Валери Божинов е една от най-пъстрите птици във футбола ни.

...
Валери Божинов е една от най-пъстрите птици във футбола ни.
Коментари Харесай

Валери Божинов, бившата звезда на „Ювентус“ и „Манчестър Сити“, ексклузивно пред „Труд“: Заради „Малкото коте“ пред огледалото и си ударих два шамара

Валери Божинов е една от най-пъстрите птици във футбола ни. Играл е в 15 разнообразни тима. Събира погледите и с невероятни голове, и с половинките до себе си. Популярен и с марковите си лафове.
В края на 2018 година Божигол опита да рестартира кариерата си в „ Ботев “ (Враца). И незабавно сподели, че е екстра класа за българското състезание. Нищо чудно скоро още веднъж да го забележим зад граница.
Божинов се съгласи да даде извънредно изявление за „ Труд “.

– В каква спортна форма сте спрямо най-хубавите ви години?
– Здравословно съм добре. Мога да кажа, че съм във форма, само че знаете къде съм бил – в какви тимове, в какви страни. Гостували сте ми в Манчестър, Парма, под дърво и камък. Така се обърнаха нещата, че в този момент аз гостувам при вас. Няма неприятно, малко сме на разменено посещение като в Шампионска лига.
– Защо общинската власт във Враца още не ви е предложила за премия, откакто направихте най-голямата реклама на града с фразата: „ Враца е като Ню Йорк “?
– Познавате ме добре и знаете, че имам комизъм. Казвам нещо и в следствие се възнамерявам, че е някой бисер. Но остава във фолклора. Казах го, тъй като по този начин съм го усетил. Не съм го мислил, по този начин ми пристигна. Направих равносметка от престоя ми в Китай, съпоставих с Враца и си споделих: „ Май тук в действителност все едно си в Ню Йорк за разлика от Китай “.
– Вярно ли е, че откакто разсипахте обичания „ Левски “ с два гола на „ Герена “, сте се обадил на тогавашния треньор Славиша Стоянович и сте му споделил нещо от рода: „ Нищо персонално, това е футболът “?
– Водят се доста версии, само че историята е такава – мениджърът, който ме закара в „ Партизан “, е негов кум. Веднага след мача получих позвъняване от този управител и той ми сподели кореспонденцията с треньора. Вътре пишеше: „ Божинов напряко ни описа играта, все едно му беше последният мач. Никога не е играл по този начин, в никакъв случай не се е раздавал по този начин. Каква е тази игра от него, той ни разруши, самичък игра, самичък победи. “ Казах му, че в случай че треньорът желае да се чуе с мен и да поговорим, аз нямам проблеми. Звъннах на Славиша, извиних му се. Казах му: „ Нищо персонално, само че не може да играеш против „ Левски “ на „ Герена “ по този начин, че да не се докажеш. “ Най-лесно е да си свалиш гащите. Бях стимулиран, окуражен. Имаше пауза за националните тимове и се бях подготвил. Бях в Белград, където упражнявах с кондиционен треньор. Подготвях се физически и душевен. Чух се с втория ми татко Сашо Ангелов. Най-хубавото е, че ми сподели, че отиваме за победа и ще бием „ Левски “. Отговорих, че съм на същото мнение. Имах такова чувство, че можем да създадем нещо на „ Герена “. Както обича да споделя Сашо: „ Отиваме на „ Герена “ и ще ги „ лепна “! “. Повярвайте ми, че за първи път играх освободено, без да се напъвам, без да мисля какво ще стане. Нещата ми се получиха, само че не съм съумял, а успяхме – футболът е групов спорт.
– Имаше ли вид през последните една-две години да се завърнете на „ Герена “?
– Никой не ме е търсил. До мача с „ Левски “ всички си мислеха, че щом се е върнал във Враца, е завършил за огромния футбол. Няма предпочитание, няма воля, не може да играе. Трябва да сме реалисти – отвън България някой вижда тези неща, различен не. Но за България да отидеш с „ Ботев “ (Враца), да играеш против обичания ти тим, който уважаваш, и да го биеш с два гола на „ Герена “… Показах на всички, че към момента съм жив! За страдание на някои хора…
– Направете едно съпоставяне за шампионата на България от предходния престой и в този момент. Има ли някаква смяна?
