своите саудитски съдружници като хартиени тигри, написа за " Проджект Синдикат " Йошка Фишер, външен министър и вицеканцлер от 1998-2005 година и изигра основна роля за основаването на Зелената партия на Германия, която той управлява съвсем две десетилетия.
В остарелия Близък изток един единствен изчерпателен спор - сред Израел и арабските страни - имаше доста фронтове и прерогативите на Запада бяха да защитят притока на нефт към международната стопанска система. В новия Близък изток определящият спор е по-широка битка сред голям брой играчи, търсещи районно преимущество.
Тази нова битка стартира, когато някогашният американски президент Барак Обама даде началото на по-широкото отдръпване на Америка от района, само че тя се ускори при Доналд Тръмп. Поне Обама имаше политическа визия за района. Тъй като нуклеарната договорка с Иран през 2015 година предреши конкуренцията за нуклеарно оръжие, той се надяваше, че облекчаването на глобите и по-бързият стопански напредък ще разреши постепенната реинтеграция на Иран в интернационалната общественост през идващото десетилетие. За разлика от тях Тръмп няма тактика и желае да прикрие отдръпването на Америка от района, което сега показва в Сирия посредством намерено изменничество на кюрдите, с войнствена изразителност и огромен експорт на оръжие за американски сътрудници и съдружници в Персийския залив.
От своя страна, Саудитска Арабия, най-богатата в района, най-вече сунитска мощ (ако не се брои Турция), от дълго време има упоритости за районна надмощие - най-малко в Персийския залив и на Арабския полуостров - и възприема най-вече шиитски Иран като главен противник. През последните няколко години Иран и Саудитска Арабия водят пагубна прокси война в Йемен, което докара до огромен брой жертви на цивилни и филантропична злополука.
Но обстановката се промени предишния месец, когато нощна офанзива, ориентирана към сърцето на саудитската петролна промишленост, изпрати ударни талази през международната стопанска система. Няколко дрона съумяха да обхванат в саудитското въздушно пространство, неоткрити и организираха прецизни офанзиви върху основни петролни съоръжения. Саудитските военновъздушни сили - в случай че има такива - наподобява са приспани бързо, което допуска, че нападателите са имали много положителни знания за локалните условия.
Среднощна офанзива без предизвестие поражда явни въпроси. Кой го направи и по какъв начин го направиха? Подкрепяните от Иран бунтовници Хути в Йемен поеха отговорност, само че те не са в положение да извършат сходно нахлуване. Като се има поради употребяваната технология и логистиката, единственият достоверен обвинен е Иран, макар отрицанията на иранското държавно управление. А във връзка с претекста и интереса е ясно, че Иран е спечелил най-вече от удара.
В последна сметка Саудитска Арабия е унижена в очите на света и се излага като фрапантен книжен тигър. В допълнение към безспорния неуспех на саудитската контраразузнаване да открие или предотврати нападението е също толкоз очевидният факт, че Саудитска Арабия рано или късно ще загуби войната в Йемен. В този миг стремежите им за надмощие ще станат още по-голям източник на подбив.
И по този начин, в окончателния разбор отговорността за нападението над Саудитска Арабия съвсем сигурно е на Касем Сюлеймани, генералът, който командва отдела за задгранични интервенции на Ислямския революционен гвардейски корпус. С тази офанзива Иран се потвърди като съществена районна мощ с впечатляващи механически и логистични благоприятни условия, които не могат да бъдат елементарно подценени. Това би могло да промени радикално стратегическите сметки в района. Всички петролни монархии от арабската страна на Персийския залив безспорно към този момент преоценяват своите външнополитически вероятности, ползи и лоялности.
Иран също остави Тръмп да наподобява слаб. След отхвърли си да отговори военно на нахлуване против скъп районен съдружник, Тръмп уволни своя консултант по националната сигурност Джон Болтън, мощен зложелател на иранския режим. Никой не би трябвало да пролива сълзи за Болтън. Не може да се изключи опцията прокуденият да е провокирал тази офанзива.
Външнополитическото дилетантство на Тръмп - потреблението на войнствено експлоадиране, с цел да прикрие неналичието на правдоподобни разновидности и тактика - наподобява играе решаваща роля за основаването на актуалната обстановка. Решението му да се откаже от нуклеарната договорка с Иран, без да мисли за това, което ще последва, се оказа връх на нелепостта и ще е доста рисково.
Но има една друга динамичност, която би трябвало да се вземе поради. След срещата на върха на Г-7 в Биариц, Франция, в края на август се заприказва за допустима среща сред Тръмп и иранския президент Хасан Рохани. Атаката против петролните уреди в Саудитска Арабия се случи единствено седмици по-късно, малко преди двамата водачи да бъдат в Ню Йорк за Общото заседание на Организация на обединените нации, където можеха да се срещнат. Въпросът тогава бе дали офанзивата е част от по-широка битка за власт сред иранските радикали и умерените.
Каквато и да е обстановка, защото позицията на Саудитска Арабия към този момент е ерозирала, двете действителни военни сили в района са Израел и Иран. Двете страни наподобява се движат към рискова борба. Израел е мощно обезпокоен от очевидния потенциал на Иран да стартира прецизни офанзиви на далечни дистанции с дронове или балистични/крилати ракети. И в случай че това към този момент не представляваше забележителна опасност за националната сигурност на Израел, Иран би могъл да се опита да даде на Хизбула или други нейни районни пълномощници сходни благоприятни условия.
