Белезите от сексуалното насилие по време на войната в Косово
Валерие Плеш е публицист на свободна процедура. Занимава се с документална снимка. Репортажите и фотосите, които снима са съсредоточени върху интернационалните връзки в постконфликтни и преходни страни. Разказва за ''Политико'' историята на жертви на полово принуждение по време на войната Косово.
Прищина, Косово. Хиляди дами били изнасилени, до момента в който сръбските и албанските сили се борят за надзор над територията преди две десетилетия. Войските на сръбския водач Слободан Милошевич употребявали изнасилването като средство на войната - задачата им била да унищожат достойнството и идентичността на албанците, съгласно откриватели и деятели. Това е тактика, която работи. Въпреки че Косово в последна сметка афишира самостоятелност от Сърбия, войната не е завършила за тези оживели, които към момента страдат безмълвно
Срамът и стигмата на консервативното общество в Косово пречат на претърпелите полово принуждение да приказват за нападенията. Те постоянно разчитат на лекари и съветници от дребното Неправителствени организации в Косово, които работят в тази област, с цел да опишат своите истории, в опит да се излекуват и да продължат с живота си. Някои, по гледище на своите съпрузи, се съгласяват да мълчат; други считат, че не могат да споделят историите си даже с близки.
Неделя, 24 март се отбелязва 20-та годишнина от началото на 78-дневната бомбардировка на НАТО, която има за цел да в профил силите на Милошевич в Косово. Повечето от военните закононарушения - в това число изнасилванията - се случили сред март и юни 1999 година, когато сръбските сили почнали военни дейности против етническото албанско население в Косово, което желало да се отдели като независима страна. Мъжете също са били обект на полово принуждение.
Към днешна дата нито един причинител не е осъждан за обезчестяване, осъществено по време на войната.
36-годишна, оживяла след обезчестяване по време на военните дейности в Косово, споделя за травматичното си прекарване покрай дома си в региона на Дреника в централната част на Косово. Тя е била на 16 години, когато е била изнасилена от осем сръбски служители на реда в мазето на дома на собствен родственик през април 1999 година След края на войната, когато е била на 17, тя се омъжва за доста по-възрастен мъж, който родителите ѝ намерили, с вярата, че този брак ще облекчи страданието. Уви, това не се случва.
Тя с неспокойствие чакала отговор на молбата си за нова държавна пенсия, препоръчана на оживелите от половото принуждение от войната. Новата държавна пенсия е на стойност 230 евро на месец през остатъка от живота си (която е междинна стойност за заплатата на дамите в страната) е добре призната от оживелите, живеещи в дълбока беднотия и изолираност.
За да дават отговор на условията, те би трябвало да дават детайлности за своите набези по време на дълъг развой на кандидатстване, който изисква доказателства за обезчестяване, в това число медицински досиета, бележки за терапия и свидетелски показания. Това е уморителен и непосилен развой за оживелите, с които те би трябвало да се сблъскат, в случай че желаят да бъдат законно приети като цивилни жертви на войната. И даже тогава, не всички заявки са утвърдени от държавната комисия за инспекция. Към януари 119 от 911 заявки били отхвърлени, а 190 били признати. Само тези, които са били изнасилени сред 27 февруари 1998 година и 20 юни 1999 година, могат да аплайват за пенсия.
През февруари получила вести, че е минала през процеса на кандидатстване, съвсем година след подаването на молбата си. ''За мен е съвсем като фантазия. Ако е по този начин, не желая да се разсънвам. Никога не съм се чувствала по-добре. Въпреки че в никакъв случай няма да не помни това, което претърпях по това време, това въпреки всичко е добра вест. Тази пенсия ще ми помогне, изключително на децата ми.''
Сание Салиху държи фотография на щерка си, Вьолча, която е била изнасилена и измъчвана по време на войната. Вьолча изчезнала една нощ през 1998 година в родния си град Гякова в Западно Косово, а на майката бяха нужни седмици, с цел да разбере, че щерка ѝ е откарана в болница в сръбската столица Белград. Сание води парализираната си щерка назад в Косово и се грижи за нея, до момента в който през 2006 година Вьолча не умира от пострадванията си, в това число от увреждане на гръбначния мозък.
Две сестри, които били изнасилени едновременно по време във войната, се държат за ръце. Те не търсят съвет от Неправителствени организации и не споделят на никого за изнасилването, с изключение на за съпрузите си. Чувствата на позор и стигма не разрешават на доста оживели да приказват за нападенията си, страхувайки се, че репутацията им ще бъде унищожена. В някои случаи съпруги и дъщери са били изгонени от домовете си, откакто техните фамилии са разкрили, че са били изнасилени.
