Сблъсъкът на Тръмп с Китай
Външната политика на американския президент разруши статуквото по редица посоки - от международната търговия и трансатлантическите връзки до връзките с Иран и със Северна Корея. Най-дълготрайно следствие върху света обаче ще има твърдият метод на щатската администрация към Китай, тъй като ще промени изискванията на епохалното съревнование в днешно време. Световните пазари подценяват тези условия и значително реагират на моментните случки - бъбренето на Тръмп за митата в "Туитър " и комерсиалните търкания. А вместо това те би трябвало да се концентрират върху същностната природа на тази драма и евентуалния й резултат върху дълговите, валутните, софтуерните и всички типове фондови пазари. Както и върху международния мир и разцвет. Такова е мнението на Фредерик Кемпе - президент и основен изпълнителен шеф на Атлантическия съвет.
По всичко наподобява, че влизаме в друга война ", съобщи в тирада в Сан Франциско във връзка на 100-годишнината от края на първата международна война някогашният министър председател на Австралия Кевин Майкъл Ръд. "Тя стартира като комерсиална война и прерасна в капиталова, преди да се изроди в нова софтуерна война, тъй като Китай и Съединените щати към този момент се борят да си обезпечат господстващо състояние в новите технологии, което или ще придвижи напред, или ще унищожи стопанските системи на ХХI век. "
Действително, военните дейности сред Вашингтон и Пекин избухнаха на 6 юли с налагането на 25% мита от Съединени американски щати върху 818 вносни продукта от Китай за 34 милиарда щ. $, последвани от реципрочни ответни дейности на китайците. Впоследствие бяха обмитени нови 284 типа китайски артикули за още 16 милиарда $. Всяка от страните се целеше в най-уязвимите места на съперника: американците - в нуклеарните реактори, в корабостроенето, самолетните мотори, полупроводниците и дълъг лист от други машини за индустрията и селското стопанство. Китайците пък удариха по предписание лоялните на президента селскостопански общности, като обмитиха с 25% соята, както и памука, зърнените култури, тютюна и леките коли. Така щатските производители губят скъпи клиенти, които може да не съумеят да си върнат в никакъв случай към този момент. Китайските консуматори пък се оглеждат за нови снабдители, най-много от Бразилия. Вбесеният от нежеланието на Пекин да се подчини на волята му, Тръмп обмити китайски импорт за сума още 200 милиарда $ с 10 %. И "обеща " те да се качат до 25 %. В добавка заплаши да включи в мярката продукция за нови 300 милиарда $.
Ескалацията на напрежението сред двата мастодонта провокира съществени съмнения на валутните, паричните и дълговите пазари. В резултат китайската валута се обезцени с 6-8% по отношение на щатската, което не е чак толкоз неприятна вест и по-скоро работи в интерес на Пекин. По-проблемен е спадът на китайските борсови показатели и отливът на вложения от страната. Но пък те бяха обезщетени стремително с държавни ограничения. Както и с нови съюзи. Защото възходящият с яденето вкус на Тръмп да усилва използването на наказания и ролята на $ като преобладаваща международна аварийна валута, с цел да постанова волята си, принуди огромен брой страни - от Русия и Китай до Европейския съюз - да се огедат за други възможности.
По време на аудиенция в Китай през предишния месец съветският министър председател Дмитрий Медведев заяви, че двете страни търсят способи да насърчат използването на валутите си, като разрешат потреблението на китайската кредитна карта UnionPay в Русия и съветската "Мир " - в Китай. Защото нито една валута не би трябвало да има господстващо състояние на пазара. Европейски Съюз също нападна "прекалено привилегированото състояние " на $.
На фона на трупащото се неодобрение и съмнение от развоя на събитията президентите на Щатите и на Китай договориха на 1 декември тримесечно помирение по време на двустранната си среща в границите на срещата на върха на Г-20 в Буенос Айрес. И взеха решение до 1 март да се опитат да изгладят несъгласията си с договаряния и с възможни отстъпки. Като жест на благосклонност Пекин даде обещание да внесе соя от Щатите и да премисли митата върху американските коли. Вашингтон обаче не се удържа и изиска от Канада да арестува основния финансов шеф на "Хуауей текнолъджис " - Менг Ванджоу, по съмнение, че е нарушила американските наказания против Иран. Това се случи тъкмо в деня на сключване на примирието и е следващото доказателство, че спорът надвишава търговията и същинската борба е за превъзходство в 5G технологиите, изкуствения разсъдък и квантовите компютри.
