Ванга избра мама за своя спътница до смъртта си. И

" Ванга избра мама за своя спътница до гибелта си. И да, това решение е предопределено свише. Съдбата на майка ми, а и на цялото ни семейство е обвързвана с пророчицата. Сигурна съм, че всичко това е част от нашата житейска участ. "

С тези думи Стефка Петревска от петричкото село Първомай разкрива историята на две мощни дами, способни да устоят на най-тежки тествания. Нейната майка Витка Петревска дели един покрив с Ванга цели 11 години. През това време пере, готви, чисти и върти семейството в дома на ясновидката.

В къщата си Витка се прибира единствено в петък вечер, а в събота заран още веднъж е на своя пост при пророчицата. Жената остава до Ванга и в най-мрачните моменти, когато гадателката, помогнала на хиляди хора да намерят излекуване, сама гасне в кошмара на неизлечима болест. И в нощите, когато болките и мъката стават отвратително страшни, отново те двете са сами в къщичката на Рупите. Ванга си отива от този свят на 11 август 1996 година, а нейната близка спътница Витка доживява до 92 години. Тя умира през есента на 2020 година Стефка Петревска, дъщерята на Витка, пази жив загатна, който ще се запази вечно в родовата памет.

" Историята стартира през 1963 година когато се ражда моят брат - споделя Стефка. - Той е крепко и витално дете, само че всичко се обърква две години по-късно. След имунизация против детски паралич брат ми стартира да съхне и вехне. Трудно му е да се придвижва. Едва-едва върви... Сърцата на мама и тате се късат от тъга. Но те не могат и не знаят по какъв начин да оказват помощ на момчето си. Случва се по този начин, че една жена на име Васа, тя е от нашето село Първомай, идва да търси работа. Моли татко ми Иван за помощ. Той е секретар в кметството и партиен член. Има нужните контакти. При едно от визитите си у дома Васа вижда брат ми. И тогава споделя на майка ми: " Витке, това дете е болно. Сложи една бучка захар да отида при вуйна Ванга. " Коя е тя - пита мама. - Гледачката ли? " По това време в нашия край Ванга са я наричали по този начин - Гледачката.

Скоро по-късно Васа отива при Ванга. Но пророчицата пожелава да се види персонално с майка ми. Двете се срещат и Ванга и дава съвет. Настоява майка ми да заведе брат ми при лекар Николов, който е педиатър в Сандански. Когато отиват при него, лекарят изписва някои медикаменти. Но и строго предлага да се вършат бани с орехова шума и морска сол. Както и разтривки, с цел да се раздвижи тялото от кръста надолу.

Баща ми се учудва: " Как по този начин този доктор предписва и лекуване от националната медицина? " Тогава майка ми през сълзи признава, че е търсила съвет от Ванга. Преди това е криела от тате, въпреки всичко той е прочут партиец. Баща ми приема помощта от гледачката. Но предизвестява това да се прави скрито. За да не се навреди на работата му. От този миг нататък майка ми стартира да дружи с Ванга, а брат ми се оправи.

Мама е селска жена, умеела е да боядисва вълна, правила е китеници. Някои от тях още стоят в къщата на Ванга. Помагала е и за други неща в дома на гледачката години наред след тяхното запознанство. Ситуацията радикално се промени, когато татко ми умря през 1984 година Ванга стартира да вика майка ми още по-често. Скоро изпрати вкъщи осиновения си наследник Димитър Вълчев. Идва той у дома и споделя: " Лельо Витке, калиманата - той по този начин наричаше Ванга - упорства ти да дойдеш да й помагаш в семейството. Да живееш при нея. "

Първоначално майка ми отхвърля - би трябвало да се грижи за брат ми, гледа животни, има градина... Димитър предава диалога на Ванга, само че тя е настоятелна. След няколко дни отново го праща.

През това време майка ми доста мисли за Ванга. Спомня си, че когато брат ми е бил най-зле, тя е получила вяра точно от нея. И че тогава е дала обещание пред себе си: " Тази жена и с камъни да ме товари, аз няма да й върна думата обратно. "

Пред нас призна, че тогава е дала подобен обет, макар че не очаквала по този начин да се развият нещата. Разговаряхме цялото семейство. Взе се решение майка да отиде при Ванга. Другите от семейството поехме грижата за всичко останало. И по този начин от 1985 година до гибелта на Ванга мама беше неразделно до нея. Само в петък вечер отивахме и я взимахме от Рупите. Колкото да преспи в село Първомай и да се забележим. Събота сутринта водачът на вуйна Ванга идваше и я прибираше.

През последните две години и половина от живота на Ванга те бяха единствено на Рупите. Изобщо не се прибираха. Накрая, когато вуйна Ванга към този момент беше на легло, стана доста тежко. Докато беше млада и витална, Ванга беше отлична стопанка. Яла съм при нея най-вкусните гозби. Всичко блестеше от непорочност. Но по-късно... Ванга осем години беше болна от рак на дясната гърда. Когато към този момент беше на легло, майка ми се грижеше за всичко. Било им е доста тежко. Мама ми е разказвала по какъв начин вечер двете стоят самотни на тази безлюдна поляна в Рупите... Сега към този момент разбирам по какъв начин се е чувствала,разказва дъщерята на Витка пред България през днешния ден.

Когато и мама Витка на собствен ред легна болна, виждах по какъв начин в изтощеното й тяло душата се приготвя за своето пътешестване. Сякаш идват да я посрещат всички близки, които към този момент са си отишли от нашия свят. Вярно е, че Ванга и преди този момент е имала умеенето да беседва с мъртвите, само че в края на живота си претърпява тежки моменти. Истина е, че нейни близки желаеха да я поверят на грижите на здравна сестра. А майка ми да си се прибере на село. Но тогава Ванга отсече: " Нас с Витка единствено гибелта ке ни раздели. Аз ида ли у болница, жива нема да ме докарат ". И на мен ми е казвала: " Твоята майка ми е пратена от небето ". Сега двете се събраха там и имам вяра, че отново оказват помощ на на, живите ", приключва описа си дъщерята Стефка Петревска.