Ако Израел бе нападнат със същата акуратност и изисканост като удара по Саудитска Арабия, Близкият изток щеше да бъде потънал във война в мащаб над всичко, което е претърпял до момента. За страдание (но за благополучие за съветския президент Владимир Путин), това е действителността на свят, в който Съединени американски щати се отхвърлиха от всевъзможни искания за световно водачество. /news.bg
В остарелия Близък изток един единствен изчерпателен спор - сред Израел и арабските страни - имаше доста фронтове и прерогативите на Запада бяха да защитят притока на нефт към международната стопанска система. В новия Близък изток определящият спор е по-широка битка сред голям брой играчи, търсещи районно преимущество.
Тази нова битка стартира, когато някогашният американски президент Барак Обама даде началото на по-широкото отдръпване на Америка от района, само че тя се ускори при Доналд Тръмп. Поне Обама имаше политическа визия за района. Тъй като нуклеарната договорка с Иран през 2015 година предреши конкуренцията за нуклеарно оръжие, той се надяваше, че облекчаването на глобите и по-бързият стопански напредък ще разреши постепенната реинтеграция на Иран в интернационалната общественост през идващото десетилетие. За разлика от тях Тръмп няма тактика и желае да прикрие отдръпването на Америка от района, което сега показва в Сирия посредством намерено изменничество на кюрдите, с войнствена изразителност и огромен експорт на оръжие за американски сътрудници и съдружници в Персийския залив.
От своя страна, Саудитска Арабия, най-богатата в района, най-вече сунитска мощ (ако не се брои Турция), от дълго време има упоритости за районна надмощие - най-малко в Персийския залив и на Арабския полуостров - и възприема най-вече шиитски Иран като главен противник. През последните няколко години Иран и Саудитска Арабия водят пагубна прокси война в Йемен, което докара до огромен брой жертви на цивилни и филантропична злополука.
Но обстановката се промени предишния месец, когато нощна офанзива, ориентирана към сърцето на саудитската петролна промишленост, изпрати ударни талази през международната стопанска система. Няколко дрона съумяха да обхванат в саудитското въздушно пространство, неоткрити и организираха прецизни офанзиви върху основни петролни съоръжения. Саудитските военновъздушни сили - в случай че има такива - наподобява са приспани бързо, което допуска, че нападателите са имали много положителни знания за локалните условия.
Среднощна офанзива без предизвестие поражда явни въпроси. Кой го направи и по какъв начин го направиха? Подкрепяните от Иран бунтовници Хути в Йемен поеха отговорност, само че те не са в положение да извършат сходно нахлуване. Като се има поради употребяваната технология и логистиката, единственият достоверен обвинен е Иран, макар отрицанията на иранското държавно управление. А във връзка с претекста и интереса е ясно, че Иран е спечелил най-вече от удара.
В последна сметка Саудитска Арабия е унижена в очите на света и се излага като фрапантен книжен тигър. В допълнение към безспорния неуспех на саудитската контраразузнаване да открие или предотврати нападението е също толкоз очевидният факт, че Саудитска Арабия рано или късно ще загуби войната в Йемен. В този миг стремежите им за надмощие ще станат още по-голям източник на подбив.
И по този начин, в окончателния разбор отговорността за нападението над Саудитска Арабия съвсем сигурно е на Касем Сюлеймани, генералът, който командва отдела за задгранични интервенции на Ислямския революционен гвардейски корпус. С тази офанзива Иран се потвърди като съществена районна мощ с впечатляващи механически и логистични благоприятни условия, които не могат да бъдат елементарно подценени. Това би могло да промени радикално стратегическите сметки в района. Всички петролни монархии от арабската страна на Персийския залив безспорно към този момент преоценяват своите външнополитически вероятности, ползи и лоялности.
Иран също остави Тръмп да наподобява слаб. След отхвърли си да отговори военно на нахлуване против скъп районен съдружник, Тръмп уволни своя консултант по националната сигурност Джон Болтън, мощен зложелател на иранския режим. Никой не би трябвало да пролива сълзи за Болтън. Не може да се изключи опцията прокуденият да е провокирал тази офанзива.
Външнополитическото дилетантство на Тръмп - потреблението на войнствено експлоадиране, с цел да прикрие неналичието на правдоподобни разновидности и тактика - наподобява играе решаваща роля за основаването на актуалната обстановка. Решението му да се откаже от нуклеарната договорка с Иран, без да мисли за това, което ще последва, се оказа връх на нелепостта и ще е доста рисково.
Но има една друга динамичност, която би трябвало да се вземе поради. След срещата на върха на Г-7 в Биариц, Франция, в края на август се заприказва за допустима среща сред Тръмп и иранския президент Хасан Рохани. Атаката против петролните уреди в Саудитска Арабия се случи единствено седмици по-късно, малко преди двамата водачи да бъдат в Ню Йорк за Общото заседание на Организация на обединените нации, където можеха да се срещнат. Въпросът тогава бе дали офанзивата е част от по-широка битка за власт сред иранските радикали и умерените.
Каквато и да е обстановка, защото позицията на Саудитска Арабия към този момент е ерозирала, двете действителни военни сили в района са Израел и Иран. Двете страни наподобява се движат към рискова борба. Израел е мощно обезпокоен от очевидния потенциал на Иран да стартира прецизни офанзиви на далечни дистанции с дронове или балистични/крилати ракети. И в случай че това към този момент не представляваше забележителна опасност за националната сигурност на Израел, Иран би могъл да се опита да даде на Хизбула или други нейни районни пълномощници сходни благоприятни условия.
Ако Израел бе нападнат със същата акуратност и изисканост като удара по Саудитска Арабия, Близкият изток щеше да бъде потънал във война в мащаб над всичко, което е претърпял до момента. За страдание (но за благополучие за съветския президент Владимир Путин), това е действителността на свят, в който Съединени американски щати се отхвърлиха от всевъзможни искания за световно водачество. /news.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