Това се удостоверява от паметна бележка, готова от чиновник на щатския народен съвет за сигурност, изтекла преди време в американския новинарски и информативен уеб страница Axios. В него се показва заплахата мощното развиване на "Хуауей " да го трансформира в най-важния международен снабдител на мобилни телекомуникационни средства от ново потомство. И който победи в това съревнование, ще има голямото преимущество да управлява най-висшите равнища на осведомителното пространство.
Още преди година Белият дом дефинира възходящата софтуерна власт на Китай, като опасност за американската икономическа и военна мощ. Американските компании пък от дълго време се оплакват, че китайците ги принуждават да им трансферират интелектуална благосъстоятелност и от време на време даже крадат търговски загадка - все неща, които Пекин отхвърля.
Китайският президент Си Дзинпин в никакъв случай не е криел упоритостите си да оглави четвъртата индустриална гражданска война. В последната си тирада по време на работната конференция по национална киберсигурност и информатика той акцентира значимостта на отбраната на мрежата за националната сигурност, на икономическата и обществена непоклатимост.
Голямо главоболие за Вашингтон е и китайската самодейност "Един пояс, веднъж ". Тя планува финансирането на планове за инфраструктура и развиване по целия свят, а президентът Си Дзинпин я дефинира предходната година като "проект на столетието ". Американците обаче надушиха подмолни планове и се тормозиха, че по-бедните страни могат да станат подвластни от Китай. А Пентагонът предизвести, че Пекин може да употребява пристанищата по света в своя изгода. Такъв образец е Шри Ланка, която взе огромни заеми, с цел да построи пристанище на Индийски океан и откакто не съумя да ги изплати, го отдаде на лизинг на Китай за 99 години в подмяна на редукция на дълга. Нарастващата опозиция против плана в много азиатски страни - от Малайзия до Малдивите (със сигурност не без подстрекателство от американка страна), пък принуди Пекин да мине в защита. А Си Дзинпин съобщи публично по време на срещата на върха на Азиатско-тихоокеанското икономическо съдействие през предишния месец, че това не е клопка, както настояват някои хора. Веднага след него обаче американският вицепрезидент Майк Пенс нападна самодейността и сподели, че Щатите "няма да удавят сътрудниците си в море от задължения ". Той предложи и проекти за финансиране на инфраструктура за 60 милиарда щ. $ в поддръжка на частните вложения.
Президент Ръд също счита, че тази нова стратегическа конкуренция сред Китай и Щатите ще е от фундаментално значение за бъдещето. Просто тъй като през последните 40 години щатската стопанска система е била богата на капитали, а китайската - на работна ръка. Така двете стопанства са се допълвали и са можели да вършат доста пари, като са работели дружно. Днес обаче те са участници в съревнование, тъй като и Пекин, и Вашингтон желаят да стигнат на един и същи край в името на бъдещия си стопански триумф и конкурентна мощност. А това несъмнено не вдъхва очаквания за постигането на компромис и открива благоприятни условия за мръсни удари под кръста. И за нова неустановеност и пазарни съмнения.
Ефектът от комерсиалната война на Тръмп
Тръмп твърди, че комерсиалните войни са положителни и лесни за печелене. Повечето икономисти обаче опонират, че те по предписание са неприятни и лесни за губене. Сред тях е и ръководителят на Бенк ъф Инглънд - Марк Карни, който предизвести още при започване на "военните дейности ", че по-нататъшната ескалация на комерсиалните искания на Белия дом ще нанесат най-големи вреди на Америка с капацитет да понижат икономическия й растеж с към 5 %. Само през първите три години на "сраженията " щатското стопанство може да се лиши от 2.5% от Брутният вътрешен продукт поради намаляващия търговски оборот, в случай че Вашингтон увеличи с десетина % митата по вноса на всичките си търговски сътрудници. А растежът на международната стопанска система ще спадне с малко над 1%, като въздействието върху Европейски Съюз и Англия ще е по-скромно.
Засега е мъчно да се даде оценка на вредите от митата на Тръмп. Според американски сенатори от Демократиеската партия те са обезвредили изцяло изгодите от данъчните редукции на президента, най-малко в някои щати, изключително в Северна Дакота. Данъчната фондация (базирана във Вашингтон самостоятелна институция за данъчна политика с идеална цел, която от 1937-а събира данни и разгласява изследвания за щатските данъчни политики на федерално и на щатско равнище) прави оценка, че в случай че вносът през 2018-а е на нивата от 2017-а, единствено митата върху алуминия и стоманата ще костват на щатските компании съвсем 9 милиарда щ. $.
