Ваня Джаферович: По-вероятно е Хърватия да бие Аржентина, отколкото Исландия
Ваня Джаферович, някогашният футболист на „ Берое “ и „ Локомотив “ (София), направи обширен разбор на хърватския народен тим след първия дуел на мондиала и преди огромния конфликт с Аржентина. Победителят от „ Сървайвър “ от 2014 година разгласи сегашния отбор на „ шахматистите “ за най-хубавата генерация, с която страната е разполагала. Хърватинът даже е на мнение, че отборът на Златко Далич не отстъпва по нищо на любимците в шампионата.
– Ваня, желан старт за Хърватия. Колко значимо бе за тима да стартира с победа в груповата фаза?
– Много значим мач. Хубаво е, че тръгваме с победа и за самочувствието, и за идващите мачове, в които ще имаме повече успокоение. Сега няма да сме опряни до стената против Аржентина и да сме задължени да печелим непременно. Но като цяло не мога да дам някаква оценка за играта на Хърватска, тъй като се видя, че Нигерия не е водеща мощ. Да, може би е най-качественият африкански отбор, само че не бе на равнище най-малко в тази среща. Ако би трябвало да съм почтен, Хърватия също не сподели изключително добра игра, само че най-важното бе да вземе победа на старта.
– Успехът над Нигерия развенча тъй наречените поличба на „ шахматистите “. Предишните три мача на отбора от откриването на международни финали бяха изгубени. Добър знак ли е това?
– Точно по този начин. За последно спечелихме първия си мач през 1998 година във Франция. Тогава победихме Ямайка, а след това станахме трети. Може би е добър знак. Преди четири години стартирахме против Бразилия, даже поведохме. Играхме мощно, само че загубихме с 1:3. Преди това също мъчно играехме в първите срещи и това ненапълно се отразяваше на отбора.
– Има ли нещо, което ти направи по-сериозно усещане в мача с Нигерия? Кой състезател би отличил от хърватите?
– Хареса ми, че не дадохме късмет на Нигерия. Те не съумяха да основат нищо съществено пред вратата на Даниел Субашич като се изключи един-два удара, които обаче не бяха кой знае какъв брой рискови. Деян Ловрен направи доста мощен мач, дружно с Лука Модрич бяха най-хубавите на терена. Радвам се за него, тъй като имаше проблеми през сезона, само че напролет сподели, че още веднъж навлиза във форма. Играта на Анте Ребич също ми хареса. Това момче не е добре познато на необятната общност, само че има доста качества. Играе в „ Айнтрахт “, само че може да бъде едно от откритията на шампионата. Силен е физически, само че също по този начин има и добра техника. Гледах го в контролата против Бразилия преди мондиала и напряко смачка Марсело. Що се отнася до играта на Хърватия би трябвало да отбележа, че може да имат проблеми на бековете. Там са Шиме Върсалко и Иван Стринич. Двамата просто не са на равнището на останалите. Рискови футболисти са. Особено Стринич, който постоянно прави груби неточности във основни дуели. Но пък халфовата линия на Хърватия е на международно равнище. За мен е може би най-хубавата на мондиала. По нищо не отстъпва на тази на Испания, Германия и другите любимци.
– Успешното начало бе помрачено от абсурда с Никола Калинич. Ще повлияе ли съгласно теб на тима?
– Видях, че е отказал да влезе в 85-ата минута против Нигерия. Официалната версия е, че Калинич има болки в гърба, само че това не е правилно. Той имаше проблеми със селекционера Златко Далич още преди старта на международното. Калинич искаше да има по-сериозна роля в тима, повече игрово време. Не мисля, че това ще повлияе на тима, даже може да подейства по-добре, тъй като един неудовлетворен състезател си потегля. Това ще успокои съблекалнята, няма да има ненужно напрежение. А и Калинич не е водеща фигура в отбора. Можеше да повлияе отрицателно, в случай че да речем един Ковачич бе изпъден. Проблемът е, че Хърватия не разполага с характерен таран. Марио Манджукич не е подобен, а другите в тима са Марко Пяца и Андрей Крамарич. Иначе такива неща е имало и преди. На Евро 2016 Ловрен бе изваден от състава още преди началото на шампионата.
– Предстои нов сложен тест – конфликт с Аржентина. Евентуална победа на Хърватия може да се окаже съдбовна за „ гаучосите “. Имат ли сили играчите на Златко Далич за героизъм?
– Имат, да. Хърватия е потвърдила, че играе сполучливо против огромните сили във футбола. През годините сме побеждавали Германия, Испания, Италия и доста други. Имаме добър тим, който не отстъпва на любимците. А и по-лесно се играе против Аржентина, в сравнение с срешу Исландия. Южноамериканците не се затварят, а разчитат на нападателен жанр. По този метод се откриват повече пространства, в сравнение с против сгъстена защита като тази на скандинавците. Дори мога да кажа, че по-вероятно е да бием Аржентина, в сравнение с Исландия. Като цяло играем мъчно против исландците, а това се видя и в квалификациите, където бяхме в една група. Най-добре да решим всичко още против „ гаучосите “, а не разчитаме на последния мач.