– Има огромен прогрес. И в стадионите – направиха се много терени, осветление…
– Да, само че „ Лудогорец “ още е без конкуренция.
– „ Лудогорец “ още много години ще бъде по този начин. Докато го реши господин Домусчиев. Нищо неприятно към него, почитам го и оценявам това, което прави. Но до момента в който той реши, постоянно ще е първенец. Да, могат да се трансформират нещата, в случай че господин Ганчев и новото ръководство в „ Левски “ решат да влагат вярно, да вършат вярна организация и в действителност да водят положителни футболисти. Това коства много пари.
– Как ще коментирате измененията в Левски?
– От това, което слушам, уповавам се да са за положително за клуба. Наистина да са съществени хора, които ще желаят да влагат, да оказват помощ и да се развива този клуб. Да има идея, конструкция. Дойде нов треньор, нов шеф. Надявам се да бъде за положително, само че „ Лудогорец “ е с години напред.
– Играл сте в 15 клуба. Кога сте бил най-щастлив?
– Във всеки престой постоянно съм имал и хубави, и неприятни моменти. Но може би, когато в действителност избухнах с „ Лече “. В последните шест месеца там се почувствах обичан, толкоз млад усетих какво е да играеш против такива футболисти, да си на такива игрища, да вкарваш голове. Не получавах толкоз пари, нямах такова напрежение, бях освободен – все едно отивам да играя с другари. Не съм усещал, че се изправяме против „ Ювентус “ на „ Деле Алпи “ или против „ Милан “ или „ Интер “ на „ Сан Сиро “, или против „ Рома “ и „ Лацио “. Излизах и се забавлявах. Но откакто ме продадоха, усетих напрежението. Пресата към този момент не ме пазеше толкоз. Правиш един слаб мач и хайде… Като държиш едно равнище, би трябвало да го държиш. Не може да се лъкатушиш. Ако си огромен, ще си горе.
– Италия, Англия, Португалия – споделят, че в тези страни футболът е като част от менюто на хората, като пастата, бирата и виното. Така ли е в действителност?
– От това, което съм изпитал, ще кажа Италия. Там се чувстваш обичан. Ако играеш в огромните тимове, всички те знаят, хората наблюдават „ калчото “, обичат футбола и тимовете си. Във Флоренция не можех да изляза на улицата – дърпат те за фотоси. Отивам в Милано и мисля, че ще си умря. Но не може – желаят ти подписи, питат те какво ще ядеш, черпят те…
– Какво усетихте, когато влязохте в съблекалнята на „ Ювентус “?
– Когато разбрах, че има вид да отида в „ Юве “, споделих на спортния шеф Пантелео Корвино: „ Може ли още на следващия ден? “ Отговори ми: „ Ама, сигурен ли си? Те са в Серия Б, може да изпаднат. Не се знае. “ Точно тогава беше казусът с „ калчополи “. Казах му: „ Директоре, апелирам ви осъществете тази фантазия! Няма значение дали е С1 или Б, това е „ Ювентус “! “. Само да чуеш името и да облечеш бяло-черната фланелка. Ще играя с тези, на които преди съм гонил топките – Дел Пиеро, Трезеге, Недвед, Буфон… Леле, майко, какви футболисти! Исках да отида, тъй като „ Юве “ е нещо велико! Влизам в спортния център, който е на 10-15 км от Торино и още със слизането от колата усетих някаква сила. В съблекалнята виждам фотоси на футболисти, на трофеи, на шампиони… Влизаш облъчен. Искаш, не искаш тук би трябвало да си победител. Единствената цел е победа и единствено победа. От значение е единствено да си първи. В съблекалнята виждам седнали Буфон, Дел Пиеро, Каморанези, а аз на 20 години. Винаги съм бил „ перде “, с всеки приказвам. Приеха ме доста добре. Бях в стая с Павел Недвед. В дома му за първи път видях същинска „ Златна топка “. Вдигнах я и в действителност си тежи. А Павел ми сподели: „ Как няма да тежи, въпреки всичко и аз тежа. “ Успелите хора с качества също тежат, както тази премия.