Сред първите реакции е значително спонтанният ентусиазъм на "Харли Дейвидсън " да реалокира производството си зад граница поради 33-процентните мита, които Европа наложи на емблематичните мотори като част от ответните дейности против щатските данъци върху стоманата и алуминия. Цените на създадената в Америка соя пък са паднали с повече от 20%, откакто Китай обмити с 25% вноса им в отговор на обложените от Тръмп китайски артикули за 200 милиарда щ. $. Щатската администрация гласоподава на 24 юли пакет от помощи за 12 милиарда щ. $ в поддръжка на фермерите, попаднали в клопката на войната. Въпреки впечатляващия размер на сумата тя надали ще компенсира изцяло потърпевшите селскостопански производители, настояват специалисти.
По всичко наподобява, че влизаме в друга война ", съобщи в тирада в Сан Франциско във връзка на 100-годишнината от края на първата международна война някогашният министър председател на Австралия Кевин Майкъл Ръд. "Тя стартира като комерсиална война и прерасна в капиталова, преди да се изроди в нова софтуерна война, тъй като Китай и Съединените щати към този момент се борят да си обезпечат господстващо състояние в новите технологии, което или ще придвижи напред, или ще унищожи стопанските системи на ХХI век. "
Действително, военните дейности сред Вашингтон и Пекин избухнаха на 6 юли с налагането на 25% мита от Съединени американски щати върху 818 вносни продукта от Китай за 34 милиарда щ. $, последвани от реципрочни ответни дейности на китайците. Впоследствие бяха обмитени нови 284 типа китайски артикули за още 16 милиарда $. Всяка от страните се целеше в най-уязвимите места на съперника: американците - в нуклеарните реактори, в корабостроенето, самолетните мотори, полупроводниците и дълъг лист от други машини за индустрията и селското стопанство. Китайците пък удариха по предписание лоялните на президента селскостопански общности, като обмитиха с 25% соята, както и памука, зърнените култури, тютюна и леките коли. Така щатските производители губят скъпи клиенти, които може да не съумеят да си върнат в никакъв случай към този момент. Китайските консуматори пък се оглеждат за нови снабдители, най-много от Бразилия. Вбесеният от нежеланието на Пекин да се подчини на волята му, Тръмп обмити китайски импорт за сума още 200 милиарда $ с 10 %. И "обеща " те да се качат до 25 %. В добавка заплаши да включи в мярката продукция за нови 300 милиарда $.
Ескалацията на напрежението сред двата мастодонта провокира съществени съмнения на валутните, паричните и дълговите пазари. В резултат китайската валута се обезцени с 6-8% по отношение на щатската, което не е чак толкоз неприятна вест и по-скоро работи в интерес на Пекин. По-проблемен е спадът на китайските борсови показатели и отливът на вложения от страната. Но пък те бяха обезщетени стремително с държавни ограничения. Както и с нови съюзи. Защото възходящият с яденето вкус на Тръмп да усилва използването на наказания и ролята на $ като преобладаваща международна аварийна валута, с цел да постанова волята си, принуди огромен брой страни - от Русия и Китай до Европейския съюз - да се огедат за други възможности.
По време на аудиенция в Китай през предишния месец съветският министър председател Дмитрий Медведев заяви, че двете страни търсят способи да насърчат използването на валутите си, като разрешат потреблението на китайската кредитна карта UnionPay в Русия и съветската "Мир " - в Китай. Защото нито една валута не би трябвало да има господстващо състояние на пазара. Европейски Съюз също нападна "прекалено привилегированото състояние " на $.
На фона на трупащото се неодобрение и съмнение от развоя на събитията президентите на Щатите и на Китай договориха на 1 декември тримесечно помирение по време на двустранната си среща в границите на срещата на върха на Г-20 в Буенос Айрес. И взеха решение до 1 март да се опитат да изгладят несъгласията си с договаряния и с възможни отстъпки. Като жест на благосклонност Пекин даде обещание да внесе соя от Щатите и да премисли митата върху американските коли. Вашингтон обаче не се удържа и изиска от Канада да арестува основния финансов шеф на "Хуауей текнолъджис " - Менг Ванджоу, по съмнение, че е нарушила американските наказания против Иран. Това се случи тъкмо в деня на сключване на примирието и е следващото доказателство, че спорът надвишава търговията и същинската борба е за превъзходство в 5G технологиите, изкуствения разсъдък и квантовите компютри.
Това се удостоверява от паметна бележка, готова от чиновник на щатския народен съвет за сигурност, изтекла преди време в американския новинарски и информативен уеб страница Axios. В него се показва заплахата мощното развиване на "Хуауей " да го трансформира в най-важния международен снабдител на мобилни телекомуникационни средства от ново потомство. И който победи в това съревнование, ще има голямото преимущество да управлява най-висшите равнища на осведомителното пространство.
Още преди година Белият дом дефинира възходящата софтуерна власт на Китай, като опасност за американската икономическа и военна мощ. Американските компании пък от дълго време се оплакват, че китайците ги принуждават да им трансферират интелектуална благосъстоятелност и от време на време даже крадат търговски загадка - все неща, които Пекин отхвърля.