Една оживяла държи за ръка щерка си. Тази жена решила да показа своята историята с щерка си преди няколко години, когато решила, че към този момент не може да понесе болката от запазването на изнасилването си в загадка.
Лули (което не е същинското му име) мъж, претърпял обезчестяване. Той е бил лекуван и съветван в Центъра за рехабилитация на жертвите на изтезания в Прищина, където е бил сниман от журналиста на Politico. Тази неправителствена организация е една от четирите в Косово, която оказва помощ на оживелите от полово принуждение. Той бил изнасилен от сръбски служители на реда, когато бил на 21 години. След случилото се, когато се върнал вкъщи с голям брой пострадвания, той разказал на татко си за ужаса, който претърпял. Отговорът на татко му бил: "Не можем да кажем на никого, тъй като достойнството на фамилията ще бъде изгубена и ние ще би трябвало да напуснем това място. "
Впоследствие Лули се оженил и след няколко години със брачната половинка си, решил да показа историята с нея. Тя го напуснала на идващия ден. Оженил се наново, само че към момента не е разкрил предишното си пред актуалната си брачна половинка. Лули подал скрито молба за новата държавна пенсия.
Васфийе Гудман е първата оживяла след половото принуждение по време на войната в Косово, която споделя своята история по малкия екран, без да крие идентичността си. Миналия октомври тя описа пред аудитория в Прищина какво се е случило с нея преди съвсем 20 години, когато е била отвлечена и изнасилена от сръбски полицейски чиновник, когато е била на 16 години. Нейният роман бил излъчен по националните радио и телевизия в Косово.
Гудман в този момент живее в Тексас със фамилията си и се връща в родината си, с цел да показа своята история. Тя продължава да споделя историята си по света като част от акцията „ Бъдете моят глас”, стартирана предишния юни на Международния ден за елиминиране на насилието против дами, разгласен от Центъра за рехабилитация на жертвите на изтезания към Косово. Целта на акцията е да увеличи осведомеността по отношение на битката с предразсъдъците и намаляването на стигмата за претърпелите полово принуждение по време навойната. Гудман постоянно споделя платформата си с други оживели от полово принуждение по време на разнообразни спорове по света.
Оцелелите вземат участие в групова терапия с консултанти от Медика Гякова. В доста случаи оживелите би трябвало да пътуват скрито от отдалечените си села, с цел да получат терапия и да се срещнат с други оживели.
Прищина, Косово. Хиляди дами били изнасилени, до момента в който сръбските и албанските сили се борят за надзор над територията преди две десетилетия. Войските на сръбския водач Слободан Милошевич употребявали изнасилването като средство на войната - задачата им била да унищожат достойнството и идентичността на албанците, съгласно откриватели и деятели. Това е тактика, която работи. Въпреки че Косово в последна сметка афишира самостоятелност от Сърбия, войната не е завършила за тези оживели, които към момента страдат безмълвно
Срамът и стигмата на консервативното общество в Косово пречат на претърпелите полово принуждение да приказват за нападенията. Те постоянно разчитат на лекари и съветници от дребното Неправителствени организации в Косово, които работят в тази област, с цел да опишат своите истории, в опит да се излекуват и да продължат с живота си. Някои, по гледище на своите съпрузи, се съгласяват да мълчат; други считат, че не могат да споделят историите си даже с близки.
Неделя, 24 март се отбелязва 20-та годишнина от началото на 78-дневната бомбардировка на НАТО, която има за цел да в профил силите на Милошевич в Косово. Повечето от военните закононарушения - в това число изнасилванията - се случили сред март и юни 1999 година, когато сръбските сили почнали военни дейности против етническото албанско население в Косово, което желало да се отдели като независима страна. Мъжете също са били обект на полово принуждение.
Към днешна дата нито един причинител не е осъждан за обезчестяване, осъществено по време на войната.
36-годишна, оживяла след обезчестяване по време на военните дейности в Косово, споделя за травматичното си прекарване покрай дома си в региона на Дреника в централната част на Косово. Тя е била на 16 години, когато е била изнасилена от осем сръбски служители на реда в мазето на дома на собствен родственик през април 1999 година След края на войната, когато е била на 17, тя се омъжва за доста по-възрастен мъж, който родителите ѝ намерили, с вярата, че този брак ще облекчи страданието. Уви, това не се случва.
Тя с неспокойствие чакала отговор на молбата си за нова държавна пенсия, препоръчана на оживелите от половото принуждение от войната. Новата държавна пенсия е на стойност 230 евро на месец през остатъка от живота си (която е междинна стойност за заплатата на дамите в страната) е добре призната от оживелите, живеещи в дълбока беднотия и изолираност.
