Патриотизмът – кауза или средство за конформизъм?
Валери Симеонов наподобява на тенджера под налягане, чиято клапа понякога изпушва
Патриотизмът значи на първо място обич, лоялност и безрезервност към народ и родно място. Без него няма държавност. Патриотизмът е факторът, върху който се основава, отстоява и утвърждава българската страна. Благодарение на него е съхранен даже в най-мрачните епохи на непознато иго българският етнос. А българското Възраждане, построено върху концепциите на патриотизма, трансформира българския народ в модерна нация.
Мащабите и всеотдайността на патриотизма се демонстрират с невероятна мощ в национално-освободителните битки и във войните за национално обединяване. Историята свидетелства, че българската войска през 1912 година нанася най-тежкото проваляне на Османската империя през шестотингодишното й битие. За страдание, плодовете на невиждано високия родолюбив дух, показал се с блестящите победи на българското оръжие, рисковано и незаконно са проиграни от Кобургготската династия, управлявала България над пет десетилетия.
Едно от най-позорните петна в българската история ще остане присъединяване на българско държавно управление в най-мащабния еничарски акт, осъществяван в Европа – бруталното налагане на македонизма на българите от Македония. Трагичните последствия от този удар върху българския национализъм се усеща и през днешния ден.
Промените, настъпили след 1989 година, дадоха неповторимата опция на България за първи път в новата си история да възроди патриотичната концепция, като я направи основополагащ фактор във външната политика. А това значи почтено, настойчиво, поредно и безкомпромисно отстояване и отбрана на българските ползи, водейки една прагматична, поредна, уравновесена и високо професионална външна политика, прецизно съобразена с патриотичната идея.
Свидетели станахме обаче на следващия абсурд в държанието на българските ръководещи. Радикалните и дълбоки промени в страната не трансформираха одобрения от десетилетия „ синдром “ на угодливост, слугинаж, подкупност, недодялан конформизъм и мятане още веднъж абсолютно и безусловно в обятията на новия „ огромен “ брат. За следващ път българската политическа каста гледа на външната политика не като сфера за отбрана ползите на България, а на първо място като инструмент с непозната поддръжка да получи властови позиции. Унизително, само че неоспорим факт е, че няма претендент за сериозен държавен пост, чиято кандидатура да не е „ съгласувана “, т.е. одобрена извън.
На провеждането на тази подвластна, т.е. марионетна външна политика, остро са реагирали някои патриотични публични организации и авторитетни български общественици. Това е и повода огромна част от ръководещите партии да осуетяват и провалят всевъзможни опити за образуване на сериозна патриотична политическа мощ. А въздействието на одобрената от десетилетия Вътрешна македонска революционна организация да бъде мощно лимитирано.
С построяването на Патриотичния фронт бе положено началото на отчасти обединяване на патриотичните сили. С образуването на Коалиция „ Обединени патриоти “ обаче този развой вместо да продължи, бе спрян. От организациите – 12 партии и публични обединения, бяха регистрирани единствено три – Вътрешна македонска революционна организация, „ Атака “ и НФСБ, по-късно бяха позволени в обединението още две – Съюзът на патриотичните сили „ Защита “ и Средна европейска класа. Останалите бяха безогледно отстранени, с което концепцията за обединяване на патриотично мислещите българи, бе провалена.
Патриотизмът изисква единодушие и единодушие на сътрудниците. Впечатляващо, само че факт е, че даже измежду останалите пет партии разликите по съществени посоки на вътрешната и външна политика останаха. С цялостно неуважение трите така наречен „ водещи ” партии – Вътрешна македонска революционна организация, „ Атака “ и НФСБ, се отнесоха към позицията на „ Защита “ при образуването на третия кабинет „ Борисов “. Подобна позиция изрази и господин Валери Симеонов първоначално, т.е. държавно управление, образувано от ГЕРБ, да не бъде ръководено от господин Бойко Борисов. По незнайни аргументи тази позиция бе изоставена и коалиция „ Обединени патриоти “ влезе в кабинет „ Борисов 3 “.
