Външната миграция, недостига на кадри, интеграцията на ромите
Външната миграция, масовозирането на висшето обучение, интеграцията на ромските деца в просветителната система, дефицита на експерти - това ще бъдат главните провокации пред просветителната система в идващото десетилетие съгласно министъра на образованието Красимир Вълчев. Той взе участие в откриването на Младежки стопански конгрес на тематика " Перспективи и провокации пред висшето обучение 30 години след началото на прехода " и пред студентите от УНСС открои главните проблеми.
Вълчев предвижда дефицит на инженери, лекари, учители, икономисти в идващите години. Затова и съгласно него в бъдеще ще би трябвало да се ускори проучването на математика и естествени науки. По думите му в това време поради навлизането на технологиите и машините, ще бъдат все по-търсени филантропичните и обществени умения.
Министърът уточни и че главен въпрос в образованието е по какъв начин и какво се учи, натрупването на качествени познания, а освен приемането на тапия, защото тя към този момент не е " билет за по-добър живот ".
" Основният проблем за отрицателната демография е чистата външна миграция, не толкоз ниският коефициент на раждаемостта. Нетната външна миграция ще води идващите десетилетия до понижаване на популацията. Как я обръщаме? Най-голямата миграция е икономичската. Там, където има приходи над 1500 лв., доближаваме " точката на равнодушие ". На нас ни трябват още 20% действително нарастване на приходите, с цел да обърнем чистата външна миграция ", пресметна той.
По думите му в огромните градове, където приходите са по-високи, миграцията понижава, само че тя се резервира съществено в Северна България, Родопите, както и измежду ромския етнос. Вълчев уточни и че най-сериозното предизвикателство е да се интегрират децата точно на тези родители, които нямат отношение към образованието.-->
" Ако са обхванати сред 3-7 години в детски градини, те имат доста по-високи просветителни резултати и е доста по-вероятно да са пригодни след това на пазара на труда. Когато институциите дружно работят на терен – има резултат. Записахме хиляди деца. Образователната система прави всичко допустимо, тъй като през днешния ден не можем да си позволим изключващата система. Днес политиката е всички да завършат учебно обучение. Ще живеем в проспериращо общество, единствено в случай че има по-малко изключени ", изясни просветният министър и даде образец с деца, които живеят в гета в картонени къщи, само че са записани на учебно заведение.
Красимир Вълчев уточни и задаващия се проблем с фрагментите през идващите години.
" До 10 години ще се пенсионират 40% от хората, младите, които ще навлизат, ще бъдат едвам 2/3 от тези, които ще излизат в пенсионна възраст. Къде ще бъде по-голямата социална загуба - в случай че нямаме инженери, лекари, учители. Ние ще имаме дефицит и на икономисти, адвокати, публицисти. Какво да създадем? Не би трябвало да позволяваме нито едно дете да отпада от просветителната система и да подтикваме проучването на математика и естествени науки. Защото имаме огромен проблем с тях, не можем да обезпечим специалностите, които имат потребност от по-задълбочено проучване на естествени науки и математика. Това ще са и специалностите с максимален растеж на приходите ", добави той.
Министърът настоя и че дипломата дава все по-малко преимущество, а по-важното е действителните познания и умения.
" Образованието няма да е билет за една специалност. Следващите 50 години всеки един от вас ще сменя специалността, а не работното място. Това изисква микс от умения, креативност, сериозно мислене. Ще навлезем в интервал на огромни всепроникващи трансформации вследствие на развиването на изкуствения разсъдък ", уточни Вълчев.
По думите му когато машините вършат множеството неща, филантропичните умения ще бъдат още по-важни, а те ще останат непокътната територия на индивида. Някои споделят, че най-важните умения ще бъдат четирите К – сериозно мислене, креативност, комуникативност и колаборация, а петото К може би е умеенето за централизация, сподели още министърът.
Той добави и че през идващите години ще се промени изцяо микса от компетентности точно поради навлизането на технологиите.
" Напълно допустимо е до 10 години да имаме устройства, които да ни разрешат да приказваме с китайци на мандарин и с кенийци на суахили. И ще се промени напълно микса от основни компетентности – родителите ще схванат, че не е най-важното децата им да учат в езикови гимназии, а да имат отзивчиви умения ", даде образец той.
Като главно предизвикателство пред висшите учебни заведения Вълчев очерта и нуждата преподавателите да бъдат по-взискателни към студентите и да задържат вниманието им. Като образец той даде, че едвам 15-20% от студентите посещават лекции, а в западноевропейските университети е тъкмо противоположното.
Вълчев предложи и през идващите години висшите учебни заведения да работят върху свързаността с бизнеса, както и с европейски академични мрежи.
" Държавната политика ще предизвиква свързаността с бизнеса, с други висши учебни заведения, с европейски академични мрежи. Трябва да вземете присъединяване в европейска университетска мрежа. Ние сме дребни на просветителния пазар, даже френските и немските университети са дребни, на фона на американските и китайските. Затова се взе решението за основаване на европейски академични мрежи - това значи обща тапия, това значи студентите да учат 3 година тук, а няколко месеца в друга страна. Това е европейската мрежа, която в някакъв миг ще стане европейски университет. Затова би трябвало да имате чуждоезикови стратегии и общ стандарт за качество. Ако сме част от такава мрежа, ще задържим хората ", заключи министърът.
