От десетилетия в България си съперничат не политики, а екранни образи
Вън от всякакво подозрение е, че в общества, в които като цяло политиката отсъства, символният капитал се трансформира в най-важния властови запас. Липсата на абстрактен конфликт за това на какви правила да се провежда общия живот по предписание дава път на различен вид надпревари за властта.
От десетилетия в България си съперничат не политики, не различни хрумвания за ръководство на обществените услуги и запаси, не разнообразни обществени ползи, а най-много екранни знаци и облици. От речта на Симеон Сакскобургготски на поляната пред двореца „ Врана " преди тъкмо 20 години, през поредно построения медиен портрет на Бойко Борисов, до възхода на хора като Волен Сидеров и Николай Бареков - всеки по-значим избирателен резултат не просто е минал през тв приемника, а значително е бил основан вътре в него.
Това, което прави случая на „ ИТН " друг е, че за разлика от досегашните медийно-партийни планове, групировката на Слави Трифонов е напълно утопичен феномен в политически смисъл.
„ ИТН " нямаше акция отвън личната си телевизия, не влезе в спор с никого от останалите претенденти, не се яви в никоя друга медия, не обясни и без друго прекомерно общата си и напълно не различна стратегия, не влезе в значителен разговор с жителите.
На пръв взор - нищо ново под слънцето. От най-малко две десетилетия посланията на кандидатите за изборни длъжности в България са най-вече морални и естетически (и в последно време технологични), а техните стратегии рядко имат основни разлики. Освен това, планове като „ ИТН " напълно не са и българско откритие. Комикът Пепе Грило в Италия, артистът Владимир Зеленски в Украйна, музикантът Павел Кукиз в Полша, артистът Мирослав Шкоро в Хърватия и може би най-много водещият на реалити формати Доналд Тръмп в Съединени американски щати до един завоюваха доста високи резултати, залагайки на страсти, облици и знаци без да оферират различни всъщност хрумвания за обществени политики.
Тази международна наклонност значително се дължи на намаляващата през последните десетилетия роля на националните държавни управления в определящи живота на хората браншове. Сериозните обществените вложения, широкодостъпните публичните услуги и отбраната на ползите на работещите от дълго време не са измежду основните цели на множеството страни. Последните се трансфораха най-много в конкуриращи се между тях „ посрещачи " на интернационалните вложения.
Вземайки поради и импотентността на огромна част от политиците да предложат освен това от по-ниски корпоративни налози и по-ефективна администрация, единствената „ опция на статуквото " се оказа тактиката изобщо да не се приказва за статуквото. Разговорът за стопанската система и ролята на жителите в нейното ръководство беше сменен от препирня за хармония, „ морал ", „ корупция ", „ непросветеност ", " популизъм ", „ подправени вести ", културни и всевъзможни други закани за идентичността и така нататък Разговорът за политика беше сменен от аполитичен театър и зрелищни конфликти сред „ персони ".
Формацията на Слави Трифонов се вписа в тези трендове по необикновен метод. Тази партия-холограма символно съчета технократската изразителност на „ Демократична България ", патриотичната семиотика на националистите, лидерско-мъжкарската поза на Борисов и ангажираността с „ елементарния човек ", с която парадираше Мая Манолова като омбудсман.
„ ИТН ", обаче, не просто взе „ най-хубавото " от всички, само че и предложи на гласоподавателите това, което словенският мъдрец Славой Жижек назовава „ нов опиат на народа " - самият народ. Слави Трифонов съумя да трансформира фестивалното чувство за единодушие, мощ, обща страст и цел в политически афект и деяние. Невъзможността за политическа стратегия и смяна бе обезщетено, към този момент по традиция у нас и по света, от единственото въобразимо политическо деяние - да се объркат сметките на елита, да се ядоса естаблишмънта.
Но това е точно опиум, а не овластяване. Икономическата стратегия на „ ИТН " съответствува идеално с тази на ГЕРБ, а предлагането за мажоритарна изборна система дори би бетонирало Борисов (или което и да е било „ статукво " ) във властта. Нищо от това няма да даде на народа повече надзор върху ориста си.
Политическата „ опция " тук е като шоколадово яйце - носталгичен спомен от детството, лъщяща опаковка, къса наслада и прилив на сила... на фона на абстрактен апетит и потискащо изтощение. В това положение на политическото ни въображение всяко партийно наличие, което е авансово известно би лишило гласоподавателите от електорално удоволствие. Всъщност, удоволствието в никакъв случай не е било в самата играчка, а в нейното очакване.
