Валентина Градинарска: Пациентите ще плащат неколкократно за лечението си в

Валентина Градинарска: Пациентите ще плащат неколкократно за лечението си в ...

Валентина Градинарска: Пациентите ще плащат неколкократно за лечението си в болница.

Валентина Градинарска: Пациентите ще плащат неколкократно за лечението си в болница
В Европа няма задължително здравно осигуряване, което да изключва от покритие най-скъпите и социално значими заболявания като онкологичните, кардиохирургични операции и да ги поверява на застрахователни компании. Това заяви в интервю за БГНЕС Валентина Градинарска, изпълнителен директор „Животозастрахователен институт” АД.

С нея разговаряме по темата за здравното осигуряване и реформи в системата, която все повече набира скорост, както на политическия небосклон, така и в публичното пространство.

Валентина Градинарска има повече от 20-годишен опит в застраховането и активно участва като експерт в работните групи към МЗ по темата за здравната реформа.

Под нейното ръководство ЖЗИ разработи нови иновативни продукти и комплексни услуги в полза на клиента.

Агенция БГНЕС публикува пълния текст на интервюто с Валентина Градинарска:

БГНЕС: Парламентът възложи на министъра на здравеопазването да представи модел за реформа. Какво очаквате да се промени и какви трябва да бъдат резултатите от нея? Ще бъде ли това поредната реформа само на хартия?

Валентина Градинарска: Винаги е добре, когато започва обществен дебат за проблемите на българското здравеопазване и необходимите решения за подобряване на неговата ефективност. В предложените варианти за промени в осигурителния модел обаче се прехвърля целият финансов риск и отговорност към застрахователите и пациента. Освен промяна във финансирането е необходима и реформа в организацията на системата. Има много неясноти, а именно: липса на механизми за контрол, неяснота какво точно покрива предложената вноска от 12 лв. и какво получават потребителите срещу нея, проблемите със събираемостта на вноските, особено при определени групи лица и др. Няма отбелязани мерки за промени по отношение на лимитите, на цените на клиничните пътеки, на медицинските стандарти, на нивата на компетентност, не се забелязва различна политика по отношение на лекарствата, единственото, което се предлага, е реформа в приходната част на касата. В допълнение, няма страна с тристълбов модел на здравно осигуряване, т.е. задължителна здравна вноска, доброволна застраховка и задължителна застраховка. Предложените промени касаят само болничната медицинска помощ. Нищо не се посочва за специализираната извънболнична медицинска помощ, клинични лаборатории, профилактика. Ще се увеличи ли финансовата тежест върху хората и ще продължат ли да чакат за направления за консултации или за изследвания?

БГНЕС: Какъв модел на здраво-осигуряване ни е необходим? Решение на проблема ли е втората здравна застраховка?

Валентина Градинарска: Предлаганата задължителна застраховка от 12 лева би имала смисъл, ако НЗОК поеме един пакет услуги, а застрахователите – друг, защото НЗОК работи на солидарен принцип, а застрахователните дружества работят на базата на индивидуален риск и дейността им и финансовата им стабилност зависят изцяло от прецизността на актюерските изчисления. Изчисленията на МЗ за 12 лв. задължителна застраховка не отчитат рисковия профил на застрахованите лица в момента и след реформата. Според предложения модел Б, една клинична пътека ще се заплаща от 3 места – НЗОК, пациент, застраховател. При предложения сценарий на свободно ценообразуване от болниците, нито една клинична пътека няма да бъде остойностена от лечебните заведения в рамките на цената на НЗОК. Тя винаги ще бъде по-висока от 700 лв. Няма икономическа логика за една и съща дейност, направена по един и същ начин, да се плаща през два фонда. Това само би увеличило административните разходи и не би имало никакъв ефект. Гражданите ще заплащат неколкократно за своето лечение в болница - задължителна осигуровка 8%, задължителна здравна застраховка 12 лв., 15% от разходите до 700 лв. цена на клинична пътека и всичко над цената на КП остойностено от болниците като т.н. "екстри".

