Баба Марта идва с произведения на изкуството
Вълна от червено-бели багри залива страната от няколко дни с наклонност да усилва мощта си. Двата цвята насищат улици и площади, с на места прокрадващи се зелени, сини, жълти влакна. Няма подозрение какъв ден идва - 1 март, празникът на Баба Марта.
Денят на митичната баба от българския фолклор от дълго време е комерсиализиран, традицията постоянно е изместена от модерни тълкования, само че все пак българите не престават да тачат обичая и да се кичат с шарени конци. И тази година мартениците са с разнороден дизайн и всевъзможни размери. Те са натруфени или семпли, от творби на изкуството до прям кич, въплътяващи стилна традиция или неуместна изразност. Цените също са във всевъзможни вариации - от 10 стотинки за непретенциозна гривна до 35 лв. за кукла на странна старица с бухнала прическа и блестящи червеникави обеци, която след известно мъдруване оприличавате на самата баба Марта. Следват обичайните Пижо и Пенда, животинки, цветя, плетени терлички, панделки, гердани, плюшени играчки, пластмасови фигури, диадеми, венци и прочие.
Всяка последваща година пазарът на мартеници регистрира все по-голяма податливост на клиентелата към взискателност. Много ценители търсят по-често българския оригинал пред станалия нормален импорт на заготовки или крайни артикули, най-вече от Китай. Дали името на азиатската страна е станала мръсна дума измежду продавачите или тази година просто ги е боязън да не ги свържат с ковид, само че съгласно безапелационното им мнение мартеници от Китай просто няма. На въпроса " Български ли са украшенията или хммм.... китайски? " реакциите стартират от бурни и доброжелателни убеждения, че всичко е родно и всяка нишка вълна е пристигнала от овцете на село. Минават през неубедително и сбито мънкане - " да, българско е ", през презрителния въпрос " Вие очевидно не знаете какво е китайско, закупувам единствено картончетата... " и стигат до порицателен взор и нападателен вербален поток, обясняващ кой от родата собственоръчно седи по тъмни доби да усуква конци. " Не виждате ли! Пипнете конеца. Не разбирате ли, че не е китайски? ", пита афектирана продавачка и в случай че имате неблагоразумието да отговорите с " Ами, не, не разбирам ", значи е по-добре да се дръпнете встрани. Енергичните знаци на тялото на наскърбената вуйна сочат предпочитание за физическа разпра. Ако пък имате шанс и не заслужите непосредствено пестник за дръзкия си въпрос за произхода на мартениците, то ще бъдете удостоени с способеното пояснение, че китайските влакна миришат! Някои продавачи въпреки всичко признават, че доста детайли на пазара, от които се вършат мартеници, евентуално са китайски.
Азиатското знамение може да липсва по уличните сергии, само че сигурно участва в интернет. Как другояче да си разбираем реклами като " Български мартеници на едро с китайски цени " или " Мартеници Чън и Лин ".
Мартенският пазар фактически всяка година се насища с продукция за ценители - от ден на ден хора се престрашават да се появят със свои неповторими изработки, които очевидно се разграничават от серийната фирмена конфекция. Уникалните ръчно направени мартеници елементарно се виждат. Те са от вълна, а дизайнът им е автентичен, няма по какъв начин да съвпадне с този на прилежащия щанд. Доротея Атанасова от години предлага свои творби в центъра на София. Познава, в случай че не поименно, то по физиономия съседите си по ул. " Граф Игнатиев " и е сигурна, че и в техните изработки няма непознато въздействие. Според нея създателите на мартеници напълно не са се изчерпали в концепциите си и знаците на здравето всяка година се трансформират. " Вече имам хрумвания за идващия сезон ", споделя Доротея, показвайки истински гривни, направени с техниката " мокро плъстене ", топки, сходни на новогодишни, само че с обичайни български шевици, носещи скрити послания за здраве. Един от употребяваните детайли е канатицата - знак на фамилията. Дългогодишното й наличие на мартенския пазар единствено демонстрира, че има кой да купи творбите й и даже да завоюва от тях.
Естествено, цените на ръчните бижута са по-високи от серийните производства, само че са изцяло по джоба на всеки, който е решил да подари нещо друго, от сърце, избирано особено и с вложена страст, с цел да зарадва непосредствен човек.
Много хора избират да купуват червенобелите декорации единствено от благотворителни базари или щандове в поддръжка на една или друга идея. Там мартениците сигурно са ръчна направа, постоянно на възпитаниците на съответната институция. Една такава сергия има на бул. " Витоша " в столицата, на която продават двама младежи от предпазено жилище за лица с умствена назадничавост. Семплият им щанд не прелива от мартеници, само че и не отстъпва по качество и хубост на прилежащите. Купувайки от техните творби, сигурно ще получите в отговор неподправена наслада и ще занесете у дома кг позитивна страст.
Не всеки създател на мартеници влага толкоз старания и творчество в направата на влакна и форми, нито търси автентичност и забележимост. Това обаче не прави труда му по-малко скъп и носещ по-малко от неповторимата българска традиция, която след два дни ще ни направи за поредна година единствения пъстър народ, пожелаващ си здраве и благополучие по безподобен метод.