---------------------------------------------------
Божидар Колов е политолог и помощник към университета на Осло, Норвегия. Коментарът е написан за
фотоси БГНЕС
От десетилетия в България си съперничат не политики, не различни хрумвания за ръководство на обществените услуги и запаси, не разнообразни обществени ползи, а най-много екранни знаци и облици. От речта на Симеон Сакскобургготски на поляната пред двореца „ Врана " преди тъкмо 20 години, през поредно построения медиен портрет на Бойко Борисов, до възхода на хора като Волен Сидеров и Николай Бареков - всеки по-значим избирателен резултат не просто е минал през тв приемника, а значително е бил основан вътре в него.
Това, което прави случая на „ ИТН " друг е, че за разлика от досегашните медийно-партийни планове, групировката на Слави Трифонов е напълно утопичен феномен в политически смисъл.
„ ИТН " нямаше акция отвън личната си телевизия, не влезе в спор с никого от останалите претенденти, не се яви в никоя друга медия, не обясни и без друго прекомерно общата си и напълно не различна стратегия, не влезе в значителен разговор с жителите.
На пръв взор - нищо ново под слънцето. От най-малко две десетилетия посланията на кандидатите за изборни длъжности в България са най-вече морални и естетически (и в последно време технологични), а техните стратегии рядко имат основни разлики. Освен това, планове като „ ИТН " напълно не са и българско откритие. Комикът Пепе Грило в Италия, артистът Владимир Зеленски в Украйна, музикантът Павел Кукиз в Полша, артистът Мирослав Шкоро в Хърватия и може би най-много водещият на реалити формати Доналд Тръмп в Съединени американски щати до един завоюваха доста високи резултати, залагайки на страсти, облици и знаци без да оферират различни всъщност хрумвания за обществени политики.
Тази международна наклонност значително се дължи на намаляващата през последните десетилетия роля на националните държавни управления в определящи живота на хората браншове. Сериозните обществените вложения, широкодостъпните публичните услуги и отбраната на ползите на работещите от дълго време не са измежду основните цели на множеството страни. Последните се трансфораха най-много в конкуриращи се между тях „ посрещачи " на интернационалните вложения.
Вземайки поради и импотентността на огромна част от политиците да предложат освен това от по-ниски корпоративни налози и по-ефективна администрация, единствената „ опция на статуквото " се оказа тактиката изобщо да не се приказва за статуквото. Разговорът за стопанската система и ролята на жителите в нейното ръководство беше сменен от препирня за хармония, „ морал ", „ корупция ", „ непросветеност ", " популизъм ", „ подправени вести ", културни и всевъзможни други закани за идентичността и така нататък Разговорът за политика беше сменен от аполитичен театър и зрелищни конфликти сред „ персони ".
Формацията на Слави Трифонов се вписа в тези трендове по необикновен метод. Тази партия-холограма символно съчета технократската изразителност на „ Демократична България ", патриотичната семиотика на националистите, лидерско-мъжкарската поза на Борисов и ангажираността с „ елементарния човек ", с която парадираше Мая Манолова като омбудсман.
„ ИТН ", обаче, не просто взе „ най-хубавото " от всички, само че и предложи на гласоподавателите това, което словенският мъдрец Славой Жижек назовава „ нов опиат на народа " - самият народ. Слави Трифонов съумя да трансформира фестивалното чувство за единодушие, мощ, обща страст и цел в политически афект и деяние. Невъзможността за политическа стратегия и смяна бе обезщетено, към този момент по традиция у нас и по света, от единственото въобразимо политическо деяние - да се объркат сметките на елита, да се ядоса естаблишмънта.
Но това е точно опиум, а не овластяване. Икономическата стратегия на „ ИТН " съответствува идеално с тази на ГЕРБ, а предлагането за мажоритарна изборна система дори би бетонирало Борисов (или което и да е било „ статукво " ) във властта. Нищо от това няма да даде на народа повече надзор върху ориста си.
Политическата „ опция " тук е като шоколадово яйце - носталгичен спомен от детството, лъщяща опаковка, къса наслада и прилив на сила... на фона на абстрактен апетит и потискащо изтощение. В това положение на политическото ни въображение всяко партийно наличие, което е авансово известно би лишило гласоподавателите от електорално удоволствие. Всъщност, удоволствието в никакъв случай не е било в самата играчка, а в нейното очакване.
---------------------------------------------------
Божидар Колов е политолог и помощник към университета на Осло, Норвегия. Коментарът е написан за
фотоси БГНЕС
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