Днес със страдание може да се направи констатацията, че обединените патриоти не помниха за какво са във властта. Те имат трима водачи с три разнообразни политики. Сериозните им разлики във връзка с съществени посоки във външната и вътрешната политика са факт. Пример за това е Волен Сидеров, който има благосклонности към Русия, а Валери Симеонов е изявен русофоб. Агресивното му говорене е извънредно рисково и не кореспондира с уравновесената и умерена политика, която патриотите би трябвало да следват. Не може да заявяваш, че най-щастливия миг в живота ти е, когато си провалил „ Южен поток ”! Тези приказки на Симеонов не са плод единствено на повече емоционалност. Те са доказателство, че са изречени от незадоволително отракан политик. Освен това – не може да се твърди, че цел номер 1 е да извадиш Движение за права и свободи от властта. Етническите въпроси не се изваждат на показ, те се вземат решение на масата. Защото това е най-деликатната материя. И тя не трябва да се обявява по този недодялан метод. Кой да влезе в Народното събрание го вземат решение гласоподавателите, които пускат бюлетините.
Другият водач – Красимир Каракачанов, наподобява много по-добре на фона на Симеонов. Министърът на защитата също има много проблеми във ведомството, само че сякаш съумява. Това обаче не се дължи единствено на обстоятелството, че той е надалеч по-обигран в политиката от Симеонов. Каракачанов е по-диалогичен и по-консенсусен като темперамент. Разбира се и той прави неточности, само че те са поправими. Не че е безукорен, само че всичко се свежда до такава степен, че нашите политически водачи не смеят да издигат на управителни постове хора с качества. Плашат се!
Волен Сидеров пък е напряко неразпознаваем. С мекото си държание той е цялостен противовес на познатия ни единствено допреди месеци негов облик. Изненадващата му и бърза промяна е мъчно разбираема за личните му гласоподаватели.
В тази коалиция Валери Симеонов нямаше място. Защото той е индивидът, който й носи негативи. И наличието му в нея, изключително прекомерно агресивното му държание, демонстрира образно, че това беше неточност. Да си напомним единствено последният скандал, в който той се набърка и провокира публицистите против себе си. Да влизаш по този нахален и безпардонен метод против медиите – никога не споделям, че те са безгрешни – е извънредно и неприемливо. Точно това смути и необятната общност, като ненужно настрои против него цели гилдии.
Валери Симеонов обаче има едно много позитивно качество за властта сега – наподобява на тенджера под налягане, чиято клапа понякога изпушва. Той е като отдушник. Бойко Борисов надали ще рискува да махне вицепремиера, тъй като в тази роля той му прави съвършена работа. Всички приказват за Симеонов и патриотите, а не за Борисов и министрите на ГЕРБ.
Патриотите имат потребност от нов имидж, тъй като на парламентарните избори трите партии получиха по-нисък резултат, в сравнение с Красимир Каракачанов на президентските. Сега като част от ръководството, в случай че се изпокарат, като нищо може да последват ориста на десните.
Патриотите въпреки всичко поеха противоположната на реформаторите политическа линия. Публично не се показват никакви спорове посред им и не се основават съществени проблеми на ГЕРБ. Нещо повече – патриотите добре си дават сметка, че тази управническа настройка е извънредно преференциална за тях. Добре показани са в изпълнителната власт, държат ключа към болшинството в Народното събрание и техният глас се чува. Тримата водачи – Симеонов, Каракачанов и Сидеров, осъзнават чудесно, че мъчно биха могли да са в по-добра политическа позиция от тази, в която се намират сега. Това обаче е нож с две остриета. И е много лъжливо положение. Защото е без хоризонт. То важи единствено за в този момент. Затова в случай че патриотите не трансформират очевидно държанието си, може да се стигне и до неприятни изненади за тях в бъдеще. Избирателят не прости.
За не дребна част от българската общност присъединяване на „ Обединени патриоти “ в следващия кабинет на Борисов е груба политическа неточност и следващ удар върху концепциите на патриотизма. Вместо рушители на олигархичния модел на статуквото, „ патриотите “ станаха негова патерица.
Разбира се, следващият удар върху патриотичната концепция, не значи, че тя е изцяло дискредитирана в съзнанието на българите. Вероятно ще се намерят сили, воля и най-много всеотдайни български жители, които да продължат концепциите на нашите предшественици.