За да дават отговор на условията, те би трябвало да дават детайлности за своите набези по време на дълъг развой на кандидатстване, който изисква доказателства за обезчестяване, в това число медицински досиета, бележки за терапия и свидетелски показания. Това е уморителен и непосилен развой за оживелите, с които те би трябвало да се сблъскат, в случай че желаят да бъдат законно приети като цивилни жертви на войната. И даже тогава, не всички заявки са утвърдени от държавната комисия за инспекция. Към януари 119 от 911 заявки били отхвърлени, а 190 били признати. Само тези, които са били изнасилени сред 27 февруари 1998 година и 20 юни 1999 година, могат да аплайват за пенсия.
През февруари получила вести, че е минала през процеса на кандидатстване, съвсем година след подаването на молбата си. ''За мен е съвсем като фантазия. Ако е по този начин, не желая да се разсънвам. Никога не съм се чувствала по-добре. Въпреки че в никакъв случай няма да не помни това, което претърпях по това време, това въпреки всичко е добра вест. Тази пенсия ще ми помогне, изключително на децата ми.''
Сание Салиху държи фотография на щерка си, Вьолча, която е била изнасилена и измъчвана по време на войната. Вьолча изчезнала една нощ през 1998 година в родния си град Гякова в Западно Косово, а на майката бяха нужни седмици, с цел да разбере, че щерка ѝ е откарана в болница в сръбската столица Белград. Сание води парализираната си щерка назад в Косово и се грижи за нея, до момента в който през 2006 година Вьолча не умира от пострадванията си, в това число от увреждане на гръбначния мозък.
Две сестри, които били изнасилени едновременно по време във войната, се държат за ръце. Те не търсят съвет от Неправителствени организации и не споделят на никого за изнасилването, с изключение на за съпрузите си. Чувствата на позор и стигма не разрешават на доста оживели да приказват за нападенията си, страхувайки се, че репутацията им ще бъде унищожена. В някои случаи съпруги и дъщери са били изгонени от домовете си, откакто техните фамилии са разкрили, че са били изнасилени.
Една оживяла държи за ръка щерка си. Тази жена решила да показа своята историята с щерка си преди няколко години, когато решила, че към този момент не може да понесе болката от запазването на изнасилването си в загадка.
Лули (което не е същинското му име) мъж, претърпял обезчестяване. Той е бил лекуван и съветван в Центъра за рехабилитация на жертвите на изтезания в Прищина, където е бил сниман от журналиста на Politico. Тази неправителствена организация е една от четирите в Косово, която оказва помощ на оживелите от полово принуждение. Той бил изнасилен от сръбски служители на реда, когато бил на 21 години. След случилото се, когато се върнал вкъщи с голям брой пострадвания, той разказал на татко си за ужаса, който претърпял. Отговорът на татко му бил: "Не можем да кажем на никого, тъй като достойнството на фамилията ще бъде изгубена и ние ще би трябвало да напуснем това място. "
Впоследствие Лули се оженил и след няколко години със брачната половинка си, решил да показа историята с нея. Тя го напуснала на идващия ден. Оженил се наново, само че към момента не е разкрил предишното си пред актуалната си брачна половинка. Лули подал скрито молба за новата държавна пенсия.
Васфийе Гудман е първата оживяла след половото принуждение по време на войната в Косово, която споделя своята история по малкия екран, без да крие идентичността си. Миналия октомври тя описа пред аудитория в Прищина какво се е случило с нея преди съвсем 20 години, когато е била отвлечена и изнасилена от сръбски полицейски чиновник, когато е била на 16 години. Нейният роман бил излъчен по националните радио и телевизия в Косово.
Гудман в този момент живее в Тексас със фамилията си и се връща в родината си, с цел да показа своята история. Тя продължава да споделя историята си по света като част от акцията „ Бъдете моят глас”, стартирана предишния юни на Международния ден за елиминиране на насилието против дами, разгласен от Центъра за рехабилитация на жертвите на изтезания към Косово. Целта на акцията е да увеличи осведомеността по отношение на битката с предразсъдъците и намаляването на стигмата за претърпелите полово принуждение по време навойната. Гудман постоянно споделя платформата си с други оживели от полово принуждение по време на разнообразни спорове по света.
Оцелелите вземат участие в групова терапия с консултанти от Медика Гякова. В доста случаи оживелите би трябвало да пътуват скрито от отдалечените си села, с цел да получат терапия и да се срещнат с други оживели.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