– Може ли да се каже, че Аржентина има огромни звезди, само че не и обединен тим, какъвто е хърватският?
– Това е по този начин. Аржентина има мощен тим като единици, само че Хърватия има колектив. Ние играем със сърце и душа, задружни сме и в националния тим рядко има спорове. От балканските страни единствено ние сме толкоз задружни. Вижда се, че Аржентина не е оня тим, който всички познаваме. Едва се класираха за мондиала, а и против Исландия не бяха на равнище.
– На сходни шампионати тимовете си вършат сметки, колкото и грозно да звучи. Предполагам същото важи и за хърватите. А те демонстрират, че в случай че завоюват групата, доста е евентуално да избегнат за противник на 1/8-финалите Франция. Така ли е?
– Никой не желае да играе с Франция. Ще е добре да ги избегнем при вероятно присъединяване на 1/8-финалите. Предвид триумфа ни против Нигерия, в този момент ще гоним първото място в групата. Ако го вземем ще се надигнем против отбори като Дания, Австралия или Перу. Факт е обаче, че през годините сме отпадали в елиминации и от сходни противници. Така че и аз към този момент не знам кое е добре и кое не…
– А до каква степен може да стигне Хърватия?
– Това е финален късмет за тази велика хърватска генерация. Може би за финален път виждаме Лука Модрич, Ведран Чорлука и Марио Манджукич на мондиал. Смея да настоявам, че този тим е по-силен от оня от 1998 година, когато станахме трети в света. Модрич е неповторим футболист, троент първенец на Европа с „ Реал “ (Мадрид). Този отбор разполага с нужния опит, може да се оправя с напрежението, има и постоянен вратар, какъвто е Субашич. Да, не е най-великият, само че не прави фрапантни неточности. Този тим е достигнал върха на опциите и в този момент е моментът да го покаже.
– За край няма по какъв начин да не отбележим обстоятелството, че огромните любимци започнаха нерешително. Каква е повода?
– Големите тимове като Испания, Германия, Бразилия, Франция са изтощени. Вижда се, че са изцедени от дългия сезон. Играли са толкоз доста мачове през годината – вътрешно състезание, евротурнири, купи, международни квалифиации. Всяка седмица ги гледаме, даже и аз съм изтощен от толкоз доста футбол по малкия екран. Преди нямах самообладание да пристигна международното състезание и не изпусках мач, в този момент сме пренаситени от дуели. Вече не е същото. Но и всичко това се прави за пари.
– Ваня, желан старт за Хърватия. Колко значимо бе за тима да стартира с победа в груповата фаза?
– Много значим мач. Хубаво е, че тръгваме с победа и за самочувствието, и за идващите мачове, в които ще имаме повече успокоение. Сега няма да сме опряни до стената против Аржентина и да сме задължени да печелим непременно. Но като цяло не мога да дам някаква оценка за играта на Хърватска, тъй като се видя, че Нигерия не е водеща мощ. Да, може би е най-качественият африкански отбор, само че не бе на равнище най-малко в тази среща. Ако би трябвало да съм почтен, Хърватия също не сподели изключително добра игра, само че най-важното бе да вземе победа на старта.
– Успехът над Нигерия развенча тъй наречените поличба на „ шахматистите “. Предишните три мача на отбора от откриването на международни финали бяха изгубени. Добър знак ли е това?
– Точно по този начин. За последно спечелихме първия си мач през 1998 година във Франция. Тогава победихме Ямайка, а след това станахме трети. Може би е добър знак. Преди четири години стартирахме против Бразилия, даже поведохме. Играхме мощно, само че загубихме с 1:3. Преди това също мъчно играехме в първите срещи и това ненапълно се отразяваше на отбора.
– Има ли нещо, което ти направи по-сериозно усещане в мача с Нигерия? Кой състезател би отличил от хърватите?
– Хареса ми, че не дадохме късмет на Нигерия. Те не съумяха да основат нищо съществено пред вратата на Даниел Субашич като се изключи един-два удара, които обаче не бяха кой знае какъв брой рискови. Деян Ловрен направи доста мощен мач, дружно с Лука Модрич бяха най-хубавите на терена. Радвам се за него, тъй като имаше проблеми през сезона, само че напролет сподели, че още веднъж навлиза във форма. Играта на Анте Ребич също ми хареса. Това момче не е добре познато на необятната общност, само че има доста качества. Играе в „ Айнтрахт “, само че може да бъде едно от откритията на шампионата. Силен е физически, само че също по този начин има и добра техника. Гледах го в контролата против Бразилия преди мондиала и напряко смачка Марсело. Що се отнася до играта на Хърватия би трябвало да отбележа, че може да имат проблеми на бековете. Там са Шиме Върсалко и Иван Стринич. Двамата просто не са на равнището на останалите. Рискови футболисти са. Особено Стринич, който постоянно прави груби неточности във основни дуели. Но пък халфовата линия на Хърватия е на международно равнище. За мен е може би най-хубавата на мондиала. По нищо не отстъпва на тази на Испания, Германия и другите любимци.