* Авторът е академични учител по интернационално право и интернационалните отношения
Патриотизмът значи на първо място обич, лоялност и безрезервност към народ и родно място. Без него няма държавност. Патриотизмът е факторът, върху който се основава, отстоява и утвърждава българската страна. Благодарение на него е съхранен даже в най-мрачните епохи на непознато иго българският етнос. А българското Възраждане, построено върху концепциите на патриотизма, трансформира българския народ в модерна нация.
Мащабите и всеотдайността на патриотизма се демонстрират с невероятна мощ в национално-освободителните битки и във войните за национално обединяване. Историята свидетелства, че българската войска през 1912 година нанася най-тежкото проваляне на Османската империя през шестотингодишното й битие. За страдание, плодовете на невиждано високия родолюбив дух, показал се с блестящите победи на българското оръжие, рисковано и незаконно са проиграни от Кобургготската династия, управлявала България над пет десетилетия.
Едно от най-позорните петна в българската история ще остане присъединяване на българско държавно управление в най-мащабния еничарски акт, осъществяван в Европа – бруталното налагане на македонизма на българите от Македония. Трагичните последствия от този удар върху българския национализъм се усеща и през днешния ден.
Промените, настъпили след 1989 година, дадоха неповторимата опция на България за първи път в новата си история да възроди патриотичната концепция, като я направи основополагащ фактор във външната политика. А това значи почтено, настойчиво, поредно и безкомпромисно отстояване и отбрана на българските ползи, водейки една прагматична, поредна, уравновесена и високо професионална външна политика, прецизно съобразена с патриотичната идея.
Свидетели станахме обаче на следващия абсурд в държанието на българските ръководещи. Радикалните и дълбоки промени в страната не трансформираха одобрения от десетилетия „ синдром “ на угодливост, слугинаж, подкупност, недодялан конформизъм и мятане още веднъж абсолютно и безусловно в обятията на новия „ огромен “ брат. За следващ път българската политическа каста гледа на външната политика не като сфера за отбрана ползите на България, а на първо място като инструмент с непозната поддръжка да получи властови позиции. Унизително, само че неоспорим факт е, че няма претендент за сериозен държавен пост, чиято кандидатура да не е „ съгласувана “, т.е. одобрена извън.
На провеждането на тази подвластна, т.е. марионетна външна политика, остро са реагирали някои патриотични публични организации и авторитетни български общественици. Това е и повода огромна част от ръководещите партии да осуетяват и провалят всевъзможни опити за образуване на сериозна патриотична политическа мощ. А въздействието на одобрената от десетилетия Вътрешна македонска революционна организация да бъде мощно лимитирано.
С построяването на Патриотичния фронт бе положено началото на отчасти обединяване на патриотичните сили. С образуването на Коалиция „ Обединени патриоти “ обаче този развой вместо да продължи, бе спрян. От организациите – 12 партии и публични обединения, бяха регистрирани единствено три – Вътрешна македонска революционна организация, „ Атака “ и НФСБ, по-късно бяха позволени в обединението още две – Съюзът на патриотичните сили „ Защита “ и Средна европейска класа. Останалите бяха безогледно отстранени, с което концепцията за обединяване на патриотично мислещите българи, бе провалена.
Патриотизмът изисква единодушие и единодушие на сътрудниците. Впечатляващо, само че факт е, че даже измежду останалите пет партии разликите по съществени посоки на вътрешната и външна политика останаха. С цялостно неуважение трите така наречен „ водещи ” партии – Вътрешна македонска революционна организация, „ Атака “ и НФСБ, се отнесоха към позицията на „ Защита “ при образуването на третия кабинет „ Борисов “. Подобна позиция изрази и господин Валери Симеонов първоначално, т.е. държавно управление, образувано от ГЕРБ, да не бъде ръководено от господин Бойко Борисов. По незнайни аргументи тази позиция бе изоставена и коалиция „ Обединени патриоти “ влезе в кабинет „ Борисов 3 “.
