Как настъпи краят на източногерманските пари
Валутният и стопански съюз сред Западна и Източна Германия подписва преди време края на източногерманската марка. Днес остават единствено споменът за бързата й гибел и 1.5 милиарда марки без никаква стойност, написа " Дойче веле ".
Берлинската стена пада на 9 ноември 1989 година. Няколко месеца по-късно - през юли 1990 - източногерманската централна банка сдава суверенитeта си върху паричната политика и трансферира пълномощията си на западногерманската Бундесбанк. Това значи неочакваната кончина на източногерманската марка, а западногерманската " дойче марк " става публично платежно средство и в Източна Германия. Намиращите се в източногерманските банки пари автоматизирано са конвертирани в дойче марки. Близо 17-милиона източногерманци обаче имат разполагаем единствено шест дни, с цел да извърнат спестяванията си в западни марки, другояче рискуват да ги изгубят.
Обмяната обаче не е допустима в брой - за задачата не са отворени обменни бюра, а всички източногерманци би трябвало да внесат парите си по сметка в банка, с цел да бъдат обърнати те автоматизирано в дойче марки. Обмяната е осъществена по два разменни курса: всеки има право да обмени 6 хиляди източногермански марки по курс 1:1, а всички спестявания над тази сума са обменени по курс 2:1.
Обединение непременно
Как обаче да си разбираем, че прекосяването към западногерманската марка е осъществено толкоз бързо - без Бундесбанк да знае какво е същинското положение на източногерманската стопанска система, какви са нейната продуктивност и конкурентоспособност? Икономическият специалист проф. Вилфрид Фурман от университета в Потсдам счита, че тогавашният канцлер Херлмут Кол е желал бързи решения, които да създадат обединяването на двете Германии необратим развой. Той е желал да подпечата тази договорка непременно, споделя Фридман, който е и специалист по парична политика.
Преминаването към дойче марк е осъществено макар сериозните запаси от икономическо естество на федералната Бундесбанк. По това време съгласно едни обменният курс е доста великодушен, съгласно други той е мощна субсидия за източногерманците, защото заплатите, наемите и пенсиите са преизчислени по курс 1:1. А слагането на горна граница от 6 хиляди марки, които могат да бъдат обменени едно към едно, цели да излязат на ярко всички пари и да бъде попречено на спекулантите, които разполагат с вътрешна информация, да станат милионери за една нощ.
Още през цялото време централната банка на Източна Германия има сложна задача: дълбоките промени, настъпили след края на Втората международна война, са единствено началото на тази тежка борба. Де факто тогава страната е ръководена от спечелилите във войната, а самите германци съвсем нямат думата. Старата райхсмарка продължава да бъде публично платежно средство в изискванията на един преуспяващ черен пазар. В тези тежки времена най-важното нещо е по какъв начин да се оцелее.
След като в средата на 1948 година в западните зони с валутната промяна се вкарва западната марка, Съветският съюз прави същото в неговата източна окупационна зона. Така се раждат Дойче Нотенбанк и нова валута - източногерманската марка. През 1968 година централната банка е преименувана на Държавна банка на Германска демократична република. Както множеството централни банки, и тази на Германска демократична република дава отговор за печатането на пари и би трябвало да управлява паричния поток. Но в това време тя е подчинена директно на финансовото министерство и обслужва сметките на формалните институции и държавните предприятия. Друга значима нейна задача е да не допусне възникването на успореден, черен валутен пазар в страната.
Независимо че постоянно и била под контрола на държавното управление, през 1974 година централната банка на Германска демократична република със закон е сложена на послушание на Министерския съвет, което дефинитивно поставя завършек на илюзиите за някаква автономия на банката. Със сключването на икономическия и валутен съюз банката губи всякакво съображение да продължи съществуването си и нейната благосъстоятелност е разпродадена. А елементи от активите ѝ - обезценената източногерманска валута, чиновниците и архивите - са трансферирани в началото към Staatsbank Berlin, а по-късно (през 1994) към държавната банка за развиване KfW.