– Успешното начало бе помрачено от абсурда с Никола Калинич. Ще повлияе ли съгласно теб на тима?
– Видях, че е отказал да влезе в 85-ата минута против Нигерия. Официалната версия е, че Калинич има болки в гърба, само че това не е правилно. Той имаше проблеми със селекционера Златко Далич още преди старта на международното. Калинич искаше да има по-сериозна роля в тима, повече игрово време. Не мисля, че това ще повлияе на тима, даже може да подейства по-добре, тъй като един неудовлетворен състезател си потегля. Това ще успокои съблекалнята, няма да има ненужно напрежение. А и Калинич не е водеща фигура в отбора. Можеше да повлияе отрицателно, в случай че да речем един Ковачич бе изпъден. Проблемът е, че Хърватия не разполага с характерен таран. Марио Манджукич не е подобен, а другите в тима са Марко Пяца и Андрей Крамарич. Иначе такива неща е имало и преди. На Евро 2016 Ловрен бе изваден от състава още преди началото на шампионата.
– Предстои нов сложен тест – конфликт с Аржентина. Евентуална победа на Хърватия може да се окаже съдбовна за „ гаучосите “. Имат ли сили играчите на Златко Далич за героизъм?
– Имат, да. Хърватия е потвърдила, че играе сполучливо против огромните сили във футбола. През годините сме побеждавали Германия, Испания, Италия и доста други. Имаме добър тим, който не отстъпва на любимците. А и по-лесно се играе против Аржентина, в сравнение с срешу Исландия. Южноамериканците не се затварят, а разчитат на нападателен жанр. По този метод се откриват повече пространства, в сравнение с против сгъстена защита като тази на скандинавците. Дори мога да кажа, че по-вероятно е да бием Аржентина, в сравнение с Исландия. Като цяло играем мъчно против исландците, а това се видя и в квалификациите, където бяхме в една група. Най-добре да решим всичко още против „ гаучосите “, а не разчитаме на последния мач.
– Може ли да се каже, че Аржентина има огромни звезди, само че не и обединен тим, какъвто е хърватският?
– Това е по този начин. Аржентина има мощен тим като единици, само че Хърватия има колектив. Ние играем със сърце и душа, задружни сме и в националния тим рядко има спорове. От балканските страни единствено ние сме толкоз задружни. Вижда се, че Аржентина не е оня тим, който всички познаваме. Едва се класираха за мондиала, а и против Исландия не бяха на равнище.
– На сходни шампионати тимовете си вършат сметки, колкото и грозно да звучи. Предполагам същото важи и за хърватите. А те демонстрират, че в случай че завоюват групата, доста е евентуално да избегнат за противник на 1/8-финалите Франция. Така ли е?
– Никой не желае да играе с Франция. Ще е добре да ги избегнем при вероятно присъединяване на 1/8-финалите. Предвид триумфа ни против Нигерия, в този момент ще гоним първото място в групата. Ако го вземем ще се надигнем против отбори като Дания, Австралия или Перу. Факт е обаче, че през годините сме отпадали в елиминации и от сходни противници. Така че и аз към този момент не знам кое е добре и кое не…
– А до каква степен може да стигне Хърватия?
– Това е финален късмет за тази велика хърватска генерация. Може би за финален път виждаме Лука Модрич, Ведран Чорлука и Марио Манджукич на мондиал. Смея да настоявам, че този тим е по-силен от оня от 1998 година, когато станахме трети в света. Модрич е неповторим футболист, троент първенец на Европа с „ Реал “ (Мадрид). Този отбор разполага с нужния опит, може да се оправя с напрежението, има и постоянен вратар, какъвто е Субашич. Да, не е най-великият, само че не прави фрапантни неточности. Този тим е достигнал върха на опциите и в този момент е моментът да го покаже.
– За край няма по какъв начин да не отбележим обстоятелството, че огромните любимци започнаха нерешително. Каква е повода?
– Големите тимове като Испания, Германия, Бразилия, Франция са изтощени. Вижда се, че са изцедени от дългия сезон. Играли са толкоз доста мачове през годината – вътрешно състезание, евротурнири, купи, международни квалифиации. Всяка седмица ги гледаме, даже и аз съм изтощен от толкоз доста футбол по малкия екран. Преди нямах самообладание да пристигна международното състезание и не изпусках мач, в този момент сме пренаситени от дуели. Вече не е същото. Но и всичко това се прави за пари.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