Външните министри на Европейския съюз не постигнаха договореност във връзка

Външните министри на Европейския съюз не реализираха договореност по отношение на предложение на Европейската комисия за поощряване на разширението на Общността към Западните Балкани, които към момента са белязани от етническите войни, водени през 1990-те години и имащи известност, в които се шири беззаконието, оповестява "Стандарт ".

Срещайки се в България, външните министри на Европейски Съюз разискаха за първи път проекта на Европейската комисия, който дефинира 2025 година като цел за присъединението на Сърбия и Черна гора към Общността.

Унгарският външен министър Петер Сиярто бил "много отчаян " от тази цел, изтъквайки, че първите две страни от общо шестте от Западните Балкани би трябвало да бъдат признати още през 2022 година

"Смятам, че 2025 година е доста късно и те заслужават доста по-бърз път за интеграция ", посочи Сиярто пред публицисти, наблягайки, че влизането в Европейски Съюз ще помогне за облекчение на напрежението сред съседите в район, който се намира сърцето на Европейски Съюз.

Ала Германия, водещата мощ в Европейски Съюз, гледа с огромна принуда на това, като показва минусите от позиция на върховенството на закона в новите страни членки - от България и Румъния, до Полша и Унгария.

"Току-що бях в Сърбия, а в Косово ситуацията е извънредно мъчно. Ще приказваме почтено за това през днешния ден ", посочи немският външен министър Зигмар Габриел.

Отказът на Сърбия да признае независимостта на някогашната си провинция Косово, която беше приета от множеството страни членки на Европейски Съюз, въпреки и не от всички, е единствено един образец за тежките районни разногласия, които заплашват интеграцията на Западните Балкани в Европейски Съюз.

Европейските дипломати акцентират, че корупцията и мощните незаконни групировки, които контрабандират оръжия, опиати и мигранти през европейските граници, оглавяват дълъг лист от проблеми, с които шестте страни от Западните Балкани, кандидатки за Европейски Съюз, би трябвало да се оправят, в случай че в миналото въобще бъдат позволени в Европейски Съюз.

Полша, Италия и Австрия са измежду другите страни от Европейски Съюз, които се афишират за усилване на напъните за отваряне на Общността към Западните Балкани, които са обект на засилващото се въздействие на Русия и Китай.

"Кой ще бъде първи в Белград - Китай или Европейски Съюз? Това е, против което би трябвало да противодействаме, защото е нашият "заден двор ", посочи външната министърка на Австрия Карин Кнайсел.