Вълчев предвижда дефицит на инженери, лекари, учители, икономисти в идващите години. Затова и съгласно него в бъдеще ще би трябвало да се ускори проучването на математика и естествени науки. По думите му в това време поради навлизането на технологиите и машините, ще бъдат все по-търсени филантропичните и обществени умения.
Министърът уточни и че главен въпрос в образованието е по какъв начин и какво се учи, натрупването на качествени познания, а освен приемането на тапия, защото тя към този момент не е " билет за по-добър живот ".
" Основният проблем за отрицателната демография е чистата външна миграция, не толкоз ниският коефициент на раждаемостта. Нетната външна миграция ще води идващите десетилетия до понижаване на популацията. Как я обръщаме? Най-голямата миграция е икономичската. Там, където има приходи над 1500 лв., доближаваме " точката на равнодушие ". На нас ни трябват още 20% действително нарастване на приходите, с цел да обърнем чистата външна миграция ", пресметна той.
По думите му в огромните градове, където приходите са по-високи, миграцията понижава, само че тя се резервира съществено в Северна България, Родопите, както и измежду ромския етнос. Вълчев уточни и че най-сериозното предизвикателство е да се интегрират децата точно на тези родители, които нямат отношение към образованието.-->
" Ако са обхванати сред 3-7 години в детски градини, те имат доста по-високи просветителни резултати и е доста по-вероятно да са пригодни след това на пазара на труда. Когато институциите дружно работят на терен – има резултат. Записахме хиляди деца. Образователната система прави всичко допустимо, тъй като през днешния ден не можем да си позволим изключващата система. Днес политиката е всички да завършат учебно обучение. Ще живеем в проспериращо общество, единствено в случай че има по-малко изключени ", изясни просветният министър и даде образец с деца, които живеят в гета в картонени къщи, само че са записани на учебно заведение.
Красимир Вълчев уточни и задаващия се проблем с фрагментите през идващите години.
" До 10 години ще се пенсионират 40% от хората, младите, които ще навлизат, ще бъдат едвам 2/3 от тези, които ще излизат в пенсионна възраст. Къде ще бъде по-голямата социална загуба - в случай че нямаме инженери, лекари, учители. Ние ще имаме дефицит и на икономисти, адвокати, публицисти. Какво да създадем? Не би трябвало да позволяваме нито едно дете да отпада от просветителната система и да подтикваме проучването на математика и естествени науки. Защото имаме огромен проблем с тях, не можем да обезпечим специалностите, които имат потребност от по-задълбочено проучване на естествени науки и математика. Това ще са и специалностите с максимален растеж на приходите ", добави той.
Министърът настоя и че дипломата дава все по-малко преимущество, а по-важното е действителните познания и умения.
" Образованието няма да е билет за една специалност. Следващите 50 години всеки един от вас ще сменя специалността, а не работното място. Това изисква микс от умения, креативност, сериозно мислене. Ще навлезем в интервал на огромни всепроникващи трансформации вследствие на развиването на изкуствения разсъдък ", уточни Вълчев.
По думите му когато машините вършат множеството неща, филантропичните умения ще бъдат още по-важни, а те ще останат непокътната територия на индивида. Някои споделят, че най-важните умения ще бъдат четирите К – сериозно мислене, креативност, комуникативност и колаборация, а петото К може би е умеенето за централизация, сподели още министърът.
Той добави и че през идващите години ще се промени изцяо микса от компетентности точно поради навлизането на технологиите.
" Напълно допустимо е до 10 години да имаме устройства, които да ни разрешат да приказваме с китайци на мандарин и с кенийци на суахили. И ще се промени напълно микса от основни компетентности – родителите ще схванат, че не е най-важното децата им да учат в езикови гимназии, а да имат отзивчиви умения ", даде образец той.
Като главно предизвикателство пред висшите учебни заведения Вълчев очерта и нуждата преподавателите да бъдат по-взискателни към студентите и да задържат вниманието им. Като образец той даде, че едвам 15-20% от студентите посещават лекции, а в западноевропейските университети е тъкмо противоположното.
Вълчев предложи и през идващите години висшите учебни заведения да работят върху свързаността с бизнеса, както и с европейски академични мрежи.
" Държавната политика ще предизвиква свързаността с бизнеса, с други висши учебни заведения, с европейски академични мрежи. Трябва да вземете присъединяване в европейска университетска мрежа. Ние сме дребни на просветителния пазар, даже френските и немските университети са дребни, на фона на американските и китайските. Затова се взе решението за основаване на европейски академични мрежи - това значи обща тапия, това значи студентите да учат 3 година тук, а няколко месеца в друга страна. Това е европейската мрежа, която в някакъв миг ще стане европейски университет. Затова би трябвало да имате чуждоезикови стратегии и общ стандарт за качество. Ако сме част от такава мрежа, ще задържим хората ", заключи министърът.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