Защо арабските революции успяват
Вълнения в Алжир провокираха оставката на тежко болния 82-годишен президент Абделазиз Бутефлика. Доскоро той се канеше да поведе битка за пети президентски мандат, само че бе заставен да отстъпи пред възмутените национални маси (на снимката). Гневът им бе понятен - президентът на процедура не бе се появявал обществено още от миналата изборна акция през 2014 година Още тогава измежду алжирците плъзна шегата: " Избери Бутефлика - жив или мъртъв! ". Фактически от самото начало държавният водач бе на лекуване в Европа. Лекарите пускаха при него единствено членовете на фамилията и последователно четиримата братя на президента поеха в действителност ръководството на страната.
Демонтажът на тази чудата система не можа да спре вълненията. Защото за интервал от три месеца - до новите избори, президентският пост бе поверен на още един изнемощял сподвижник на Бутефлика, 77-годишния началник на Народното събрание. Кланът на Бутефлика интензивно се пазари с друга значима мощ - армията, в опит да резервира остатъците от властта. Но никой не знае по какъв начин ще свърши това.
В изгода на Бутефлика приказва фактът, че той съумя да завърши войната с радикалните ислямисти, взела през 90-те съгласно някои оценки близо 200 хиляди жертви (събитията послужиха за основа на френския игрален филм " За боговете и хората " ). Все още има риск спорът да пламне още веднъж, тъй като мнозина полеви командири на ислямистите сключваха покупко-продажби персонално с Бутефлика.
" Арабската пролет 2.0 " реализира триумф и в друга северноафриканска страна - Судан. След тамошните безредици, почнали през декември поради повишаването на хляба, армията смъкна президента Омар Башир, търсен прочее от Международния углавен съд като упрекнат в геноцид (военните към този момент обявиха, че няма да екстрадират някогашния президент).
В случая със Судан би трябвало да признаем, че преобладаваха икономическите аргументи за митингите. Преобладаващото на Север арабско мюсюлманско малцинство дълго време води революция против африканския християнско-анимистичен Юг. Конфронтацията, протичала с променливи триумфи, взе милиони жертви и търпя над 70 години (първата война стартира, още преди Судан да стане самостоятелен през 1956 г.); в последна сметка нещата завършиха с разединение на Южен Судан през 2011 година и делене на страната на две.
Именно разпадането й способства доста за свалянето на Башир. Преди да се отдели Южен Судан, главен източник на доходи бе петролът. Проблемът пристигна оттова, че нефт бе открит на юг - въпреки и покрай арабскоезичните райони. Почти незабавно след намирането на въглеводороди през 80-те тогавашният президент на Судан Джафар Нимейри реши да преначертае границите по този начин, че находищата да попаднат в арабскоезичната провинция Кордофан. Това разпали отначало гражданската война и най-после планът му се провали. След 2011 година голямото количество петролни залежи се озоваха в земите на Южен Судан.
И през 2011 година Судан ненадейно за себе си стана транзитьор на горива от прилежащата страна. Отпърво Хартум понечи " да спазари своята тръба " - изиска от Южен Судан съвсем половината от цената на петрола, с цел да премине той по негова територия до морето. Южен Судан предложи 1 $ за барел и заплаши да построи личен петролопровод през Кения, заобикалящ Судан.
Демонтажът на тази чудата система не можа да спре вълненията. Защото за интервал от три месеца - до новите избори, президентският пост бе поверен на още един изнемощял сподвижник на Бутефлика, 77-годишния началник на Народното събрание. Кланът на Бутефлика интензивно се пазари с друга значима мощ - армията, в опит да резервира остатъците от властта. Но никой не знае по какъв начин ще свърши това.
В изгода на Бутефлика приказва фактът, че той съумя да завърши войната с радикалните ислямисти, взела през 90-те съгласно някои оценки близо 200 хиляди жертви (събитията послужиха за основа на френския игрален филм " За боговете и хората " ). Все още има риск спорът да пламне още веднъж, тъй като мнозина полеви командири на ислямистите сключваха покупко-продажби персонално с Бутефлика.
" Арабската пролет 2.0 " реализира триумф и в друга северноафриканска страна - Судан. След тамошните безредици, почнали през декември поради повишаването на хляба, армията смъкна президента Омар Башир, търсен прочее от Международния углавен съд като упрекнат в геноцид (военните към този момент обявиха, че няма да екстрадират някогашния президент).
В случая със Судан би трябвало да признаем, че преобладаваха икономическите аргументи за митингите. Преобладаващото на Север арабско мюсюлманско малцинство дълго време води революция против африканския християнско-анимистичен Юг. Конфронтацията, протичала с променливи триумфи, взе милиони жертви и търпя над 70 години (първата война стартира, още преди Судан да стане самостоятелен през 1956 г.); в последна сметка нещата завършиха с разединение на Южен Судан през 2011 година и делене на страната на две.
Именно разпадането й способства доста за свалянето на Башир. Преди да се отдели Южен Судан, главен източник на доходи бе петролът. Проблемът пристигна оттова, че нефт бе открит на юг - въпреки и покрай арабскоезичните райони. Почти незабавно след намирането на въглеводороди през 80-те тогавашният президент на Судан Джафар Нимейри реши да преначертае границите по този начин, че находищата да попаднат в арабскоезичната провинция Кордофан. Това разпали отначало гражданската война и най-после планът му се провали. След 2011 година голямото количество петролни залежи се озоваха в земите на Южен Судан.
И през 2011 година Судан ненадейно за себе си стана транзитьор на горива от прилежащата страна. Отпърво Хартум понечи " да спазари своята тръба " - изиска от Южен Судан съвсем половината от цената на петрола, с цел да премине той по негова територия до морето. Южен Судан предложи 1 $ за барел и заплаши да построи личен петролопровод през Кения, заобикалящ Судан.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