Промените в осигурителния модел трябва да се правят с ясни експертни аргументи и прогнози, без да водят до излишни сътресения в системата и несигурен ефект. Според мен, а и според други колеги, трябва да се запази и усъвършенства солидарния модел на финансиране на здравната система.
Валентина Градинарска, изпълнителен директор „Животозастрахователен институт” АД.Валентина Градинарска, изпълнителен директор „Животозастрахователен институт” АД. / БГНЕС
БГНЕС: Как гледате на идеята за задължително здравно застраховане с включване на застрахователите в модела?

Валентина Градинарска: Включването на застрахователите винаги е добра идея, те могат да контролират системата, но не могат да се справят с организационните й и управленски проблеми. Частно здравно застраховане съществува и в момента, за съжаление е малък процентът на хората, които го ползват, защото се прави основно от фирми като част от социалната им политика. На практика то работи трудно, защото няма ясно разграничение на покритията между НЗОК и фондовете. Преди около 10 г. се коментираше надграждащ модел, при който здравната каса покрива един основен, ясно дефиниран пакет от дейности, а всички останали услуги и процедури да се покриват от застраховка. Тогава беше променена и здравната вноска от 6 на 8 %, но нищо не се случи. Според мен това е добър вариант на реформа, но трябва ясно да бъде формулиран основният пакет здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК относно необходимите средства и размер на здравната вноска за неговото обезпечаване и регламентиране на дейностите, за които ЛЗ могат да изискват доплащане. Това ще помогне на Застрахователните компании, да структурират своите продукти в сегмента на непокритите от основния пакет здравни услуги. Както споменах по-горе, тогава предлаганата задължителна здравна застраховка би имала смисъл.

БГНЕС: На официалното представяне на реформата наскоро експерти в бранша изказаха мнение, че с промените на практика се отказваме солидарния модел. Вие как смятате – реформите ще допринесат ли да се регламентират досегашните доплащания?

Валентина Градинарска: Според МЗ целите на реформата са въвеждане на пазарни механизми, по-добра ефективност на използване на средствата, по-висок контрол, намаляване/елиминиране на нерегламентираните разходи. Според мен първо трябва да се направи цялостен анализ за това как се управляват средствата от задължителните здравни вноски, за какво не достигат и за какво се доплаща. Трябва да има законодателни промени, да се увеличат публичните разходи за здравеопазване и да се намали дела на личното участие на пациента, да се въведе лична електронна здравна карта, която да съдържа здравното досие на пациента и разходите за диагностика и лечение, да се регистрират в Изпълнителната агенция по лекарствата производствените цени на всички медицински изделия с цел ограничаване на огромните ценови разлики между производствена и продажна цена на изделията, да бъде направено реално остойностяване на медицинските услуги и т.н. и тогава да коментираме най-подходящия осигурителен модел. Според мен предложените промени не влияят върху високите преки доплащания на пациентите.

БГНЕС: Какво ще се промени за хората с тежки заболявания?

Валентина Градинарска: Не знам в Европа задължително здравно осигуряване, което изключва от покритие най-скъпите и социално значими заболявания като онкологичните, кардиохирургични операции, трансплантации и др. и ги поверява на застрахователни компании. Задължително е една цивилизована държава да поеме лечението на най-тежко болните, така както се грижи за родилките, бременните и децата. Ако предложението за граничната линия бъде прието, това означава пациентите с тежки заболявания да започнат да се лекуват с най-евтините медикаменти, защото няма да им стигат застраховките.

БГНЕС: Демонополизирането на Касата ли е решението за стабилизирането на болниците?

Валентина Градинарска: Не считам, че демонополизацията на НЗОК е решение за стабилизирането на болниците. Основният проблем на почти всички досегашни опити за реформа в здравния сектор е, че те се концентрират само върху финансирането на системата, без да засегнат здравния продукт, дейностите, които се финансират публично и организацията на сектора. /БГНЕС

Източник: bgnes.com
placeholder