Днес със страдание може да се направи констатацията, че обединените патриоти не помниха за какво са във властта. Те имат трима водачи с три разнообразни политики. Сериозните им разлики във връзка с съществени посоки във външната и вътрешната политика са факт. Пример за това е Волен Сидеров, който има благосклонности към Русия, а Валери Симеонов е изявен русофоб. Агресивното му говорене е извънредно рисково и не кореспондира с уравновесената и умерена политика, която патриотите би трябвало да следват. Не може да заявяваш, че най-щастливия миг в живота ти е, когато си провалил „ Южен поток ”! Тези приказки на Симеонов не са плод единствено на повече емоционалност. Те са доказателство, че са изречени от незадоволително отракан политик. Освен това – не може да се твърди, че цел номер 1 е да извадиш Движение за права и свободи от властта. Етническите въпроси не се изваждат на показ, те се вземат решение на масата. Защото това е най-деликатната материя. И тя не трябва да се обявява по този недодялан метод. Кой да влезе в Народното събрание го вземат решение гласоподавателите, които пускат бюлетините.
Другият водач – Красимир Каракачанов, наподобява много по-добре на фона на Симеонов. Министърът на защитата също има много проблеми във ведомството, само че сякаш съумява. Това обаче не се дължи единствено на обстоятелството, че той е надалеч по-обигран в политиката от Симеонов. Каракачанов е по-диалогичен и по-консенсусен като темперамент. Разбира се и той прави неточности, само че те са поправими. Не че е безукорен, само че всичко се свежда до такава степен, че нашите политически водачи не смеят да издигат на управителни постове хора с качества. Плашат се!
Волен Сидеров пък е напряко неразпознаваем. С мекото си държание той е цялостен противовес на познатия ни единствено допреди месеци негов облик. Изненадващата му и бърза промяна е мъчно разбираема за личните му гласоподаватели.
В тази коалиция Валери Симеонов нямаше място. Защото той е индивидът, който й носи негативи. И наличието му в нея, изключително прекомерно агресивното му държание, демонстрира образно, че това беше неточност. Да си напомним единствено последният скандал, в който той се набърка и провокира публицистите против себе си. Да влизаш по този нахален и безпардонен метод против медиите – никога не споделям, че те са безгрешни – е извънредно и неприемливо. Точно това смути и необятната общност, като ненужно настрои против него цели гилдии.
Валери Симеонов обаче има едно много позитивно качество за властта сега – наподобява на тенджера под налягане, чиято клапа понякога изпушва. Той е като отдушник. Бойко Борисов надали ще рискува да махне вицепремиера, тъй като в тази роля той му прави съвършена работа. Всички приказват за Симеонов и патриотите, а не за Борисов и министрите на ГЕРБ.
Патриотите имат потребност от нов имидж, тъй като на парламентарните избори трите партии получиха по-нисък резултат, в сравнение с Красимир Каракачанов на президентските. Сега като част от ръководството, в случай че се изпокарат, като нищо може да последват ориста на десните.
Патриотите въпреки всичко поеха противоположната на реформаторите политическа линия. Публично не се показват никакви спорове посред им и не се основават съществени проблеми на ГЕРБ. Нещо повече – патриотите добре си дават сметка, че тази управническа настройка е извънредно преференциална за тях. Добре показани са в изпълнителната власт, държат ключа към болшинството в Народното събрание и техният глас се чува. Тримата водачи – Симеонов, Каракачанов и Сидеров, осъзнават чудесно, че мъчно биха могли да са в по-добра политическа позиция от тази, в която се намират сега. Това обаче е нож с две остриета. И е много лъжливо положение. Защото е без хоризонт. То важи единствено за в този момент. Затова в случай че патриотите не трансформират очевидно държанието си, може да се стигне и до неприятни изненади за тях в бъдеще. Избирателят не прости.
За не дребна част от българската общност присъединяване на „ Обединени патриоти “ в следващия кабинет на Борисов е груба политическа неточност и следващ удар върху концепциите на патриотизма. Вместо рушители на олигархичния модел на статуквото, „ патриотите “ станаха негова патерица.
Разбира се, следващият удар върху патриотичната концепция, не значи, че тя е изцяло дискредитирана в съзнанието на българите. Вероятно ще се намерят сили, воля и най-много всеотдайни български жители, които да продължат концепциите на нашите предшественици.
* Авторът е академични учител по интернационално право и интернационалните отношения
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