Мадам В взриви Фейсбук със своя опус „Да погледнеш в очите на папата...”
Валерия Велева, известна като Мадам В, взриви обществената мрежа със своя „ опус ” за срещата на Борисов с папата. За мнозина думите на Велева извикаха гадност.
„ …Наблюдавайки ги в профил двамата изглеждаха като татко и наследник – очевидно удовлетворени един от различен, с някаква химия посред им, с откровеност.
Като възпитаник пред дъската Борисов искаше да си каже всичко бързо и задоволително безапелационно, очебийно почтително – смирението и настойчивостта се редуваха в изрече му. Гонеше задачата си – да ангажира папата по тематиката за Западните Балкани, с цел да се „ поддържа международното внимание “. „ Искаме просто да има мир на Балканите “, съобщи Борисов и три пъти настоя пред Франциск “: „ Молете се за България и за мир на Балканите! “. Не криеше страховете си, че и тук оръжието може да се развихри.
Взирах се в очите на папата. Грееха.
С мек, мил взор – ту възхитен, ту благосклонен, ту изумен, ту разбиращ, ту любопитен. Цялата гама на позитивната страст мина през очите на Франциск за отредените минути на тази аудиенция… От загатна за българското кисело мляко, през делата на Ватикана и международните събития, до Западните Балкани. Странна комбинация, която забъркаха двамата с премиера, основата на което може да бъде единствено едно – доверието.
Валерия Велева
Словоизлиянието на Велева възмути доста нейни сътрудници, общественици и непознати хора. Ето част от тяхната „ погнуса”:
„ Да, позорният опус на Мадам В. провокира гадност, като всяко морално проваляне от сходен жанр и с сходен мащаб.
Но дано не се взираме в съответния случай. Трябва да преглеждаме такива събития в действителния подтекст и като знаци - като знаци, които така и така да осъзнават персони като Мадам В., посредством тях ни дава Животът.
Никак не е необичайно, че този опус толкоз доста, безусловно едно към едно наподобява на словесните плонжове, правени от къде-къде по-талантливи създатели по време на соца.
(Тук и аз мога да приведа много образци от този род).
Аз приказвам за знаци, тъй като за мен е явно, че България, откакто се лута много, позволи голям брой неточности, заплати непостижимо висока цена, че от всички по допустимо най-лошия метод си направихме Прехода, а-ха и да излезе на прав път, само че не сполучи, навлезе последователно в съвсем десетилетие към този момент на застой, на изгубено за своята рационализация, нормализация, европеизация и демократизация, време, стартира да възражда стандарти и комплекси, похвати и модели на уродливия соц в гротескна псевдодемократична форма и отприщи небивало деморализиране, опиращо се на четири стълба - отвод от правораздаване, непросветеност на всички управнически равнища, надменно отношение към младите и техния гений, упоритости и предпочитание да са потребни на България, последователно преориентиране на политиката в противоположна на европейската посока.
И по този начин, до момента в който си играем на отклици и реакции за всевъзможни съответни случаи и ги забравяме след три дни, ние не се усещаме, че сме създали завъртане на 360 градуса и един цикъл е приключен. Но не, ние не сме се върнали в изходното състояние. А не сме се върнали в него, тъй като с изключение на въртене в кръг, ние се движим и обратно. Т.е. движим се по серпантина, само че не нагоре, а надолу.
Ето тази моя обяснителна скица ме кара да мисля, че позорният опус на Мадам В. не е самичък за себе си и самичък по себе си. А знак - знак, че вървим не както би трябвало и не накъдето би трябвало. И не стига, че се въртим в кръг, само че и слизаме по стъпалата на Времето. А това значи, че можем да се загубим в деветите кръгове на Пространството.
Трябва да се опомним. През опомнянето минава спасението. Дошло е време да се мисли за избавление.
Мой другар тези дни ми сподели - в последно време не се усещам добре, имам страшна потребност от себе си.
Така мисля аз за България - в последно време не се усещаме добре, имаме страшна потребност от себе си...”
Николай Слатински
„ Валерия Велева at her best! Непостижимо и неподражаемо! Такива текстове обезпечават величие в света на лакейската публицистика... Гарантират оцеляване при всеки режим. Жалко, че Мадам В няма да може да напише сходен текст за Доган. Би го нарекла богоравен, не ли?!”
Соня Колтуклиева
„ Идете, братя и сестри, идете на уеб страницата на Малария Велева " Ебицентър " и прочетете „ Да погледнеш в очите на папата... “, репортаж с детайли на размишление, само че не досадно доста разсъждения и не безусловно правилни... Давам ви думата си, че това е най-голямото наслаждение, което можете да си доставите облечени! Излъгал ли съм ви в миналото?! И си носете торбичка, не е изключено да има и случаи на връщане на стомашно съдържимо...”