Живот след гибелта
Но какво се случва с източногерманските пари в брой? По информация на KfW в навечерието на валутния съюз в банки са били подадени 620 милиона банкноти на стойност 17.8 милиарда (източногермански) марки. Общо 431 милиарда източногермански марки са били обменени в дойче марки - 62 милиарда по курс 1:1, а остатъкът при сменен курс 2:1.
Банките, внезапно залети от валута без никаква стойност, би трябвало бързо да решат какво да вършат с нея. Около 450 хиляди тона монети с номинална стойност 640 милиона марки биват претопени за наново потребление на скъпите метали, главно алуминий. За банкнотите е открито друго решение - те са " заровени " в секрети подземни тунели край Халберщат, в провинция Саксония-Анхалт. Сред тях са и чисто новите купюри от по 200 и 500 марки, които към момента не са били пуснати в обращение. Тогава се предполагало, че високата мокрота и неприятното качество на хартията, върху която са отпечатани банкнотите, бързо ще докара до тяхното разложение. Но това не се случва.
След като кражбите зачестяват, при започване на 2002 година виновната за тези пари KfW взема решение да изрови всичко, което е останало от общо 3-те хиляди тона заровени подземен пари в брой. Цялото това количество банкноти, примесени със остаряла мебелировка, е натоварено на камиони и откарано в пещи за изгаряне на боклуци. Общо са били направени 298 курса.
Победителят взима всичко
Но това не е цялата история. Много източногермански марки не биват подадени в банки в дадения за това 6-дневен период - банкноти на стойност 600 милиона марки и монети за 960 милиона марки. Към това би трябвало да прибавим и 900 милиона марки в 4.4 милиона частни банкови сметки, както и 3.2 милиарда марки в 74 хиляди сметки на компании, които не са обърнати в западногермански марки. Тези пари вечно потъват в забвение.
Накратко: осъщественият доста небрежно валутен и стопански съюз освен подписва смъртния акт на източногерманската марка, само че и изяжда спестявания на източногерманските жители за милиарди марки. Но за тогавашния канцлер Хелмут Кол е значимо не какво е стопански оправдано, а какво ще влезе в учебниците по история.
Днес от тогавашната източногерманска централна банка е останало единствено това: спомените ни за нея и валута за 1.5 милиарда марки без никаква стойност.
Берлинската стена пада на 9 ноември 1989 година. Няколко месеца по-късно - през юли 1990 - източногерманската централна банка сдава суверенитeта си върху паричната политика и трансферира пълномощията си на западногерманската Бундесбанк. Това значи неочакваната кончина на източногерманската марка, а западногерманската " дойче марк " става публично платежно средство и в Източна Германия. Намиращите се в източногерманските банки пари автоматизирано са конвертирани в дойче марки. Близо 17-милиона източногерманци обаче имат разполагаем единствено шест дни, с цел да извърнат спестяванията си в западни марки, другояче рискуват да ги изгубят.
Обмяната обаче не е допустима в брой - за задачата не са отворени обменни бюра, а всички източногерманци би трябвало да внесат парите си по сметка в банка, с цел да бъдат обърнати те автоматизирано в дойче марки. Обмяната е осъществена по два разменни курса: всеки има право да обмени 6 хиляди източногермански марки по курс 1:1, а всички спестявания над тази сума са обменени по курс 2:1.
Обединение непременно
Как обаче да си разбираем, че прекосяването към западногерманската марка е осъществено толкоз бързо - без Бундесбанк да знае какво е същинското положение на източногерманската стопанска система, какви са нейната продуктивност и конкурентоспособност? Икономическият специалист проф. Вилфрид Фурман от университета в Потсдам счита, че тогавашният канцлер Херлмут Кол е желал бързи решения, които да създадат обединяването на двете Германии необратим развой. Той е желал да подпечата тази договорка непременно, споделя Фридман, който е и специалист по парична политика.
Преминаването към дойче марк е осъществено макар сериозните запаси от икономическо естество на федералната Бундесбанк. По това време съгласно едни обменният курс е доста великодушен, съгласно други той е мощна субсидия за източногерманците, защото заплатите, наемите и пенсиите са преизчислени по курс 1:1. А слагането на горна граница от 6 хиляди марки, които могат да бъдат обменени едно към едно, цели да излязат на ярко всички пари и да бъде попречено на спекулантите, които разполагат с вътрешна информация, да станат милионери за една нощ.
