Валутната криза в Аржентина изкара хората пред обменните бюра. Увеличаване

...
Валутната криза в Аржентина изкара хората пред обменните бюра. Увеличаване
Коментари Харесай

Отливът от възникващите пазари - резултат от високия долар и политическа нестабилност

Валутната рецесия в Аржентина изкара хората пред обменните бюра.

Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Още по тематиката
Къде отиват всички тези напечатани пари

От десетилетие лихвите са рекордно ниски, само че световният инфлационен апокалипсис по този начин и не настъпи
28 сеп 2018
Управителят на аржентинската централна банка подаде оставка
26 сеп 2018
Турция разгласи проект за противопоставяне на валутната рецесия

Финансовият министър понижи фрапантно прогнозите за напредък в опит да възвърне доверието
20 сеп 2018
Спадът на валутите и акциите на разрастващите се пазари застига Китай, Индонезия и Южна Африка

Основни аргументи за това са мощният $ и световното комерсиално напрежение
5 сеп 2018
Аржентина свива фрапантно разноските и вкарва нови налози в опит да се оправи с рецесията

Строги бюджетни икономии са нужни, с цел да се възвърне инвеститорското доверие в страната, само че положителните ходове на държавното управление не са доста
4 сеп 2018 Антипазарните и популистки политики на елитите обаче са това, което кара непознатите вложители да бягат и да губят доверие. Българските финансови принадлежности и активи са надалеч и изолирани от тези процеси.
Няколко години вложителите и пазарите на зараждащите стопански системи се обясняваха в обич – едните им наливаха пари, а другите се отблагодаряваха с добра рентабилност. След рецесията от 2008 година ниските лихви и евтиният $ вършиха активите в страни като Бразилия, Турция и Аржентина много апетитни за инвeстиции, защото даваха по-добра различна възвръщаемост на фона на развитите пазари. От тази вълна се възползваше и България, която да вземем за пример напролет на 2016 година емитира външен дълг за 2 милиарда евро при огромен интерес и ниски лихви (2-3% по двете емисии), което все пак беше много над прихода, който носеха американските или немските ДЦК. За благополучие страната остава изолирана от отрицателните процеси, протичащи от началото на годината.

През януари тази година показателят MSCI Emerging markets, който следи представянето на най-големите зараждащи пазари, доближи връх за последните 10 години. През последните две години той се повишаваше с ритъм доста над този на S&P500. След януари пристигна спадът, като до началото на октомври показателят изтри към 10% от цената си. Зад това обаче няма изненада – моторът, който движеше тези пазари, позагасна, откакто Федералният запас стартира да покачва лихвите. Това даде сили на $, който стана по-атрактивен за вложения, а вложителите продават по-рискови активи, каквито са тези на зараждащите пазари, и ги насочват към по-сигурни и развити стопански системи.

В такава обстановка се влиза в серпантина – стопанските системи от зараждащите пазари са мощно обвързани с $. Международните отговорности на множеството им компании са в щатска валута, а повишаването й ги прави по-трудни за обслужване, което кара вложителите да бягат от техните валути - точно на това станахме очевидци през последните месеци. От началото на годината аржентинското песо е най-губещата валута с 50%, следвана с близо 40% при турската лира, бразилския реал, южноафриканския ранд и съветската рубла.

" Основният мотор за представянето на зараждащите пазари е стягането на паричната политика и последвалото повишаване на $ ", споделя пред Financial Times Том Стивънсън, капиталов шеф във Fidelity. " Силна американска валута нормално е неприятна вест за тези пазари, защото окуражава за бягство към по-сигурните активи в Съединени американски щати, което пък оскъпява и затруднява покриването на доларовите интернационалните отговорности на фирмите от тези пазари ", споделя още той.

Не обвинявайте единствено $

Нито един проблем обаче не идва самичък и към аргументите за отлива на капитали от зараждащите пазари има още няколко – скъпият нефт, комерсиалните войни, геополитическото напрежение, глобите против Русия. И не на последно място вътрешнополитически и стопански проблеми и процеси в страните от зараждащите пазари. Например намесата на президента Реджеп Тайип Ердоган в паричната политика на централната банка и обвиняването, че Западът стои зад рецесията в Турция, подкопават мощно инвеститорското доверие, което утежнява още повече обстановката. Вместо на обичайните Ердоган заложи на други способи против валутната рецесия – апел към популацията да продава долари, да бойкотира американски артикули, предприе и смяна на някои регулации, които да подтикват спестяванията. Все отново турската централна банка подвигна лихвите през септември до 24% макар митингите на президента, което изненада прелестно вложителите. В Русия също се води спор за повдигане на лихвите за пръв път от 2 години. Там глобите против страната също подкопават инвеститорското доверие, въпреки повишаването на петрола да дава нови мотиви за оптимизъм.