– Бил сте съотборник с велики играчи. Кои са тримата най-големи?
– Бил съм съотборник с много. Но ще кажа един, с който не съм бил в един тим, само че ми е бил идол, почитам го и го обичам. Той ме взе в националния тим. Искал съм да играя с него в един тим, само че не съм имал тази опция. Беше ми треньор в националния отбор, само че не ми е бил съотборник, въпреки че го почувствах като съотборник. Това е Христо Стоичков! За мен е номер 1! Да, другите са огромни имена – Трезеге, Дел Пиеро, Недвед, само че той е номер 1. Стоичков е единствен и няма смисъл да изреждам другите!
– Вкарахте гол в първия му мач против Ейре.
– Взе ме в националния тим. Направи всичко допустимо да отида на европейското състезание в Португалия. Когато един човек прави за теб някои неща, би трябвало да ги оцениш, да ги кажеш и да ги покажеш. Оставяше ме да удрям фаулове, имаше въодушевление, смях, искаше да вдигне тима.
– От които треньори сте впечатлен и наскърбен?
– От всеки един тсъм си взел поука. Видял съм и неприятно, и положително. Прандели ми беше треньор, Дешан тогава беше доста млад в „ Юве “.
– Имаше един треньор, който ви обичаше като син…
– Да – Зденек Земан, също и Свен-Горан Ериксон.
– „ Манчестър Сити “ против „ Манчестър Юнайтед “. Вие сте контузен, а Мартин Петров играе. Трябват билети за мача, само че не могат да се намерят. Всеки състезател има право на два пропуща, а тези, които не са в групата, нямат. И вие решихе въпроса с Ериксон с едно потупване по рамото.
– Тъкмо се бях изкъпал и се разхождам с кърпата. Говоря му на италиански и му споделям: „ Мистър, може ли? Трябват два-три билета! “ След няма и две минути индивидът пристигна. И качвате се горе, гледате и хапвате.
– Малшансът на кариерата ви? Контузиите ли са или в дадени моменти вие също помагахте за него?
– Контузиите са част от играта. Но като размисля и в случай че мога да върна времето обратно и разсъждам по този начин, както в този момент, в случай че бях толкоз умен и имах опита, който получих последните години, сигурно нямаше да се стигне до това нещо. Вината си е персонално в мен и си я поемам. Човек не би трябвало да бяга. Най-лесно е да кажеш, че този или оня ти е отговорен. Но като застанеш пред огледалото, виждаш истината.
– Спрягаха ви, че ще се развиете като Уейн Руни.
– Тогава съм разсъждавал и съм мислел по различен метод. Малко се самозабравяш, летиш в облаците.
– Твърде рано пристигна при вас славата – единствено на 16 години.
– Да, и пари, и дами. Не можеш да избягаш от тези неща, само че в случай че имам настоящето мислене… Но не мога да върна времето обратно.
– „ Спортинг “ ли беше най-голямата ви неточност в кариерата с тази прословута дузпа?
– Взех топката и желаех да вкарам гол, това ми липсваше. Ако върна времето обратно, в този момент няма да повторя тази неточност. Но си извадих поука, че би трябвало да биеш дузпа, когато видиш поддръжката, а не да се насилваш да правиш нещо, което знаеш, че няма да се получи.
– Националният тим затворена страница ли е за вас?
– За мен – не. Да се надяваме и за господин Хубчев да не е затворена.
– Социалните мрежи са очевидно огромно развлечение за вас, само че давате ли си сметка, че с изявите си там давате развлечение и на други хора?