Още през цялото време централната банка на Източна Германия има сложна задача: дълбоките промени, настъпили след края на Втората международна война, са единствено началото на тази тежка борба. Де факто тогава страната е ръководена от спечелилите във войната, а самите германци съвсем нямат думата. Старата райхсмарка продължава да бъде публично платежно средство в изискванията на един преуспяващ черен пазар. В тези тежки времена най-важното нещо е по какъв начин да се оцелее.
След като в средата на 1948 година в западните зони с валутната промяна се вкарва западната марка, Съветският съюз прави същото в неговата източна окупационна зона. Така се раждат Дойче Нотенбанк и нова валута - източногерманската марка. През 1968 година централната банка е преименувана на Държавна банка на Германска демократична република. Както множеството централни банки, и тази на Германска демократична република дава отговор за печатането на пари и би трябвало да управлява паричния поток. Но в това време тя е подчинена директно на финансовото министерство и обслужва сметките на формалните институции и държавните предприятия. Друга значима нейна задача е да не допусне възникването на успореден, черен валутен пазар в страната.
Независимо че постоянно и била под контрола на държавното управление, през 1974 година централната банка на Германска демократична република със закон е сложена на послушание на Министерския съвет, което дефинитивно поставя завършек на илюзиите за някаква автономия на банката. Със сключването на икономическия и валутен съюз банката губи всякакво съображение да продължи съществуването си и нейната благосъстоятелност е разпродадена. А елементи от активите ѝ - обезценената източногерманска валута, чиновниците и архивите - са трансферирани в началото към Staatsbank Berlin, а по-късно (през 1994) към държавната банка за развиване KfW.
Живот след гибелта
Но какво се случва с източногерманските пари в брой? По информация на KfW в навечерието на валутния съюз в банки са били подадени 620 милиона банкноти на стойност 17.8 милиарда (източногермански) марки. Общо 431 милиарда източногермански марки са били обменени в дойче марки - 62 милиарда по курс 1:1, а остатъкът при сменен курс 2:1.
Банките, внезапно залети от валута без никаква стойност, би трябвало бързо да решат какво да вършат с нея. Около 450 хиляди тона монети с номинална стойност 640 милиона марки биват претопени за наново потребление на скъпите метали, главно алуминий. За банкнотите е открито друго решение - те са " заровени " в секрети подземни тунели край Халберщат, в провинция Саксония-Анхалт. Сред тях са и чисто новите купюри от по 200 и 500 марки, които към момента не са били пуснати в обращение. Тогава се предполагало, че високата мокрота и неприятното качество на хартията, върху която са отпечатани банкнотите, бързо ще докара до тяхното разложение. Но това не се случва.
След като кражбите зачестяват, при започване на 2002 година виновната за тези пари KfW взема решение да изрови всичко, което е останало от общо 3-те хиляди тона заровени подземен пари в брой. Цялото това количество банкноти, примесени със остаряла мебелировка, е натоварено на камиони и откарано в пещи за изгаряне на боклуци. Общо са били направени 298 курса.
Победителят взима всичко
Но това не е цялата история. Много източногермански марки не биват подадени в банки в дадения за това 6-дневен период - банкноти на стойност 600 милиона марки и монети за 960 милиона марки. Към това би трябвало да прибавим и 900 милиона марки в 4.4 милиона частни банкови сметки, както и 3.2 милиарда марки в 74 хиляди сметки на компании, които не са обърнати в западногермански марки. Тези пари вечно потъват в забвение.
Накратко: осъщественият доста небрежно валутен и стопански съюз освен подписва смъртния акт на източногерманската марка, само че и изяжда спестявания на източногерманските жители за милиарди марки. Но за тогавашния канцлер Хелмут Кол е значимо не какво е стопански оправдано, а какво ще влезе в учебниците по история.
Днес от тогавашната източногерманска централна банка е останало единствено това: спомените ни за нея и валута за 1.5 милиарда марки без никаква стойност.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