Денят на митичната баба от българския фолклор от дълго време е комерсиализиран, традицията постоянно е изместена от модерни тълкования, само че все пак българите не престават да тачат обичая и да се кичат с шарени конци. И тази година мартениците са с разнороден дизайн и всевъзможни размери. Те са натруфени или семпли, от творби на изкуството до прям кич, въплътяващи стилна традиция или неуместна изразност. Цените също са във всевъзможни вариации - от 10 стотинки за непретенциозна гривна до 35 лв. за кукла на странна старица с бухнала прическа и блестящи червеникави обеци, която след известно мъдруване оприличавате на самата баба Марта. Следват обичайните Пижо и Пенда, животинки, цветя, плетени терлички, панделки, гердани, плюшени играчки, пластмасови фигури, диадеми, венци и прочие.
Всяка последваща година пазарът на мартеници регистрира все по-голяма податливост на клиентелата към взискателност. Много ценители търсят по-често българския оригинал пред станалия нормален импорт на заготовки или крайни артикули, най-вече от Китай. Дали името на азиатската страна е станала мръсна дума измежду продавачите или тази година просто ги е боязън да не ги свържат с ковид, само че съгласно безапелационното им мнение мартеници от Китай просто няма. На въпроса " Български ли са украшенията или хммм.... китайски? " реакциите стартират от бурни и доброжелателни убеждения, че всичко е родно и всяка нишка вълна е пристигнала от овцете на село. Минават през неубедително и сбито мънкане - " да, българско е ", през презрителния въпрос " Вие очевидно не знаете какво е китайско, закупувам единствено картончетата... " и стигат до порицателен взор и нападателен вербален поток, обясняващ кой от родата собственоръчно седи по тъмни доби да усуква конци. " Не виждате ли! Пипнете конеца. Не разбирате ли, че не е китайски? ", пита афектирана продавачка и в случай че имате неблагоразумието да отговорите с " Ами, не, не разбирам ", значи е по-добре да се дръпнете встрани. Енергичните знаци на тялото на наскърбената вуйна сочат предпочитание за физическа разпра. Ако пък имате шанс и не заслужите непосредствено пестник за дръзкия си въпрос за произхода на мартениците, то ще бъдете удостоени с способеното пояснение, че китайските влакна миришат! Някои продавачи въпреки всичко признават, че доста детайли на пазара, от които се вършат мартеници, евентуално са китайски.
Азиатското знамение може да липсва по уличните сергии, само че сигурно участва в интернет. Как другояче да си разбираем реклами като " Български мартеници на едро с китайски цени " или " Мартеници Чън и Лин ".
Мартенският пазар фактически всяка година се насища с продукция за ценители - от ден на ден хора се престрашават да се появят със свои неповторими изработки, които очевидно се разграничават от серийната фирмена конфекция. Уникалните ръчно направени мартеници елементарно се виждат. Те са от вълна, а дизайнът им е автентичен, няма по какъв начин да съвпадне с този на прилежащия щанд. Доротея Атанасова от години предлага свои творби в центъра на София. Познава, в случай че не поименно, то по физиономия съседите си по ул. " Граф Игнатиев " и е сигурна, че и в техните изработки няма непознато въздействие. Според нея създателите на мартеници напълно не са се изчерпали в концепциите си и знаците на здравето всяка година се трансформират. " Вече имам хрумвания за идващия сезон ", споделя Доротея, показвайки истински гривни, направени с техниката " мокро плъстене ", топки, сходни на новогодишни, само че с обичайни български шевици, носещи скрити послания за здраве. Един от употребяваните детайли е канатицата - знак на фамилията. Дългогодишното й наличие на мартенския пазар единствено демонстрира, че има кой да купи творбите й и даже да завоюва от тях.
Естествено, цените на ръчните бижута са по-високи от серийните производства, само че са изцяло по джоба на всеки, който е решил да подари нещо друго, от сърце, избирано особено и с вложена страст, с цел да зарадва непосредствен човек.
Много хора избират да купуват червенобелите декорации единствено от благотворителни базари или щандове в поддръжка на една или друга идея. Там мартениците сигурно са ръчна направа, постоянно на възпитаниците на съответната институция. Една такава сергия има на бул. " Витоша " в столицата, на която продават двама младежи от предпазено жилище за лица с умствена назадничавост. Семплият им щанд не прелива от мартеници, само че и не отстъпва по качество и хубост на прилежащите. Купувайки от техните творби, сигурно ще получите в отговор неподправена наслада и ще занесете у дома кг позитивна страст.
Не всеки създател на мартеници влага толкоз старания и творчество в направата на влакна и форми, нито търси автентичност и забележимост. Това обаче не прави труда му по-малко скъп и носещ по-малко от неповторимата българска традиция, която след два дни ще ни направи за поредна година единствения пъстър народ, пожелаващ си здраве и благополучие по безподобен метод.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