Аржентина пък се бори с девалвиращо песо, голяма инфлация и се пробва да контракти интензивен транш за 50 милиарда $ от МВФ. Президентът Маурисио Макри разгласи проект за огромни промени, с които да редуцира държавните разноски и да увеличи приходите в бюджета. В страната обаче от години се ползват някои странни стопански лостове като налог върху износа на говеждо. Той визира най-много фермерите, като преди години от чисто популистки подбуди политическата класа и тогавашният президент Нестор Кирхнер съумяха да унищожат част от производството на говеждо в страната. С митата се целеше ограничаване на износа и спад на цените за вътрешния пазар, само че единственото, което се случи, беше заличаване на част от производството поради загуба на непознати пазари, само че не и преодоляване на инфлацията. Сега Макри също мисли в такава посока, което може да засегне точно фермерите. Догодина в Аржентина има и избори, което още повече усилва рисковете от популистки решения.

А в този момент накъде

В момента отливът на капитали от активи на зараждащи пазари продължава. Последното допитване на Reuters измежду 54 фонд мениджъри към края на септември демонстрира, че те са повишили каузи си в акции на компании от Съединени американски щати до най-високото равнище от май 2015 година Асет мениджърите са продавали както облигации, по този начин и акции на зараждащите пазари. В анкетата на Reuters 59% са дали отговор, че съгласно тях сривът на зараждащите пазари е към момента по средата, а единствено 32% считат, че той е към своя край.

България не е наранена действително от тези процеси, защото стопанската система на страната е доста по-силно обвързана с еврото и валутния ръб. Няма отлив на капитали от финансови активи, а през последните месеци даже има леко покачване на притежанията от непознати вложители съгласно последните данни на Министерството финансите, които са към края на август.

" Цените на българския интернационален дълготраен дълг напълно минимално се намалиха през септември, само че остават над равнищата от първото полугодие, т.е. доходността е по-ниска спрямо тогава. Изобилието от ликвидност в българските банки, пенсионни сдружения и други, както и в задграничните вложители поддържа търсенето на задоволително високи равнища ", разяснява за " Капитал " Димитър Георгиев, началник " Финансови пазари " в " Елана трейдинг ". " Въпреки че не съществува информация каква част от българските обществени акции и корпоративни облигации се получават от задгранични вложители, смятам, че рецесията на някои зараждащи пазари няма пряк резултат у нас. По отношение на българския пазар на акции липсват нападателни продавачи, в това число и задгранични такива ", сподели още той.

Кристофър Пийл, основен капиталов управител на Tavistock Wealth, разяснява пред Reuters, че последните разтърсвания на огромните зараждащи пазари са били малко пресилени, защото е имало безпричинно заразяване със характерни проблеми, засягащи Бразилия, Русия, Аржентина, Турция и Южна Африка ", т.е. вложителите механично са приемали, че един проблем в дадена страна е годен и за останалите. Така вълната доближи и валути на други страни, като Индонезия и Индия да вземем за пример. " Сравнен по страни, индикаторът цена/печалба (P/E) e атрактивен спрямо развитите страни ", добавя Пийл.

" Доколкото ръководителите на страни като Турция и Русия са потвърдили във времето своите недемократични, антипазарни и ирационални способи на ръководство, няма по какъв начин да сме оптимисти за тези страни в дълготраен проект поради обстоятелството, че техните президенти неотдавна завоюваха изборите и се " окопаха " още повече във властта ", споделя Димитър Георгиев. Според него доверието на интернационалните вложители към тези страни е трайно изгубено и може да се възвърне единствено при радикална смяна в ръководството, каквато на този стадий не се чака. " Разбира се, пазарите от дълго време са отчели всичко това в цените на активите и в този смисъл (особено в Турция) е допустима краткосрочна положителна промяна на някои финансови активи (турската лира), само че това евентуално ще е лимитирано и по време, и по интензитет ", разяснява още той.
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР