Валентина Градинарска: Пациентите ще плащат неколкократно за лечението си в болница
Валентина Градинарска: Пациентите ще заплащат неколкократно за лекуването си в болница
В Европа няма наложително здравно обезпечаване, което да изключва от покритие най-скъпите и обществено значими болести като онкологичните, кардиохирургични интервенции и да ги поверява на застрахователни компании. Това съобщи в изявление за БГНЕС Валентина Градинарска, изпълнителен шеф „ Животозастрахователен институт ” АД.
С нея беседваме по тематиката за здравното обезпечаване и промени в системата, която от ден на ден набира скорост, както на политическия хоризонт, по този начин и в общественото пространство.
Валентина Градинарска има повече от 20-годишен опит в застраховането и интензивно взе участие като специалист в работните групи към Министерство на здравеопазването по тематиката за здравната промяна.
Под нейното управление ЖЗИ създаде нови новаторски артикули и сложни услуги в интерес на клиента.
Агенция БГНЕС разгласява цялостния текст на изявлението с Валентина Градинарска:
БГНЕС: Парламентът разпореди на министъра на опазването на здравето да показа модел за промяна. Какво очаквате да се промени и какви би трябвало да бъдат резултатите от нея? Ще бъде ли това следващата промяна единствено на хартия?
Валентина Градинарска: Винаги е добре, когато стартира публичен спор за проблемите на българското опазване на здравето и нужните решения за възстановяване на неговата успеваемост. В препоръчаните разновидности за промени в осигурителния модел обаче се трансферира целият финансов риск и отговорност към застрахователите и пациента. Освен смяна във финансирането е нужна и промяна в организацията на системата. Има доста неясноти, а точно: липса на механизми за надзор, неизясненост какво тъкмо покрива препоръчаната вноска от 12 лева и какво получават потребителите против нея, проблемите със събираемостта на вноските, изключително при избрани групи лица и други Няма маркирани ограничения за промени във връзка с лимитите, на цените на клиничните пътеки, на медицинските стандарти, на равнищата на подготвеност, не се вижда друга политика във връзка с медикаментите, единственото, което се предлага, е промяна в приходната част на касата. В допълнение, няма страна с тристълбов модел на здравно обезпечаване, т.е. наложителна здравна вноска, доброволна застраховка и наложителна застраховка. Предложените промени касаят единствено болничната здравна помощ. Нищо не се показва за профилираната извънболнична здравна помощ, клинични лаборатории, профилактика. Ще се усили ли финансовата тежест върху хората и ще продължат ли да чакат за посоки за съвещания или за проучвания?
БГНЕС: Какъв модел на здраво-осигуряване ни е нужен? Решение на казуса ли е втората здравна застраховка?
Валентина Градинарска: Предлаганата наложителна застраховка от 12 лв. би имала смисъл, в случай че НЗОК поеме един пакет услуги, а застрахователите – различен, тъй като НЗОК работи на взаимен принцип, а застрахователните сдружения работят въз основата на самостоятелен риск и активността им и финансовата им непоклатимост зависят напълно от прецизността на актюерските калкулации. Изчисленията на Министерство на здравеопазването за 12 лева наложителна застраховка не регистрират рисковия профил на застрахованите лица сега и след промяната. Според оферти модел Б, една клинична пътека ще се заплаща от 3 места – НЗОК, пациент, осигурител. При оферти сюжет на свободно ценообразуване от лечебните заведения, нито една клинична пътека няма да бъде остойностена от лечебните заведения в границите на цената на НЗОК. Тя постоянно ще бъде по-висока от 700 лева Няма икономическа логичност за една и съща активност, направена по еднакъв метод, да се заплаща през два фонда. Това единствено би нараснало административните разноски и не би имало никакъв резултат. Гражданите ще заплащат неколкократно за своето лекуване в болница - наложителна осигуровка 8%, наложителна здравна застраховка 12 лева, 15% от разноските до 700 лева цена на клинична пътека и всичко над цената на КП остойностено от лечебните заведения като тъй наречените "екстри".
Промените в осигурителния модел би трябвало да се вършат с ясни експертни причини и прогнози, без да водят до непотребни разтърсвания в системата и нерешителен резултат. Според мен, а и съгласно други сътрудници, би трябвало да се резервира и усъвършенства солидарния модел на финансиране на здравната система.
Валентина Градинарска, изпълнителен шеф „ Животозастрахователен институт ” АД. / БГНЕС
БГНЕС: Как гледате на концепцията за наложително здравно обезпечаване с включване на застрахователите в модела?
Валентина Градинарска: Включването на застрахователите постоянно е добра концепция, те могат да управляват системата, само че не могат да се оправят с организационните й и управнически проблеми. Частно здравно обезпечаване съществува и сега, за жалост е дребен процентът на хората, които го употребяват, тъй като се прави главно от компании като част от обществената им политика. На процедура то работи мъчно, тъй като няма ясно разграничаване на покритията сред НЗОК и фондовете. Преди към 10 година се разясняваше надграждащ модел, при който здравната каса покрива един главен, ясно дефиниран пакет от действия, а всички останали услуги и процедури да се покриват от застраховка. Тогава беше изменена и здравната вноска от 6 на 8 %, само че нищо не се случи. Според мен това е добър вид на промяна, само че би трябвало ясно да бъде дефиниран главният пакет здравни действия, обезпечен от бюджета на НЗОК по отношение на нужните средства и размер на здравната вноска за неговото застраховане и регламентиране на дейностите, за които ЛЗ могат да изискват доплащане. Това ще помогне на Застрахователните компании, да структурират своите артикули в сегмента на непокритите от главния пакет здравни услуги. Както загатнах нагоре, тогава предлаганата наложителна здравна застраховка би имала смисъл.
БГНЕС: На формалното показване на промяната неотдавна специалисти в сектора изрекоха мнение, че с измененията на процедура се отхвърляме солидарния модел. Вие по какъв начин смятате – промените ще допринесат ли да се регламентират досегашните доплащания?
Валентина Градинарска: Според Министерство на здравеопазването задачите на промяната са въвеждане на пазарни механизми, по-добра успеваемост на потребление на средствата, по-висок надзор, намаляване/елиминиране на нерегламентираните разноски. Според мен първо би трябвало да се направи повсеместен разбор за това по какъв начин се ръководят средствата от наложителните здравни вноски, защо не доближават и защо се доплаща. Трябва да има законодателни промени, да се усилят обществените разноски за опазване на здравето и да се понижи каузи на персоналното присъединяване на пациента, да се вкара персонална електронна здравна карта, която да съдържа здравното досие на пациента и разноските за диагностика и лекуване, да се записват в Изпълнителната организация по медикаментите индустриалните цени на всички медицински произведения за ограничение на големите ценови разлики сред индустриална и продажна цена на изделията, да бъде направено действително остойностяване на медицинските услуги и така нататък и тогава да разясняваме най-подходящия застрахователен модел. Според мен препоръчаните промени не въздействат върху високите директни доплащания на пациентите.
БГНЕС: Какво ще се промени за хората с тежки болести?
Валентина Градинарска: Не знам в Европа наложително здравно обезпечаване, което изключва от покритие най-скъпите и обществено значими болести като онкологичните, кардиохирургични интервенции, трансплантации и други и ги поверява на застрахователни компании. Задължително е една цивилизована страна да поеме лекуването на най-тежко болните, по този начин както се грижи за родилките, бременните и децата. Ако предлагането за граничната линия бъде признато, това значи пациентите с тежки болести да стартират да се лекуват с най-евтините лекарства, тъй като няма да им стигат застраховките.
БГНЕС: Демонополизирането на Касата ли е решението за стабилизирането на лечебните заведения?
Валентина Градинарска: Не смятам, че демонополизацията на НЗОК е решение за стабилизирането на лечебните заведения. Основният проблем на съвсем всички досегашни опити за промяна в здравния бранш е, че те се концентрират единствено върху финансирането на системата, без да обиден здравния артикул, дейностите, които се финансират обществено и организацията на бранша. /БГНЕС
В Европа няма наложително здравно обезпечаване, което да изключва от покритие най-скъпите и обществено значими болести като онкологичните, кардиохирургични интервенции и да ги поверява на застрахователни компании. Това съобщи в изявление за БГНЕС Валентина Градинарска, изпълнителен шеф „ Животозастрахователен институт ” АД.
С нея беседваме по тематиката за здравното обезпечаване и промени в системата, която от ден на ден набира скорост, както на политическия хоризонт, по този начин и в общественото пространство.
Валентина Градинарска има повече от 20-годишен опит в застраховането и интензивно взе участие като специалист в работните групи към Министерство на здравеопазването по тематиката за здравната промяна.
Под нейното управление ЖЗИ създаде нови новаторски артикули и сложни услуги в интерес на клиента.
Агенция БГНЕС разгласява цялостния текст на изявлението с Валентина Градинарска:
БГНЕС: Парламентът разпореди на министъра на опазването на здравето да показа модел за промяна. Какво очаквате да се промени и какви би трябвало да бъдат резултатите от нея? Ще бъде ли това следващата промяна единствено на хартия?
Валентина Градинарска: Винаги е добре, когато стартира публичен спор за проблемите на българското опазване на здравето и нужните решения за възстановяване на неговата успеваемост. В препоръчаните разновидности за промени в осигурителния модел обаче се трансферира целият финансов риск и отговорност към застрахователите и пациента. Освен смяна във финансирането е нужна и промяна в организацията на системата. Има доста неясноти, а точно: липса на механизми за надзор, неизясненост какво тъкмо покрива препоръчаната вноска от 12 лева и какво получават потребителите против нея, проблемите със събираемостта на вноските, изключително при избрани групи лица и други Няма маркирани ограничения за промени във връзка с лимитите, на цените на клиничните пътеки, на медицинските стандарти, на равнищата на подготвеност, не се вижда друга политика във връзка с медикаментите, единственото, което се предлага, е промяна в приходната част на касата. В допълнение, няма страна с тристълбов модел на здравно обезпечаване, т.е. наложителна здравна вноска, доброволна застраховка и наложителна застраховка. Предложените промени касаят единствено болничната здравна помощ. Нищо не се показва за профилираната извънболнична здравна помощ, клинични лаборатории, профилактика. Ще се усили ли финансовата тежест върху хората и ще продължат ли да чакат за посоки за съвещания или за проучвания?
БГНЕС: Какъв модел на здраво-осигуряване ни е нужен? Решение на казуса ли е втората здравна застраховка?
Валентина Градинарска: Предлаганата наложителна застраховка от 12 лв. би имала смисъл, в случай че НЗОК поеме един пакет услуги, а застрахователите – различен, тъй като НЗОК работи на взаимен принцип, а застрахователните сдружения работят въз основата на самостоятелен риск и активността им и финансовата им непоклатимост зависят напълно от прецизността на актюерските калкулации. Изчисленията на Министерство на здравеопазването за 12 лева наложителна застраховка не регистрират рисковия профил на застрахованите лица сега и след промяната. Според оферти модел Б, една клинична пътека ще се заплаща от 3 места – НЗОК, пациент, осигурител. При оферти сюжет на свободно ценообразуване от лечебните заведения, нито една клинична пътека няма да бъде остойностена от лечебните заведения в границите на цената на НЗОК. Тя постоянно ще бъде по-висока от 700 лева Няма икономическа логичност за една и съща активност, направена по еднакъв метод, да се заплаща през два фонда. Това единствено би нараснало административните разноски и не би имало никакъв резултат. Гражданите ще заплащат неколкократно за своето лекуване в болница - наложителна осигуровка 8%, наложителна здравна застраховка 12 лева, 15% от разноските до 700 лева цена на клинична пътека и всичко над цената на КП остойностено от лечебните заведения като тъй наречените "екстри".
Промените в осигурителния модел би трябвало да се вършат с ясни експертни причини и прогнози, без да водят до непотребни разтърсвания в системата и нерешителен резултат. Според мен, а и съгласно други сътрудници, би трябвало да се резервира и усъвършенства солидарния модел на финансиране на здравната система.
Валентина Градинарска, изпълнителен шеф „ Животозастрахователен институт ” АД. / БГНЕС БГНЕС: Как гледате на концепцията за наложително здравно обезпечаване с включване на застрахователите в модела?
Валентина Градинарска: Включването на застрахователите постоянно е добра концепция, те могат да управляват системата, само че не могат да се оправят с организационните й и управнически проблеми. Частно здравно обезпечаване съществува и сега, за жалост е дребен процентът на хората, които го употребяват, тъй като се прави главно от компании като част от обществената им политика. На процедура то работи мъчно, тъй като няма ясно разграничаване на покритията сред НЗОК и фондовете. Преди към 10 година се разясняваше надграждащ модел, при който здравната каса покрива един главен, ясно дефиниран пакет от действия, а всички останали услуги и процедури да се покриват от застраховка. Тогава беше изменена и здравната вноска от 6 на 8 %, само че нищо не се случи. Според мен това е добър вид на промяна, само че би трябвало ясно да бъде дефиниран главният пакет здравни действия, обезпечен от бюджета на НЗОК по отношение на нужните средства и размер на здравната вноска за неговото застраховане и регламентиране на дейностите, за които ЛЗ могат да изискват доплащане. Това ще помогне на Застрахователните компании, да структурират своите артикули в сегмента на непокритите от главния пакет здравни услуги. Както загатнах нагоре, тогава предлаганата наложителна здравна застраховка би имала смисъл.
БГНЕС: На формалното показване на промяната неотдавна специалисти в сектора изрекоха мнение, че с измененията на процедура се отхвърляме солидарния модел. Вие по какъв начин смятате – промените ще допринесат ли да се регламентират досегашните доплащания?
Валентина Градинарска: Според Министерство на здравеопазването задачите на промяната са въвеждане на пазарни механизми, по-добра успеваемост на потребление на средствата, по-висок надзор, намаляване/елиминиране на нерегламентираните разноски. Според мен първо би трябвало да се направи повсеместен разбор за това по какъв начин се ръководят средствата от наложителните здравни вноски, защо не доближават и защо се доплаща. Трябва да има законодателни промени, да се усилят обществените разноски за опазване на здравето и да се понижи каузи на персоналното присъединяване на пациента, да се вкара персонална електронна здравна карта, която да съдържа здравното досие на пациента и разноските за диагностика и лекуване, да се записват в Изпълнителната организация по медикаментите индустриалните цени на всички медицински произведения за ограничение на големите ценови разлики сред индустриална и продажна цена на изделията, да бъде направено действително остойностяване на медицинските услуги и така нататък и тогава да разясняваме най-подходящия застрахователен модел. Според мен препоръчаните промени не въздействат върху високите директни доплащания на пациентите.
БГНЕС: Какво ще се промени за хората с тежки болести?
Валентина Градинарска: Не знам в Европа наложително здравно обезпечаване, което изключва от покритие най-скъпите и обществено значими болести като онкологичните, кардиохирургични интервенции, трансплантации и други и ги поверява на застрахователни компании. Задължително е една цивилизована страна да поеме лекуването на най-тежко болните, по този начин както се грижи за родилките, бременните и децата. Ако предлагането за граничната линия бъде признато, това значи пациентите с тежки болести да стартират да се лекуват с най-евтините лекарства, тъй като няма да им стигат застраховките.
БГНЕС: Демонополизирането на Касата ли е решението за стабилизирането на лечебните заведения?
Валентина Градинарска: Не смятам, че демонополизацията на НЗОК е решение за стабилизирането на лечебните заведения. Основният проблем на съвсем всички досегашни опити за промяна в здравния бранш е, че те се концентрират единствено върху финансирането на системата, без да обиден здравния артикул, дейностите, които се финансират обществено и организацията на бранша. /БГНЕС
Източник: bgnes.com
КОМЕНТАРИ