доктор Тони Филипов
„ …Наблюдавайки ги в профил двамата изглеждаха като татко и наследник – очевидно удовлетворени един от различен, с някаква химия посред им, с откровеност.
Като възпитаник пред дъската Борисов искаше да си каже всичко бързо и задоволително безапелационно, очебийно почтително – смирението и настойчивостта се редуваха в изрече му. Гонеше задачата си – да ангажира папата по тематиката за Западните Балкани, с цел да се „ поддържа международното внимание “. „ Искаме просто да има мир на Балканите “, съобщи Борисов и три пъти настоя пред Франциск “: „ Молете се за България и за мир на Балканите! “. Не криеше страховете си, че и тук оръжието може да се развихри.
Взирах се в очите на папата. Грееха.
С мек, мил взор – ту възхитен, ту благосклонен, ту изумен, ту разбиращ, ту любопитен. Цялата гама на позитивната страст мина през очите на Франциск за отредените минути на тази аудиенция… От загатна за българското кисело мляко, през делата на Ватикана и международните събития, до Западните Балкани. Странна комбинация, която забъркаха двамата с премиера, основата на което може да бъде единствено едно – доверието.
Валерия Велева
Словоизлиянието на Велева възмути доста нейни сътрудници, общественици и непознати хора. Ето част от тяхната „ погнуса”:
„ Да, позорният опус на Мадам В. провокира гадност, като всяко морално проваляне от сходен жанр и с сходен мащаб.
Но дано не се взираме в съответния случай. Трябва да преглеждаме такива събития в действителния подтекст и като знаци - като знаци, които така и така да осъзнават персони като Мадам В., посредством тях ни дава Животът.
Никак не е необичайно, че този опус толкоз доста, безусловно едно към едно наподобява на словесните плонжове, правени от къде-къде по-талантливи създатели по време на соца.
(Тук и аз мога да приведа много образци от този род).
Аз приказвам за знаци, тъй като за мен е явно, че България, откакто се лута много, позволи голям брой неточности, заплати непостижимо висока цена, че от всички по допустимо най-лошия метод си направихме Прехода, а-ха и да излезе на прав път, само че не сполучи, навлезе последователно в съвсем десетилетие към този момент на застой, на изгубено за своята рационализация, нормализация, европеизация и демократизация, време, стартира да възражда стандарти и комплекси, похвати и модели на уродливия соц в гротескна псевдодемократична форма и отприщи небивало деморализиране, опиращо се на четири стълба - отвод от правораздаване, непросветеност на всички управнически равнища, надменно отношение към младите и техния гений, упоритости и предпочитание да са потребни на България, последователно преориентиране на политиката в противоположна на европейската посока.
И по този начин, до момента в който си играем на отклици и реакции за всевъзможни съответни случаи и ги забравяме след три дни, ние не се усещаме, че сме създали завъртане на 360 градуса и един цикъл е приключен. Но не, ние не сме се върнали в изходното състояние. А не сме се върнали в него, тъй като с изключение на въртене в кръг, ние се движим и обратно. Т.е. движим се по серпантина, само че не нагоре, а надолу.
Ето тази моя обяснителна скица ме кара да мисля, че позорният опус на Мадам В. не е самичък за себе си и самичък по себе си. А знак - знак, че вървим не както би трябвало и не накъдето би трябвало. И не стига, че се въртим в кръг, само че и слизаме по стъпалата на Времето. А това значи, че можем да се загубим в деветите кръгове на Пространството.
Трябва да се опомним. През опомнянето минава спасението. Дошло е време да се мисли за избавление.
Мой другар тези дни ми сподели - в последно време не се усещам добре, имам страшна потребност от себе си.
Така мисля аз за България - в последно време не се усещаме добре, имаме страшна потребност от себе си...”
Николай Слатински
„ Валерия Велева at her best! Непостижимо и неподражаемо! Такива текстове обезпечават величие в света на лакейската публицистика... Гарантират оцеляване при всеки режим. Жалко, че Мадам В няма да може да напише сходен текст за Доган. Би го нарекла богоравен, не ли?!”
Соня Колтуклиева
„ Идете, братя и сестри, идете на уеб страницата на Малария Велева " Ебицентър " и прочетете „ Да погледнеш в очите на папата... “, репортаж с детайли на размишление, само че не досадно доста разсъждения и не безусловно правилни... Давам ви думата си, че това е най-голямото наслаждение, което можете да си доставите облечени! Излъгал ли съм ви в миналото?! И си носете торбичка, не е изключено да има и случаи на връщане на стомашно съдържимо...”
доктор Тони Филипов
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