Китайският президент Си Дзинпин в никакъв случай не е криел упоритостите си да оглави четвъртата индустриална гражданска война. В последната си тирада по време на работната конференция по национална киберсигурност и информатика той акцентира значимостта на отбраната на мрежата за националната сигурност, на икономическата и обществена непоклатимост.
Голямо главоболие за Вашингтон е и китайската самодейност "Един пояс, веднъж ". Тя планува финансирането на планове за инфраструктура и развиване по целия свят, а президентът Си Дзинпин я дефинира предходната година като "проект на столетието ". Американците обаче надушиха подмолни планове и се тормозиха, че по-бедните страни могат да станат подвластни от Китай. А Пентагонът предизвести, че Пекин може да употребява пристанищата по света в своя изгода. Такъв образец е Шри Ланка, която взе огромни заеми, с цел да построи пристанище на Индийски океан и откакто не съумя да ги изплати, го отдаде на лизинг на Китай за 99 години в подмяна на редукция на дълга. Нарастващата опозиция против плана в много азиатски страни - от Малайзия до Малдивите (със сигурност не без подстрекателство от американка страна), пък принуди Пекин да мине в защита. А Си Дзинпин съобщи публично по време на срещата на върха на Азиатско-тихоокеанското икономическо съдействие през предишния месец, че това не е клопка, както настояват някои хора. Веднага след него обаче американският вицепрезидент Майк Пенс нападна самодейността и сподели, че Щатите "няма да удавят сътрудниците си в море от задължения ". Той предложи и проекти за финансиране на инфраструктура за 60 милиарда щ. $ в поддръжка на частните вложения.
Президент Ръд също счита, че тази нова стратегическа конкуренция сред Китай и Щатите ще е от фундаментално значение за бъдещето. Просто тъй като през последните 40 години щатската стопанска система е била богата на капитали, а китайската - на работна ръка. Така двете стопанства са се допълвали и са можели да вършат доста пари, като са работели дружно. Днес обаче те са участници в съревнование, тъй като и Пекин, и Вашингтон желаят да стигнат на един и същи край в името на бъдещия си стопански триумф и конкурентна мощност. А това несъмнено не вдъхва очаквания за постигането на компромис и открива благоприятни условия за мръсни удари под кръста. И за нова неустановеност и пазарни съмнения.
Ефектът от комерсиалната война на Тръмп
Тръмп твърди, че комерсиалните войни са положителни и лесни за печелене. Повечето икономисти обаче опонират, че те по предписание са неприятни и лесни за губене. Сред тях е и ръководителят на Бенк ъф Инглънд - Марк Карни, който предизвести още при започване на "военните дейности ", че по-нататъшната ескалация на комерсиалните искания на Белия дом ще нанесат най-големи вреди на Америка с капацитет да понижат икономическия й растеж с към 5 %. Само през първите три години на "сраженията " щатското стопанство може да се лиши от 2.5% от Брутният вътрешен продукт поради намаляващия търговски оборот, в случай че Вашингтон увеличи с десетина % митата по вноса на всичките си търговски сътрудници. А растежът на международната стопанска система ще спадне с малко над 1%, като въздействието върху Европейски Съюз и Англия ще е по-скромно.
Засега е мъчно да се даде оценка на вредите от митата на Тръмп. Според американски сенатори от Демократиеската партия те са обезвредили изцяло изгодите от данъчните редукции на президента, най-малко в някои щати, изключително в Северна Дакота. Данъчната фондация (базирана във Вашингтон самостоятелна институция за данъчна политика с идеална цел, която от 1937-а събира данни и разгласява изследвания за щатските данъчни политики на федерално и на щатско равнище) прави оценка, че в случай че вносът през 2018-а е на нивата от 2017-а, единствено митата върху алуминия и стоманата ще костват на щатските компании съвсем 9 милиарда щ. $.
Сред първите реакции е значително спонтанният ентусиазъм на "Харли Дейвидсън " да реалокира производството си зад граница поради 33-процентните мита, които Европа наложи на емблематичните мотори като част от ответните дейности против щатските данъци върху стоманата и алуминия. Цените на създадената в Америка соя пък са паднали с повече от 20%, откакто Китай обмити с 25% вноса им в отговор на обложените от Тръмп китайски артикули за 200 милиарда щ. $. Щатската администрация гласоподава на 24 юли пакет от помощи за 12 милиарда щ. $ в поддръжка на фермерите, попаднали в клопката на войната. Въпреки впечатляващия размер на сумата тя надали ще компенсира изцяло потърпевшите селскостопански производители, настояват специалисти.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