– Да, по тази причина и стопирах. Отдавна направих тези нелепости. Научих си урока, осъзнах къде съм сбъркал. Вместо да съм образец за децата ми, за почитателите и за младите момчета, давам образец за това, което не би трябвало да бъде. Да, имам профил в Инстаграм, ще си качвам някои неща в кръга на естественото, на професионалното, било с тима или нещо вярно и положително за хората, които влизат и гледат. Да видят нещо положително, а не нелепостите, които правех преди. Осъзнавам си грешките и скърбя. Трябва да се извиня на себе си и да кажа, че това не е вярно, не е правилно и не е образец за българското общество и за хората в целия свят. Много по-луди неща от мен са правили други хора. Ако би трябвало, ще се извиня на цяла България за постъпките, които съм правил.
– Бихте ли написал още веднъж паметното: „ Малко коте, секс има ли “?
– Това е една от грешките. Това е тъпота, това е несериозно за човек, който желае да прави нещо и да бъде образец. Не можеш да правиш такива неща. Застанах пред едно огледало и си ударих два шамара. И то хубави плесници. Малко да сляза на земята. Казах си, че или влизаш в прав път, или… Грехота е за самия себе си и най-много въпреки всичко съм татко на две деца. А в този момент влизаш в интернет и излизат нелепости.
– Кога най-вече сте страдал и защо?
– Че не съм направил това, за което съм имал опция. Да бъда на високо равнище, да го задържа и да играя в огромни тимове. Това най-вече ме болеше. Талантът, опцията, млад, перспективен, толкоз млад дебютираш, играеш, хората ти дават късмет, а ти се отнасяш непрофесионално и несериозно. Е, няма по какъв начин след това да те възнаградят! Всеки пита по какъв начин може да играя в „ Ботев “ (Враца)? Това е страдалчество за подобен първокласен футболист като мен. Но очевидно заплащам за това, което е трябвало да върша преди, а не съм го правел. Затова съм тук – играя, пострадвам, съпротивлявам се най-много самичък със себе си, не се окайвам, запушил съм си и двете уши, упражнявам, давам всичко от себе си… Надявам се да не е късно! Божа работа.
– Вярно ли е, че Биляна е първата жена, която съумява да ви държи на правия път?
– Да. Благодарение на нея съм различен човек – умен, сдържан. Един тип и експерт станах около нея. Никога не съм обръщал внимание на себе си, както сега – за това какво би трябвало да хапвам, по кое време би трябвало да дремя, какъв брой би трябвало да упражнявам. Ходя в допълнение да упражнявам, върша неща, с цел да подкрепям тялото си. Наистина съумях да трансформира себе си за положително.
– С Ники Михайлов направихте няколко рокади на тематика дами.
– Да, само че с него нямаме никакви проблеми. Чуваме се всеки ден. В България хората приказват, само че за мен той е другар и ще остане другар. Както той, по този начин и татко му. И с Боби, и с Ники имам мощна връзка и връзки. Не могат да ни разделят поради глупави обстановки, неточности или поради дами. Няма по какъв начин. Уважението, отношението, играли сме дружно в националния тим, познаваме се от дълго време.
– Но не сте единствено вие. Алисия и Николета Лозанова по какъв начин се схващат?
– Няма проблеми. Всичко е изчистено. Важното е, че съумяхме и направихме по този начин, че всичко да се почисти. Все отново сме огромни хора. Най-важно е да има връзка. С Ники си пием кафето или вървим на вечеря, приказваме си. Считам го за мой другар, както и той мен.
– За децата имате ли време?
– Не е това, което би трябвало да бъде, само че имам. Искам да благодаря и на двете майки – и на Николета, и на Алисия, че в действителност ме схващат и ме поддържат. Правя всичко допустимо да бъда с тях. Не е времето, което би трябвало да се отделя, само че въпреки всичко знаете – тренировки, мачове… Но футболът не е безконечен. Надявам се, че когато завърша кариерата си, ще се отдам на моите деца, тъй като те имат потребност.
Източник: trud.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР